Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1918_12_15 И рече баща му15 декември 1918 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 16:37

Аудио - чете Нели Недялкова

И рече баща му (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание


От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

И рече баща му


„И рече баща му на слугите си..."
От Лука 15: 22-23

„Ако речем, че не сме сгрешили..."
I Посл. Йоанна 1: 10


Ще разгледам думите грях, греша в широк смисъл, а не както ги разбират сегашните религиозни хора. Погрешките на хората са последствия на минали човешки постъпки, следователно, те са неизбежни. Всички ученици правят погрешки. Питайте учителите по музика, по рисуване, правят ли учениците им погрешки, или не. Колко пъти учениците са изкарвали учителите си от търпение! Няма човек на земята, който да не греши, да не прави погрешки, особено когато учи.

Kогато се произнасяме за някого, че е по-грешен от окръжаващите, това се дължи на факта, че той хвърля повече сенки от тях. За да разберем напълно човека, трябва да разгледаме живота му във всяко отношение. Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на Живота. Без сенки не може. Художникът туря сенки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложил в нея. Значи, образът, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото. Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че някое произведение е хубаво, това показва, че има сенки в него. Кажат ли, че някой човек е грешник, това показва, че Бог е турил сенки върху неговия образ. След десетки или стотици години, той ще израсне, ще стане добър, велик човек. Тогава сенките му ще изчезнат, и вие ще виждате неговото светло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, който е незавършена картина.

Като се говори за Живота, можем да го разгледаме от четири положения: като обществен, политически, умствен и Духовен. Политическият живот е индивидуален, понеже е живот на държавата, като единица. Както държавата има своя политика и програма, така и човекът, като отделна единица, има своя политика и програма. Да политиканстваш, това значи, да се представяш по-добър, отколкото си. Забелязано е, че когато имате интерес от някого, вие го приемате добре, угощавате го, разговаряте любезно с него – това е политика. Щом свършите работата си, политиката се изменя, и този човек, от необикновен, става обикновен. Отворете страниците на историята, да видите как се изменят отношенията на народите един към друг. Докато се интересуват от един народ, всички го обикалят, правят му услуги, поддържат добри отношения с него. Щом постигнат интересите си, политиката се изменя. На това се дължи промяната в отношенията на народите, и днешният приятел утре ти става неприятел.

Общественият живот е подобен на домашния. Той включва всички партии, всички политически стремежи. Във всеки дом има най-малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има в семейството, толкова повече партии съществуват. По-добре е да имат по един син или по една дъщеря на Доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислят само за ядене и пиене.

Умственият живот на народите, на обществата и на индивидите представлява начало на човешката култура. Културата подразбира съвкупност на условия и възможности за проява на умствения и духовния живот. За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е. по проявите на неговия умствен и духовен живот. Културата подразбира още прояви на човешкия Дух и на човешката душа, с цел, невидимото в човека да се изрази във видими, живи форми, от които да се ползва бъдещето поколение.

Духовният живот представлява стремеж на човека да намери смисъла на Живота. С други думи казано, Духовният живот е плодът на Живота. Индивидуалният и общественият живот представляват семето, посято в почвата, за да израсте и даде признак на Живот. Щом се явят листа и клони, проявява се политическият живот, който се изразява в несъгласие между листата и клоните. Явява се вятър, буря, шумолене на листа, което наричаме разискване в живота. Всички дават мнението си как по-добре да се нареди Животът; създават се закони, наредби и правила. Най-после вятърът утихва, всички си почиват и казват: “Уредихме вече своята държава, турихме ред и порядък.” Не се минава много време, нов вятър повява, нов шум, нови разисквания, нов спор между синовете и дъщерите. Като мине и това смущение, хората утихват и се питат кои са причините за споровете и недоразуменията помежду им. Много просто, вятърът вее и заставя хората да правят гимнастика. Който не разбира законите, търси вината вън от себе си или в Природата. Благодарете на вятъра, който раздвижва умовете и ви докарва в естествено положение.

Културният или умственият живот е подобен на живота на цветовете. Както цветовете на дърветата и на цветята се различават по форма, големина и цвят, така се различава и умственият живот на хората. Както някои цветове окапват, така пропадат и културите. Това е естествено явление за дървото. Не може едно дърво да отхрани хиляди плодове. Затова, едни цветове окапват за сметка на други, по-годни и способни за живот и развитие. Когато една култура падне и се замести от друга, това показва, че нямало условия за нейното проявяване и развитие. Къде останаха асирийската, вавилонската и египетската култури? Тези култури пропаднаха, понеже изсъхнаха, както изсъхваt цветя, лишени от слънчева. светлина и топлина, от влага и елементи, благоприятни за тяхното развитие. Вятърът сваля от дърветата и цветята всички изсъхнали листа и ги туря при корените им, за тор на бъдещите култури.

Духовният живот представлява плода на Дървото на Живота. Този плод трябва да се опита, за да не остане само теория. Първоначално плодът е горчив и кисел, но постепенно става мек, сладък и вкусен. Същото става и с човека. Колкото повече работи за своето духовно развитие, толкова по-красив става, толкова по-голяма мекота придобива. Достатъчно е да спрете вниманието си върху чертите на лицата на отделни хора от един народ, за да си съставите понятие за тяхната култура. Колкото по-красиви и симетрични са линиите на лицата, на телата им, толкова по-голяма духовна култура имат те. Казват за някого, че е честен, благороден човек. Направете го касиер на една банка, оставете на негово разположение големи суми и вижте как ще постъпи с тях. Ако сумите се увеличават, ще знаете, че, наистина, е честен човек; ако сумите постепенно намаляват, честността му е проблематична.

Йоан казва: „Ако речем, че не сме сгрешили, правим Го лъжец, и Неговото Слово не е в нас." Благородството и величието на човека се заключават в това, че той съзнава погрешките си и е готов да ги изправи. Погрешките на човека не са свързани всякога с някакъв недостатък в него. Той не трябва да съжалява, че е сгрешил някъде, но да се стреми да изправи погрешките си; остави ли ги неизправени, те носят лоши последствия. Най-малката погрешка в плана на инженера може да причини голяма катастрофа. С това се обяснява срутването на къщи, на мостове, на тунели и др. Ако банкерът направи една малка погрешка в изчисленията си, трябва отново да проверява сметките си. Ще кажете, че погрешката е само в една нула. Обаче, нулата играе важна роля в числата. Нулите имат значение и в човешкия живот. Например, човек гледа през нули – очите му. Който затваря очите си не на време, прави големи грешки. Ще кажете, че нулите в края на числата не са важни. Не е така. Трябва да се знае какви са числата, цели или десетични. Ако съкращавате нулите в целите числа, имате сляп човек във физическо отношение; в духовно отношение, имате човек със слабости и пороци.

И рече баща му на слугите си: “Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го; дайте пръстен на ръката му и обувки на нозете му и докарайте храненото теле, та го заколете да ядем и да се веселим." Ще кажете: “Какво особено има в това, че му дали дрехи и обувки, че му турили пръстен на ръката? Това и ние правим с бедните и с онези, които обичаме.” Не, така постъпват само великите хора. Обикновените хора, обаче, казват, че всичко в Живота е празна работа. Те си имат своя философия и живеят според нея. Те искат всички да им се подчинявате. Обаче, Животът не се подчинява на никого. И тогава, като се натъкват на противоречия, те търсят вината тук или там, в окръжаващите, в Природата. Не обвинявайте никого за вашите неуспехи. Всички хора са направени от една и съща кал, в жилите им тече една и съща кръв. Разликата се заключава само в това, че кръвта на някои хора е по-близо до извора, а на други – по-далеч.

Според едно предание, след създаването на света, от един планински връх извирал чист извор, с бистра планинска вода. Посещавали го птички, животни, мушици, но нито един човек не се приближил до него, понеже бил много отдалечен от шумния живот на хората. Един ден изворът казал: Дотегна ми вече да се занимавам с невежите същества. Ще сляза долу да търся слава.” Колкото по-надолу слизал, водата му ставала все по-нечиста, а заедно с това губел широчината си. Най-после стигнал до полето, дето го посрещнали земеделци и градинари, които го използвали за поливане на своите ниви и градини, Като изгубил чистотата и големината си, той се възмутил и казал:

– Чудни са хората! Аз не съм създаден за техните градини и бостани.

Бог го запитал:

– Доволен ли си от положението си?

– Не съм доволен – отговорил изворът. – Реших да сляза долу, да покажа своите качества, да ме оценят, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха.

– За да се очистиш, трябва да слезеш още по-долу, да минеш през песъчливите пластове.

– Не слизам долу! – отговорил възмутен и недоволен изворът.

Така постъпват много хора. Като им се каже да слязат долу, да се пречистят, те се възмущават и остават на старото си положение. Бог пак запитал извора:

– Какво искаш сега?

– Искам да отида в някой голям град, между учени хора, да им покажа своята чиста вода, да ме използват за шадраван.

Бог задоволил желанието му. Изпратил го между учените, които веднага го използвали. Той станал шадраван. В първо време децата скачали около него, радвали му се, докато след време започнали да мият съдовете си в него, да си перат дрехите. Той постоянно въздишал, пак не бил доволен от положението си.

– Доволен ли си от новото положение? – запитал го пак Господ.

– Остави се, хората били много некултурни. Чудя се как ги търпиш!

Най-после Бог го пратил на служба в самия човек, да влиза в него и да утолява жаждата му. И при това положение изворът не бил доволен. Сега се натъкнал на по-големи противоречия. Вътре в човека той намерил по-голяма нечистота, отколкото между невежите същества.

Едно трябва да научите: истинският Живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята. Всички култури са изникнали от почва, съставена от милиарди мъртви организми. Те са корени и на нашата култура. Тя черпи сокове от тях. Благодарение на жертвата, която съществата на миналото са направили, ние се радваме на Новата култура, която иде вече в света.

“И рече баща му." Какво представлява бащата? Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат новите дрехи, били пет – петте Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро. Духът, т.е. Великият Баща, изпратил слугите да донесат новата премяна. Да се облече човек в нова премяна, това значи, да облече ново тяло. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в ново, т.е. да приложи нови начини и методи за Нов живот. Бащата облече блудния си син в нова премяна, т.е. приготви го за Нов живот.

Често се говори за блудния син, и хората го съжаляват. Обаче, в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението. Той имал по-голям брат, който минавал за добър, но в него се криела затаена гордост и користолюбие. Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брата му. По-младият брат не могъл да живее с брата си, затова напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да събира опитности и знания. Значи, той се отказал от бащиния си дом, от новата дреха и слязъл долу, между пясъчните пластове, да се пречисти. Така пречистен, той се връща при баща си с нови опитности и казва: “Не съм достоен да се нарека твой син. Приеми ме като един от твоите слуги.” Това значи: “Не бях достоен за новата премяна, не съм достоен и сега. Приеми ме като един от твоите слуги, като обикновен човек.” Той придобил такова смирение, чрез което могъл да стане последен слуга. Няма по-велико нещо за човека от това, да стане слуга, да служи с Любов на Бога. Ще кажете, че е по-добре човек да бъде царски син, отколкото слуга. Добре е да бъдеш царски син, но ако знаеш да служиш с Любов. Ако имаш Любов, добре е да бъдеш и учител, и свещеник, и майка, и баща.

