Jump to content

8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС


Recommended Posts

8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Като бях малък юноша, а и по-късно, когато наближаваше Великден и започваше страстната седмица аз преминавах през необикновени преживявания в себе си. Всичко, което беше се случило тогава по времето на Христа сега преминаваше през мен и трябваше да го разрешавам. Като малък помагах при църковните служби на баща си, а когато станах дякон и пеех в църквата в тези дни за мен бяха необикновени дни на преживявания и противоречия. По онова време имах сън, че се намирам в Арбанаси. Това беше през Великата седмица. Сънувах, че баща ми е бил голям адепт и изучава билките. Баща ми в този живот беше вегетарианец и се занимаваше с билките и знаеше много лекове. Беше хубаво облечен, беше представителен човек, който изучава природата и билките. Разправям този сън на Учителя след време и Той ми казва: „Е, рекох, било е това на времето и сега се опитва да се повтори, но други неща го спират". Наистина баща ми имаше много лекове и лекуваше безплатно. Ако аз бях научил само една от неговите рецепти за приготовление на мехлеми от билките можех сам да препитавам себе си и семейството си с това знание. Но проявих голяма немарливост в онова, което знаеше баща ми и с онова, с което помагаше на хората. И той ги лекуваше, В това аз съм свидетел. Учителят ми бе казал, че една от трите златни мини, които имам и които мога да разработвам, това е медицината и билколечението. Но аз преминах като вихър, нямах време да се задълбоча, хванах едно, оставих друго, захвърлях трето и на края нищо не се сполучи. Сполучи се само едно, че аз бях причината да въведа в билколечението Петър Димков, който стана след време голям природолечител и написа книги за това. И като си спомням как съм го обучавал и въвеждал и като си спомням, че от мен нищо не стана, а той стана светило, започва да ми се плаче от жалост към самия себе си, че не проявих никакво послушание към Учителя. Това е за моята мина по билколечението и медицината. След време правих и други опити. Отначало бяха успешни, а след това ставаха неуспешни и главно поради моето непостоянство. Ето това е.
Сънувам сън през великата събота. Намирам се в една голяма стая и виждам един голям дух и почвам да се боря с него. А Учителят стои на страна и ме гледа, наблюдава ме. Родната ми майка ме гледа, наблюдава в борбата ми, която е на живот и смърт. Майка ми се обажда: „Защо се бориш с него, няма смисъл. Кажи му трите формули по Учителя и той ще се предаде". И аз почвам да ги изговарям: „Само светлия път на Мъдростта води към Истината!", „Само с Христа е Истината!" И този дух капитулира и ме пусна. И минавам аз с майка ми и тя ми дава път и ми казва: „Отиди в другата стая, на същата къща". Отивам аз там и какво да видя. Там стои Йоан Богослов - евангелиста, с една хубава глава, с хубаво чело, със светящи очи и със светло расо. На времето имаше една хубава картина, на която го бяха изографисали така както ми се явява сега на сън. Беше в една хубава възраст, истински монах и с осанка библейска, Майка ми, която ме придружава ми казва: „Вдигни си ръката за поздрав". Аз я вдигнах и с нея му казвам формули, които казах на онзи дух, чрез който той ме пусна от борбата, която водех с него. И Йоан ми отговаря по същия начин. Запита ме какво ме вълнува. „Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос?" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски. Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес". И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета. Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд. Каза ми: „Христос естес" - значи това е прииждащият живот. След това ми отвори трета страница. Видях звездното небе. Каза ми: „Христос естес!" После видях картина на хубави и високи планини. „Христос естес", Следу[ощата картина бе на вълнуващи се морета и океани, после картина на зреещи плодове и накрая последната картина „Христос естес" зреещи ниви от жита пожълтели и аз се събуждам. Свърши се съня. Беше събота, срещу неделя - Възкресение.
