XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ

[Ани]

XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ

В миналото, за да влезе някой във връзка с невидимия свят, е минавал през Посвещение, като е прекарвал три и половина дни една мистична смърт. Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново. Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си.

Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята. Ние виждаме, как всички стари начини на възвестяване на Царството Божие бяха изменени чрез събитието на Голгота. Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона. Ако такива между вас, не биха постигнали нещо друго, те никога не биха видели Царството Божие в това си въплъщение. Те по-скоро биха умрели. Това значи, че те не биха видели Царството Божие преди тяхната смърт, ако не бяха били Посветени. Но в такъв случай, те би трябвало да минат през едно състояние, подобно на смърт.

Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света. Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство. Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона.

Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло.

След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците.

Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние. Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя. Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане:

1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет;

2. Слушане с едно критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник;

3. Слушане скромно, без сервилна вяра, както и без противопоставяне, оставяйки да действат идеите върху себе си и наблюдавайки техния ефект.

Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при Западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило ще е да бъде служител. За него не е цел да моделира ученика по свой образ, но да развие вложеното в него, да развие Божественото в него. Той не иска да фабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип на еволюция. Всяка истина и всяка мисъл, която не стига до душата, защото не е пропита от чувство, е мъртва мисъл."