Jump to content

ЖЕКО ВЪЛКАНОВ. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА


Recommended Posts

ЖЕКО ВЪЛКАНОВ

1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Роден съм на 17 юни 1915 г. в сл Пешекю по турски, сега село Войводово в Сакар планина на 60 км от Хасково.
Имам не само една, но няколко опитности с Учителя, но тази, която ще ви разкажа считам за най-интересна. Това беше през 1919 г. през зимата. Бил съм на пет години тогава. Първият ден имаше голям сняг до колене - 40 - 50 см. След това духна белия вятър - южния и започна бързо да се топи снега. У нас бяха дошли акцизни, които правеха проверка на тютюните, какво качество и количество са, за да ги обложат с акциз. По него време аз имах една ножка, не с металическо, а с дървено сапче както някога ги правеха. Нашата къща беше известна с „Каракольовата дупка". Едно време през турско Каракольо се е криел там. Къщата ни наричаха „Папралия". Тя беше хубава. Над гредите имаше направена плетеница от пръти, после папрат вместо слама или ръженица и отгоре керемидите. Аз бях изпуснал ножчето си в „Каракольовата дупка". Тая дупка беше посред стаята на дълбочина един метър и половина. Това стана когато бяха акцизните у нас. Аз не потърсих тогава ножчето си. На другия ден сутринта реших да потърся ножчето си. Майка ми отиде на една сватба, а дядо лежеше край огнището. Тогава нямаше електрически печки както сега. В огнището горяха дърва и дядо спеше край огнището на топло. Отворих дупката, в която се слизаше с три стъпала. Първото стъпало минах, на второто като стъпих ми стана студено на краката, на третото стъпало водата ми дойде до кръста. Като се стопил снега в дупката се просмукала вода около половин метър пък може и повече да е била. Ако викам, дядо ще ме бие, ще каже какво търся там, да изляза не мога. В това време гледам дядо поп идва срещу мене, хвана ме за ръката и ме измъкна. (Мисля си - дядо поп - расото му не е черно, но бяло. Забравил е да си облече расото и е останал по риза.) И тъй значи, хвана ме и ме извади от водата. И ме спаси.
Кой дядо поп? За кого мислите, че се отнася? Аз не познавах още Учителя и мислех, че това е дядо поп. Той ми каза: „Бягай да се стоплиш при дядо си".
Стаята имаше две врати, но нямаше прозорец. Аз не можех да разбера от къде е влязъл и откъде е излязъл „дядо поп" - такава беше представата ми в моето детско съзнание. Той имаше брада и бяла риза.
Отидох при дядо да се стопля и му казвам: „Отидох да си търся ножчето в „Каракольовата дупка", там го изтървах". „ А как излезе?", ме попита дядо. „Дядо поп ме извади", отговорих аз.
Понеже сватбата беше на двеста-триста метра от нас мислех, че дядо поп е дошъл да венчава младоженците. Дядо стана и викна: „Я да видим къде е дядо поп!" Отива, но дядо поп го няма. Вратата затворена, т. е. сложено е дървото, в което е пъхнат един голям гвоздей както бива на село. Значи никой не може да влезе от вънка. Трябваше отвътре да му се отвори.
Дядо ми вика: „Защо ме лъжеш? Ти си паднал вътре", а водата тече още от мене. „А на дядо поп кой му отвори? Ти не можеш да му отвориш, как ще те извади от „Каракольовата дупка?" Дядо ми удари един шамар. Не ми вярваше и беше прав за себе си. Нали стаята нямаше прозорец? Тя беше вътрешна и светлина влизаше само през пролуките на дъските на вратата. Като ми удари шамара, на мене ми светна. Той бутна вратата - затворена. Вдигна моята ръка да види докъде стига, не може да стигне. „Защо ме лъжеш?, ми вика. - Искаш ли още да те бия?" Казвам на дядо: „Дядо, не видях бе?" „Ами кого видя?" „Дядо поп видях! " Аз пак се държах за дядо поп. Отидохме вътре, той ме преоблече, изсуши ме на огъня. След около 1/2 или един час идва майка ми и дядо я запита дали е идвал попа на сватбата. „Дядо поп го няма, той заминал за града, отговори майка ми. - Имал работа. Друг път ще венчават булката. Ако се върне довечера, довечера ще я венчава, но май че няма да е днес". Дядо вика: „Знаеш ли, че го бих аз?" „Защо?" Аз започнах да плача тогава нали майка ми е там, имам кураж. Дядо обясни, че съм казал, че дядо поп дошъл и ме извадил от „Каракольовата дупка", понеже съм слязъл да си вадя ножчето, което съм изтървал там. А понеже в хамбарите имаше овес, то и в дупката имаше овес, който плуваше отгоре над водата и не можеше да се разбере, че има вода и аз влизам като че е сухо и изведнъж потъвам във водата. И тъй излиза, че аз лъжа и че вратата е заключена. Не може да влезе дядо поп да ме извади от „Каракольовата дупка", т. е. от водата.
Минаха години. През 1931 г. попаднах в София. Отидох там да уча шофьорство - по автомобили и мотори с вътрешно горене. Бях излязъл така, да се разходя, да видя паметника на цар Освободител, Орловия мост. Бях самичък и си гледах. По едно време виждам няколко души вървят. Питам ги: „Коя е тая гора?" Те отговориха: „Това не е гора, а се нарича „Борисовата градина". Градината на цар Борис". Те вървят и аз тръгнах с тях. Викам си, че отиват да видят нещо интересно. Оглеждам се, паметника остана зад мене, Орловия мост също. Вървим. По едно време групата се увеличи с двама, трима, пет, десет. Станаха двадесет и трима. Мисля си: „Сигурно тук някъде има сбор и бързам и аз да ида с тях на сбор. По едно време стигнахме на едно място, чувам да свири цигулка. Значи има нещо тука. Като наближихме още малко, хората станаха много и гледам двама свирят с цигулки, а пък няма такива да се борят като на събор по борби. Другите вървят един след други по двама, вдигат си ръцете на гърдите, пак ги свалят, пак ги вдигат. „Какво ли правят тия хора?", си викам на ума. Правят гимнастика. Аз не бях виждал и не бях чувал такова нещо. След около половин час всичко свърши. И не щеш ли, срещу мене излиза онзи „дядо поп", който ме беше извадил от „Каракольовата дупка". Аз го познах веднага. Той ми каза: „Друг път ще влизаш ли в „Каракольовата дупка?" Аз отговорих: „Вече не влизам". Така го гледам, а той ми каза: „Хайде, иди сега с този човек с железничарски дрехи". Той бил машинист на локомотив от Стара Загора. „Отивай там. " Много хора отиваха в един салон и аз отидох с железничаря. След малко, същият този човек, за мене „дядо поп", а за другите „Учителя" влезе в салона. Вътре имаше много хора, всички насядали, не зная колко на брой. Той отиде на една катедра, отвори една дебела книга. По едно време книгата политна на една страна. Но аз съм на първия ред до човека с железничарски дрехи. Изведнъж политна книгата и аз си викам: „Ах, дядо поп изпусна книгата" и посегна, хвана я и после почна да чете. Какво е чел, какво е правил, нищо не разбрах. Тогава съм бил на петнадесет години. После си отидох. Докато бях в София през време на курса често отивах там. Хареса ми тяхната музика, песни - всичко.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...