Jump to content

34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ

Учителят ме приемаше по всяко време. Онези там другите чакаха. А Той дойде, вземе ме под ръка и се разхождаме. През това време ми говори. Качим се горе в стаята Му. Дядо Ради е донесъл дърва. Той запали печката, тя се разгори, стане топло и започва да ми говори. После слезе да ме изпрати. Вървим, вървим и Той все ми говори. Аз слушам, но от едното ухо влиза, а от другото излиза. Такъв бях. Помнех всичко, но после започнах да ги забравям. Колко време ми отделяше и колко време Му губех? Вижте сега отношението на Учителя към една жива душа и към най- незначителния човечец, какъвто бях аз.
Понякога съм дошъл с расо, облечен като дякон. Веднъж ми каза: „Тя църквата е вече свършила и още 10 - 15 години ще трае и ще приключи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна светлина в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистия дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят".
При друга среща Той отново ме хване под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на Новото Човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда в еди кое си съзвездие и тя ще измени живота на хората в еди какво си направление. „Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Учителят подготвяше душите чрез Словото Си за Новото Човечество. А моите опитности с Него идваха от една друга епоха минала и заминала. Днешната епоха се твореше от Словото на Учителя и се изграждаше чрез опитностите ни с Учителя.
Спомням си веднъж обядвахме във вегетарианския ресторант и там винаги стоеше един скромен човечец. Веднъж седнахме на неговата маса и се разприказвахме. Попитахме го какво знае за Дънов. Изведнъж той с висок глас заяви: „Петър Дънов е един от най-големите светила на света! " Всички замръзнахме. Никой не очакваше такова изказване. Накрая добави тихо: „Казвам ви това, защото аз имам такава опитност с Него". От изненада не можахме да попитаме каква е тази опитност и тихо, тихо се измъкнахме и се учудвахме навън на улицата на величието на Учителя, което се изразяваше чрез най-скромните неща и чрез обикновените хорица.
Друг път в същия ресторант, в който се хранехме един художник заяви: „Нищо не е разбрал българския народ. Тепърва ще има да се учи от Учението на Дънов". И този човек не го познавахме. Но той имаше личен контакт с Учителя.
Трети път бяхме седнали с един даскал и ядем вегетарианска мусака. Като разбра какви сме и че сме от Изгрева, каза: „Тази Мъдрост, която е дадена чрез Петър Дънов, тя не е дадена така за едно малко общество. Но ще дойде време тя е за едно друго поколение. Тя е за една друга епоха с други човеци".
Спомням си Мария Младенова, при която често прихождах за съвети, защото много патила ме сполетяваха и тя често казваше: „Този живот да си платим кармата и да си заминем от този свят със съзнанието, че сме били при Учителя. Най-голямото постижение за нас е да се новородим и да дойдем с едно ново съзнание". Към това няма какво да прибавям.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...