4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

[Ани]

4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

След основната характеристика, която направихме на

Деянията на апостолите,

сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга. Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният свят, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен свят, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество. С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата

Деянията на апостолите

.

1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на

Деянията на апостолите

, е фактът, че

след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие.

Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството.

В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света.

Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците.

"...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/.

"И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на Земята.

И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го скри от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама человеци в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас към небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." /1;6-11/.

Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт,

за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел.

За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга.

2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е

слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите.

Този факт е описан по следния начин в началото на втора глава:

"И когато настана деня на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фу- ченето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха, и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи и благочестиви человеци от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидияни и еламити и жители на Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Пам- филия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея и посетители от Рим - юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино. А Петър, като се изправи с единадесетге, издигна главата си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня. Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища."

Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда. Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език.

Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43

^-ти

стих на 2

^-ра

глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите."

3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният:

В 44

^-ти

стих на 2

^-ра

глава е казано:

"И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго."

Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди.

Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя. И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки.

По-нататък в 4-

^та

глава от 31-

^ви

до 37-

^ми

стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите."

След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му.

Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си. Защото Бог е Огън Всепояждащ за онези, които не изпълняват дадените обещания.

4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел. Той се надявал да му дадат пари. "Но Петър, с Йоана, се взре в него и рече: Погледни ни. И гой внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в Името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!

И като го хвана за дясната ръка, дигна го;

и на часа нозете и глезените му добиха сила. И той скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше и славеше Бога." /3;4-8/.

Този факт ни показва, че Петър и Йоан са притежавали сила с една дума да изцеляват болни и да възкресяват мъртви, както ще видим това по-нататък. Това показва, че те са Посветени от висок ранг, които разполагат със знание и сила. Или най-малкото те са били съзнателни проводници на Възвишени духовни същества, на Светия Дух, който чрез тях извършва тези работи. Но и в единия, и в другия случай това показва, че те имат връзка с Разумни духовни същества и то съзнателна връзка, което показва, че те са Посветени.

След това ги хващат, затварят ги и ги изпитват пред си- недриона, като им забраняват да говорят за Исуса и Неговото учение, но те дързостно казват: Бога ли ще слушаме или вас? И като ги заплашили, ги пуснали.

5. В пета глава се разказва,

че Петър и Йоан са пак в храма, където изцеляват болни от различни болести.

В 12

^-ти

стих е казано: "И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярвали в Господа - мъже и жени си прибавяха, така щото даже изнасяха болни по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните ог нечисти духове; и всички се изцеляваха."/5;12-16/.

Вследствие на всичко това, което вършили апостолите, предизвикали свещениците и началствата на храма, които ги хванали и турили в обща тъмница. "Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе, и рече: Иде- тe, застанете в храма и говорете на людете всичките словеса на този живот. Та като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде, и ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшенство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си, та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете." /5:19-25/. След това ги изкарват пред синедриона да ги съдят и да им забранят да говорят за Исуса. А апостолите в отговор им рекли: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци." /5;29/. И им говорили цяло слово за Исуса Христа, как е разпънат и възкръснал. "А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече на събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се провали; но ако е от Бога, не ще можете да го повалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. И те го послушаха..." /5:34,38-40/. И те били апостолите и ги заплашили да не говорят за Исуса Христа и ги пуснали.

6. В шеста и седма глава се говори за

обвинението и убийството на Стефан

, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15

^-ти

стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона. "А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби на него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на Небето и видя Божията Слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога. И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни. И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците.

Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство.

7.

След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли.

Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа. "И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/. Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се. Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/.

След това апостолите се връщат в Ерусалим.

8. От 26

^-ти

стих нататък на 8-

^ма

глава се предава следната картина:

"А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш?" Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/.

Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам.

9. От 9

^та

глава нататък

на сцената на Първичното християнство се появява Павел

, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите:

"А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от Небето. И като падна на Земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да направиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, но не видяха никого. И Савел стана от Земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск. И прекара три дни без да види, и не яде, нито пи.

А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи. И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един терсянин на име Савел; защото ето, той се моли; и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тука има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд, избран да разгласява Моето Име пред народите и пред царете и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за Името Ми.

И тъй, Ананий отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше - за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана та се кръсти. А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим.

В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея."

Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си.

Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа.

 

10. По-нататък, в 9-

^та

глава от 32-

^ри

стих до края, се говори

за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан.

Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа. А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. И през тия дни тя се разболе и умре; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама человека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас. И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха много ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! Тя отвори очите си, и като видя Петра, седна. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа. А Петър преседе дълго време в Иопия у някой си кожар Симон."

