Jump to content

7. ГРОЗДЪТ


Recommended Posts

7. ГРОЗДЪТ

Сега ще ви разкажа онзи случай с грозда: Не помня кой месец беше. Аз съм излязла на разходка и сядам на пейката срещу салона, на края на пейката. Ученичка бях тогава. Било е есен щом е имало грозде. И Учителят излиза от своята стая с един голям грозд в ръката и сяда точно до мене на пейката. Къса клончета от грозда и ми дава. Трябва да отбележа, че макар и да съм била малка Учителят към мене се обръщаше на „ВИ". Така казваше: „Рекох, заповядайте, сестра". И аз Му благодарих, взимам гроздето, усмихвам се и така ядем грозде. Той ми подава и т. н. По едно време ми взе лявата ръка. Погледна лявата ръка, но аз бях чувствителна и не Го попитах какво вижда или нещо да му каже. Мълча и се усмихвам и ям грозде, а Той ми гледа лявата ръка. И това беше. И аз после се питах: „Защо не Го попитах Учителя какво е видял, да ми каже нещо", Но...
Законът е такъв: Ученикът трябва да почука и тогава Учителят отговаря. Но ученика трябва да поиска. И понеже аз не съм поискала, а Той не може да изнасилва ученика. И не каза нищо - сега ме е яд, ама много.
Аз бях много стеснителна и не смеех, понеже много сестри отиваха да питат Учителя за всяко нещо, даже за някаква дреболия и аз казвах, какво да занимавам Учителя с такива дребни неща. Та сега съжалявам, че не съм Го питала.
Знаете ли, правилно е впечатление, че тия, които са били свити така, не са смеели да питат Учителя за някои неща, те са имали едно благоговение към тоя Дух вътрешно. Те са усещали Духът, затова не са смеели. Плодът на Духа - това е Любовта.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...