Jump to content

12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК


Recommended Posts

12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

В онези години бях силен, млад и як. Сила излизаше от мене. Имах хубав глас и Учителят ме насърчаваше за това. Всички ме познаваха и знаеха името ми - дякон Симеон, защото бях дякон от православната църква. Моят живот бе много противоречив. В него имаше много големи възвисявания и много големи снижавания, които приемах като падение за мен и за моят път. Но бях искрен. Виждах всичко това като моя слабост, като грешки и виждах, как една сила, която насила ме тикаше в този път на противоречие. Не всякога можех да й се противопоставя. Понякога успявах, а понякога - не можех. Беше жестоко за мен.
Така веднъж бях направил една погрешка. Това беше една моя груба погрешка, но понеже аз бях възпитаник на православната църква, то това ми се вменяваше за светски грях. Аз бях съгрешил, защото в грях бях заченат и в плът бях облечен. А трябваше да оживея с дух, който трябваше да дойде от Словото на Учителя. Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил. Трябваше да се изповядвам не пред владиката, а пред Учителя. Трябваше да търся помощ от Него. За мен Той бе не само изповедник, а Велик, Светъл Дух дошъл на земята. Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му. Учителят се навежда и ме изправя. В очите ми сълзи, два реда сълзи се стичат по бузите ми. Поставя ме да седна на стол, а Той сяда на своя стол. След малко, след като се успокоявам ми казва: „Да знаеш, Симеоне, какви могъщи духове на Вселената съгрешават и след това се сгромолясват така р-р-р-р-р-р-р в Ада". Учителят е вдигнал двете си ръце насочени нагоре над главата си в ляво, после Той ги сваля пред лицето Си, после ги прекарва пред гърдите Си и ги сваля надясно надолу покрай стола, сочейки земята. През цялото време на движението на ръцете Си, Той ги следеше с поглед и когато минаваха пред лицето Му надолу, Той ги съпроводи със звукосъчетанието излезнало от устата Му „р-р-р-р-р-р" надолу. Аз наблюдавам всичко това и Той вдигна главата Си към мен и продължи: „Видя ли какви Велики Духове слизат в Ада? Та ти ли да не съгрешиш?" и се усмихна. Аз също. Нещо ме освободи отвътре и отвън. Станах да целувам ръка и ми казва: „Опитай се, старай се по- малко да съгрешаваш!" Не ми каза не съгрешавай, а да се опитвам, да се старая и стъпка по стъпка да се освобождавам от грешките си. Стараех се, но не винаги успявах. Това се дължеше на моята противоречива личност и на силите, които преминаваха през нея. Не всичко послушах. Не всичко направих, онова, което Той ми казваше. Направих много и фатални пропуски в живота си. Затова трябваше да плащам със страдания и с мъчения. И ето аз вече четиридесет години след заминаването на Учителя си ги плащам. И то заслужено. Полиците се плащат и с лихвите. Така както каза Учителят, така и стана. Можеше да стане и друго яче, обаче аз не успях да прескоча и да премина на другия бряг. Засилих се да скоча, но ме спряха погрешките. Те ме спънаха и аз цопнах във водата и сега се давя и не мога да се освободя. Учителят ми беше казал, че едно от кардиналните ми пререждания е в Римската империя и че аз съм дошъл там с голям капитал и с голяма мисия и съм направил една връзка с жена и съм се сгромолясал в бездната: „Увлече се в една италианка и не ме послуша и падна от онази височина, от която бе дошъл и се сгромоляса надолу р-р-р-р-р-р-р-р-р в бездната". Тогава ми каза какви големи адепти идват с мисия на земята, обличат се в плът и плътта ги обърква и те падат и започват да пълзят като червеи. Не могат да се справят с човешката плът, със силите, които минават през нея и напускат посоката на вътрешния си път, започват да живеят двойнствен живот. Започват да се кланят на плътта и на Духа, опитват се да бъдат слуги на двата господари и накрая се провалят. Това се отнасяше за мен както тогава в онова прераждане, така и сега. И най-важното е, че тази италианка, за която се провалих на времето, сега също се беше преродила в женска плът и отново излезе на пътя ми и въпреки съветите на Учителя какво да правя с нея, аз също не послушах и не изпълних съвета Му и отново се провалих. Е, какво ще кажете за това? Велико непослушание и Велико падение и Велик провал. Ако бях само послушал, щях да прескоча от единия бряг и ще се прехвърля на другия бряг, но не успях. Сега се съдя сам.
Всеки един от Школата допускаше грешки и някои ги коригираха след като искаха съвета на Учителя. Някои се упрекваха за погрешките си. Веднъж съм застанал пред Учителя и се кая, и се съжалявам, и се вайкам за една своя грешка и пропуск. Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия. Като свърши работния ден, ще отиде и ще си съблече мръсните дрехи, ще се изкъпе и ще се измие и така ще се изчисти и ще стане чист. Използвай този метод! " Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях. Учителят не ги гледаше като нещо съдбоносно и убийствено за човека. А това беше път вътрешен и външен и погрешките излизаха и се проектираха навън в човешкия път, както и грешките идваха отвън, от пътя му и влизаха в него. Човек бе живо кръстовище и кръстопът от опитности и грешки. Веднъж питам Учителя: „Учителю, има ли смисъл да идвам тук при Вас? Аз съм едно нищожество за света и нищожество за Вас". Учителят ме повдигна и каза: „Точно такива като теб ми трябват. Страданието не е само право на учениците, а то е широк харман и за човеците. Всеки трябва да овършее хармана си сам. Ще ожьнеш това, което си посял в живота си. Ще завържеш снопите и ще ги пренесеш на хармана като резултат на твоя труд ще вържеш коня си с въже за стожера на гумното и ще вършееш. Конят ще бъде твоят ум, а въжето, което ще се навива на стожера и отвива ще бъде твоята воля, която ще навива и отвива въжето на хармана, докато разрешиш задачата си. А стожера на гумното, около който се въртиш е твоят висок идеал на земята, който си свалил от Небето чрез Словото на Учителя". Ето така недостойният свой роб Симеон-дякона, Бог избра да се прояви чрез мен, не аз не успях да овършея своят харман.
Спомням си, когато четях история на светците и стигнах до св. Франциска, който е бил богат и живеел в разкошен живот. Идва един момент, преминал през вътрешна борба и просветва в ума му една светлина и, той раздава цялото си богатство и става най-големия просяк. Отива и става отшелник и после написва най-хубавата книга за Христа. След време го запитват как доби тази сила на Духа, за да напишеш тази книга? А той отговаря: „Мен, недостойният свой раб Бог избра да се прояви". И Той, Франциска се прояви и написа тази книга. А тук на Изгрева Бог избра да се прояви чрез мене, а аз не направих нищо и се провалих. Това не е урок само за мен, но и за поука за вас, които ще следвате пътя на Школата. Знайте, че ако влезнете в този път връщане няма. Връщането е падение и сгромолясване в Ада. „Напред в този път е огън, а назад е смърт." Това изказване на Учителя аз го проверих по време на цялата Школа, а и след това. Онези, които вървяха напред минаваха през огън, той ги изгаряше отвътре, гореше техните противоречия те разрешаваха задачите си и излизаха от този огън изчистени и вървяха напред. Имаше такива примери. Имаше и други, които се връщаха и се проваляха по всички правила на съгрешаването и падението. Имаше и от едното и другото. Имаше от всичко - и по малко и по много.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...