Любовта осмисля всички служби и положения. Само онзи може да служи, който има Знания. В бъдеще, най-учените, най-добрите хора ще станат слуги на човечеството. Добрите майки ще раждат синове и дъщери за човечеството. Каже ли ученият, че не иска да работи за човечеството, той няма Любов в себе си. Откаже ли се майката да ражда добри синове и дъщери за човечеството, и тя няма Любов. Няма по-велика служба за майката от тази да роди син или дъщеря, която да се посвети в служене на Великото в света. Днес се възхищават от велики художници и скулптори, от техните картини и статуи. Колко повече трябва да се възхищаваме от майката, която вае живи статуи за благото и напредъка на цялото човечество! Велико нещо е майката да облече своя син или дъщеря в нова, светла премяна.

“Дайте пръстен на ръката му!" Какво означава пръстенът? Правила и закони, на които човек трябва да служи. Като се годяват, момата и момъкът си турят пръстен на ръката. Някои турят пръстена на първия пръст, други – на втория, на третия. Мислят, че е безразлично на кой пръст ще го турят. Не е безразлично. Обикновено хората турят пръстени на последната става, при основата на пръста. Те казват, че там е мястото на пръстена, за да не пада. Всъщност, причината е друга. Последната става представлява законите на материалния или физическия свят.

Казвате, че за изправяне на обществото са нужни закони. Според мене, закон и оглавник са едно и също нещо. Те са синоними. Ще излезе, че обществото не може без оглавник. И без оглавник може. Животните не могат без оглавник, а не хората. За предпочитане е човек да бъде беден, да носи прости дрехи, но да няма оглавник, отколкото да е пременен с нова дреха и обсипан с диаманти, а на главата си да има оглавник. Кога ще се оправи светът? Когато хората живеят без оглавници, т.е. без закони. Може ли да се живее без закони? Питам: по какви закони майката храни, облича и възпитава децата си? По какви закони бащата изпълнява задълженията си към децата и към жена си? Къде са писани тези закони? В сърцето и в ума на човека. Следователно когато хората започнат да живеят по законите, написани в Разумното сърце и във Възвишения ум, светът ще се оправи. Семействата ще се управляват без външни, без писани закони, без оглавници. Какво правят хората днес? Ако дойде при вас някой беден човек да иска пари на заем, вие ще му кажете: “Добър, честен човек си, но не мога да ти дам пари без поръчители.” В случая, поръчителите са оглавниците, с които хората се обвързват взаимно.

Преди години обикалях България, правех своите научни изследвания над различни хора и изучавах характерите им. Един ден минавам край нивата на един работлив селянин. Той караше плуг с воловете си, които от време на време бодеше. Като ме видя, той ми каза:

– Добре се разхождаш край нивите. Нямаш работа, но виж как ние се потим по цели дни.

– Виждам всичко, зная, че си работлив човек, но не си милостив.

– По какво познаваш?

– По задниците на воловете, които са надупчени от твоя остен. Те и без остен работят. Щом си ги впрегнал, те вършат работата си.

Ще кажете, че волът е животно, не усеща болка. И той усеща остена на гърба си, но нищо не може да каже – търпи и върви напред. Като отиде на другия свят, той ще каже: “Господи, научих вече урока си. В бъдеще искам да живея без оглавник.”

“Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го.” Дрехата, премяната е необходима за Живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препоръчва да се изгарят всички дрехи, с които човек е боледувал от тежка, заразителна болест, или с които е прекарал мрачни психични състояния. Новата хигиена препоръчва на хората даже да сменят често къщите, в които живеят, особено ако са прекарали в тях големи страдания. Такава къща е напоена със скърби и страдания. Остане ли още да живее в нея, човек постоянно се намира под влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добър ли е човек, или не. Както познавате цветята по аромата им и плодовете – по техния вкус, така по миризмата в къщата или по миризмата на човека познавате, дали той е чист, или не. Бъдещето общество, бъдещето семейство трябва да се поставят на здрава, положителна основа.

“И рече баща му." Какво рече и на кого рече? На слугите си, да донесат нова премяна, обувки и пръстен за сина му. Всеки трябва по същия начин да извика слугите си и да им каже същото, което бащата каза на своите слуги. Всеки трябва да приеме блудния син в себе си с Любов. Кой няма мисли и желания, подобни на блудния син? Колко добри мисли и желания е пропъдил човек от себе си! Какво става с тези мисли и желания? Те тръгват да странстват по света, докато един ден, като блудния син, се връщат в дома на баща си. Мислите и желанията са живи, могат да говорят като човек. Възможно ли е това? Възможно е. Например, в ума на момата или на момъка се ражда мисълта да роди добра дъщеря или добър син, и тази мисъл така оживява, че след време се реализира. Всяка мисъл, която се подхранва, оживява. Не се ли подхранва, остава в латентно състояние. Всяка мисъл, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи. Цял свят да иска да я запази, не може. В края на краищата, тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: “Защо умря детето ми?” – Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. – “Какво да правя тогава?” – Ще повториш опита си. Първият ти опит не излезе сполучлив. Ще направиш втори, трети, докато изваеш такава статуя, която да издържа на всички условия.

Какво правят учениците по рисуване? Учителят им дава да нарисуват една картина. Един от тях нарисува картината за един час. Учителят мине покрай него, не одобрява картината му и казва: “Ще я прерисуваш.” Друг ученик рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече от три часа. Най-добра е картината на последния, но и в нея има нещо за изправяне. Същото се отнася и до човешкото тяло. Майката и бащата създават тялото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата им и казва: “Тази картина ще издържи само няколко години.” След това комисията дохожда още един път и скъсва картината. – “Защо умря детето ми?” – Толкова време можа да издържи. Няма защо да плачете, ще вземете под внимание направените забележки, и втори път ще нарисувате по-добра картина.

Често слушате някои християни да казват, че Христос ги е спасил. Как ги е спасил? Чрез кръвта си. Външно погледнато на въпроса, това е разбиране на нещата по буква. Всъщност, Христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си. Тя е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос каза на учениците си: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми", някои от тях се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвта е необходима за Живота. Тя влиза като съставна част и в растителното, и в животинското царство и се изявява в различни форми.

Като изучавате проявите на всички форми в органическия свят, навсякъде виждате съзнателен или несъзнателен стремеж към усъвършенстване. Сегашните художници и скулптори са занаятчии, а в бъдеще ще станат майстори творци. И животните ще бъдат на по-високо стъпало, отколкото днес: езикът им ще се развърже, и те ще говорят. Няма нищо чудно в това. Защо? Защото животните съставят частица от Дървото за познаване на Живота. Дървото показва степента на нашето развитие. Малцина виждат горната част на това дърво, затова постоянно питат:

– Има ли друг живот, съществува ли Бог, или не?

– Има друг живот, има и Бог.

– Къде е онзи свят?

– Дето е и този.

– Защо не го виждаме?

– Защото не виждате даже и физическия, т.е. видимия свят.

“И рече баща му на слугите си: "Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го." Новата премяна е Христовото учение. Когато хората се освобождават от старото учение, дрехите им трябва да се изперат, или да се изгорят. Това става чрез страданията – те са огън, който пречиства старите и нечисти дрехи на хората; те са пералнята, в която се перат нечистите дрехи. Затова е казано, че, за да се очисти, човек трябва до мине през огън и вода. Човек неизбежно минава през Божествения огън и през Божествената пералня. Ще кажете, че е страшно да минаваш през огън и вода. Страшно е за онзи, който се противи; привилегия е за онзи, който разбира нещата – чрез страданията той се облагородява и повдига.

Днес и България минава през големи изпитания. Тя е потопена в голямото Божествено корито, дето я перат пет народа – англичани, французи, италианци, гърци и сърби – петте слуги, които бащата е изпратил, за да я окъпят и облекат в нова премяна. Не правят ли същото и с момата, която ще се венчава? Преди сватбата я завеждат на баня да се окъпе, да стане чиста. Невестата, наречена България, е доста изцапана, затова я турят в Божественото корито, да се изчисти. Какво ще стане после с нея? Ще я облекат в нова, чиста премяна. Тя ще излезе вън и ще каже: “Разбрах вече смисъла на Живота.”

В какво се заключава смисълът на Живота? В Братството и Сестринството, в съзнанието на хората, че са братя и сестри. Българите ще кажат, че са братя и сестри, понеже са един народ. Германците са братя и сестри, като германци, англичаните – като англичани и т.н. Идеята за Братството е още по-широка: братя и сестри са всички хора. На какви качества трябва да отговаря българинът? Той трябва да бъде честен, добър, умен и справедлив. Желая да срещам такива българи и да имам с тях отношения. Който няма тези качества, ще го турят в Божественото корито. Не ритайте срещу това корито, за да не дойде смъртта и да ви задигне. След това близките ви ще плачат за вас. Защо плачат за покойника? За да го измият със сълзите си. Измият ли го веднъж, повече не трябва да плачат. Сега не остава нищо друго, освен да го облекат в бяла, сватбарска дреха и да се радват, че се е върнал при Баща си. Може ли да върнете отново булката в банята? Не може. Щом е така, не плачете постоянно за заминалите.

Къде са вашите покойници? Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единият ви е по-близък от другия. Значи, единият е по-близо до вас, а другият – по-далеч. Такова е отношението между живите и умрелите. И едните, и другите са на едно и също място, но се различават само по разстоянията, на които се намират едни от други. Това показва, че между хората съществува вътрешна близост, или вътрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората към Бога. Кажат ли, че някой е близо до Бога, това показва, че той върши волята на Бога, мисли и чувства като Него. Ако кажат, че е далеч от Бога, той не върши Божията Воля.

Често слушате да питат, съществува ли Бог. За кой Бог питате: за Бога на формите, на съдържанието или на смисъла? На кой Бог се кланяте вие? Ако се кланяте на Бога на формите, все едно, че се кланяте на празно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. И това не е лошо, но ако съдържанието е в състояние да ви подкрепи при всички мъчнотии и страдания; ако твоят Бог не може да те подкрепи в страданията ти, това показва, че не е истински Бог. И най-после, ако се кланяш на смисъла, вложен в нещата, и лесно се справяш със страданията си, ти си намерил истинския Бог.

Вярвайте и се кланяйте на онзи Бог, Който ви предпазва от всички падения. Кога пада човек? Когато има оглавник. Духовният живот не търпи никакви оглавници. Искате ли да се освободите от тях, влезте в този Живот, който носи Свобода за човешката душа. Свободата не се постига в един ден, нито в един живот – хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. Бъдещият живот носи Свобода на човечеството. За да дойде Свободата, трябва да се изменят условията на Живота. Сегашните времена изискват едно от хората: да не развалят това, което днес се гради. Сегашните времена изискват от хората благодарност. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече от многото необработено.

