Jump to content

15. ПАДЕНИЕТО В АДА


Recommended Posts

15. ПАДЕНИЕТО В АДА

На Изгрева имаше много млади хора - братя и сестри. Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти. В Школата на Изгрева Учителят говореше за Любовта, но Той я разглеждаше от принципа на Мировата Любов, както и от принципа на Космическата Обич. Това са две течения, едното идва от центъра на Вселената и отива към периферията, а това е Мировата Любов, а другото течение тръгва от периферията на Вселената и по пътя среща човек и трябва да го заведе до центъра на Вселената, а това става чрез Космическата Обич. Той говореше за Любовта в Словото Си, но понякога ние смятахме, че тези неща могат да се свалят посредством земната любов на човеците на земята. Смятахме или бяхме принудени да смятаме. Или търсехме оправдание за нашите деяния.
Бях млад, хубав и снажен. Бяха ме харесали много. Каква мощ имаше само от гласът ми. Ами духът ми - чувствувах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме среща една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък бе и хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата? Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най- нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: „Учителят, Учителят". Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: „Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешния човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: „Симеоне, този път какво си направил?" Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, голяма работа! Спал си с една крава!" Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях попаднал този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излезнах на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: „Учителю, излезнах от ада!" Той ме гледаше и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях попаднал в нея. Кой беше ме тикнал натам? Същия ден прочетох в Неговата беседа следното: „Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане Новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новият Адам". Това беше обяснението на този случай.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...