ИВАНКА ПЕТРОВА. 1. ПОСЛЕДНОТО МЯСТО

[Ани]

ИВАНКА ПЕТРОВА

1. ПОСЛЕДНОТО МЯСТО

Когато за пръв път чух за Учителя беше преди повече от 50 години. Тогава бях телеграфистка в София и в службата старшата Славова спомена името на Учителя. Била болна от сърце дълго време и Той й помогнал. Внезапно в мен пламна желанието да видя Учителя, но тя веднага ми отказа: Той е недостъпен!+

Минаха години и аз бях преместена в град Самоков. Неочаквано един ден срещам акушерката Волова на улицата и тя весела и с вдъхновение започна да ми разправя, че била на Изгрева в София, играли Паневритмията; „Ах, чудно беше като засвириха „Първия ден на пролетта" и ние всички играем..." И аз пак със същата молба, но много по-силна и неудържима: „Запознай ме моля ти се с Учителя! " Тя обеща и още на другия ден пристигнаха семейство Каролеви в службата ми. След краткия ни разговор казаха, че сутринта ще изпратят учителя Тахчиев да ме заведе на местността „Реда".

Там сварихме група от Братството - Каролев беше ръководителя, свиреше на цигулка - пяха песни и когато всички се събраха започнаха всички .Добрата молитва" и когато изричаха „Благий небесен баща, Който си ни дал живот и здраве, за да ти се радваме", в този момент почувствах и то доста силно промяната в мен, прелома, сякаш се новородих и станах „бяла сестра", този беше началният момент. След това непосредствено - аз вече не моля, а сякаш настоявам! Искам и то неизказано много, искам да се запозная, да видя лично Учителя! Тогава учителя Тахчиев ми обеща тържествено да ме заведе в София на Изгрева.

Един ден пристигнахме и Тахчиев ме представи: „Ето, Учителю, това е сестрата от Самоков". Учителят си подаде ръката да я целуна и нищо повече.

Имаше беседа тоя ден и Учителят говори, но аз бях най-накрая, много хора имаше, всичко беше заето и аз нито дума не чух.

Останах да пренощувам в сестринската стая, но ми беше ужасно тежко, че нищо не чух от това, което говори Учителя. Така заспивам с мъката си и сънувам сън; Явява се на стената една голяма рамка украсена с листа от бръшлян, бавно в нея започва да оживява един образ и в крайния момент се оформи ясния образ на Учителя. Веднага извиквам: „Учителю, аз сега вече ще Ви чуя какво ще ми кажете!" И Той отговаря: „Да, сега ще ме чуете какво ще ви кажа". И започва да прелиства една доста голяма книга лист по лист и когато я свърши, затвори книгата и образа изчезна.

Развълнувана из основи, питам на сутринта този-онзи от Изгрева да ми обяснят, да ми изтълкуват съня - никой нищо не може да ми каже. А аз исках на всяка цена да узная какво значи всичко това и продължавах усилено да мисля и най-после сама си го отгатнах и съм убедена, че е вярно! „Ще четеш беседите ми и вътре ще видиш какво искам да ти кажа!", чух гласа му. Това значи прелистването на голямата книга от началото до края.

Човек тръгва по пътя на ученичеството с труд и учение.