В притчата за блудния син Христос изнася Любовта на бащата към своя син. Там се вижда как можеш да посрещнеш човека, когото обичаш. Така се посрещали едно време хората. Като им дохождал някой гост, давали му да се окъпе, угощавали го добре. Ако гостът им е близък, давали му и пръстен. Какво значи да дадеш пръстен на един човек? Това значи, да го предупредиш да не нарушава закона в твоя дом. Затова като влезеш в един дом, не гледай жената на домакина. Ако е красива, имаш право да я погледнеш само с едното око, а с другото – мъжа й. Значи, трябва да разпределиш вниманието си еднакво и към другите. Ако гледаш с едното око, а другото свиваш, ти прилагаш закона на лицемерието. Така постъпва котката, когато причаква мишката. Тя гледа само с едното си око, а другото затваря. С това иска да каже, че не се интересува от мишката. В първо време, като чуе мишката, тя затваря и двете си очи, преструва се, че спи. От време на време отваря едното си око и изведнъж подскача, хвърля се и улавя мишката. След това започва да й разправя, че я обича. Хваща я между краката си, пуска я за малко, после пак я хваща, докато я изяде. Така постъпва и злото с хората. Така постъпват много хора, когато преследват свои лични интереси. Интересите може да не са лоши, но методите им са криви. Някои хора си служат с методите на котката, други – на вълка, а трети с методите на разумните, възвишени Същества.

И разбиранията на хората за живота са различни. Различие съществува, както между светските, така и между религиозните хора. Влезте в обществата на правоверните, да видите какво различие съществува между тях. Едни признават кръщението, други го отричат; едни признават съботата, други – неделята; един поддържат Възкресението по плът, други – по Дух и т.н. Явява се въпросът защо вярващите имат толкова различни възгледи върху едни и същи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не са в едно и също отделение или клас. Те са ученици в един университет, но в различни класове. Всеки знае само това, което учи, и в него вярва. Всеки мисли, че неговото знание е истинско и най-право. Тъй щото, докато се срещате с учениците от различни отделения и класове, всякога ще чувате различни възгледи. Ще кажете, че възгледите на онези, които следват университета, са най-прави. Не е така. Те не са последната категория ученици. Над тях има по-горни ученици, които се специализират в Живота. И над тях има по-горни – това са ученици от Божествената школа.

Знанието, а оттам и възгледите на хората, нямат начало, нямат и край. Не се чудете, когато някой ви говори за своя буквар, друг – за своята читанка, трети – за действията с числата, четвърти – за задачите с едно, две и повече неизвестни. Не е важно какви възгледи има човек, важно е да върви напред, да не спира на едно място. Понеже в училищата на земята има закони, които не позволяват на ученика да потретва класа, Ангели слизат от Небето, да помагат на слабите ученици да минават в по-горен клас. Има ученици, които повтарят класовете и не могат да напредват без чужда помощ. Ще кажете, че времената са тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живее с купони, докато животът от ден на ден поскъпва. Животът си тече, а човек трябва да учи, да придобива знания и да се развива.

Радвайте се, че сегашните времена представляват благоприятни условия за работа. На християните е дадена задача да работят върху себе си и върху своите ближни, да съдействат за приемане на Бога в себе си. Всеки трябва да отвори сърцето си за Бога, да се примири с всички хора. Така ще се премахне онази ненавист, която съществува между граждани и селяни, между учени и прости, между богати и сиромаси. Когато Бог живее в човека, той е добър, независимо от това дали е общественик, или политик, учен или философ, светски или духовен.

Някой пита защо един човек е по-учен, по-богат, по-добър от другите? Защото е работил повече. Който придобива повече, той повече работи. Трудът на всеки човек се възнаграждава справедливо. Не завиждайте на никого. Който има много и може да носи без чужда помощ, той е силен човек. Силният кон носи сто килограма на гърба си, а слабият едва носи петдесет килограма. Трябва ли слабият кон да се сили да подражава на силния? Същото се отнася и до човека. Не се насилвайте, да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че парите разрешават въпросите. Съгласен съм, че парите са необходими, но човек трябва да има три кесии, пълни с пари: една в джоба, друга в сърцето и трета в ума. И тогава ако отиваш да продаваш или да купуваш нещо, ще отвориш последователно и трите кесии. Който продава развалено масло за прясно, той не е отворил и трите си кесии. Много търговци дават малко, а много вземат; те търсят лесния път за забогатяване. Няма лесен път в Живота. Всичко се постига с работа и с труд, а това е най-приятното нещо в Живота. Иска ли човек бързо да забогатее, той се натъква на противоречия.

Един американец пожелал да опита силата на Ниагарския водопад, и сам той да се прочуе между хората. За тази цел, той си поръчал една голяма бъчва, която осмолили отвътре много добре и когато била готова, той влязъл вътре и се спуснал по течението на водопада. От страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецът изгубил съзнание. Той бил изваден полумъртъв от бъчвата. Когато дошъл в съзнание, той казал: “За нищо в света, втори път не правя този опит! Богатството на целия свят да ми дадат, не влизам вече в тази бъчва.” Политическият живот е водопад, по течението на който хората се спускат с бъчви, но, в края на краищата, казват: “Смисълът на Живота не е нито в бъчвите, нито по течението на водопадите”.

В Китай, преди десетина века, живял един знаменит философ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Те били бедни, но почтени хора. Един ден жена му казала: “Ето, изминаха се вече десет години откак живеем заедно. Живяхме добре, защото ти си добър човек. Дотегна ми сиромашията, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден. Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се оженя, ако ти ме освободиш.” Мъжът я освободил, дал й своето благословение и така се разделил с нея. Доволна и радостна, че сиромашията няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец. В това време Китай минавал през голяма политическа криза. Трябвало да се избере нов управител, който де подобри положението на страната. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за управител. Щом се научила за това, жена му отишла при него и му казала: “Направих голяма грешка като се отделих от тебе. Можеш ли да ми простиш, ако се върна пак при тебе и да заживеем отново добър и спокоен живот?” Философът я погледнал, помислил малко и, вместо да й отговори, той взел една чаша, напълнил я с нектар и я обърнал с устата надолу. Нектарът се разсипал на пода. Тогава той й казал: “Ако можеш да събереш нектара от пода така чист, както беше в чашата, тогава ние ще се съберем.”

Често хората постъпват с Бога така, както жената на философа със своя мъж. Първоначално те дават обещание на Бога да Му служат и живеят за Него, но, като не получат онова, което са очаквали, отказват се от Него. Като съзнаят погрешката си, те отново се връщат при Бога, но ще получат отговор, подобен на този, който китаецът дал на своята жена. От две хиляди години Христос очаква хората да се обърнат към Бога, да станат по-добри и безкористни, да хвърлят оглавниците си. Не стане ли това, Той няма да дойде между тях.

Идването на Христа на земята ще се отрази така, както се отразява изгряващото Слънце върху Живота, а именно: цветята се развеселяват, птичките запяват, животните се размърдват, а хората се обновяват и започват да пеят, да се веселят, да се обличат в нови премени. Не е далеч времето, когато Христос ще дойде на земята. Призовавам всички да се готвят за това велико посрещане. Нека всеки си върши работата: ако е ученик, да учи с Любов, да не повтаря класа; ако е работник, да работи, да използва благоприятните условия, които му са дадени. Вървете всички напред, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в името на Бога, това е поезията на Живота. Радвайте се, че Слънцето всеки ден изгрява, че вашите цветя цъфтят и разнасят аромата си далеч. Радвайте се, че вашите птички пеят и разсейват скърбите на сърцето ви. Изгряващото Слънце ще ви освободи от противоречията и несгодите в живота.

Желая всички хора да турят нов надпис на лицата си: “Човек за човека е брат”. Заличете стария надпис: “Човек за човека е вълк.” Това е стара философия, която изживя времето си. Беше време, когато човек гладуваше, поради което измени на своето Божествено начало и даде ход на животинското си естество. Днес условията са добри; не трябва човек да гладува нито физически, нито духовно, нито умствено. Дайте възможност на човека да задоволи всичките си нужди. Дайте му хляб, жилище и дрехи, да вложи доверието си във всички хора, като в свои братя. Богатият трябва да помисли за жилищата на сиромасите. Какво представлява жилището? Белият дроб на човека. Ако жилището, т.е. белият дроб е неразвит, той заболява от туберкулоза. Богатите трябва да отправят своите добри мисли и чувства към сиромасите, да ги стоплят и разширят. Така ще се разтворят дробовете им, за да поемат повече чист, освежителен въздух. Не се опълчвайте едни срещу други. Посещавайте богатите, да видите как работят в градините си. Те ще ви дадат от своите семена и плодове. Като ги опитате, тогава ще разберете какво носят те в себе си. Следвайте техния път, и вие да придобиете добри плодове, да забогатеете. Ако нуждите на всички хора бъдат задоволени, кой на кого ще завижда?

Правете наблюдения върху проявите на хората, за да се учите от тях. Наблюдавайте малките деца как си играят, с какво се занимават и какви чувства ги вълнуват. Наблюдавайте как постъпва майката с децата си. Докато детето е малко, тя му се радва, милва го, гали го, нарича го ангелче. Обаче, като го кърми, това “ангелче” я хапе, дращи; дете, което хапе и дращи, не е ангелче. Обаче, с Любовта си, майката може да повдигне детето си, да внесе в него подтик към Доброто.

Изобщо, Любовта прави преврат в човека. Тя може да обърне към Бога и най-големия грешник. Истинско обръщане е това, при което човек обръща и кесията си, и сърцето си. Той е готов на всякакви жертви; на такъв човек може да се разчита, той заслужва доверие. Не разчитайте на човек, който обръща чуждите кесии и сърца, а своите държи затворени. Има смисъл човек да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисъл да изпразва сърцето си, ако помага на страдащия; има смисъл да изпразва ума си, ако просвещава невежия – иначе, изпразването е безпредметно.

Както бащата на блудния син облече сина си с нова премяна, така и вие трябва да извадите нови премени, да облечете с тях своите синове и дъщери. Дойде ли при вас беден, страдащ човек, облечете го с нова премяна, дайте му нови обувки и турете му пръстен на ръката. Бъдете готови да изпразвате своите сърца и умове, за да пълните сърцата и умовете на онези, които са лишени от добри мисли и чувства. Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижите, които полагат за вас, макар и да сте бедни. За предпочитане е сух хляб, спечелен с честен и благороден труд, отколкото богата и пищна храна, придобита по нечестен път.

Благодарете за малкото, което днес имате. То ще се благослови и умножи. Силата се крие в малкото житно зрънце. Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото. Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Едно време евреите продадоха Христа за трийсет сребърника. Ще видим за колко сребърника ще Го продадат сегашните народи. Вярвам, че сегашното човечество е оценило Христа за повече от трийсет сребърника. Дали ще Го продадат, не зная; бъдещето ще покаже. Желая, обаче, бъдещето човечество така да оцени Христа, че за нищо вече да не Го продава. Ако българите, както и всички останали народи, се държат за Христа, велико бъдеще ги очаква. Днес Бог чертае картата на Европа. На Него се дава отчет за делата на човечеството. Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото. Ще станат големи промени в света. Като си легнете вечер, сутринта ще станете бодри и весели, ще се радвате на новия ден, на изгряващото слънце.

Съвременното човечество се намира в положението на онзи бик, в крака на които влязъл голям трън. Бикът тичал, лудувал, ревал, но никой не могъл да му помогне – не разбрали какво става с него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животните, се приближило до бика и го запитало:

– Какво ти е? Защо лудуваш толкова?

