2. МЕКИЦИ НА РИЛА

[Ани]

2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Баща ми Нейчо Георгиев Чобанов е роден е с. Славейково, Ямболско, Елховска община. Често пъти като млад отивал до Ямбол и се е връщал. След като се задомил с майка ми му се раждат две деца, които обаче умират още малки. Аз - Русава Нейчева Стойчева съм третото им дете. Родена съм през 1922 г. Баща ми се изселва изцяло в Ямбол през 1928 г. Той е бил работник първоначално, както и майка ми - работничка. Имало сме много тежък живот. Баща ми е работил в различни фабрики. Това беше борба за живот. По-късно той стана градинар. Вземаше земи под наем и работеше. Материалното ни положение беше много тежко. Баща ми идваше много често на Изгрева при Учителя. Ние чувахме за Учителя, но нямахме възможност да идем цялото семейство в София. През 1939 г. баща ми мисли, прави, струва и реши, че трябва да идем всички да видим Учителя. Най-напред отидохме двамата с него. Като отидохме на Изгрева отседнахме при сестра Милева. Вечерта преспахме в нейната барака. На следния ден сутринта баща ми реши, че трябва да отиде да се посъветва с Учителя. Той говори с някои братя и сестри и накрая успя да отиде при Учителя. Нали тогава съм била малка още, той не е споделял с мене всичко. Но той искаше да уреди нещо във връзка с материалното ни положение, да отидем на рилските езера и да прекараме едно лято с Учителя. Тогава сме имали пари само колкото да отидем до Изгрева в София и то двамата. Какво точно е говорил с Учителя не зная, но накрая Учителят му казал: „Брат, каквото си решил, направи го! " И тогава си спомням, че баща ми отиде в Кочериново, в Дупница, взе брашно, олио и друго, каквото трябваше, съобщи на майка ми да дойде и след като тя пристигна, наеха коне и с една група заминахме на Рила. Там започнахме да правим мекици. Навярно някой му е услужил с пари, за да купи брашно, олио и друго, каквото беше необходимо, както и да изпрати пари на майка ми да дойде в София. Или може би майка ми е взела от други хора в Ямбол в заем, това не ми е известно. Но така или иначе ние бяхме на Рила и започнахме да правим мекици. Братята и сестрите всяка сутрин пристигаха след молитва и гимнастика на закуска с мекици. Беше много весело, нали имаше много хора, пък и много чужденци. Всички бяха доволни, пък и баща ми още повече, защото по такъв начин той изкарваше пари, с които ние можехме да прекараме през това време. Ние фактически нямахме пари, но със своя труд успяхме да прекараме един сезон на Рила и тримата. Ние не натрупахме някакъв капитал, а само прекарахме едно прекрасно летуване през 1939 г. и успяхме живи и здрави да се приберем в Ямбол. Там продължихме нашия живот по старому. Както казах по-рано баща ми се занимаваше с градинарство. На Рила прекарахме съвсем скромно. Майка ми ставаше сутрин още в четири часа, а може би е замесвала тестото още от вечерта. Нали на Рила е студено. Тя замесваше тестото, после го затопляше в казан, завиваше го с одеала, за да може да втаса. Вече твърде смътно си спомням всичко това, нали съм била тогава още все пак дете, а и това беше толкова отдавна. Но зная, че сутрин отиваха на молитва и на изгрев, после играеха гимнастическите упражнения и чак след това, когато даваха горещата вода, тогава ние правехме и продавахме мекици. Така бяха доволни всички, особено чужденците.

Вероятно, когато баща ми е ходил при Учителя, там е разговарял за това как ще бъде реализирана тази идея - да се правят мекици на Рила, това не беше лесна работа. И ето тази идея се осъществи. Имахме много интересни запознанства с много хора от Братството, както и с чужденци. Особено имаше една чужденка Шарлота, която имаме дори на снимка, когато правим мекиците и ги пържим. Ето на снимката личат баща ми, Шарлота от Фракция. Дорчето в бяло и един брат Борис - учител от Ямбол, с черен костюм, аз правя мекиците, горе е Кирчо от Петрич, Стоянчо, горе някой свири на цигулка. а Верка Куртева е с китара, фактически това е една снимка, която документира правенето на мекици на Рила през 1939 г. От ляво в бялото е брат Крум Въжаров, който личи по профила.

Баща ми е роден през 1893 г. в с. Славейково, Ямболско. Баща ми от 1912 г. е излязъл от село и се е борил сам в живота. Бил е от много бедно семейство. Завършил е четвърто отделение. Като свършил училище баща му го изпратил да пасе свинете на село. Но той бил по-буден, не се покорил на баща си, взел си торбичката и отишъл в Ямбол където се хванал чирак в един хан, да мете на добитъка. Там се запознава с някои хора и отива в Чехия и Унгария като градинар. Когато дошло време да го викат войник се завърнал е България. В запас е бил с брат Пеню Ганев и брат Георги Радев от Ямбол: който сега е във Варна. Като съмишленици четели и разговаряли по братски въпроси. Пеню Ганев до скоро си спомняше баща ми, но сега вече не си го спомня, нали е вече много възрастен. Те са връстници с баща ми. Необикновен живот в необикновена епоха.