В неделя отидох на беседа на Изгрева. Аз имах служба в църквата и каквото трябваше да изпея го изпях и бързам да отида на Изгрева. И влизам в салона. Учителят завършваше своята беседа. Оставаше малко. След пет минути я завършва. Аз заставам пред отворения прозорец и слушам. А беше една хубава пролет. Той, Учителят както говореше, спря малко, погледна ме бегло, премести си погледа и каза: „Вие искате да знаете. Все въпроси си задавате. Кое е и какво е Христос?" И Учителят започва да повтаря всичко подред от моя сън дума по дума, какво ми отговаряше Йоан Богослов - какво е Христос. Изреди всичко подред. Отговаря какво е обективния Христос на земята. „Цялата природа е обективното тяло на Христос. Цялата природа е проява на Христовия Дух. А Бог е непреривното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Онова, което е проявено е Христос, а което е непроявено е Бог. Бог в своето Битие е Дух. А Духът е изява на Бога, Божественият Дух в своето Битие е Божествена Сила. А Божествената Сила е изявление на Господа, на Господния Дух. А Силите Господни в своето Битие представляват Живата Природа, а природата е изявление на Христовия Дух." Учителят говори все в този дух и това се отпечата в паметта ми и аз ви го предавам тъй както съм го запаметил. А вие ще си го проверите в напечатаното Слово на Учителя, дали е така. След това аз отивам при Него, след като чух от Него всичко това. Разказвам Му снощния сън най-подробно, което съм чул и видял от Йоан Богослов. Той мълчи, ни лук ял, ни лук мирисал. Учителят мълчи все едно, че не Го засяга. Мълчи, като че е някъде надалеч заминал. Като че ли нищо духовно няма в Него и че това изобщо не Го засяга.
Изобщо не Го засягат тези въпроси, които аз повдигам пред Него, Гледам Го и се чудя какво да правя и къде да се дяна. Какви ли не работи аз не съм преживял с Него. Той е изтеглен нагоре и оставил тялото си като черупка тук пред мен, само физическото Му тяло е тук, а Него Го няма. Какво нещо съм преживявал в тези случаи и какво съм чувствувал само аз си знам. Само мълчи. Нито говори, нито повтори, нито потвърди, нито отхвърли моят сън. Накрая аз казвам: „Добре де, този сън за мен бе реален, както бе реално моето присъствие, когато чух да казвате всички онези неща за Христа, които аз ги чух на сън. За мен това е реално, както сте реален и Вие пред мен". След като казах това, Учителят ме погледна с учуден поглед и само това ми каза: „Този въпрос ти сам ще си го разрешиш! " и ето, аз сега си го разрешавам както тогава, така и сега четиридесет години след заминаването на Учителя. А веднъж попаднах на онези думи, които бяха отпечатани на беседа и аз мислено се върнах назад във времето, когато Учителят изрече това в една Великденска сутрин на Изгрева и разридах се и плаках дълго. Беше ми жал за себе си и беше ми жал за Учителя, че работи с такива непослушни женици като мен.
Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата тази цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени, изобщо няма никакво представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя и Му казва: „Учителю, това, което говорите е много хубаво. Но много от човешкия материал, с който работите не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. „Когато аз трябваше да слезна отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха известни условия. Намеси се онзи опашатия и с рогата и ми каза: Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш". И аз се съгласих да слезна, защото трябваше да свърша една работа за Бога. Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха". Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при Учителя. Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: „Бог ми ги е изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя, такива, каквито са". Та всеки човек представлява от себе си пресечна точка на души, които слизат от Невидимия свят чрез него като епохи и чрез него те, епохите, присъствуват в Школата на Учителя. И Учителят работи с всеки човек, а чрез него работи с онези системи от души, които се проектират в него. Основната мисъл коя е? Аз дякон Симеон представлявам една епоха от хора, една категория на души. Ако обработя себе си и се повдигна - обработвам и повдигам милиони души. Всички, които са при Учителя като личности, те всички са представители на известни категории и системи от души, които са в Невидимия свят и имат свои представители по земята. За туй това са окултни тайни. Само Учителят може да работи по този начин. Значи Той не си определя хората, с които работи, а онези отгоре, които са Му ги изпратили. Това говори, че при Учителя в Школата освен Старият и
Новият Завет е дошъл целият свят и целокупното човечество от памти века досега. Целият свят е дошъл да се учи. Учение е това, велико нещо е това.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...