– В десния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи и ми причинява голяма болка.

Момчето вдигнало крака на бика и видяло забит един голям трън. Извадило тръна, намазало мястото със зехтин и го превързало. Бикът веднага се успокоил.

Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура. Кой е този трън? Алчността. Всички хора се стремят към осигуряване, към по-големи придобивки, но, в края на краищата, пак остават ненаситени. Алчният човек никога не се насища. Заради алчността днес брат брата си продава, дъщерята – майка си, синът – баща си и т.н.

Бъдещата култура иде вече и обхваща всички домове, общества и народи. Тя обхваща млади и стари, моми и момци. От гледището на новата култура, всички мисли, желания и действия на хората са осмислени. Тогава всяко движение ще има своето значение и всяка изказана дума – свой смисъл. Всяко знание ще бъде приложено на своето време и място. Колкото малко да е знанието, което имате, то може да се приложи. Бог се интересува и от най-малкото знание, затова като срещне ученик от първо отделение, ще го пита: “Свърши ли с успех отделението? Мина ли във второ отделение?” И Възвишените същества се интересуват от културата на хората. Те искат да разберат каква сила се крие в човешката култура. Велика е културата на онзи свят! Малцина могат да видят и разберат тази култура. Както астрономите се нуждаят от телескопи, за да виждат звездите на небето, така и вие се нуждаете от съответни телескопи, за да видите културата, която съществува на онзи свят. За да постигне това, човек трябва да работи усилено върху себе си. Макар и християни, вярващи в Христа, някои казват, че вратата между този и онзи свят е затворена. Това е знание на деца от първоначалното училище. Затворени врати има само в затворените, нечистите места. Следователно, всяка къща, в която вратите и прозорците са затворени, там владее мрак и хладина.

Христос се обръща към всички хора и казва: “Дайте нова премяна, нови обувки и пръстен на ръката на вашия блуден син и го приемете с Любов.” Ще дойде вашият по-голям син, ще изкаже недоволството си от добрия прием, които сте оказали на по-малкия му брат, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него. Недоволството му показва степента на неговата Любов. Такива хора минават за вярващи. Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, а, всъщност, Бог живее в тях, и те Му служат.

Днес светът е потънал в мрак и хладина. Кой може да стопли хората и да ги обърне към Бога? Това може да направи само майката. Още като бременна, тя трябва да казва на детето си: “Синко, заповядвам ти да живееш чисто и почтено, да не убиваш и крадеш; да изпълняваш законите, които Бог е написал в сърцето ти. Само при това условие, ще ти съдействам да излезеш на бял свят.” Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бъде умен, практичен, да използва добрите условия на Живота за себе си, да не мисли за другите. На такива съвети, именно, се дължи днешният егоизъм и алчност у хората. На тях се дължи изопачаването на Христовото учение. Ще кажете, че разбирате Христовото учение. Това не е достатъчно. Ако разбираш музиката, трябва и да свириш добре. Значи, истински човек е онзи, който разбира от музика и художество, може да свири и рисува и прилага великите Принципи и закони в живота си.

Днес Христос проповядва на всички хора, на всички управляващи. Гласът Му се чува и възприема от всички. Светът върви напред, не може да се върне вече назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. Време е вече работоспособните хора да заемат първите места.

Наблюдавах един ден как един млад, левент момък пренасяше през една река жени, деца, да минат от единия бряг на другия. Светът се нуждае от млади, работещи хора, които да пренасят слабите и немощните през водата. Днес срещам много момци, хванали по една мома под ръка и се разхождат гордо. Те минават за кавалери. Според мене, кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия. Лесно е да ходиш по суша с момата. Да си подадем взаимно ръка за братство! Това иска Христос от всички хора. Нека всеки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него. Какъвто и цвят да си, важно е да цъфнеш; какъвто и плод да си, важно е да вържеш и да узрееш. Моята задача е да дам на всеки корен тор, повече влага, светлина и топлина.

Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отпреди милиони години. Който го погледне, да каже: “Ето един човек, създаден по образ и подобие Божие!” Задачата на всеки човек е да възстанови този образ. Как ще постигне това? Като работи върху себе си, за да изправи прегрешенията си, които са помрачили съзнанието му; като придобие онези Добродетели, които някога е загубил; като изправи кривите линии на лицето си. Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца. България се нуждае от добри, разумни, честни и справедливи българи. Не се страхувайте от това, което преживявате днес. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народът е условие за развитието на индивида. България е създадена за добрите българи, Англия – за добрите англичани, Германия – за добрите германци и т.н.

Желая, още днес вашите бащи да ви дадат нова Премяна, нови обувки и пръстен на ръката; след това да заколят най-охраненото теле за вас; да ядете и да се веселите; когато по-големият ви брат се върне от нивата недоволен, да му кажете: “Не се сърди, братко, аз дойдох при баща си, не с права на негов син, но като един добър слуга между многото негови слуги.”

Христос донесе това учение на света – учението на Любовта. Приемете Го и вие.

Неделни Беседи
15.12.1918 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 10 май 2013 - 07:44

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


И рече баща му



„И рече баща му на слугитѣ си… (Лука 15: 22—23)

„Ако речемъ, че не сме сгрѣшили...” (1 Послание отъ Иоана 1:10)

Ще разгледамъ думитѣ „грѣхъ”, „грѣша” въ широкъ смисълъ, а не както ги разбиратъ сегашнитѣ религиозни хора. Погрѣшкитѣ на хората сѫ последствия на минали човѣшки постѫпки, следователно, тѣ сѫ неизбѣжни. Всички ученици правятъ погрѣшки. Питайте учителитѣ по музика, по рисуване, правятъ ли ученицитѣ имъ погрѣшки, или не. Колко пѫти ученицитѣ сѫ изкарвали учителитѣ си отъ търпение! Нѣма човѣкъ на земята, който да не грѣши, да не прави погрѣшки, особено когато учи. Когато се произнасяме за нѣкого, че е по-грѣшенъ отъ окрѫжаващитѣ, това се дължи на факта, че той хвърля повече сѣнки отъ тѣхъ. За да разберемъ напълно човѣка, трѣбва да разгледаме живота му въ всѣко отношение. Казватъ за едного, че е добъръ, а за другъ, че е лошъ. Лошавината е сѣнка на живота. Безъ сѣнки не може. Художникътъ туря сѣнки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложилъ въ нея. Значи, образътъ, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото. Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че нѣкое произведение е хубаво, това показва, че има сѣнки въ него. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия образъ. Следъ десетки или стотици години, той ще израстне, ще стане добъръ, великъ човѣкъ. Тогава сѣнкитѣ му ще изчезнатъ, и вие ще виждате неговото свѣтло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, който е незавършена картина.

Като се говори за живота, можемъ да го разгледаме отъ четири положения: като общественъ, политически, умственъ и духовенъ. Политическиятъ животъ е индивидуаленъ, понеже е животъ на държавата, като единица. Както държавата има своя политика и програма, така и човѣкътъ, като отдѣлна единица, има своя политика и програма. Да политиканствувашъ, това значи, да се представяшъ по- добъръ, отколкото си. Забелязано е, че когато имате интересъ отъ нѣкого, вие го приемате добре, угощавате го, разговаряте любезно съ него — това е политика. Щомъ свършите работата си, политиката се измѣня, и този човѣкъ, отъ необикновенъ, става обикновенъ. Отворете страницитѣ на историята, да видите, какъ се измѣнятъ отношенията на народитѣ единъ къмъ другъ. Докато се интересуватъ отъ единъ народъ, всички го обикалятъ, правятъ му услуги, подържатъ добри отношения съ него. Щомъ постигнатъ интереситѣ си, политиката се измѣня. На това се дължи промѣната въ отношенията на народитѣ, и днешниятъ приятель утре ти става неприятель.

Обществениятъ животъ е подобенъ на домашния. Той включва всички партии, всички политически стремежи. Въ всѣки домъ има най- малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има въ семейството, толкова повече партии сѫществуватъ. По-добре е да иматъ по единъ синъ или по една дъщеря на доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислятъ само за ядене и пиене.

Умствениятъ животъ на народитѣ, на обществата и на индивидитѣ представя начало на човѣшката култура. Културата подразбира съвокупность на условия и възможности за проява на умствения и духовния животъ. За просвѣтата и за културата на единъ народъ се сѫди по неговитѣ писатели, художници, музиканти, учени и философи, т. е. по проявитѣ на неговия умственъ и духовенъ животъ. Културата подразбира още прояви на човѣшкия духъ и на човѣшката душа, съ цель, невидимото въ човѣка да се изрази въ видими, живи форми, отъ които да се ползува бѫдещето поколѣние.

Духовниятъ животъ представя стремежъ на човѣка да намѣри смисъла на живота. Съ други думи казано, духовниятъ животъ е плодътъ на живота. Индивидуалниятъ и обществениятъ животъ представятъ сѣмето, посѣто въ почвата, за да израсте и даде признакъ на животъ. Щомъ се явятъ листа и клоне, проявява се политическиятъ животъ, който се изразява въ несъгласие между листата и клонетѣ. Явява се вѣтъръ, буря, шумолене на листа, което наричаме разискване въ живота. Всички даватъ мнението си, какъ по-добре да се нареди животътъ; създаватъ се закони, наредби и правила. Най-после вѣтърътъ утихва, всички си почиватъ и казватъ: Уредихме вече своята държава, турихме редъ и порядъкъ. Не се минава много време, новъ вѣтъръ повѣва, новъ шумъ, нови разисквания, новъ споръ между синоветѣ и дъщеритѣ. Като мине и това смушение, хората утихватъ и се питатъ, кои сѫ причинитѣ за спороветѣ и недоразуменията помежду имъ. Много просто, вѣтърътъ вѣе и заставя хората да правятъ гимнастика. Който не разбира законитѣ, търси вината вънъ отъ себе си, или въ природата. Благодарете на вѣтъра, който раздвижва умоветѣ и ви докарва въ естествено положение. Културниятъ или умствениятъ животъ е подобенъ на живота на цвѣтоветѣ. Както цвѣтоветѣ на дърветата и на цвѣтята се различаватъ по форма, голѣмина и цвѣтъ, така се различава и умствениятъ животъ на хората. Както нѣкои цвѣтове окапватъ, така пропадатъ и културитѣ. Това е естествено явление за дървото. Не може едно дърво да отхрани хиляди плодове. Затова, едни цвѣтове окапватъ за смѣтка на други, по-годни и способни за животъ и развитие. Когато една култура падне и се замѣсти отъ друга, това показва, че нѣмало условия за нейното проявяване и развитие, Кѫде останаха асирийската, вавилонската и египетската култури? Тѣзи култури пропаднаха, понеже изсъхнаха, както изсъхватъ цвѣтя, лишени отъ слънчева свѣтлина и топлина, отъ влага и елементи, благоприятни за тѣхното развитие. Вѣтърътъ сваля отъ дърветата и цвѣтята всички изсъхнали листа и ги туря при коренитѣ имъ, за торъ на бѫдещитѣ култури.

