Jump to content

5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА


Recommended Posts

5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

С младежите, освен през лятото, но и през зимата правехме екскурзии до Рила. Използвахме направените хижи, които бяха безлюдни в онзи сезон по онези години. Но аз реших да си построим собствена хижа на Вада. Идеята бе моя - трябваше ни хижа, за да бъде наш подслон, когато отивахме зиме за по няколко дни, така също да я използваме като база за почивка през лятото, когато се изкачваме за езерата. Аз взех разрешение от горските власти в гр. Самоков да отсечем дърва, за да направим хижа. Като разбраха каква е нашата цел те ни съдействуваха. Обикновено селяните вземаха разрешение да секат дърва, които извозваха с коли до гр. Самоков, където ги продаваха на гражданите за отопление. А ние искахме да отсечем дървета, за да направим хижа. Събрахме се една група младежи и за два месеца вдигнахме цяла хижа на два етажа. Долу имаше мазе, а на първият етаж имаше столова и над нея спалня. Работехме цяла есен докато падна първия сняг. Цялата младежка група се прибираме в София и реших да се похваля на Учителя, какво чудо на чудесата сме направили за два месеца. Но искам да подчертая, че ние изобщо не Го бяхме питали, а решението беше лично мое. А аз го правех в името на общото дело и за улеснение на Братството. Така аз смятах. Като разказах на Учителя, Той за първи и последен път ме гълча. А знаете ли какво нещо е да те гълчи и да ти се скара Учителят? Голям срам заради голямото ми непослушание. „Вие какво сте направили горе? Вие сте построили свърталище на ловците и те ще изкористят и ще извратят идеята ни за братски живот, която вие сте вложили при самия строеж на хижата." Каза ми още много такива думи. Аз се свих, подвих си опашката и тихичко се измъкнах. Разбрах, че съм направил груба грешка, че не съм питал Учителя. След това седя и си мисля и премислям много неща. По онези години имаше много ловци по Рила, защото имаше и много дивеч. Каквото искат, това могат да убиват. И щяха да пият, да ядат, да печат убития дивеч в нашата хижа, която построихме в името на Високия Идеал.
Какво стана по-нататък? На следващата година, когато се изкачихме отново там - какво да видим: хижата бе опожарена. Пред нас се търкаляха овъглени греди, Оглеждаме се и ето се задава един селянин, който караше дърва. Спряхме го, той ни позна, защото ние бяхме същите, които бяхме построили тази хижа. Разказа ни какво се бе случило. Попът от селото насъскал селяните да я изгорят, да не би да стане дъновистко свърталище. Попът им разказвал, че ние ще им крадем жените, после щели сме да ги караме в хижата и да правим с тях, каквото си искаме. И после те щели да се върнат в селото боси и по бели кошули. А бялата кошуля беше част от женското облекло. Тя бе скроена от горе до долу свободно и представлява нещо като днешната нощница, но е направена от бяло платно. А това бе най-ужасяващото за селото, че ще пристигнат боси и по бели кошули в селото. Така че селяните отишли, запалили хижата, напили се и играли хоро около запалената и горяща хижа. Вместо жените да играят хоро боси и по бели кошули в хижата, то селяните решили те да изиграят едно хоро на хижата след като я подпалят. Така бяха решили и така бяха го сторили. Та това ни разказваше нашият познайник от селото.
И какво стана най-накрая. Поради нашето непослушание ние бяхме направили хижа за свърталище на ловци. Аз не се сетих да искам от Учителя разрешение да си поправя грешката. Тогава Учителят намери друг, който да поправи моята грешка. Така селяните изпълниха волята Божия. Тоя хижа не трябваше да я има. Така че Бог си служи с всички хора, само и само да изпълнят Неговата Воля. И попа, и селяните, и босите женски крака и бели кошули свършиха една работа за Бога. Но тази идея, която ние пуснахме получи своята реализация по друг начин. Никога не предполагах, че тя може някога да се реализира.
