VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА

[Ани]

VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА

След края на нашата Пета раса за хората ще бъде възможно да запазят съзнанието си при издигане в духовните сфери.

Обаче, ако човек не вземе участие във Великото Космическо събитие, което е станало през Четвъртата епоха на нашата раса напълно във физическия свят, нему не ще бъде възможно да влезе съзнателно в духовните светове. Човечеството е щяло да падне в един вид Бездна, ако не е било предпазено от подобно падане чрез появата на Христа на Земята. Ако си представим физическия свят като една линия, над която е разположен свят, то под линията е това, което се нарича Бездна.

В сегашната епоха човек е слязъл изцяло във физическия свят. В Четвъртата културна епоха човек е достигнал пълно съзнание във физическия свят. Тогава, именно, човек е достигнал линията, която разделя духовния свят от Бездната. От Древноиндуската епоха човек постепенно е слизал в материята до Четвъртата културна епоха, където е достигнал линията на физическото поле. Навремето, когато Римската империя се разпростира по света, човек е станал напълно съзнателен за своята личност на физическото поле. Това е моментът, в който се е родила идеята за римското право, което счита всеки гражданин с равни права. Тогава, именно, човек е достигнал до онази съдбоносна точка, където е трябвало, един вид, да вземе решение, да се издигне ли над линията на физическото поле или да слезе под нея.

Защото трябва да кажем, че човек е вече слязъл под тази линия, той е вече в Бездната. И който изследва тези поличби от окултно гледище, би могъл да си даде сметка, че това слизане постепенно напредва, и че за в бъдеще човек едва ще може да поддържа своята личност. Ако той се остави да върви по наклонената площ, той ще изгуби личността си и не ще може да бъде спасен и не ще може да се подигне нагоре към духовните светове. Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност. Спасението за нея се заключава на вътрешното желание и силите на душата. В намирането път към възстановяване на независимостта и към освобождаване от силите на анонимността, каквито са, между другото, тези на капитала. Все пак възможно е индивидите да се оставят да бъдат привлечени от тези сили и оплетени в тяхната мрежа, да бъдат тласнати в Бездната.

Най-важният пункт по пътя на човечеството е този, където то е слязло до Земята. Там се намира възможност за възземане. Това е пунктът, отбелязан от появата на Христа. Той е, Който надарява Земята със сили, които позволяват на човек да потърси и намери възходящия път. А човек може да направи това щом познае Христа и направи връзка с Него.

От степента, в която се възприема Христовия импулс и силата, която блика от Него върху всички жизнени действия, човечеството напредва по пътя на възхода. Когато този импулс заживее в сърцата на хората и стане двигател на всички техни действия, тогава техният възход е вече започнал. Всички души, които са приели Христовия импулс, ще знаят да се ориентират. А онези, които не са приели този импулс, те по-лека-лека ще слязат в Бездната. С развитието на Аза те са събудили в себе си егоизма, с когото без Христа не могат да се справят, и който не ще им позволи да се възземат нагоре към Духа.

Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел. Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това същество се оставя да бъде привлечено все повече в материята.

От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си.

Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната. Незнаейки как да употреби силите, които Духът му предлага, външната форма на човека би теглила към възвръщане на формите на миналото. Неговата външна форма би добила наново един животински облик, слизайки в Бездната.

Тези, които ще слязат в Бездната, ще бъдат тези, които не са използвали пребиваването си в тялото, освен само за придобиване на лично съзнание. От тях ще се зароди отпадъчната раса. Те ще са се отвърнали от импулса на Христа и поради това, от духовна леност, ще бъдат тласнати към животинството, което човек е преминал в първичните времена. В Бездната тази отпадъчна раса, тласкана от лоши инстинкти, ще загуби човешкия си образ.

И когато одухотворените души, душите, които са прегърнали Христовия Принцип, ще манифестират своето единение с Христа, отдолу, откъм Бездната, ще се носят думи на проклятие, произлизащи от тези, които са отблъснали Христа, които са се отказали от всякакво духовно очистване.

От това ние виждаме, че едно разделение на човечеството ще бъде извършено по необходимост. Ще дойде време, когато тези, които са работили за своето одухотворяване, ще станат способни да живеят в духовния свят. Това, което те са придобили, ще стане видимо. Тези, които са познали в Христа своя Първообраз, те ще носят върху челата си Неговото Име.

От времето, когато Небесата ще бъдат отворени, отгогава насетне върху челото на всеки човек ще се четат чувствата и мислите, които той храни в сърцето и ума си. Тези, които носят Христа в душите си, ще имат отбелязано това нещо върху чертите на лицето си в течение на Шестата раса. Те дори по външния си вид ще наподобяват Христа.

Тези, които не са познали Христа и са останали назад в развитието си, ще минат през други опитности. Предшестващите културни епохи са били подготвителни, душите е трябвало да минат през тях, за да се подготвят за Великото събитие - появата на Христа на Земята.

Така че онези души, които са приели импулса на Христа и са започнали да работят за своето развитие и одухотворяване, ще се издигат все по-нагоре в сферите на Духа и ще бъдат в общение с Христа. А онези, които не са приели този импулс, които са живели един живот, свързан само с материята, които са се занимавали само с материални работи и са имали само материални интереси и инстинкти, те влизат в пътя на израждането, който е път, който води към Бездната. Така че всеки сам определя съдбата си, всеки сам определя посоката, в която да върви. Ако Христос не беше слязъл на Земята и не беше преминал през Голгота, с което вля нови сили в земното и в човешкото развитие, цялото човечество би слязло към Бездната и би се обезличило като човечество и би се превърнало в животно. Такова е голямото значение на Христа за развитието на човечеството.