 

11. След това в 10-

^та

глава се говори за

видението на Корнилий,

на когото се явява ангелът, понеже се молил на Бога да го упъти, който му казва да извика Петра. В това време Петър вижда видение, в което от Небето му спускат една пла- щеница с различни животни и му се казва: Вземи и яж. Но той казва, че не яде такива неща, които са нечисти. Тогава му се казва: Това, което Бог е очистил, не е нечисто. И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий. Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно на Бога и правил милостиня. "Около деветия час през деня той виде ясно във видение ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! А той, като се взре в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето. Той ще ти каже, що трябва да правиш." /10;3-6/.

Интересно е, че ангелите само посочват на хората към кого да се отнесат, за да ги упътят в живота и в Новото учение, но те сами не говорят нищо. Това е интересен закон. Те се явяват като пратеници на Бога и насочват човека към определено лице, без да му кажат какво трябва да нрави. Това има своите окултни причини, на които сега няма да се спирам.

След това следва първото видение, след което иде срещата с Корнилий, когото Петър кръщава с целия му дом. "И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил." /10;19-20/.

След това се разправя за срещата на Петър с Корнилий, където Петър му говори за Исуса Христа, за Неговата проповед и за Неговата смърт и възкресение. "И докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изле и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога." /10;44-46/. След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора.

След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни.

12. В 12-

^та

глава се говори за

убиването на Якова

, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му. И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире му, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че

Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха." /12;4-11/.

След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт.

13. От 13

^та

глава

Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел.

В последния стих на 12

^-та

глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово. Но магьосникът се противил на това и искал да отклони управителя от вярата. "Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: О ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И на часа падна на него помрачение и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение." /13:9-12/.

Оттук нататък Савел се нарича вече Павел. Гореказаното е ясно без коментарии. Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай.

 

14. В 14-

^та

глава, между другото, се описва

изцеляването на някой си куц по рождение.

Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях.

Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град.

 

15. В 15

^-та

глава се разказва, че

някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос.

Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите.

 

16. В 16-

^та

глава се разказва, че

Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия.

Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/.

Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11

^-ти

стих на 16

^-та

глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние.

 

17.

В Македония

отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели. Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/.

Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него. От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина. Те са своего рода медиуми, без да изгубват съзнание, но и без да съзнават този, който говори чрез тях.

 

18. Оттам

Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина.

"И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове. Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето на Земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/. "А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име Дамар и други с тях. /17;34/.

 

19.

Oт Атина Павел отива в Коринт, където началникът на синагогата с целия си дом повярвал.

"И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в Божието Слово."/18;8-11/. След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия. След това се връща пак в Ефес, където се среща с някои ученици, които са приели Учението, но още не са били приели Светия Дух. "И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. И те всички бяха около дванадесет мъже..." /19;6-7/. "При това Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла, дотолкоз, че когато носеха по болни кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/.

20.

Някои юдеи, които се занимавали с магия, при изгонване на духове се опитали чрез произнасянето на Името на Исуса Христа да изгонват лоши духове, казвайки: Заклевам те в Името на Исуса Христа, когото Павел проповядва.

"Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци, и страх обзе всички тях, и Името на Господа Исуса се е възвеличаваше."/19;15-17/

Тук ни е показано, че не всеки може да си служи с Името на Исуса Христа като магическа формула против духовете. Затова се иска човек да е подготвен и да е във връзка с Христа, Който чрез него да извърши това, което се иска. Затова Духът казва: Признавам Исуса и Павла, но тебе не познавам. Това се отнася за всички окултни формули - за да ги употребява човек с успех, трябва да е вътрешно подготвен, чист и безкористен, в противен случай те ще произведат обратен резултат.

"Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/.

Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили.

 

21. След това в 20-

^та

глава се описва, че той

съживил едно момиче

, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило.

 

22.

После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви.

Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин.

В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/.

И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите. От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред Дамаск и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него. След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге. И хилядникът го взел от тях и го върнал в крепостта. "И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим." /23;11/. След това хилядникът го препраща на управителя Феликс. Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината."

След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря.

 

23. В 27-

^ма

глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които

Павел предупреждава за опасността,

но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени.

"И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче, ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров." /27;20-26/.

 

24. И действително, бурята ги докарва до остров Малта. Туземците ги посрещат много добре. Понеже валяло дъжд, наклали огън и Павел взел един куп храсти и ги хвърлил в огъня. И една змия ехидна излязла от топлината и се залепила на ръката му. "А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/.

 

25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше

Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/.

 

26. "А когато

влязохме в Рим

, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.

Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга.

Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.