Следната година гледам Учителят, че се върти около един голям камък. Той никога не казваше какво ще правим по-напред. А ние застанахме около Него. Учителят оглежда камъка, а ние само се чудим какво ли ще стане с този камък. Учителят взе едно дърво и с него показа, че този камък трябва да се повдигне и премести. Разбрахме, че на това място трябва да се направи нещо като заслон. Аз събрах младежите и слезнахме на първото езеро, където имаше изгоряла гора. Там имаше отделни борове и ние ги отсякохме и с голям труд ги извлякохме горе на билото. Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона. С тези дървета направихме покрива, а за да го покрием ходихме на екскурзия на Шестото езеро и оттам всеки донесе по една плоча. И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули. По-късно там разположихме кухнята. Така Учителят реализира нашата идея, но по друг начин. Когато започна да се строи заслона, Учителят отначало нищо не каза. Отвътре всеки знаеше какво трябваше да прави. Учителят никому не нареждаше какво да прави. Нямаше никой, който да ти нарежда - прави това, не прави онова. Ръководството беше от Учителя по вътрешен път. Той не даваше своите нареждания гласно или отделно. А Той пускаше известна мисъл и тези от нас, които бяха готови я долавяха, но те я долавяха като своя мисъл и я реализираха. Ето, това бе най-чудното. Те долавяха мисълта на Учителя като своя мисъл и сами тръгнаха да я реализират. По този начин Учителят ръководеше цялата работа, без да нарежда на когото и да било. Всеки възприемаше Неговата мисъл като своя и понеже тя излизаше от един център, то този център обединяваше всички части в едно. Всяко отделна насочена и схваната мисъл от нас, след като се реализираше поотделно, тя тутакси се сглобяваше в общия порядък на нещата. Това е най-идеалната и най-съвършена организация. Това е така нареченият синархичен порядък на Бялото Братство. Това е Божественият порядък, това е най-добрият порядък в света, който може да има. А ние го изпитахме като модел горе на Рила. Нашата организация на Рила беше безупречна. Да се заведат горе на 7-те езера над 500 човека и да им се осигури храна, подслон и всичко, което е необходимо за един лагер за два месеца - това не бе малко в онези години. Учителят без никому да нарежда всичко Той движеше със Своята мисъл. Ние като ученици трябваше да я доловим и да я реализираме като своя. Така Той всичко ръководеше и обединяваше. Това бе епохата на онзи модел, който се изпробваше в човечеството чрез синархическият порядък. Той бе сполучлив. Но днес Учителят Го няма и тези хора, които долавяха мисълта му също вече ги няма. Те отдавна си заминаха от този свят. Затова го няма този синархически порядък, но ако от вас някой иска да работи, трябва да вземе този модел. Моделът е изпробван от нас. Обединяващия център е Словото на Учителя. Идеята за този модел го имате в Словото. Ще го намерите там и ще тръгнете да я реализирате и всеки сам ще тръгне да реализира своя дял като всеки ще смята, че сам реализира своята мисъл. Но ако вие сте от вътрешната верига на Бялото Братство, то всеки един от вас ще реализира своя дял от общата работа. И тогава в един миг всички ще разберете как отделните части се събират в едно и то само тогава, когато обединителят се намира в Словото на Учителя, защото Словото е Мечът на Духът Божий. Ето там е разковничето на вашият успех и разрешаването на задачите ви като ученици в тази Школа. Друг път нямате.
Другият път е онзи, който опит ние направихме и тогава друг дойде да коригира нашата погрешка. Друг дойде в името на злото подпали онази хижа, която бяхме построили и тя изгоря в името, за да се запазят неосквернени босите крака на селянките, както и да се съхранят неопетнени белите им кошули. В един разговор Учителят каза: „Ако ви се отворят очите ще видите как Злото днес е станало слуга на Доброто и върши неговата воля! "
А аз бях свидетел и в един миг ми се отвориха очите и видях цената и истинската стойност на босите крака и на белите кошули. А това не е малко.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...