Духовниятъ животь представя плода на дървото на живота. Този плодъ трѣбва да се опита, за да не остане само теория. Първоначално плодътъ е горчивъ и киселъ, но постепенно става мекъ, сладъкъ и вкусенъ. Сѫщото става и съ човѣка. Колкото повече работи за своето духовно развитие, толкова по-красивъ става, толкова по-голѣма мекота придобпва. Достатъчно е да спрете вниманието си върху чъртитѣ на лицата на отдѣлни хора отъ единъ народъ, за да си съставите понятие за тѣхната култура. Колкото по-красиви и симетрични сѫ линиитѣ на лицата, на тѣлата имъ, толкова по-голѣма духовна култура иматъ тѣ. Казватъ за нѣкого, че е честенъ, благороденъ човѣкъ. Направете го касиеръ на една банка, оставете на негово разположение голѣми суми и вижте, какъ ще постѫпи съ тѣхъ. Ако сумитѣ се увеличаватъ, ще знаете, че, наистина, е честенъ човѣкъ; ако сумитѣ постепенно намаляватъ, честностьта му е проблематична.

Иоанъ казва: „ Ако речемъ, че не сме сгрѣшили, правимъ Го лъжецъ, и Неговото Слово не е въ насъ.” Благородството и величието на човѣка се заключаватъ въ това, че той съзнава погрѣшкитѣ си и е готовъ да ги изправи. Погрѣшкитѣ на човѣка не сѫ свързани всѣкога съ нѣкакъвъ недостатъкъ въ него. Той не трѣбва да съжалява, че е сгрѣшилъ нѣкѫде, но да се стреми да изправи погрѣшкитѣ си; остави ли ги неизправени, тѣ носятъ лоши последствия. Най-малката погрѣшка въ плана на инженера може да причини голѣма катастрофа. Съ това се обяснява срутването на кѫщи, на мостове, на тунели и др. Ако банкерътъ направи една малка погрѣшка въ изчисленията си, трѣбва отново да провѣрява смѣткитѣ си. Ще кажете, че погрѣшката е само въ една нула. Обаче, нулата играе важна роля въ числата. Нулитѣ иматъ значение и въ човѣшкия животъ. Напримѣръ, човѣкъ гледа презъ нули — очитѣ му. Който затваря очитѣ си не на време, прави голѣми грѣшки. Ще кажете, че нулитѣ въ края на числата не сѫ важни. Не е така. Трѣбва да се знае, какви сѫ числата, цѣли или десетични. Ако съкращавате нулитѣ въ цѣлитѣ числа, имате слѣпъ човѣкъ въ физическо отношение; въ духовно отношение, имате човѣкъ съ слабости и пороци.


И рече баща му на слугитѣ си: „Изнесете вънъ най-добрата премѣна и облѣчете го; дайте пръстенъ на рѫката му и обуща на нозетѣ му и докарайте храненото теле, та го заколете да ядемъ и да се веселимъ.” Ще кажете: Какво особено има въ това, че му дали дрехи и обуща, че му турили пръстенъ на рѫката? Това и ние правимъ съ беднитѣ и съ онѣзи, които обичаме. Не, така постѫпватъ само великитѣ хора. Обикновенитѣ хора, обаче, казватъ, че всичко въ живота е праздна работа. Тѣ си иматъ своя философия и живѣятъ споредъ нея. Тѣ искатъ, всички да имъ се подчиняватъ. Обаче, животътъ не се подчинява на никого. И тогава, като се натъкватъ на противоречия, тѣ търсятъ вината тукъ или тамъ, въ окрѫжаващитѣ, въ природата. Не обвинявайте никого за вашитѣ неуспѣхи. Всички хора сѫ направени отъ една и сѫща каль, въ жилитѣ имъ тече една и сѫща кръвь. Разликата се заключава само въ това, че кръвьта на нѣкои хора е по-близо до извора, а на други — по-далечъ. Споредъ едно предание, следъ създаването на свѣта, отъ единъ планински връхъ извиралъ чистъ изворъ, съ бистра планинска вода. Посещавали го птички, животни, мушици, но нито единъ човѣкъ не се приближилъ до него, понеже билъ много отдалеченъ отъ шумния животъ на хората. Единъ день изворътъ казалъ: Дотегна ми вече да се занимавамъ съ невежитѣ сѫщества. Ще слѣза долу да търся слава. Колкото по-надолу слизалъ, водата му ставала все по-нечиста, а заедно съ това губѣлъ широчината си. Най-после стигналъ до полето, дето го посрещнали земедѣлци и градинари, които го използували за поливане на своитѣ ниви и градини. Като изгубилъ чистотата и голѣмината си, той се възмутилъ и казалъ: Чудни сѫ хората! Азъ не съмъ създаденъ за тѣхнитѣ градини и бостани. Богъ го запиталъ: Доволенъ ли си отъ положението си? — Не съмъ доволенъ, отговорилъ изворътъ. — Решихъ да слѣза долу, да покажа своитѣ качества, да ме оценятъ, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха. — За да се очистишъ, трѣбва да слѣзешъ още по- долу, да минешъ презъ пѣсъчливитѣ пластове. — Не слизамъ долу! — отговорилъ възмутенъ и недоволенъ изворътъ.

Така постѫпватъ много хора. Като имъ се каже да слѣзатъ долу, да се пречистятъ, тѣ се възмущаватъ и оставатъ на старото си положение. Богъ пакъ запиталъ извора: Какво искашъ сега? — Искамъ да отида въ нѣкой голѣмъ градъ, между учени хора, да имъ покажа своята чиста вода, да ме използуватъ за шадраванъ. Богъ задоволилъ желанието му. Изпратилъ го между ученитѣ, които веднага го използували. Той станалъ шадраванъ. Въ първо време децата скачали около него, радвали му се, докато следъ време започнали да миятъ сѫдоветѣ си въ него, да си ператъ дрехитѣ. Той постоянно въздишалъ, пакъ не билъ доволенъ отъ положението си. — Доволенъ ли си отъ новото положение? — запиталъ го пакъ Господъ. — Остави се, хората били много некултурни. Чудя се, какъ ги търпишъ! Най-после Богъ го пратилъ на служба въ самия човѣкъ, да влиза въ него и да утолява жаждата му. И при това положение изворътъ не билъ доволенъ. Сега се натъкналъ на по голѣми противоречия. Вѫтре въ човѣка той намѣрилъ по-голѣма нечистота, отколкото между невежитѣ сѫщества. Едно трѣбва да научите: истинскиятъ животъ минава презъ най-голѣмитѣ противоречия и най- голѣмата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нѣщата и да обновява всички живи сѫщества на земята. Всички култури сѫ изникнали отъ почва, съставена отъ милиарди мъртви организми. Тѣ сѫ корени и на нашата култура. Тя черпи сокове отъ тѣхъ. Благодарение на жертвата, която сѫществата на миналото сѫ направили, ние се радваме на новата култура, която иде вече въ свѣта.

„И рече баща му.” Какво представя бащата? — Висшето у човѣка, което гради и създава. Слугитѣ, които бащата изпратилъ да донесатъ новитѣ дрехи, били петь — петтѣ добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добро. Духътъ, т. е. Великиятъ Баща, изпратилъ слугитѣ да донесатъ новата премѣна. Да се облѣче човѣкъ въ нова премѣна, това значи, да облѣче ново тѣло. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ трѣбва да се облѣче въ ново, т. е. да приложи нови начини и методи за новъ животъ. Бащата облѣче блудния си синъ въ нова премѣна, т. е. приготви го за новъ животъ.

Често се говори за блудния синъ, и хората го съжаляватъ. Обаче, въ него има нѣщо хубаво, което го спаси — смирението. Той ималъ по- голѣмъ братъ, който минавалъ за добъръ, но въ него се криела затаена гордость и користолюбие. Трѣбвало да се върне младиятъ братъ отъ странствуването си, за да се прояви гордостьта и користолюбието на брата му. По-младиятъ братъ не могълъ да живѣе съ брата си, затова напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ по свѣта да събира опитности и знания. Значи, той се отказалъ отъ бащиния си домъ, отъ новата дреха и слѣзълъ долу, между пѣсъчнитѣ пластове, да се пречисти. Така пречистенъ, той се връща при баща си, съ нови опитности и казва: Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги. Това значи: Не бѣхъ достоенъ за новата премѣна, не съмъ достоенъ и сега. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги, като обикновенъ човѣкъ. Той придобилъ такова смирение, чрезъ което могълъ да стане последенъ слуга. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да стане слуга, да служи съ любовь на Бога. Ще кажете, че е по-добре човѣкъ да бѫде царски синъ, отколкото слуга. Добре е да бѫдешъ царски синъ, но ако знаешъ да служишъ съ любовь. Ако имашъ любовь, добре е да бѫдешъ и учитель, и свещеникъ, и майка, и баща.

Любовьта осмисля всички служби и положения. Само онзи може да служи, който има знания. Въ бѫдеще, най-ученитѣ, най-добритѣ хора ще станатъ слуги на човѣчеството. Добритѣ майки ще раждатъ синове и дъщери за човѣчеството. Каже ли учениятъ, че не иска да работи за човѣчеството, той нѣма любовь въ себе си. Откаже ли се майката да ражда добри синове и дъщери за човѣчеството, и тя нѣма любовь. Нѣма по велика служба за майката отъ тази, да роди синъ или дъщеря, която да се посвети въ служене на Великото въ свѣта. Днесъ се възхищаватъ отъ велики художници и скулптори, отъ тѣхнитѣ картини и статуи. Колко повече трѣбва да се възхищаваме отъ майката, която вае живи статуи за благото и напредъка на цѣлото човѣчество! Велико нѣщо е майката да облѣче своя синъ или дъщеря въ нова, свѣтла премѣна.

„Дайте пръстенъ на рѫката му!” Какво означава пръстенътъ? — Правила и закони, на които човѣкъ трѣбва да служи. Като се годяватъ, момата и момъкътъ си турятъ пръстенъ на рѫката. Нѣкои турятъ пръстена на първия пръстъ, други — на втория, на третия. Мислятъ, че е безразлично, на кой пръстъ ще го турятъ. Не е безразлично. Обикновено хората турятъ пръстени на последната става, при основата на пръста. Тѣ казватъ, че тамъ е мѣстото на пръстена, за да не пада. Въ сѫщность, причината е друга. Последната става представя законитѣ на материалния или физическия свѣтъ. Казвате, че за изправяне на обществото сѫ нуждни закони. Споредъ мене, законъ и углавникъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ сѫ синоними. Ще излѣзе, че обществото не може безъ углавникъ. И безъ углавникъ може. Животнитѣ не могатъ безъ углавникъ, а не хората. За предпочитане е човѣкъ да бѫде беденъ, да носи прости дрехи, но да нѣма углавникъ, отколкото да е премѣненъ съ нова дреха и обсипанъ съ диаманти, а на главата си да има углавникъ. — Кога ще се оправи свѣтътъ? — Когато хората живѣятъ безъ углавници, т. е. безъ закони. — Може ли да се живѣе безъ закони? Питамъ: По какви закони майката храни, облича и възпитава децата си? По какви закони бащата изпълнява задълженията си къмъ децата и къмъ жена си? Кѫде сѫ писани тѣзи закони? — Въ сърдцето и въ ума на човѣка. Следователно, когато хората започнатъ да живѣятъ по законитѣ, написани въ разумното сърдце и въ възвишения умъ, свѣтътъ ще се оправи. Семействата ще се управляватъ безъ външни, безъ писани закони, безъ углавници. Какво правятъ хората днесъ? Ако дойде при васъ нѣкой беденъ човѣкъ да иска пари на заемъ, вие ще му кажете: Добъръ, честенъ човѣкъ си, но не мога да ти дамъ пари безъ порѫчители. Въ случая, порѫчителитѣ сѫ углавниците, съ които хората се обвързватъ взаимно.

