22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ"

[Ани]

22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ"

Беше в края на зимата 1938 - 1939 г. и началото на март. Аз по онова време ходех често при Боян Боев, Посрещаше ме много хубаво. Когато говореше за Учението на Учителя се въодушевяваше и ставаше чист и наивен като дете. Чистотата имаше у него. Видя ме и ми махна с ръка. „Ела да ти кажа една важна работа, която стана!" И той започна да ми разказва, а беше ден петък.

В сряда Боев и Учителят са били на Бивака. Било е зима още. Брат Ради е станал рано през нощта, Учителят го изпраща в 2 часа и 30 минути през нощта, за да му каже, че тръгват заедно на Витоша. Като е за екскурзия с Учителя Боян изобщо не се двоуми. Скача бързо, облича се и ето го нагоре по стъпалата, та при Учителя. „Бояне, ще отидем до Бивака заедно!" Било три часа през нощта. Налели вряла вода в термоса. Боян е бил куц с единия си крак и трудно се движел. Но тръгнал с Учителя полека-лека и за около четири часа са горе на Бивака, а там е сняг. Учителят му казал: „Тук ще имаме една среща с един адепт, който ще ходи в Европа, за да свърши една работа. Да предотврати големите страдания, които идват в Европа." Това е една реална действителност, а като ми говореше това нещо Боян Боев, смятах че е фантастика. Те седнали горе, а Учителят е бил обърнат с гърба си на север към Драгалевци. Били са до брезата, до чешмата седнали на пейка. Отгоре през гората се задала една фигура. Вървял 40-годишен хубав мъж, облечен в самоковски дрехи. Идва и се отправя към Учителя, който си седял спокойно. Спира се, пред Учителя и вдига дясната си ръка за поздрав. Казва едно изречение от думи символични, а Учителят му вдига също ръка и му отговаря с друга символика. Разговорът протича с по няколко изречения. Единият казва едно, а Учителят допълва с друго. Той казва три изречения и Учителят отвръща с три изречения. През това време Боян ги записва на стенограма и след това ми ги казва и аз ги знаех 30 години. Но от две години ги забравих. Нямаше кой да ги запише. Аз не ги записах, защото се занимавах с велики работи, които хвърчаха по въздуха. След като свършва разговора самоковския селянин профучава покрай тях и си заминава като поема пътя от Драгалевци за София.

Тогава Учителят се обръща към Боев: „Хайде да пием един чай!" И след малко обяснява: „Сега имахме среща. Ти видя един адепт от далечна Индия, който отива в Европа да подготви и съдействува за благоприятните сили, които да помогнат на Европа за голямата война, която иде".

А през 1939 г. почна войната. За нея лично Учителят бе ми казал: „Ако не беше тръгнал Хитлер на изток към Русия по друг начин щяха да се развият нещата. Ако беше тръгнал към Англия, събитията в Европа щяха да протекат по друг път. " Вероятно в записките на Боян Боев ще намерите трите изречения и трите формули на Учителя с адепта.