11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

[Ани]

11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

След побоя Учителят с Братството се качи на 7-те езера. Аз там не отидох. Там други бяха. След побоя дясната ръка и десния крак на Учителя се бяха парализирали и Той говорел трудно. Но след определеното време Учителят оздравява и горе казва на езерата пред брат Пеню Ганев така: „Всичко благополучно мина. Ударът няма да се повтори. Ударът няма да се повтори". Дълго време брат Пеню умуваше и ме питаше за кой удар се отнася това? Дали за удара срещу Учителя или за удара срещу Братството? През времето на Учителя ударът срещу Братството не се повтори, но след заминаването на Учителя ударът се повтори и разруши Братството и Изгрева.

На времето около Учителя всичко вреше и кипеше. Онзи, който трябваше да се опече се опичаше, онзи, който трябваше да уври - увираше, онзи, който трябваше да узрее - узряваше. Нямаше застой, а всичко бе в движение. Музиканти, поети, писатели, хироманти, френолози и астролози - всички се надпреварваха в усвояване на знание от Учителя. Учиха това, което бе писано в книгите и после отиваха и запитваха Учителя. И Той даваше своето мнение и становище. Ето тези неща трябваше да се запишат и изнесат. Но всички приятели ги знаеха за себе си, разказваха ги понякога при някои случаи и толкова. А трябваше да се запишат и опишат, за да се знае какво е казал Учителят при различни случаи. Много е важно това. То насочва и определя пътя на ученика, който за всеки е строго определен и специфичен.

Ето при един разговор бяхме трима. Учителят, аз и Методи Константинов. Методи ми разглеждаше хороскопа и говори пред Учителя половин час. Ставаше въпрос, че според моите астрологични аспекти в хороскопа ми се падаше да напиша една книга към края на живота си. Учителят даде знак да спре. Обърна се към него и каза: „Методи, излез навън, за да кажа и аз някои неща на брата". Методи се отдалечи почтително без обида, защото знаеше, че в такива случаи Учителят казваше лични неща, които друг човек не биваше да знае. Обърна се към мене с думите: „Слушай, брат, то астрологията е голяма наука. Освен тази астрология тука - и той посочи астрологическата ми карта направена от Методи, която лежеше на масата пред Него - има и друга астрология". Той се спря, после вдигна лявата си ръка над главата си повече в ляво и повдигна поглед към ръката си: „Ей там горе, на Небето е онази истинската астрология. Трябва да се провери онази, горе, трябва да се отиде горе в Невидимия свят и там да се провери. После да се слезе долу на земята и да се провери дали няма някакво прекъсване, някаква грешка при раждането на човека и изчислението на хороскопа и чак тогава може да се говори. Но от кого?