Преди години обикаляхъ България, правѣхъ своитѣ научни изследвания надъ различни хора и изучавахъ характеритѣ имъ. Единъ день минавамъ край нивата на единъ работливъ селянинъ. Той караше плугъ съ воловетѣ си, които отъ време на време бодѣше. Като ме видѣ, той ми каза: Добре се разхождашъ край нивитѣ. Нѣмашъ работа, но вижъ, какъ ние се потимъ по цѣли дни. — Виждамъ всичко, зная, че си работливъ човѣкъ, но не си милостивъ. — По какво познавашъ? — По задницитѣ на воловетѣ, които сѫ надупчени отъ твоя остенъ. Тѣ и безъ остенъ работятъ. Щомъ си ги впрегналъ, тѣ вършатъ работата си. Ще кажете, че волътъ е животно, не усѣща болка. — И той усѣща остена на гърба си, но нищо не може да каже — търпи и върви напредъ. Като отиде на другия свѣтъ, той ще каже: Господи, научихъ вече урока си. Въ бѫдеще искамъ да живѣя безъ углавникъ.

„Изнесете вънъ най-добрата Премѣна и облѣчете го.” Дрехата, премѣната е необходима за живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препорѫчва да се изгарятъ всички дрехи, съ които човѣкъ е боледувалъ отъ тежка, заразителна болесть, или съ които е прекаралъ мрачни психични състояния. Новата хигиена препорѫчва на хората даже да смѣнятъ често кѫщитѣ, въ които живѣятъ, особено ако сѫ прекарали въ тѣхъ голѣми страдания. Такава кѫща е напоена съ скърби и страдания. Остане ли още да живѣе въ нея, човѣкъ постоянно се намира подъ влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добъръ ли е човѣкъ, или не. Както познавате цвѣтята по аромата имъ и плодоветѣ — по тѣхния вкусъ, така по миризмата въ кѫщата или по миризмата на човѣка познавате, дали той е чистъ, или не. Бѫдещето общество, бѫдещето семейство трѣбва да се поставятъ на здрава, положителна основа.

„И рече баща му.” Какво рече и на кого рече? — На слугитѣ си, да донесатъ нова премѣна, обуща и пръстенъ за сина му. Всѣки трѣбва по сѫщия начинъ да извика слугитѣ си и да имъ каже сѫщото, което бащата каза на своитѣ слуги. Всѣки трѣбва да приеме блудния синъ въ себе си съ любовь. Кой нѣма мисли и желания, подобни на блудния синъ? Колко добри мисли и желания е пропѫдилъ човѣкъ отъ себе си! Какво става съ тѣзи мисли и желания? Тѣ тръгватъ да странствуватъ по свѣта, докато единъ день, като блудния синъ, се връщатъ въ дома на баща си. Мислитѣ и желанията сѫ живи, могатъ да говорятъ като човѣкъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Напримѣръ, въ ума на момата или на момъка се ражда мисъльта, да роди добра дъщеря или добъръ синъ, и тази мисъль така оживява, че следъ време се реализира. Всѣка мисъль, която се подхранва, оживява. Не се ли подхранва, остава въ латентно състояние. Всѣка мисъль, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи. Цѣлъ свѣтъ да иска да я запази, не може. Въ края на краищата, тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: Защо умрѣ детето ми? — Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. — Какво да правя тогава? — Ще повторишъ опита си. Първиятъ ти опитъ не излѣзе сполучливъ. Ще направишъ втори, трети, докато изваешъ такава статуя, която да издържа на всички условия.

Какво правятъ ученицитъ по рисуване! Учителътъ имъ дава да нарисуватъ една картина. Единъ отъ тѣхъ нарисува картината за единъ часъ. Учительтъ мине покрай него, не одобрява картината му и казва: Ще я прерисувашъ. Другъ ученикъ рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече отъ три часа. Най-добра е картината на последния, но и въ нея има нѣщо за изправяне. Сѫщото се отнася и до човѣшкото тѣло. Майката и бащата създаватъ тѣлото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата имъ и казва: Тази картина ще издържи само нѣколко години. Следъ това комисията дохожда още единъ пѫть и скѫсва картината. — Защо умрѣ детето ми? — Толкова време можа да издържи. Нѣма защо да плачете, ще вземете подъ внимание направенитѣ забележки, и втори пѫть ще нарисувате по-добра картина.

Често слушате нѣкои християни да казватъ, че Христосъ ги е спасилъ. Какъ ги е спасилъ? — Чрезъ кръвьта си. Външно погледнато на въпроса, това е разбиране на нѣщата по буква. Въ сѫщность, Христовата кръвь подразбира идеята за любовьта, която човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си и съ нея да работи. Безъ тази кръвь човѣкъ не може да нарисува картината си. Тя е боята, съ която хората рисуватъ своитѣ картини. Отъ човѣка зависи, какъ да употрѣби тази боя, въ какво количество и колко разредена. Когато Христосъ каза на ученицитѣ си: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми”, нѣкои отъ тѣхъ се съблазниха. Тѣ се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговитѣ думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвьта е необходима за живота. Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ животинското царство и се изявява въ различни форми. Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате съзнателенъ или несъзнателенъ стремежъ къмъ усъвършенствуване. Сегашнитѣ художници и скулптори сѫ занаятчии, а въ бѫдеще ще станатъ майстори-творци. И животнитѣ ще бѫдатъ на по-високо стѫпало, отколкото днесъ: езикътъ имъ ще се развърже, и тѣ ще говорятъ. Нѣма нищо чудно въ това. Защо? — Защото животнитѣ съставятъ частица отъ дървото за познаване на живота. Дървото показва степеньта на нашето развитие. Малцина виждатъ горната часть на това дърво, затова постоянно питатъ: Има ли другъ животъ, сѫществува ли Богъ, или не? — Има другъ животъ, има и Богъ. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Дето е и този. — Защо не го виждаме? — Защото не виждате даже и физическия, т. е. видимия свѣтъ.

И рече баща му на слугитѣ си: „Изнесете вънъ най-добрата премѣна и го облѣчете”. Новата премѣна е Христовото учение. Когато хората се освобождаватъ отъ старото учение, дрехитѣ имъ трѣбва да се изператъ,или да се изгорятъ. Това става чрезъ страданията. Тѣ сѫ огънь, който пречиства старитѣ и нечисти дрехи на хората. Тѣ сѫ пералнята, въ която се ператъ нечиститѣ дрехи. Затова е казано, че, за да се очисти, човѣкъ трѣбва до мине презъ огънь и вода. Човѣкъ неизбѣжно минава презъ Божествения огънь и презъ Божествената пералня. Ще кажете, че е страшно да минавашъ презъ огънь и вода. — Страшно е за онзи, който се противи; привилегия е за онзи, който разбира нѣщата. Чрезъ страданията той се облагородява и повдига. Днесъ и България минава презъ голѣми изпитания. Тя е потопена въ голѣмото Божествено корито, дето я ператъ петь народа — англичани, французи, италианци, гърци и сърби — петтѣ слуги, които бащата е изпратилъ, за да я окѫпятъ и облѣкатъ въ нова премѣна. Не правятъ ли сѫщото и съ момата, която ще се вѣнчава? Преди сватбата я завеждатъ на баня да се окѫпе, да стане чиста. Невѣстата, наречена България, е доста изцапана, затова я турятъ въ Божественото корито, да се изчисти. — Какво ще стане после съ нея? — Ще я облѣкатъ въ нова, чиста премѣна. Тя ще излѣзе вънъ и ще каже: Разбрахъ вече смисъла на живота.

Въ какво се заключава смисълътъ на живота? — Въ братството и сестринството, въ съзнанието на хората, че сѫ братя и сестри. Българитѣ ще кажатъ, че сѫ братя и сестри, понеже сѫ единъ народъ. Германцитѣ сѫ братя и сестри, като германци, англичанитѣ — като англичани и т. н. Идеята за братството е още по-широка: братя и сестри сѫ всички хора. На какви качества трѣбва да отговаря българинътъ? — Той трѣбва да бѫде честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ. Желая да срѣщамъ такива българи и да имамъ съ тѣхъ отношения. Който нѣма тѣзи качества, ще го турятъ въ Божественото корито. Не ритайте срещу това корито, да не дойде смъртьта и ви задигне. Следъ това близкитѣ ви ще плачатъ за васъ. Защо плачатъ за покойника? — За да го измиятъ съ сълзитѣ си. Измиятъ ли го веднъжъ, повече не трѣбва да плачатъ. Сега не остава нищо друго, освенъ да го облѣкатъ въ бѣла, сватбарска дреха и да се радватъ, че се е върналъ при Баща си. Може ли да върнете отново булката въ банята? — Не може. Щомъ е така, не плачете постоянно за заминалитѣ. Кѫде сѫ вашитѣ покойници? — Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единиятъ ви е по-близъкъ отъ другия. Значи, единиятъ е по- близо до васъ, а другиятъ — по-далечъ. Такова е отношението между живитѣ и умрѣлитѣ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но се различаватъ само по разстоянията, на които се намиратъ едни отъ други. Това показва, че между хората сѫществува вѫтрешна близость, или вѫтрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората къмъ Бога.

Кажатъ ли, че нѣкой е близо до Бога, това показва, че той върши волята на Бога, мисли и чувствува като Него. Ако кажатъ, че е далечъ отъ Бога, той не върши Божията воля.

Често слушате да питатъ, сѫществува ли Богъ. За кой Богъ питате: за Бога на формитѣ, на съдържанието, или на смисъла? На кой Богъ се кланяте вие? Ако се кланяте на Бога на формитѣ, все едно, че се кланяте на праздно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. И това не е лошо, но ако съдържанието е въ състояние да ви подкрепи при всички мѫчнотии и страдания. Ако твоятъ Богъ не може да те подкрепи въ страданията ти, това показва, че не е истински Богъ. И най-после, ако се кланяшъ на смисъла, вложенъ въ нѣщата, и лесно се справяшъ съ страданията си, ти си намѣрилъ истинския Богъ. Вѣрвайте и се кланяйте на онзи Богъ, Който ви предпазва отъ всички падения. Кога пада човѣкъ? Когато има углавникъ. Духовниятъ животъ не търпи никакви углавници. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ, влѣзте въ този животъ, който носи свобода за човѣшката душа. Свободата не се постига въ единъ день, нито въ единъ животъ. Хиляди години трѣбва да живѣе човѣкъ, за да стане свободенъ. Бѫдещиятъ животъ носи свобода на човѣчеството. За да дойде свободата, трѣбва да се измѣнятъ условията на живота. Сегашнитѣ времена изискватъ едно отъ хората: да не развалятъ това, което днесъ се гради. Сегашнитѣ времена изискватъ отъ хората благодарность. Бѫдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече отъ многото необработено.

