Jump to content

IV. 16 август, четвъртък


Recommended Posts

16 август, четвъртък

Днес заседанието започна в 10 часа сутринта. Времето е намръщено, дъждовно. В заседателната зала влязохме наредени по датата на повикването. След прочитане на „Добрата молитва" и изпяване „Тебе поем", г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза, че тези са основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на Земята. По-нататък г-н Дънов каза, че за синята краска още хората не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат.

- Синята краска е на Духа на Истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е праведно, което е любезно, което е доброхвално - това размишлявайте."

Има неща положителни в тоя свят и вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален" аз смятам нещо неизменчиво, а неща, които се изменят, те не са реални. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно.

Ние сме носители на желанията и на природата. Щом ние противодействуваме, ние получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лошо чувство и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположение. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят царя на красотата." Защо ние страдаме в тоя свят? Защото уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите служители, които ще изпълнят волята Му.

Който е маловерен, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието.

По-нататък имаме виолетовата краска. С нея се извършва спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението също може да се приложи към виолетовата краска, почитта - също. (Чете съответствуващите стихове за краските.)

Аметистовата краска е духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на смирението. {Чете съответствуващите стихове.)

Винаги, когато Господ иска да очисти човека, прекарва го през страдания, за да го приготви, и ние не може да избегнем тия страдания. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта също принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примирим петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. (Чете.)

Египет в мистическо отношение представя физическия свят. Асирия представя умствения свят.

Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет пръста. За да може да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране.

Духът винаги гледа да използува по-нисшия живот, за да му предаде по-високи вибрации. Всякой се чуди как може една майка да храни едно дете. Но то живее в това тяло и не се освобождава, докато се формира друго.

В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеване много благородно. И един човек, в духовно отношение щом не е заченал нищо, той се чувствува нещастен.

Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени. И сегашната култура приготовлява бъдещето за една следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. По отношение на нас, като се стремим да се усъвършенствуваме, има добро и лошо, но ние не бива да правим компромиси със злото и доброто, а трябва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - добро и зло, ще се примирят, но как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.

Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка, формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят дрехите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата възраст. Дрехите ако са тесни, стесняват, та затова се явява нужда да се разширяват. Същият закон е, който действува и в природата.

Трябва да сме умни и да не водим с никого спор. Нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат нека останат; те ще дойдат дотам, гдето е определено.

За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек е сгърчен, вика към Бога, и Той му изпраща помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разправяме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкрием стомаха, вените, мозъка и пр. - неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат.

В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил. Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни.

Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия.

Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва.

Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ.

И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят в свръхсъзнанието и тогава ще стане едно - тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа, ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония с Него, защото Бог е жив в нас и ние живеем в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света.

Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато никак не го очакваш, ще ти бъде. Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда.

Пример: един млад американец се влюбва в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, че най-сетне умряла. Момъкът станал проповедник. Оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който също сега се развращава и много скъпо коствал на баща си.

Да, ние винаги ще платим за щетата и вредата, която причиняваме на другите. После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме.

Така, когато „Титаник" потъваше, четохме, че всички в него се молили. Но защо, като са се молили, потъна? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува фактът, че почти всички пътници при потъването пеели духовни, религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че духът в тях съзнава, че те са заслужавали да потънат. Виждаме, че в този момент се родило и заработило свръхсъзнанието.

Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някакво нещастие и роптае, той греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието. Да кажем също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си утаил от мъдрите и разумните и открил си го на младенците и глупавите." И действително, мъдростта в света прилича на мехур, който щом надуеш, унищожава се.

Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: Молете се да ви избави Господ от изкушението. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали", казва Муди и затова никога не е приемал да го хвалят. Но когато пък се е смирявал, той се равнява на всичките висоти на небето.

Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин.

Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.

Изпяхме „Достойно ест" и „С нам и Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 часа.

Забележка: На обед към 1 часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дървен покрив, заваля дъжд, наставахме всички и се оттеглихме на сушина под сайваните на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни религиозни песни.

Подир обед в 6 часа събранието започнахме с „Добрата молитва" и с песента „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя".

Г-н Дънов, след като покани, та всички изказахме по един стих от Писанието, прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете", каза:

- Искам да зная кой е най-важният въпрос, който ви занимава тая вечер?

След като някои от нас отговорихме по нещо, г-н Дънов каза:

- Защо е този стремеж у хората, че всички демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледам, че цар си турят?

За да можем да изпълняваме волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип.

Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и същ, този закон има милиони приложения, та затова не можете да намерите нито двама човека на едно мнение и с едно и също разбиране.

Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как може да накараш двама души да бъдат в съгласие? Мъчна работа е, вярно е. Защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати, Христовото учение е не само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.

Защо подигаме ръцете си, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, защото като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата - Божествената любов. Значи при вдигането на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов.

За да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват.

Ние трябва да започнем с дома, и то не с децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка. Дясната ръка е бащата, лявата е майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом. Защото, забелязал съм, че щом сме с един човек, мисли едно нещо; щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото този човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата, но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В неразбирането на този Принцип ние някога и неволно даже приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от добри понятия, които би следвало да приемаме.

Господ е, Който всяка сутрин ви събужда. И Той е първият, Който се явява на всеки в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата. Но като метод е несъвместимо, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!" Значи в зор викат, те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаеха това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай е изпращал Своите лъчи на живота. Следователно философски право е, че Бог е Бог неизменен.

Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото да посочи само с ръцете Си, ще може да ни набара. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, може да разчитаме, че сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим да бъде волята Божия, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за България, но и за всички да бъде полезна, даже и лично за тебе, който така мислиш. Ние като въглен трябва да се запалим.

Аз мога да ви говоря на два езика: на някои - с прост език, а на други - с научен. Защото на нас ни трябва една гимнастика на ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме. Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем истината. Така около Исуса Христа имаше дванадесет души ученици, но някои не възприеха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват.

От разбирането, прочее, много зависи - от нашето разбиране зависят някои въпроси. Това именно разбиране у нас да бъде една подкваса и затова трябва много да се внимава, защото често правим погрешки и спъваме Царството Божие, без да знаем, като възприемаме възгледи, които ни само вредят.

Християнството е дълбока мистична школа и в нея, ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства. Те са наистина потребни за живота, също както са потребни за дърветата плодовете,, но има всякога условия и причини. Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ви търпя?" Това са мрачните мисли, които правят човека да размишлява само за себе си.

И като излезете в света, вие опитвате същото Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затова е необходимо да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги над нас; и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно те действуват. Когато, например, искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителния цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч, затова твърде уместно е едно наше старание да можем да опознаем която именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме която именно мисъл е положителна и коя - отрицателна, нужен е опит.

Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам. Но няма да сторя това, докато не можете да унищожите една лоша мисъл в себе си. За мене не са важни доказателствата, аз не искам с доказателства да прославям себе си. Не искам да [ме] направите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете, дори и добри, мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, то е вие да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и ще прави чудеса по-големи отколкото Той е правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателствата, които искате. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самия мене, защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие се стремите в друга посока и докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете да приемете доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се оправи, защото всъщност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме; „Ха така, хак му е." А пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не е така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът.

Но аз ви желая на всички да отивате и вървите в пътя, който аз ви препоръчвам, защото само тогава ще можете да се ползувате от упражненията, които ще ви се дадат посредством четивото на даваните стихове от Книгата Господня за лъчите и краските.

В нашето общество има три закона, които ни свързват. Първият закон е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, воля и душа." Вторият закон е: „Да възлюбиш ближния си като себе си." А третият закон е: „Да бъдеш съвършен, както Отец наш е съвършен." Тия са трите закона, на които почива всичко и нас тук нищо друго не ни свързва освен тези закони.

Във всички ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всеки един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божията любов изисква да понеса всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото на добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов", да знаете, че тогава именно Господ твори.

Аз съм проверил този закон и зная, че Той действува в нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и не ви се сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор и аз се ползувам от този тор. И когато някои приятели ми изневеряват, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им." Ето, тази е силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената любов, която работи върху нашата душа. И докато действува Бог, всичко върви добре; когато всичко отива в противоположен смисъл, тогава Бог не действува. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се улекчи и вие ще се радвате във вашите дела, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например, виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си, а ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Своя единороден син. И като знаем тази именно любов, тогава ще се ползуваме и като пренесем тази любов на тези гладни хора, ще се ползуват и те, и другите.

Ние имаме в себе си образ и подобие Божие и като е така, затова пророците и всички постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато видя лицето Му, лицето Божие, прави да изпада във възхищение.

Всички тези мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос каза на Своите ученици.

Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното повдигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега като ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то преди да искаме нашето право, прилично е да научим нашето задължение спрямо Бога и тук именно е най-същественото.

Едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, но някога може да имат и загуба, и, без да щем, изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някога кармата му е назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже да желае и да иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на Земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на Земята. Само че някои от вас сте по-напреднали, а някои са останали надире. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че духът у вас усеща, че иде, че настъпва нещо важно.

Та, вие сте между този народ, да работите за неговото подигане. Спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките си, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние трябва да сме задължени, да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помогна да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят какви стоки сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоеумни, двоелични и ще ни настанят на подобаещо място.

Този път, из който вървим, ни изпитват. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото Небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е, защото сме опърничави и строптиви (упорити, своенравни), а напротив, трябва да имаме всичкото смирение с дълбоко съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е, Който може да прави всичко и Той е мощен.

Докато главата е на тялото, то е здраво и живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас - когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват да ни услужват. Само че тия духове идват понякога инкогнито и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат и унищожават когото унищожават.

Ние сега се стремим към това общество на духовете и затова бъдете всички чисти, защото то е тържествуващата църква, която воюва и за която Христос спомена на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова, ако вие работите и живеете, ще искате тяхното съдействие и интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете в съприкосновение чрез Христа с тия същества.

Искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние ги правим трудни. Трудно и лесно е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане. Щото, ако ние вървим подир тях, ще кажем: „Аз познавам Господа, защото Го виждам." Това значи, че ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение.

Да, вярно е, че в такова едно събрание като нашето Христос може да се появи и вие ще Го видите, само че сега това още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим." Но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като започне, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, неговите трептения трябва да изтърпяват вашите и обратно.

Например сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществувание, отколкото че Той ей-сега присъствува. При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови -не сте нагласени. А аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички Негови-ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всичките ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото аз зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.

След като изпяхме „С нами Бог", съобщи ни се от г-н Дънов първо, че събранието ни ще продължи утре в 10 часа сутринта, и Второ, че след като вечеряме сега в 9 часа, ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...