3. БЕЛЕЖКИ

[Ани]

3. БЕЛЕЖКИ

Русава Нейчева Георгиева

Времената, в които живеехме и работехме за събиране на опитности и останали материали за живота на Братството, бяха много усилни и пълни с противоречия, външни ограничения и гонения. Затова много си заминаха и не посмяха да оставят своите спомени, за да не предизвикат гонения на техните семейства, като някои направо унищожаваха сами онова, което властта не бе иззела при многото обиски. Онова, което остана за нас бе чудо на чудесата. В нашия случай Димитър Явашев не остави никакви спомени, но когато се обърнахме към неговата съпруга Русава, тя ни разказа някои случки за своят рожден баща Нейчо Георгиев Чобанов и семейството му. Бяха ни предоставени някои снимки и съответни обяснения към тях. Беше ни приятно да видим как работи един закон, който се отнася за Христовия Дух, когато трябва да се прояви по закона на изобилието. Примерът ще го намерите в разказа на Русава за онези вкусни мекици правени през 1939 г. на седемте Рилски езера, която е последната година от летуването на Учителя на Рила. Те имат подтик и желание да лагеруват на Рила, но нямат средства. Нещата се завъртат в един кръг, като един дава идеята, че със собствен труд човек може да препитава себе си и семейството си, когато този труд е подчинен на една идея, да служи на организирания лагер на Рила. Вероятно мекиците са били вкусни и всеки е давал своята лепта за вкусните мекици, но това е било лепта и за осъществяване на общия братски живот, чийто изисквания целят добруването и благополучието на всяка една душа под покрива на Всевишнаго. А този покрив на Рила е било рилското небе и закрилата на Всемировия Учител. Мнозина са се подслонявали в братските палатки, а други увити в наметала и платнища са спали до лагерния огън. От образите на предоставените ни снимки ни гледат лицата на заминали души и непознати за нас и вас лица. Зад всяко едно от тях стои жива съдба и свойствен житейски път, който в даден момент се пресича с този на Школата. Някои идват и си заминават, други остават, трети отиват в света и пак се връщат. Всеки търси да намери в себе си онази пресечна точка, в която неговият път се пресича с пътя на Школата и намира Великия Учител. Този миг е свещен. Ние го откривахме когато записвахме опитностите. Наглед това бяха сурови хора, но когато заговаряха за Учителя, пред тях и пред нас се отместваше онази канара на суровост и ние виждахме разплаканите очи и бликащите сълзи на онези, които разказваха за времето на Школата и срещата с Учителя. Примера с Русава бе същият. Тя ни въведе в една епоха, която бе съхранена в нейното съзнание като най-светла точка в живота й. След като свърши разказа нейното лице прие предишния си израз, който е обикновеният израз на едно лице заето със своето ежедневие и бит. Но ние чухме откровението на една душа към Бога.

Записала Марийка Марашлиева