Въ притчата за блудния синъ Христосъ изнася любовьта на бащата къмъ своя синъ. Тамъ се вижда, какъ можешъ да посрещнешъ човѣка, когото обичашъ. Така се посрѣщали едно време хората. Като имъ дохождалъ нѣкой гостъ, давали му да се окѫпе, угощавали го добре. Ако гостътъ имъ е близъкъ, давали му и пръстенъ. Какво значи да дадешъ пръстенъ на единъ човѣкъ? Това значи, да го предупредишъ да не нарушава закона въ твоя домъ. Затова, като влѣзешъ въ единъ домъ, не гледай жената на домакина. Ако е красива, имашъ право да я погледнешъ само съ едното око, а съ другото — мѫжа ѝ. Значи, трѣбва да разпредѣлишъ вниманието си еднакво и къмъ другитѣ. Ако гледашъ съ едното око, а другото свивашъ, ти прилагашъ закона на лицемѣрието. Така постѫпва котката, когато причаква мишката. Тя гледа само съ едното си око, а другото затваря. Съ това иска да каже, че не се интересува отъ мишката. Въ първо време, като чуе мишката, тя затваря и дветѣ си очи, преструва се, че спи. Отъ време на време отваря едното си око и, изведнъжъ подскача, хвърля се и улавя мишката. Следъ това започва да ѝ разправя, че я обича. Хваща я между краката си, пуща я за малко, после пакъ я хваща, докато я изяде. Така постѫпва и злото съ хората. Така постѫпватъ много хора, когато преследватъ свои лични интереси. Интереситѣ може да не сѫ лоши, но методитѣ имъ сѫ криви. Нѣкои хора си служатъ съ методитѣ на котката, други — на вълка, а трети съ методитѣ на разумнитѣ, възвишени сѫщества.

И разбиранията на хората за живота сѫ различни. Различие сѫществува, както между свѣтскитѣ, така и между религиознитѣ хора. Влѣзте въ обществата на правовѣрнитѣ, да видите, какво различие сѫществува между тѣхъ. Едни признаватъ кръщението, други го отричатъ; едни признаватъ сѫботата, други — недѣлята; едни подържатъ възкресението по плъть, други — по духъ и т. н. Явява се въпросътъ, защо вѣрващитѣ иматъ толкова различни възгледи върху едни и сѫщи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не сѫ въ едно и сѫщо отдѣление или класъ. Тѣ сѫ ученици въ единъ университетъ, но въ различни класове. Всѣки знае само това, което учи, и въ него вѣрва. Всѣки мисли, че неговото знание е истинско и най-право. Тъй щото, докато се срѣщате съ ученицитѣ отъ различни отдѣления и класове, всѣкога ще чувате различни възгледи. Ще кажете, че възгледитѣ на онѣзи, които следватъ университета, сѫ най прави. Не е така. Тѣ не сѫ последната категория ученици. Надъ тѣхъ има по-горни ученици, които се специализиратъ въ живота. И надъ тѣхъ има по-горни — това сѫ ученици отъ Божествената школа. Знанието, а оттамъ и възгледитѣ на хората, нѣматъ начало, нѣматъ и край. Не се чудете, когато нѣкой ви говори за своя букварь, другъ — за своята читанка, трети — за действията съ числата, четвърти — за задачитѣ съ едно, две и повече неизвестни. Не е важно, какви възгледи има човѣкъ, важно е да върви напредъ, да не спира на едно мѣсто. Понеже въ училищата.на земята има закони, които не позволяватъ на ученика да потретва класа, ангели слизатъ отъ небето, да помагатъ на слабитѣ ученици да минаватъ въ по-горенъ класъ. Има ученици, които повтарятъ класоветѣ и не могатъ да напредватъ безъ чужда помощь. Ще кажете, че времената сѫ тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живѣе съ купони, докато животътъ отъ день на день поскѫпва. Животътъ си тече, а човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания и да се развива.

Радвайте се, че сегашнитѣ времена представятъ благоприятни условия за работа. На християнитѣ е дадена задача да работятъ върху себе си и върху своитѣ ближни, да съдействуватъ за приемане на Бога въ себе си. Всѣки трѣбва да отвори сърдцето си за Бога, да се примири съ всички хора. Така ще се премахне онази ненависть, която сѫществува между граждани и селяни, между учени и прости, между богати и сиромаси. Когато Богъ живѣе въ човѣка, той е добъръ, независимо отъ това, дали е общественикъ, или политикъ, ученъ или философъ, свѣтски или духовенъ. Нѣкой пита, защо единъ човѣкъ е по-ученъ, по-богатъ, по- добъръ отъ другитѣ? — Защото е работилъ повече. Който придобива повече, той повече работи. Трудътъ на всѣки човѣкъ се възнаграждава справедливо. Не завиждайте на никого. Който има много и може да носи безъ чужда помощь, той е силенъ човѣкъ. Силниятъ конь носи сто килограма на гърба си, а слабиятъ — едва носи 50 кгр. Трѣбва ли слабиятъ конь да се сили да подражава на силния? Сѫщото се отнася и до човѣка. Не се насилвайте, да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че паритѣ разрешаватъ въпроситѣ. Съгласенъ съмъ, че паритѣ сѫ необходими, но човѣкъ трѣбва да има три кесии, пълни съ пари: една въ джоба, друга въ сърдцето и трета въ ума. И тогава, ако отивашъ да продавашъ, или да купувашъ нѣщо, ще отворишъ последователно и тритѣ кесии. Който продава развалено масло за прѣсно, той не е отворилъ и тритѣ си кесии. Много търговци даватъ малко, а много взематъ. Тѣ търсятъ лесния пѫть за забогатяване. Нѣма лесенъ пѫть въ живота. Всичко се постига съ работа и съ трудъ. А това е най-приятното нѣщо въ живота. Иска ли човѣкъ бързо да забогатѣе, той се натъква на противоречия.

Единъ американецъ пожелалъ да опита силата на Ниагарския водопадъ, и самъ той да се прочуе между хората. За тази цель, той си порѫчалъ една голѣма бъчва, която осмолили отвѫтре много добре и,когато била готова, той влѣзълъ вѫтре и се спусналъ по течението на водопада. Отъ страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецътъ изгубилъ съзнание. Той билъ изваденъ полумъртавъ отъ бъчвата. Когато дошълъ въ съзнание, той казалъ: За нищо въ свѣта, втори пльть не правя този опитъ! Богатството на цѣлия свѣтъ да ми дадатъ, не влизамъ вече въ тази бъчва.

Политическиятъ животъ е водопадъ, по течението на който хората се спущатъ съ бъчви, но, въ края на краищата, казватъ: Смисълътъ на живота не е нито въ бъчвитѣ, нито по течението на водопадитѣ.

Въ Китай, преди десетина вѣка, живѣлъ единъ знаменитъ философъ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Тѣ били бедни, но почтени хора. Единъ день жена му казала: Ето, изминаха се вече десеть години, откакъ живѣемъ заедно. Живѣхме добре, защото ти си добъръ човѣкъ. Дотегна ми сиромашията, искамъ да поживѣя богато и да не мисля за утрешния день. Срещнахъ единъ богатъ търговецъ, за когото бихъ могла да се оженя, ако ти ме освободишъ. Мѫжътъ я освободилъ, далъ и своето благословение и така се раздѣлилъ съ нея. Доволна и радостна, че сиромашията нѣма да я мѫчи, тя се оженила за богатия търговецъ. Въ това време Китай минавалъ презъ голѣма политическа криза. Трѣбвало да се избере новъ управитель, който да подобри положението на страната. Като уменъ, честенъ и достоенъ човѣкъ, философътъ билъ избранъ за управитель. Щомъ се научила за това, жена му отишла при него и му казала: Направихъ голѣма грѣшка, като се отдѣлихъ отъ тебе. Можешъ ли да ми простишъ, ако се върна пакъ при тебе и да заживѣемъ отново добъръ и спокоенъ животъ? Философътъ я погледналъ, помислилъ малко и, вмѣсто да ѝ отговори, той взелъ една чаша, напълнилъ я съ нектаръ и я обърналъ съ устата надолу. Нектарътъ се разсипалъ на пода. Тогава той ѝ казалъ: Ако можешъ да съберешъ нектара отъ пода така чистъ, както бѣше въ чашата, тогава ние ще се съберемъ.

Често хората постѫпватъ съ Бога така, както жената на философа съ своя мѫжъ. Първоначално тѣ даватъ обещание на Бога да Му служатъ и живѣятъ за Него, но, като не получатъ онова, което сѫ очаквали, отказватъ се отъ Него. Като съзнаятъ погрѣшката си, тѣ отново се връщатъ при Бога, но ще получатъ отговоръ, подобенъ на този, който китаецътъ далъ на своята жена. Отъ две хиляди години Христосъ очаква хората да се обърнатъ къмъ Бога, да станатъ по-добри и безкористни, да хвърлятъ углавницитѣ си. Не стане ли това, Той нѣма да дойде между тѣхъ. Идването на Христа на земята ще се отрази така, както се отразява изгрѣващото слънце върху живота, а именно: цвѣтята се развеселяватъ, птичкитѣ запѣватъ, животнитѣ се размърдватъ, а хората се обновяватъ и започватъ да пѣятъ, да се веселятъ, да се обличатъ въ нови премѣни. Не е далечъ времето, когато Христосъ ще дойде на земята. Призовавамъ всички да се готвятъ за това велико посрѣщане. Нека всѣки си върши работата: ако е ученикъ, да учи съ любовь, да не повтаря класа; ако е работникъ, да работи, да използува благоприятнитѣ условия, които му сѫ дадени. Вървете всички напредъ, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближнитѣ си, да се радвате и веселите въ името на Бога, това е поезията на живота. Радвайте се, че слънцето всѣки день изгрѣва, че вашитѣ цвѣтя цъвтятъ и разнасятъ аромата си далечъ. Радвайте се, че вашитѣ птички пѣятъ и разсѣйватъ скърбитѣ на сърдцето ви. Изгрѣващото слънце ще ви освободи отъ противоречията и несгодитѣ въ живота.

Желая, всички хора да турятъ новъ надписъ на лицата си: Човѣкъ за човѣка е братъ. Заличете стария надписъ: Човѣкъ за човѣка е вълкъ. Това е стара философия, която изживѣ времето си. Бѣше време, когато човѣкъ гладуваше, поради което измѣни на своето Божествено Начало и даде ходъ на животинското си естество. Днесъ условията сѫ добри; не трѣбва човѣкъ да гладува нито физически, нито духовно, нито умствено. Дайте възможность на човѣка да задоволи всичкитѣ си нужди. Дайте му хлѣбъ, жилище и дрехи, да вложи довѣрието си въ всички хора, като въ свои братя. Богатиятъ трѣбва да помисли за жилищата на сиромаситѣ. Какво представя жилището? — Бѣлиятъ дробъ на човѣка. Ако жилището, т. е. бѣлиятъ дробъ е неразвитъ, той заболява отъ туберкулоза. Богатитѣ трѣбва да отправятъ своитѣ добри мисли и чувства къмъ сиромаситѣ, да ги стоплятъ и разширятъ. Така ще се разгворятъ дробоветѣ имъ, за да поематъ повече чистъ, освежителенъ въздухъ. Не се опълчвайте едни срещу други. Посещавайте богатитѣ, да видите, какъ работятъ въ градинитѣ си. Тѣ ще ви дадатъ отъ своитѣ сѣмена и плодове. Като ги опитате, тогава ще разберете, какво носятъ тѣ въ себе си. Следвайте тѣхния пѫть, и вие да придобиете добри плодове, да забогатѣете. Ако нуждитѣ на всички хора бѫдатъ задоволени, кой на кого ще завижда?

