9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ

[Ани]

9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ

В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/.

 

"А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/.

"Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/.

"И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/.

"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/.

"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/.

"А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух." /2;10-11/.

"А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци."/2;12-13/.

В тези няколко стиха са изнесени голяма част от Принципите на Окултната наука. Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора.

"Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/.

"Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?"." /2;15-16/.

"И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски и не постъпвате ли по човешки?" /3;1-3/.

Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е. облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в противоречие и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие. А на съвършените, т.е. на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна.

"Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас?" /3.16/.

"Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/.

"Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър." /3;18/.

"Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им". Затова никой да не се хвали с човеците." /3;19-20/.

"Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите Тайни. При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен." /4;1-2/.

"Защото Божието Царство не е в слово, но в сила." /4;20/.

"Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа?" /6;15/.

"Или не знаете, че вашето тяло е Храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии." /6;19-20/.

В 7-

^м

^a

глава Павел се спира на въпроса за женитбата и още в началото казва: "А относно това, що ме питате: Добре е човек да не се докосва до жена. Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж." /7; 1-2/.

"А на неженените и на вдовците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разженват." /7;8-9/.

"Вързан ли си в жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена." /7;27-28/.

И така, до края на главата дава обяснение за женитбата и за безбрачието. И в заключение казва: "Но, по мое мнение, по-щастлива е /една жена, ако мъжът й е умрял/, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух." /7;40/.

В 8-

^ма

глава разглежда въпроса за знанието и Любовта, за яденето на идоложертвено и въобще за яденето на месо. И казва: "Затуй, ако това, що ям, съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си." /8;13/.

А в началото на главата говори за Любовта и знанието, като казва: "Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а Любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но, ако някой люби Бога, той е познал от Него." /8;1-3/.

По-нататък разглежда въпроса за яденето и неяденето на месо. И в 8

^-ми

стих казва: "А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание, слабият погива, братът, за когото е умрял Христос." /8;8-11/.

"Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/.

Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет.

"Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/.

"Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/.

"Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/.

"Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/.

"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън..." /10;31-32/.

"Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/.

Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално.

"Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/.

"Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болни, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени... Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг." /11;28-31,33/.

"При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е истият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с Мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а на друг из- целителни дарби чрез Единия Дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно." /12;1-11/.

"А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него. И ако страда една част, всичките части страдат с нея." /12;27,26/.

"Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път."/12;13/.

В 13

^-та

глава Павел говори за Любовта, затова ще я предам цялата, където Любовта е основа на Битието и на всяко учение.

"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." /13;1/.

"И ако имам пророческа дарба, и зная всички Тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм."/13;2/.

"И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, никак не ме ползва." /13;3/.

"Любовта дълготърпи, и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее." /13;4/.

"Не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло." /13;5/.

"Не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината." /13;6/.

"Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи." /13;7/.

"Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати." /13;8/.

"Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." /13;9/.

"Но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати." /13;10/.

"Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; но откак станах мъж, напуснал съм детинското." /13;11/.

"Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/.

"И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/.

В 14

^-та

глава продължава започнатото в 12

^-та

и 13

^-та

глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/.

"Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/.

"А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/.

"Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/.

"Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/.

"Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/.

"Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/.

"Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/.

"Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/.

"Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/.

"Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/.

"Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/.

"Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/.

"Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа." /14;37/.

"Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, го празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра." /15;13-14/.

"Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление." /15;19/

"Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресение на мъртвите. Защото както в Aдама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови." /15;20-23/

"Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И Смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена." /15;24-26/

В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила.

Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат. Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл.

"Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/.

"Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/.

"Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен. Вторият човек е от Небето. Какъвто е пръстеният, такива и пръстените; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстения, ще се облечем и в образа на небесния." /15;45-49/.

"А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетлението." /15;50/.

"Ето, Тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие... тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно". О, Смърте, где ти е победата? О, Смърте, где ти е жилото?"/15;51-55/.

В тези стихове на 15

^-та

глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и преобразяването на низшата човешка природа. Това е една от дълбоките Тайни на Окултната наука, за която трудно може да се говори открито. Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното, безсмъртно. Затова Павел казва в заключение: "А когато това, тленното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно.""