6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

[Ани]

6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

Този въпрос е неудобен за разглеждане. Но ще го изнеса, за да се види как Учителят е разглеждал такива случаи с онези, които Му бяха изпратени като ученици.

Той имаше една връзка с жена от Братството, Преживяваше го тежко. Идваше и споделяше с мен всичко. Представяте ли си, споделя със съпругата си какво е правил с любовницата си и какви им са отношенията. Аз също го преживявах трудно. После Симеон имаше връзка с друга жена и по същия начин го преживяваше, от трудно, по-трудно. Накрая Симеон не може да се оправи с тези три жени и решава да отиде при Учителя и да Му разкаже всичко. Учителят го изслушал и му казал: „С Райна, т. е. с мен ти имаш връзка до 4000 години. С Амелия (първата любовна връзка) ще има връзка до 8000 години, а с последната му любовна връзка ще има връзка до 12 000 години. Дойде Симеон у дома и ми цитира дословно думите на Учителя. Тук се вижда, че този проблем Учителят не го разглежда като връзка с любовници, а като връзка с души. Най-бързо ще ни се разреши кармата между мен и него.

Ние бяхме женени с него, но не бях ревнива. Ако имаше нещо, веднага можеше да го преодолея. Веднъж гледам една от неговите възлюбени, но толкова хлътнала по него и го чакаше с такова хубаво чувство, че се възхитих. Ето защо Учителят му разказал за мен следното: „Тя не ти е жена, тя ти е сестра". Не проявявах към него собственост като съпруга. Дори неговите възлюбени събуждаха любов към него. Сега можеш ли при такива случаи да преодолееш всичко и да преодолееш съпружеската бариера? Те събуждаха у мен любов към него. Друг би казал, че това са глупости. Може би в случая преобладаваше у мен сестринското отношение към него.

Той не можа да свърши никаква идейна работа с тях, макар че те бяха от братството. Дори с една от тях, която преподаваше като учителка в пансиона в Симеоново по английски език, той в своята ревност към нея написва писмо до директора срещу нея. Тя научава и отива да се оплаква на Учителя. Учителя го извиква и му казва: „Симеоне, не постъпи както трябва. Вместо да издоиш кравата, ти отиваш да хващаш бика за рогата". Учителят не бе доволен от неговата постъпка.

Амелия Надзор беше руса жена, една от големите му увлечения. Заради нея и онова, което стана между тях двамата, той се раздели с Изгрева заради нея. Бяха големи недоразумения. Не можаха да си простят. Това е завързване на нова карма. Е, с нея ще има да се занимава в следващите 8000 години, според думите на Учителя.

Другата му връзка бе с Радка. Тя беше много хубав човек. Изработила бе много качества. Но той пропиля всичко.

Аз постъпвах според всеки случай по един и същ начин. Опитвах се да стоя настрана. Дори веднъж при една Паневритмия минах при Амелия и й казах: „Всичко прави със Симеон - дружба, приятелство, но не и да искаш да имаш деца от него". Само това казах, а тя ме изгледа кръвнишки. Но понеже Учителят бе казал, че връзката между Симеон и нея ще трае осем години на Изгрева и „след това ще се сдобриш". Тя продължаваше да живее на Изгрева. След войната настъпиха години на недоимък и храната и облеклото се раздаваше с купони. Случи се така, че аз бях определена да раздавам купони за облеклото. Аз имах правото да определям кому да дам най- напред. Първом трябваше да се задоволят най-нуждаещите. А такива бяха много на Изгрева, Амелия пристъпи към мен да търси купон за облекло. Тя не продума нито дума и аз безмълвно протегнах ръка и й подадох купон за облекло. Нито дума не се отрони между двете ни. Така приключи развръзката между мен и Амелия Надзор.

При един случай на недоразумение между мен и мъжът ми Симеон, когато не знаех дали съм му необходима като съпруга или пък съм му излишна, бях принудена да отида при Учителя да видим какво ще каже по тоя въпрос. „Учителю, има ли смисъл така да се продължава след като сме разделени със Симеон?" Той ме изгледа продължително и каза: „Когато една прашинка влезе в окото на човека, то той мисли, че е греда, а то е само една прашинка". Аз си тръгнах. А случаят, за който бях отишла при Него не бе прашинка, а много сериозен случай и то толкова тежък, че надминава теглото от десет греди. Аз така го оприличих, а Той го определи като прашинка. От Негова гледна точка бе прашинка, но за мен беше греда в окото ми. И не само в едното, а и в двете очи.

Учителят е говорил много за женитбата и брака. Ще намерите много неща казани в беседите Му. А учениците около Него бяха такива, каквито Му бяха изпратени. У тях имаше всичко - и Висок идеал, и Велико падение. Високият идеал за ученика остана Словото на Учителя, а нашите опитности остават като стъпки от нашият път на земята като човеци.