Правете наблюдения върху проявитѣ на хората, да се учите отъ тѣхъ. Наблюдавайте малкитѣ деца, какъ си играятъ, съ какво се занимаватъ и какви чувства ги вълнуватъ. Наблюдавайте, какъ постѫпва майката съ децата си. Докато детето е малко, тя му се радва, милва го, гали го, нарича го ангелче. Обаче, като го кърми, това ангелче я хапе, дращи. Дете, което хапе и дращи, не е ангелче. Обаче, съ любовьта си, майката може да повдигне детето си, да внесе въ него потикъ къмъ доброто. Изобщо, любовьта прави превратъ въ човѣка. Тя може да обърне къмъ Бога и най-голѣмия грѣшникъ. Истинско обръщане е това, при което човѣкъ обръща и кесията си, и сърдцето си. Той е готовъ на всѣкакви жертви. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. Той заслужва довѣрие. Не разчитайте на човѣкъ, който обръща чуждитѣ кесии и сърдца, а своитѣ държи затворени. Има смисълъ човѣкъ да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисълъ да изпразва сърдцето си, ако помага на страдащия; има смисълъ да изпразва ума си, ако просвѣщава невежия. Иначе, изпразването е безпредметно. Както бащата на блудния синъ облѣче сина си съ нова премѣна, така и вие трѣбва да извадите нови премѣни, да облѣчете съ тѣхъ своитѣ синове и дъщери. Дойде ли при васъ беденъ, страдащъ човѣкъ, облѣчете го съ нова премѣна, дайте му нови обуща и турете му пръстенъ на рѫката. Бѫдете готови да изпразвате своитѣ сърдца и умове, за да пълните сърдцата и умоветѣ на онѣзи, които сѫ лишени отъ добри мисли и чувства. Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижитѣ, които полагатъ за васъ, макаръ и да сте бедни. За предпочитане е сухъ хлѣбъ, спечеленъ съ честенъ и благороденъ трудъ, отколкото богата и пишна храна, придобита по нечестенъ пѫть.

Благодарете за малкото, което днесъ имате. То ще се благослови и умножи. Силата се крие въ малкото житно зрънце. Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. Христосъ говори за нищитѣ, въ смисълъ за бедни, но такива, които носятъ Божественото въ себе си. Той говори за кроткитѣ, за нажаленитѣ, като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството. Едно време евреитѣ продадоха Христа за 30 сребърника. Ще видимъ, за колко сребърника ще Го продадатъ сегашнитѣ народи. Вѣрвамъ, че сегашното човѣчество е оценило Христа за повече отъ 30 сребърника. Дали ще Го продадатъ, не зная; бѫдещето ще покаже. Желая, обаче, бѫдещето човѣчество така да оцени Христа, че за нищо веча да не Го продава. Ако българитѣ, както и всички останали народи, се държатъ за Христа, велико бѫдеще ги очаква. Днесъ Богъ чъртае картата на Европа. На Него се дава отчетъ за дѣлата на човѣчеството. Той преглежда смѣткитѣ на всички народи и въздава на всѣки народъ заслуженото. Ще станатъ голѣми промѣни въ свѣта. Като си легнете вечерь, сутриньта ще станете бодри и весели, ще се радвате на новия день, на изгрѣващото слънце.

Съвременното човѣчество се намира въ положението на онзи бикъ, въ крака на който влѣзълъ голѣмъ трънъ. Бикътъ тичалъ, лудувалъ, ревалъ, но никой но могълъ да му помогне — не разбрали, какво става съ него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животнитѣ, се приближило до бика и го запитало: Какво ти е? Защо лудувашъ толкова? — Въ дѣсния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи и ми причинява голѣма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. Бикътъ веднага се успокоилъ. Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. Кой е този трънъ? — Алчностьта. Всички хора се стремятъ къмъ осигуряване, къмъ по-голѣми придобивки, но, въ края на краищата, пакъ оставатъ ненаситени. Алчниятъ човѣкъ никога не се насища. Заради алчностьта днесъ братъ брата си продава, дъщерята — майка си, синътъ — баща си н т. н.

Бѫдещата култура иде вече и обхваща всички домове, общества и народи. Тя обхваща млади и стари, моми и момци. Отъ гледището на новата култура, всички мисли, желания и действия на хората сѫ осмислени. Тогава всѣко движение ще има своето значение и всѣка изказана дума — свой смисълъ. Всѣко знание ще бѫде приложено на своето време и мѣсто. Колкото малко да е знанието, което имате, то може да се приложи. Богъ се интересува и отъ най-малкото знание, затова, като срещне ученикъ отъ първо отдѣление, ще го пита: Свърши ли съ успѣхъ отдѣлението? Мина ли въ второ отдѣление? И възвишенитѣ сѫщества се интересуватъ отъ културата на хората. Тѣ искатъ да разбератъ, каква сила се крие въ човѣшката култура. Велика е културата на онзи свѣтъ! Малцина могатъ да видятъ и разбератъ тази култура. Както астрономитѣ се нуждаятъ отъ телескопи, за да виждатъ звездитѣ на небето, така и вие се нуждаете отъ съответни телескопи, за да видите културата, която сѫществува на онзи свѣтъ. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си. Макаръ и християни, вѣрващи въ Христа, нѣкои казватъ, че вратата между този и онзи свѣтъ е затворена. Това е знание на деца отъ първоначалното училище. Затворени врати има само въ затворенитѣ, нечиститѣ мѣста. Следователно, всѣка кѫща, въ която вратитѣ и прозорцитѣ сѫ затворени, тамъ владѣе мракъ и хладина.

Христосъ се обръща къмъ всички хора и казва: Дайте нова премѣна, нови обуща и пръстенъ на рѫката на вашия блуденъ синъ и го приемете съ любовь. Ще дойде вашиятъ по-голѣмъ синъ, ще изкаже недоволството си отъ добрия приемъ, който сте оказали на по-малкия му братъ, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него. Недоволството му показва степеньта на неговата любовь. Такива хора минаватъ за вѣрващи. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на безбожницитѣ, които сѫ активни и енергични, справедливи и добри. Привидно тѣ сѫ безвѣрници, а, въ сѫщность, Богъ живѣе въ тѣхъ, и тѣ Му служатъ. Днесъ свѣтътъ е потъналъ въ мракъ и хладина. Кой може да стопли хората и да ги обърне къмъ Бога? Това може да направи само майката. Още като бременна, тя трѣбва да казва на детето си: Синко, заповѣдвамъ ти да живѣешъ чисто и почтено, да не убивашъ и крадешъ ; да изпълнявашъ законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърдцето ти. Само при това условие, ще ти съдействувамъ да излѣзешъ на бѣлъ свѣтъ. Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бѫде уменъ, практиченъ, да използува добритѣ условия на живота за себе си, да не мисли за другитѣ. На такива съвети, именно, се дължи днешниятъ егоизъмъ и алчность у хората. На тѣхъ се дължи изопачаването на Христовото учение. Ще кажете, че разбирате Христовото учение. Това не е достатъчно. Ако разбирашъ музиката, трѣбва и да свиришъ добре. Значи, истински човѣкъ е онзи, който разбира отъ музика и художество; може да свири и рисува и прилага великитѣ принципи и закони въ живота си.

Днесъ Христосъ проповѣдва на всички хора, на всички управляващи. Гласътъ Му се чува и възприема отъ всички. Свѣтътъ върви напредъ, не може да се върне вече назадъ. Заедно съ него и злото постепенно излиза. Излѣзе ли веднъжъ, никакво връщане не може да стане. Щомъ напусне царството си, втори пѫть злото не може да царува. Идатъ щастливи дни за човѣчеството. Време е вече работоспособнитѣ хора да заематъ първитѣ мѣста.

Наблюдавахъ единъ день, какъ единъ младъ, левентъ момъкъ пренасяше презъ една рѣка жени, деца, да минатъ отъ единия брѣгъ на другия. Свѣтътъ се нуждае отъ млади, работещи хора, които да пренасятъ слабитѣ и немощнитѣ презъ водата. Днесъ срѣщамъ много момци, хванали по една мома подъ рѫка и се разхождатъ гордо. Тѣ минаватъ за кавалери. Споредъ мене, кавалеръ е онзи, който може да пренесе момата отъ единия брѣгъ на рѣката до другия. Лесно е да ходишъ по суша съ момата. Да си подадемъ взаимно рѫка за братство! Това иска Христосъ отъ всички хора. Нека всѣки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъвне, да завърже, и плодътъ му да узрѣе. Нека всѣки даде такъвъ плодъ, какъвто зародишъ е вложилъ Богъ въ него. Какъвто цвѣтъ да си, важно е да цъвнешъ. Какъвто плодъ да си, важно е да вържешъ и да узрѣешъ. Моята задача е да дамъ на всѣки коренъ торъ, повече влага, свѣтлина и топлина. Всѣки да се стреми да изяви образа, който му е опредѣленъ отпреди милиони години. Който го погледне, да каже: Ето единъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие!

Задачата на всѣки човѣкъ е да възстанови този образъ. — Какъ ще постигне това? — Като работи върху себе си, да изправи прегрѣшенията си, които сѫ помрачили съзнанието му; като придобие онѣзи добродетели, които нѣкога е загубилъ; като изправи кривитѣ линии на лицето си. Помагайте на всѣки падналъ, тѫженъ и нещастенъ човѣкъ, безъ да го критикувате и осмивате. Бѫдете снизходителни едни къмъ други, както е снизходителна майката къмъ погрѣшкитѣ на своитѣ деца. България се нуждае отъ добри, разумни, честни и справедливи българи. Не се страхувайте отъ това, което преживявате днесъ. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народътъ е условие за развитието на индивида. България е създадена за добритѣ българи, Англия — за добритѣ англичани, Германия — за добритѣ германци и т. н.

Желая, още днесъ вашитѣ бащи да ви дадатъ нова Премѣна, нови обуща и пръстенъ на рѫката. Следъ това да заколятъ най-охраненото теле за васъ; да ядете и да се веселите. Когато по-голѣмиятъ ви братъ се върне отъ нивата недоволенъ, да му кажете: Не се сърди, братко, азъ дойдохъ при баща си, не съ права на неговъ синъ, но като единъ добъръ слуга между многото негови слуги.

Христосъ донесе това учение на свѣта — учението на Любовьта.

Приемете Го и вие.

26. Беседа отъ Учителя, държана на 15 декемврий, 1918 г. София.






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни