Jump to content

4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ


Recommended Posts

4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ

При една среща с Учителя, Той ме покани да отидем двамата с Него в градинката. Там имаше посадена лоза от някого си. Той седна на един стол и се обърна гърбом към слънцето, за да Го огрява и пече. Аз седнах до Него на трикрако столче. Мълчим. След малко Савка Керемидчиева донесе една чиния сварени и обелени картофи, масълце и чубрика със сол. Тя постави чинията пред Учителя, размени една-две думи с Него и се оттегли. Учителят с ръка посочи към чинията. Аз си взех картоф, масло и сол, а Учителят яде само картофи. Ядем и мълчим. Аз Го поглеждам как се пече на слънцето. Зная от беседите Му какво означава всичко това и каква е ползата от това.
Затова Учителят не ми обяснява нищо, а мълчи. По едно време се обръща към мен и ми казва: „Благодари, че си свързан с природата и че имаш връзка с нея". И наистина аз имах много енергия в себе си. Тя идваше от някъде, преминаваше през мене и заминаваше натам, където я насочвах. А я насочвах натам, където не трябва, поради моето вироглавство. Така аз губех много от тази енергия с различни хора и за различни начинания без всякаква полза и ефект. По-късно, когато заболя сина ми и аз трябваше да се грижа за него чудех се откъде идваше тази енергия от мене и преминаваше към него. Очаквах, че ще се възстанови и оздравее. Но нещо в него беше изгоряло, електрическата инсталация беше изгоряла и не можеше да се подмени с друга. И всичко беше безрезултатно въпреки моята вяра до края. Колко време, колко сили и енергия беше хвърлена натам. Ако бях ги хвърлил в оная посока, която ми казваше много пъти Учителя и за което аз не послушах също така много пъти - то щях да имам много успехи. Но сега се провалих по всички правила на провала. И то по моя вина понеже не проявих послушание към Учителя. Моето непослушание към Него няма край. Няма начало и няма край за моето непослушание. А историята на човечеството има начало - от времето на Мойсея, а съвременното човечество започва от времето на Христа. Та от тези две епохи аз също имам примери за моето непослушание. И сега си плащам кармически всички неща. Искате примери. Какви примери имам аз за чудо и за приказ. Имаше някаква връзка между мен, църквата и Учителя. Затова Учителят ми нареди да стана дякон. Аз Го послушах от немай къде. Каза ми, как да се обличам, как да пея, какво да пея и какво да върша в църквата. Каквото каза, всичко запомних, но нищо не изпълних. И след това си платих както трябва с лихвите за непослушанието. При една среща Учителят ми бе казал: „Ти, брат, имаш в себе си три златни мини, които можеш и трябва да разработваш. Това са религията, музиката и медицината". Така, че аз не случайно минавах през църквата. И не случайно бяха моите разностранни интереси. Но за това по-късно. Аз бях станал дякон, но по едно време се ядосах и отивам и съобщавам на Учителя, че се отказвам и хвърлям расото. Но Учителят ме възпря и каза: „Ще внимаваш. През тебе трябва да минат 7000 попски духове. И ако напуснеш по-рано църквата от определеното за това време, то слънцето ще те опари и изгори и ти ще изсъхнеш. Ако напуснеш по-късно, то луната ще те попари". И така стана, че не послушах Учителя, а напуснах, когато аз си поисках и слънцето ме изгоря, че после онова, което остана и луната ме попари. А знаете, че слънцето е символ на светската власт, а луната - на духовната и църковна власт. Та проявих голямо непослушание и тези духове не можеха да излязат чрез мен на времето от онзи егрегор и онова поле, което се оформя и управлява от църквата. Заради мен те останаха затворени там и не можаха да излезнат и сега те ме мъчат заради това и сега се проявяват чрез мен й в мен. А да се справяш с тях и да воюваш с тях не е по силите на един смъртен човек. Учителят ми беше дал методи как да се справя, но аз не Го послушах. Това бяха неща, които минаваха през мене. Няколко рода преди мене бяха свещеници. Тази наследственост я имах заложена кармически. Та не случайно, когато баща ми отиде при Учителя, Той му каза, че моето поведение се дължи на това, че това са онези камъни, които църквата е изпратила и сега се връщат върху сина му. Това, което ме мъчи сега, това са старите учения и те ме мъчат сега. Тогава бях млад и човек не знае какво да иска: това искаш, онова не искаш, не знаеш какво да искаш. Исках да стана голям певец, след това исках да следвам в духовна академия, после исках други работи, които ме вълнуваха и ме водеха. Преминавах бурно от едни води в други води. Веднъж при една среща Учителят ми каза: „Внимавай, Симеоне, ти трябва сега да обработваш и Мойсеевия и Христовия закон. Ще тръгнеш от Мойсея и ще завършиш с Христовия закон". Какво искаше да каже Учителя, аз тогава не го разбрах, но Го разбрах много по-късно. И вие ще го разберете това, когато ще ви разкажа за времето от Мойсея и за времето по Христа. Но аз не Го послушах, защото бях млад. Ако имах малка светлинка както сега, добре щеше да бъде. По-късно узрях. Той ме предупреди как да се освободя от църквата, когато му дойде времето. И беше ми казал, че ако изпълня всичко това, което ми каза, Той щял да ми съобщи кога ще дойде това време. Даже ми каза как трябва да дам концерт в този случай. Трябваше да дам концерт в църквата и да бъда облечен с бял подрастник и синьо расо. Но аз това не го направих. А защо не го направих ли? Имах сили, имах и воля, но в последния момент излизаха все нови неща, които ме отклоняваха ту в една, ту в друга посока. Така че всички останаха недоволни от мен. Онези 7000 духове, които трябваше да преминат през мене, не можаха да преминат и останаха недоволни от мене и ето вече десетилетия наред си отмъщават на мен. Останаха недоволни от мен и онези, които ме обичаха и които се надяваха на моят певчески талант. Аз нищо не направих с него. Остана недоволен и Учителя, защото Той толкова време ми отдели и толкова съвети ми даде, че аз изпитвам неудобство пред Него, че нищо не изпълних. Голямо нещо е това човешкото непослушание. Аз нямам никакво оправдание в случая. Имах и и условия, имах и възможности. Но всичко пропилях и всичко загубих. Това, което ви оставям като изповед и опитност - това се дължи на друг и аз му благодаря! В Школата е така - винаги се явява един, който да засвидетелствува за Истината!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...