Jump to content

12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА


Recommended Posts

12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

Пропуснах нещо много важно, когато живеехме до Р. В. Радев. Аз много обичах музиката и си композирах мелодии и сама си ги пеех и играех. Играех и казачок. Веднъж прочетохме във вестника, че има конкурс в София, балетен спектакъл за малки и големи, на който ще присъствува голяма балетна комисия, на която ще присъствува Анастас Петров, който беше директор и балет- майстор на операта. И най-важното беше, че ще пристигне и присъствува балет-майсторката от Дрезденската балетна школа. Аз пощурях. Започнах да настоявам пред баща си да ме заведе да участвувам и аз. „Ами как ще отидеш, когато не си била нито в школа, нито си била на уроци, само си играеш казачок и твои балети! " Но по моето настояване най-сетне отидохме. Нямаше време за бавене, защото денят беше определен. Имаше само 3 - 4 малки момиченца и другите бяха все големи. Това беше по време на големите прима-балерини Надя Винарова, Воронова. Дойде време и за моето влизане. Когато видях голямата комисия ми призля. Дрезденската балерина беше млада, хубава, с един черен тюрбан на главата и Анастас Петров - директор на народния свободен театър и операта и още кой ли не. Уплаших се, но вече бях там, нямаше връщане. Свиреше само едно пиано. Попитаха ме: „Е, какво ще изнесеш?" „Ами, арабски танци", казах аз и започнах. Пианото започна. След малко казачок. После едно упражнение, което ми даде Анастас Петров. Направих всичко, което ми каза, летях, правих шпагати, завивах се, какво ли не и не зная как съм им харесала, но с музиката се справих добре, защото даваха съвсем други неща, не по такта, но да видят дали спазвам такт. Там бях майстор. Каква беше изненадата ми, когато дрезденката стана, попита Петров и поиска да види бащата на това дете - моя милост. Появи се баща ми, а Петров превеждаше от немски. Тя искаше веднага да ме вземе в Дрезден с нейната кола. „И дума да не става, каза баща ми. - „Там нямам никакъв познат." „Ама, г-н Печеников, вие правите голяма грешка. За първи път се съгласи да вземат балерина от нас. Трябва да бъдете спокойни, това почти не се е случвало в България досега. Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя милост „залезе". Но Петров ме взе стипендиантка в операта и започнахме веднага. Баща ми всяка седмица от Княжево идваше да ме взима вечер в 6 часа от един салон „Алхамбра", който беше до Орловия мост. Тогава се изучаваше балета на Орфей и Евридика. Но и тук късмета ме остави. Един ден, понеже на малките съблекалнята беше неотоплена, бяхме в стаята на големите и там видяхме балерините, които се бяха скупчили около една маса да беснеят от смях и четяха някакво писмо. И четоха едно писмо, къде са били и какво са правили, всичко беше описано. За първи път чувах подобни неща. После, като дойде баща ми да ме взима привечер и ме попита как сме прекарали, аз му разправих всичко дума по дума. Той ме хвана за ръка ядосан и ме затътри към Петров да го търси. „Г-н Петров, край! Мойта дъщеря повече няма да стъпи тук! " „Ама защо, г-н Печеников? „Така и така и... край!" Така стана и край, повече не стъпих поради моята наивност, както и при тоя случай. Значи нямах късмет и за балета и тук. Веднъж имаше вечеринка в „Славянска беседа". И баща ми пощуря и каза: „Ти ще отидеш там да играеш казачок!" Отидох разбира се. Бях в казашко косткомче, с червени ботушки и половин час военна музика ми е свирила и половин час клякам долу, шпагати правя, публиката стана на крака и баща ми беше на седмо небе, целувки, подаръци и толкова. Това беше блясъкът на моята балетна кариера.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...