Jump to content

I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА


Recommended Posts

АПОКАЛИПСИСЪТ

на СВ. Йоан -Книга на Тайните в светлината на Окултната наука

I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА

"Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина. Единият начин е материалистичен, т.е. буквален; вторият е духовен, а третият — Божествен. Някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга. Друг може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи. А трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен. При изучаване на Свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, защото те съдържат опитността на хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие."

Учителя

Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св. Йоан от Христа, в което Откровение се разкрива цялата еволюция на човека и на нашата Вселена, разглежда се развитие то на човешката душа във връзка с развитието на Космоса. При четенето на такива книги по третия начин изхождаме от становището, че всичко преходно, за което се говори в тях, е само символ на проявяващото се Божествено Начало в света. А в Откровението на Св. Йоан всяка дума, всяко изречение, сами по себе си са определени символи на духовни реалности. Аз няма да се спирам да тълкувам Откровението, но само ще посоча на неговия окултен характер и на дълбоката Мъдрост, която то разкрива. Това е едно от най-великите и най-дълбоките Откровения, които някога човек в плът е получавал и съдържа в себе си дълбоките Тайни на Божествената Мъдрост. И би било голямо тщеславие да мисли някой обикновен човек, че може да проникне във всички Тайни, за които говори Откровението.

Мнозина са правили опит за тълкуване му в течение на развитието на човечеството, но те обикновено се придържат към първия и втория начин на разглеждане на такива книги, а много малко опити за разглеждане на Откровението има по третия начин. Такъв опит е направил Щайнер, като е разгледал Апокалипсиса във връзка с Духовната наука и намира в него изнесена Окултната наука в символи. Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св. Йоан ни е показал и един Път на Християнско посвещение. Защото, както видяхме от по-раншните изложения, след слизането на Христа на Земята и самият метод на Посвещението се изменя. В своето изложение Св. Йоан си служи с три метода на работа, с които си служи Окултната наука при изследване на духовните светове: имагинация, инспирация и интуиция. Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност. Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот са израз на едно Божествено съществуване.

Апокалипсисът съдържа най-великите истини на Християнството. В него се намира по-голяма част от Мистериите, върху които почива Езотеричното християнство. Това е едно Откровение, което е дадено на един посветен в Християнско посвещение, в което му се разкриват Тайните на Битието и Живота, разкриват му се Тайните на човешкото развитие.

Преди да започна разглеждането на Апокалипсиса, Откровението, дадено на Св. Йоан, трябва да кажа, че всичко, което става на Земята като факти и явления, съществува преди всичко в астралния, духовния и Божествения светове. В Божествения свят то съществува като идея, като първообраз. В духовния или небесния свят, ангелския свят, към тази идея се присъединяват силите, които й съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите й сили, се явява като образ, прототип на това, което има да стане на Земята. Затова Окултната наука твърди, че причините за явленията във физическия свят се крият в невидимия, свръхсетивния свят. Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят. И образите, картините, които ни дава Св. Йоан, са именно астралните първообрази на това, което има да става на Земята.

Така Църквите, до които отправя Посланията, са, както ще видим, седемте културни епохи на нашата Пета раса. Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят. Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата.

Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек.

Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение.

Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/.

Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св. Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение.

Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро". Това е едно Откровение, което Хермес е получил и е предал в 78 картини или образи, които са наречени 78 аркани. Първите 22 картини са наречени големи аркани, а останалите 56 са наречени малки аркани. 22-та големи аркана съответстват на 22-те глави на Откровението на Св. Йоан. Има подобие между тези две велики Откровения, защото ни описват едни и същи процеси, които се разкриват пред онзи, който минава през Посвещение. Тайните на древната египетска Мъдрост, която е Слънчева Мъдрост, са били вложени в тези 22 големи аркана. От друга страна, висшите духовни истини, оповестени в началото на Християнската ера, са били вложени, доколкото това е могло да бъде направено писмено, в Апокалипсиса на Св. Йоан. Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса. Затова още от ранното Християнство са разбирали Апокалипсиса буквално, вярвали са, че събитията, за които се говори, ще се развият във физическия свят.

Вярно е, че на всяко духовно събитие отговаря едно физическо явление или събитие, но въпросът е, в течение на какво време ще се изявят тези физически събития. Това е грешката на тълкувателите на миналото... Защото Апокалипсисът, който говори за развитието на човека, човечеството и Вселената, засяга и физическата страна на това развитие, но въпрос е за времето. Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството.

Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство.

В 12-то столетие Йоахим дьо Флор е дал едно знаменито изяснение върху Апокалипсиса. Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста. Тази идея бе разпространена по-късно от про-тестантизма. Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист. Така противната страна бе винаги Антихрист, докато за себе си всеки запазваше правото на истински християнин. Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата.

И материалистът разсъждава по следния начин: "Никой не може да види бъдещето, тъй като и самият аз не мога да го видя. А това, което аз не виждам, и друг не може да види. Че имало посветени, които виждат в бъдещо, това е едно заблуждение. Аз мъчно предвиждам това, което може да се случи след 10 години, та как би могло да се предскаже това, което писано в Апокалипсиса. Ако авторът на Апокалипсиса е бил искрен, трябвало е да опише само това, което е било и което е документално доказано, което се е случило преди него или по негово време."

Такива са умуванията на хората, които нямат никакво понятие за това, което говори Апокалипсисът. Защото още началните думи на Апокалипсиса ни показват, че не се отнася за неща, които са съществували в миналото, и са история, нито за неща, които съществуват в момента, а за духовни реалности. Още в първия стих на първа глава се казва, че това е Откровението от Бога, дадено на Христа, а Той, чрез ангела Си, го известява на Йоан. А какво значи Откровение? - Това е проникване с ясновидски поглед в бъдещето. Самата дума откровение на български показва нещо, което е скрито и се открива пред погледа на ясновидеца. И в 10-ти стих на първа глава Йоан казва: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:... " И след това описва какво е видял: "И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях 7 златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;" /1;12-13/ и продължава описанието.

Значи, Йоан е чул Словото да му говори и е видял образа, който му говори и гой чрез вътрешна интуиция разбира това, което му се говори. Това ясно показва, че Йоан не описва физически явления, а духовни процеси и явления, като си служи със земни понятия и образи. Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на съзнанието, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на душата, т.е. чрез Посвещение.

Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, е било разкрито под формата, която Християнството можеше да донесе на Земята, т.е. чрез тайните откровения на Св. Йоан. Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение. Посвещението е процес на развиване латентните сили и способности, дремещи във всяка човешка душа. Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят.

Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър."

На друго място Учителя казва: "Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение." А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта.

По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово. С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на духовния свят.

Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества. Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен. Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и забавя прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се премахне, като лоша духовна сила, като последно було, което трябва да падне.

Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които работят против нашия прогрес - силите на злото.

Тези степени на Посвещение са описани точно в Апокалипсиса. Посветеният си служи със земни образи, за да изрази видяното и чутото. Най-първо Йоан се обръща с Послания към 7-те Църкви, които представят 7-те културни епохи на Петата раса. В тези Послания той изнася това, което трябва да бъде казано на водителите на тази цивилизация. След седемте Послания следват седемте Печата, които съответстват на това, което посветеният е видял в духовния свят като образи на духовните реалности. След това идва светът на хармонията на сферите, възприеман от този, който има духовен слух. Тази небесна хармония е представена от седемте Тръби. После идва срещата с духовните същества и седемте Чаши на Гнева, които представят това, което трябва да бъде отхвърлено от човека, за да добие достъп до Духа. Противоположното на Божията Любов е Божият Гняв. Истинският образ на Божията Любов, която движи света напред, може да се съзерцава в тази трета сфера от този, който е превъзмогнал седемте Чаши на Гнева.

Така посветеният е воден полека-лека през стъпалата и сферите на неговото Посвещение. Така в седемте Послания имаме най-висшето във физическия свят. В седемте Печата се дава това, което принадлежи на астралния свят. В седемте Тръби се дава това, което се отнася до висшия духовен свят, а в седемте Чаши на Гнева това, което трябва да бъде отхвърлено от човека, за да добие той достъп до най-висшето стъпало на Духа.

Така ние виждаме как Св. Йоан, като на крилата на Орел, описва все по-високи и по-високи кръгове и ни издига все по-нагоре във висшите сфери на Битието, като започва полета си от физическия свят, преминава през астралния свят и се издига чрез Тръбите в менталния свят и чрез Чашите на Божия Гняв се издига до най-висшия достъпен за човека Божествен свят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...