IV. 13 август, сряда 1914г.

[Iskri4ka]

13 август, сряда

Великолепна сутрин. В 4 часа навсякъде тихо, ясно. Изгревът на Слънцето иде из ясно небе, без вятър, и грее свободно. В 10 часа имаме прекрасен, напълно летен ден.

В 4 часа сутринта първата група започна бдението, което продължи до 9 часа. А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителят прочете 133 псалом, като каза:

- Забележете този псалом. На 13 число всеки месец четете този псалом, за да можете да смекчите това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, когато датата показва 13. Винаги, където и да е, срещнеш ли числото 13 в живота, чети този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласието на братя, а когато такива са единомислени, то няма никаква опасност.

По-нататък Учителят прочете от Евангелието на Лука, глава 5, стих 12 и каза следната реч:

- Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и е искал от Исуса Христа да го излекува? Повидимому този стих няма никаква връзка със събитията, в които е писан, с нас. Но в този стих е дадено едно правило като как да се лекува човек. Защо тоя човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето, то е проказа, заради която ни пропъждат из Небето и сега сме тук, за да се излекуваме, и трябва да паднем като този човек пред Христа. Но ще кажете, че не сме прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува.

Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?" И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.

Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме. Този стих иска да каже: На тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи.

И така, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та то да ви въздигне и помогне. Светът, в който сте поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено.

Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението. Няма нужда и излишно е всички да бъдат учени, а порядъчно е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Запример, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни.

В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад? Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината. Отклоните ли се, надоходжат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Същото е, когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последен случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Например лекар сте, но не можете да се молите. Казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, макар да ви дава големи облаги. Може такава професия да даде приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги ценим и разбираме.

Това е една малка диагноза, за да познаете в какъв път ходите. Сега питайте се: Ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте и другите, та по този начин вие ще работите за другите. Тази вода нека бъде едно аязмо за вас, та само по една капка като давате на хората, ще ги изцерите. Та, когато дойде Христос, не отлагайте, а тутакси умийте нозете Му, защото хиляди души има, които искат да Му умият нозете, но не могат. Христос не винаги дохожда.

- Как можем да познаем, че Христос е дошъл? - питат Симеон Драганов и Илия Стойчев. И друго: В какво се състои умиването на нозете?

- Добре, забележа си тези въпроси, те са много важни и аз ще ги имам предвид.

Тук Пеню Киров разказа: - Случи ми се един ден, че видях един сиромах човек, среден ръст, окъсан, бос. Вниманието ми силно се засегна от този бедняк и душата ми го привлече и обикна. Пожелах да му купя цървули, но докато се наканя да се приближа към него, погледнах да го видя пак, но ето той се изгуби пред очите ми в калабалъка, из който се движеше из една улица. Тъжно ми стана на сърцето, че го пропуснах.

Няколко дни след това срещнах този човек в бургаския булевард почти на същото положение, а само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влечеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и като му казах: „Ела с мене", той дойде подире ми чак до къщи, гдето като стигнахме, аз го спрях да не влезе вътре, понеже в онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас от такива хора. При все това аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, бил градинар и градината му градушка убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително по очи и поглед. Обясни ми, че духът му го води да ходи така, че той ще живее Вечно, а сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде го изтезавали. Ходил из всички манастири, но нигде не намерил добро. Сега вече гонил злото, за което му било дадено „руно" - така нарече той една икона с две лица, за която каза, че му дошла отгоре.

Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, поостанах за малко за нещо у дома, с мисъл пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек, по-нататък човек, човекът го няма. И питах, и търсех, но вече не го видях. Той ми каза, като го попитах, че името му е Доньо. Но кой е този Доньо, отде е, и аз не можах да сторя за него това, което бях турил в ума си.

Учителят каза: - На Пеню баба му била крива, за да не може да услужи на този човек.

Иван Русев пита: - Не ели хубаво в такъв случай да се изнасилва волята на такава баба?

Пеню Киров каза, че: - Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мене, защото аз съм отишъл в къщата й, при все че като неин зет съм отишъл. „Иг гювендеи и" - казват турците.

Учителят след това запита: - Кой е бил този човек?

Иван Русев отговори: - Служител Господен.

- С този пример се обяснява стихът, кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките Ми, на Мене го прави." Нали всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. От него ще намерим истинско знание, което ще даде плод. А Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете."

Всеки един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не. Обясних ви какво искат да ви кажат една муха, един комар, когато ви лазят, а пък вие го тълкувайте какво именно иска да ми каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото. Защо е така? Дали не е вярна поговорката: „Какъвто му е умът, такъв му е домът." От въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все че вие сте ги малко кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачетата й. Забележително е, че българите обичат между ноктите си на двата палеца да я убиват, когато турците я пускат. Това е психологията, която не може току-така да се отминава.

Илия Стойчев: - Забележително е още, че прави удоволствие на българина да му пукне въшката.

- Интересно е, че ако бихте изучили кожата на въшката, бихте узнали защо е станала въшка. Характерно е, че има въшки по главата, те са черни, а има въшки и за гърба, те са бели. Но дали са бели или черни, вие познавате тази въшка, когато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата.

Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед.

Подир обед всички се събрахме наново в преподавателния салон в 3 часа. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят Господ Саваот", „Всякое дихание да хвали Господа", прочетохме „Добрата молитва". Учителят прочете 13 глава от Посланието към Римляните и след като изпяхме „Благословен Господ Бог наш", той каза:

- Думата „как" - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „как" показва всичко, защото в първата буква на думата - буквата „к", има един стълб, върху който имаме две тежести, от които понеже има опасност да се събори каквото и да е заедно, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление. Първата буква в „как" показва, че още в началото има неуравновесеност на силите, показва значи, че ние тряба да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и пр., значи от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме посредством наблюдение.

„Ъ" - ер-голямът е направен от три букви, между които има една еврейска буква, подобна на една българска гега, а над нея - еврейският „йот", който прилича на запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие. И когато питате как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да турите в хоризонтално положение и изобщо, изгубеното равновесие да го турите на работа. Като обърнете нашия стълб в хоризонтално положение, турите едно платно, ще имате една лодка, която ще тръгне, а на вас не остава освен да имате компас, та да отидете на благоприятното пристанище.

Сега, как да намерим Христа? Какво нещо е Христос? Христос в онзи обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесие. И когато ние правим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем.

Как да намерим Христа? Ами че онова тихо шепнене, което често имате, какво е то? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие не Го слушате. Когато Христос ви заговори, вие ще усетите това под лъжичката, близо до сърцето, и дохожда отвътре на нашата душа. Но има и друга проява. Ако чувствувате, че налягането иде откъм слепите очи, това иде от нисша сфера, която иска да яде и да пие - не е духовна. Божественият глас иде от горната част на главата, от центъра на носа и от лъжичката.

Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно, и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лявата страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна на човека, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай с Него, но и те се усъмниха в Него.

Значи, за да познаем Христа, то е чисто един духовен процес, който само ние можем да го усещаме и познаваме.

Сега думата „познание" - и тя носи своето разяснение. Буквата „п" е чашка, обърната надолу, тя е цвят, който чака да възприеме зародиш от Слънцето. За да можем да познаем Христа, трябва да се обърнем надолу, за да се оплодотворим, защото ако гледаме само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемеш. Буквата „о" означава условията, при които може да се оплодотвори. Буквата „з" показва надежда, показва и онова велико желание, което нам е потребно да го използуваме. Например вие развъждате 2000 кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще ви трябва. Важно е, значи, колко от нашите желания може да използуваме, а не само да ги имаме. Буквата „н" показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречието в света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един по-висок хоризонт. Буквата „а" показва какво именно можем да наблюдаваме, а буквата „и" показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем намерим Бога. И ако намерите това колело, само тогава ще намерите Бога. Без него това е невъзможно. Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да може да се оползотвори.

Сега пак ще ме питате: „Как"? На първо място, започнете да мислите, нека даже да имате смътно понятие за Христа, защото в дългата ваша еволюция вие все ще сте срещнали някъде Христа и затова разгънете вашата архива и Го потърсете. Но вие искате аз да вляза във вашата архива. А знаете ли колко и колко е голяма вашата архива? 80 души сте тука и отде да намеря аз толкова време, да прегледам архивите на всекиго от вас? Не се обезсърчавайте, а здравата постоянствувайте и за година-две, бъдете уверени, вие ще намерите Христа.

Ако ли искате да видите Христа в това положение, каквото сте сега, ще приличате на онзи момък, който, като се видял в младини, искал да бъде същият и след 90 години. А Христос е всякога млад. Той е всякога на З3 години. Ние остаряваме само по причина, че не разбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята. Следователно, когато първоначално се съгради нашата материя, тя дойде правилно, но ние искахме да направим преобразования и в това преобразование я окарикатурихме. И така, нашите мисли и желания са в състояние да изменят външната форма.

Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви и вие пак казвате как да Го познаете. Но може някой да каже, че този, който казва, не е Христос, той е антихрист. Обаче антихристът като дойде, ще ни охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и облече, и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа.

Преди години бях в едно варненско село, беше един много ясен ден. Надвечер се заоблачи и валя много силен дъжд, след което се образуваха две дъги хоризонтално, така щото образуваха буквата „X". Повиках момченцето на господина, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то като погледна и отговори, че вижда буквата „X". Току-що каза това момченцето, ето дойде при мене и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: „Гледайте на Мене, иначе сте изгубени" и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже: „Ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен." Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църквата отиваше, а беше човек ловец, отиваше да бие лисици и водеше чисто непорядъчен живот, но при всичко това той изказа една Христова мисъл.

Ще кажете: Не бива да вярваме на всеки медиум, защото може би да се прояви лош дух. Обаче дяволът може да дойде и когато хич не му се надяваш. Например, когато един проповедник в Америка, когато проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядваше много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен." Проповедникът отговорил на своя слушател така: „Да, да, и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона."

И действително, не трябва всякога да се възхищаваме, а трябва да оставим това, когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-рано какво ще завърже, недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разнесе цвета. Всички вие сте цъфнали, всички цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, като видите въздействието, тогава договедете се (досетете се), че завръзката, зародишът под цвета - а то сте вие - е малък. Обаче във всичките тези домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко.

Да, бих ви казал още по-ясно някои работи, но не искам да го явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбива цел.

Сега, кой от вас иска да познае Христа?

Всички отговарят: - Всички, всички искаме да Го познаем.

- Да, но ако сега изберем само един да познае Христа, ще изпратим един делегат да отиде и да познае и да ни каже. Тъй щото, ако искате да отидете при Христа, трябва да отидете един по един. За тази цел вие трябва да изберете някого, или чрез жребие, или аз да избера едного.

Всички: - Вие изберете едного да отиде.

- Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа и ако каже, аз ще избера човека, ще избера някого. Вярвам, че вие сега очаквате с голямо ожидание. И тази година най-малко с едного ще направим опита и тогава всички ще се ползувате. Запример, аз може да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето, защото вие сте още с груби желания и мисли и това аз го чувствувам като едно налягане върху гърба ми. И много пъти усещам мислите на свещениците, които те изпращат на мене.

За този Христос, за Който ви казвам, Той обявява: „Отец пребъдва в Мене и ако не вярвате [в] Мене, вярвайте в Отца."

Сега, как можете да познаете Христа? Когато Христос обсеби и се всели за ден, два, три, месец и редица години (а между това помнете, че вселяването е един процес), казвам, че тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне. Той няма може би да говори с вас, но в душата си той се моли с вас и иска, желае всячески да ви помогне.

И тъй, щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. И първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение - то е на пръв план. Когато Христос се докосне до вас, вие ще започнете вече да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас!", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.

Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят.

Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не че е невъзможно, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух непременно да бъде Неговият, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас и ние следва първом да работим, да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всички. Затова трябва да се стараем да добием единство, за която цел тази година ви се дават 3 посоки на мисъл и действие: първо, прославление името Божие на Земята; второ, идването на царството Божие на Земята, и трето, изпълнение волята Му. В това направление като работите чрез молитва, Господ ще даде Своето. Трябва да се молите и да се молите. Мислете повече за любовта Божия, но не се страхувайте. Внушавайте си, че можете да постигнете всичко за Христа и Господ ще ви благослови.

Утре ще имаме тъй наречена Господня вечеря и затова ще направим едно малко приготовление. Ще направим нашето бдение от 12 часа през нощта по 9 минути всеки и ще свършим до 12 часа утре на обед. Най-напред ще започне най-рано повиканият между вас - първата група. Сверете си часовниците, защото ние правим едно сражение и трябва да сме точни. Дванадесетте души от най-старите по призование във Веригата се определят да наблюдават бденията.

Духът работи тази година много добре. Ние ще имаме търпение и в това дело Господне всички ще заквасим. Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото пак ще кажа: това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползуваме. Българският народ никога не е имал толкова благословение, както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб и няма какво да се плашим. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъдем едно стадо и един пастир.

Събранието се свърши в 7 часа Вечерта. Времето е тихо, ясно, няма никакъв вятър.