4. СЪНИЩА

[Ани]

4. СЪНИЩА

Тия три опитности ни разказа Жеко Вълканов когато на 10.Х.1988 г., понеделник вечерта отидохме у тях на гости в Русе, в техния апартамент след доста увещания и молби. Бяхме брат ми Иван Марашлиев, снаха ми Росица и аз Марийка Марашлиева. У тях бяха съпругата на Жеко - Тройчка, дъщеря му Валя и той - Жеко. Той имал и други опитности, но тия били най-интересни.

На 18.Х. същата 1988 г. Тройчка заминава за Любимец и там стояла и следващите два дни - сряда и четвъртък. В петък сутринта около 8 часа се обадила дъщеря й Валя по телефона и й казала: „Татко е много зле, тръгни си веднага! " Тройчка потърсила превозно средство да се придвижи до Русе, но автобусът бил заминал сутринта в 5 часа и тя намира едно такси, с което отива до Стара Загора. От там тръгва до В. Търново и в Русе пристига вечерта към 11.30 ч. когато той бил вече починал. Жеко бил починал в 11.10 часа вечерта.

Тройчка каза за Жеко, че е имал сънища, които направо са се сбъдвали впоследствие. Имало е разбира се и такива, които не са се сбъдвали. От това обстоятелство при него ставало едно объркване, защото той вземал всичко за нещо реално. Например, ето един случай, който разказа Тройчка.

Жеко имал едно ножче от майка си. С това ножче той дялал някаква дъска. Това било когато вече са били в Русе. Тази дъска била изцапана с вар и той не можел да я гледа тъй изцапана и решил да я издяла. Добре, но като дялал изтървал ножчето и не можал да го намери. Вечерта сънувал, че майка му му казва, че ножчето ще го намери като върви край стената от мястото където се допират стените на двата апартамента - техния и тоя на съседите. Оттам като брои определено число крачки и след това се обърне на изток и повърви малко, ще намери ножчето. И така като изпълнили съвета на майката намерили ножчето. Подобни сънища имал и друг път. Заблудата му идвала от това, че искал всички сънища да се изпълняват 100 %, но не можело да бъде така.

Ето още нещо, което ни разказа Тройчка. Съпруга съм на Жеко Куманов Вълканов. Родена съм в Любимец на 24 юни 1928 г. Основното си образование съм получила в Любимец. След това продължих да уча в стопанското училище в гр. Харманли, което завърших. След това съм работила в Любимец в няколко предприятия като деловодителка. С Жеко се запознахме в Харманли в едно семейство. Той беше медицински фелдшер в едно близко село до Харманли. Наскоро след запознанството ни ние сключихме брак. В продължение на тридесет години ние живяхме наедно. През това време той ми е разказвал за своите сънища, които много често са се сбъдвали. Той имаше тоя слабост да посещава разни общества религиозни и други, ходеше навсякъде, търсеше, коментираше. Както описва спомена си с Учителя, там на Изгрева попада съвсем случайно.

Една година бил отишъл на почивка над Лакатник, във Вършец. От там отишъл до някои исторически места, През време на пътуването някакъв човек се приближил до него и го помолил да му услужи с някой и друг лев. Жеко му услужва, но вижда после, че парите няма да му стигнат да продължи пътуването си. Поради тая причина той тръгва пеш до следващата спирка, за да може да съкрати разхода по пътя та да могат парите да му стигнат. Като вървял, за да се предпази от слънцето бил сложил носната си кърпа на главата, но задухал ветрец, който отнесъл кърпата му към близката рекичка. Кърпата се била задържала на някакви храсти и той тръгнал по една пътечка, за да си я вземе. В това време блеснало нещо срещу слънцето. Като погледнал, това била една монета от 100 лева. Изглежда, че на това място са седели работници или рибари и са изтървали монетата. Той я взел и си помислил, че за малкото добро, което бил направил е бил възнаграден. Взел монетата и с нея се прибрал спокойно в София, за където пътувал.

Друг случай ни разказа Марийка Костадинова от Русе за Жеко.

„Жеко Вълканов продаваше книги на автогарата в Русе. Една година преди да си замине, една вечер той подреждал книгите си, четял си и т. н. и не обърнал внимание, че всички хора са излезли както и чистачките и били заключили помещението на автогарата. Когато разбрал, че е останал сам, че е заключен какво да прави, започнал да се моли. Като се молел най-усърдно му се явил Учителя, който му показал как да бутне някои железца на вратата и да си отвори, По-рано той не бил обръщал внимание на тези подробности на вратата, но сега направил всичко каквото му бил казал Учителят. Вратата се отворила и той излязъл от Автогарата и се прибрал вкъщи.

Записала на магнетофонен запис, преписала, подготвила и редактирала Марийка Марашлиева

София, 18 май 1990 г.