Само от онзи, който е проверил и горе, и долу и има знание за това. И не само знание, но да има разрешение от Небето да съобщава това. А тази астрология тук е още забавачка за деца и ученици от началните класове на отделенията. Трябват ти очи да видиш, трябват ти уши да чуеш, трябва ти ум да усвоиш знания, трябва ти сърце, за да почувствуваш, трябва ти дух - пророчески дух да пророчествуваш и трябва ти воля, да изречеш всичко това така, за да се изпълни точно и на време". Учителят спря. Аз гледам и мигам, мълча. Какво мога да кажа? Аз обикновеният човек пред това велико знание, което леко Учителят открехна част от невидимата завеса на това знание. Учителят се усмихна и рече: „Е, брат, пада ти се да напишеш накрая на живота си една книга. Но така да я напишеш, че всеки, който я прочете да проумее една забулена тайна. И като я прочете тази тайна и проумее това знание, за да може и той да се ползува, ако му се наложи да премине през този път. Да тръгне по онзи хубав път, по който аз, Учителят ви вървя. А твоят път е противоречив и е лично за теб. А твоят път не е случаен, а е исторически път с кармическа развръзка. Та онзи, който проучи и прочете тази книга, да получи знания и да тръгне по онзи път, по духовния път, който е път на прозрение на човешкия дух и път, който е осветен, за да премине през него човешката душа, която е слезнала на земята". Целунах ръка и си тръгнах. След време, когато ставаше дума за хороскопи аз споменах какво е казал Учителят за сегашната светска астрология. Споменавах и за другата астрология в Невидимия свят, че човек трябва да се свърже с горните светове и в тях да се види отразен. А имахме много-астролози на Изгрева. Но интересно е защо никой не ми обръщаше внимание на тези мои думи. А аз исках да ги дам да се ползуват от астролозите. За това си има и отговор. Ако признаеш, че има невидима астрология, то какво означава? Означава, че трябва да минеш през този път, който път Учителят описа за всеки един астролог и чиито думи на Учителя аз предадох. Но вероятно това знание е за една друга епоха, която трябва да дойде. Интересно е, че аз разбрах всичко, което Учителят ми каза. Основно го разбрах и дълбоко проумях какво ми каза. Но отново не изпълних това, което Учителят ми каза. Не написах тази книга, Имаше години, когато всичко знаех на изуст. Всички разговори с Учителя бяха запаметени и аз ги разказвах десетки години без да променя нито една дума. А колко опитности и какви знания бяха запечатани в паметта ми? Ако бях ги записал, едва ли някой на Изгрева можеше да се похвали с толкова опитности. А какви сънища имах само? Всеки сън след два-три дни се реализираше и аз го слушах и го чувах и виждах как Учителят го разрешаваше на беседа в салона на Изгрева. Аз описах тук един-два, а те бяха стотици. Но не записах нищо. Сега съм на осемдесет години и разказвам това на един брат. Сега мога на 80 години да му разкажа десет неща. Но когато бях на 60 години можех да му разкажа 100 неща. Дори не е самохвалство, можех да му кажа и три пъти по толкова. Не можах да напиша тая книга. Дано тоя брат напише поне десет страници от това, което разказвам или път три пъти по десет страници, поне да може да измие част от срама ми и да заличи част от греха ми, който имам пред Учителя, че не написах тази книга. А Той видя в онази горна астрология, че ми се пада да я напиша. Но не я написах, защото вътрешната верига у мен бе разкъсана и не можа да се възстанови напълно, за да може по нея да протече духа на времето и на спомените! Е, каквото потече и каквото протече все пак е малка утеха за мен и дано ви пренесе полза във вашият път като ученици. А колко е хубаво човек да тръгне да върви по онзи хубав път, по който аз на времето бях го намерил и бях тръгнал да вървя. Срещнах се с Учителя, четях духовни книги, имах необикновени опитности, вървях по необикновен път. А моят път бе личен и много труден. Но не можах да се справя. Аз много бързах. През мене минаваха много сили и те търсеха изход чрез мене. Те ме караха да бързам и аз не можах да се спра и да отделя точно определено време за себе си и да отделя време за онова, което трябваше да реализирам. Аз не можах да реализирам, защото бързах. Учителят ми каза: „Ти недей да бързаш, накрая ще свършиш работата. Да се свърши една работа освен сила и ум трябва и време. А ти не си оставяш време". Така и ставаше. От едно се прехвърлях на друго, от другото на трето и накрая нищо не направих. При един разговор Учителят ми каза: „Ти сега трябва да преминеш от единия бряг към другия. Ако не преминеш, оставаш в тази епоха. Ако преминеш, преминаваш в другата епоха. Но ако тръгнеш и не преплуваш, а се замотаеш, ще се удавиш и ще изгубиш всичко. Затова внимавай, когато тръгнеш да преминаваш не ти се позволява никакво раздвоение". Ето това аз не можах да направя. А да преминеш от единия бряг на другия, това е онзи вътрешен път на всеки човек, който трябва да премине и да разреши задачите си в този живот.

Веднъж отивам на Изгрева, бях сънувал един сън много интересен и знаех, както винаги се случваше с моите сънища, Учителят веднага на същата беседа ги разглежда, изнася ги в друг поглед и дава законите. Аз ви разказах няколко такива сънища. Бях сънувал един необикновен и хубав сън. Реших веднага да отида на Изгрева, за да чуя какво ще каже Учителят на беседа за този мой сън. Аз съм на Изгрева и ето срещаме Лулчев и аз бях в един подем и извисяване на духа си и му разказах съня. Той ме изслуша и нищо не каза. Влизам в салона, слушам беседата на Учителя, но този път Учителят нищо не говори върху моят сън. Аз съм изненадан, огорчен и след беседата отивам при Учителя и Го питам защо стана така, че Той нищо не спомена за моя сън както при друг случай ставаше. Учителят започна да ми се кара: „Какво си тръгнал тази сънища да ги споделяш с Лулчев, на д-р Жеков и другите? Те се дават на теб? А този сън, който ти се даде снощи бе за днешната беседа. Но ти го разказа и с това провали всичко". Учителят дълго ми се кара. И след този случай аз повече не сънувах нито един сън и повече Учителят не говори в беседите по тия мои сънища.

Та астрологията е Велика Истина, която свързва духовния свят на човека с неговия живот на земята. Това са две астрологии - чрез едната човек слиза на земята, а чрез другата човек работи на земята. Човек трябва да обедини двете астрологии в една. А това става като намери своят вътрешен път и намери онези задачи, които трябва да разрешава. А като ги намери трябва да ги разрешава със знанието и методите от Словото на Учителя.

Учителят имаше мисия за мене. Но аз не послушах. Не използвах тези мъдри съвети, които Той ми даде. Щях да постигна нещо. Но сега нищо не направих. Защо? Бързах много, защото много сили преминаваха през мене, на които не можех да издържа. Не можех да ги спра, а ги пусках да преминат през мене, Те ме задвижваха и аз бързах, хващах едно, изпусках друго, недовършвах трето. Това ми бе голямата грешка.