Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1926_10_24 Ранните лъчи / Зората24 октомври 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 08 януари 2011 - 13:08

Аудио - чете Йордан Стоянов

Раннитѣ лѫчи, (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето



Ранните лъчи.



Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Тема за следния път: “Обяснение на думата щастие”.
Какво се образува при съприкосновението на две живи точки? Какво се образува при съединяване или допиране на две тела, които се движат успоредно? Какво се образува, ако тия две тела се движат по криви, обърнати една към друга с гърбовете си и се докосват в една обща точка? Като се докоснат в една точка, те ще се намерят в положението, представено на фигура 1.Публикувано изображение При това положение, тези тела непременно ще си въздействуват едно на друго. Това виждаме навсякъде в живота и в природата. Същото се отнася и до науката. Всяка теория е вярна, само когато има допирна точка с живота. Запример, теориите на смятането, на пението, на готварството имат приложение в живота. Не само тези теории, но теориите на всички останали науки – химия, физика, анатомия, хигиена също имат допирна точка с живота. Без хигиена животът на човека не би могъл разумно да се използува. За кого се отнася хигиената: за болния или за здравия? Хигиената посочва на болния начин, по който да се лекува и да възстанови здравето си, а здравият предпазва от заболяване.

Сега, като говорим за докосване на две тела, имаме пред вид само такива, които имат енергии с различна степен на активност. Запример, едно светло и едно тъмно същество нямат никаква допирна точка. – Защо? – Защото са еднакво активни. И едното, и другото същество имат желание да господаруват над материята и над човека. В това отношение, човек представя бойно поле за разумните същества, били те светли или тъмни. По този начин те указват известно влияние върху възгледите на хората. Тъй щото, когато някой изнася своите убеждения по даден въпрос, той не подозира даже, че това не са негови убеждения, а убеждения на някое същество, светло или тъмно, което му влияе. Като не знае това, той си въобразява, че е нещо особено, а в същност играе роля на Дон Кихот или на Санчо Панса. Всички идеалисти минават за Дон Кихотовци,а всички материалисти – за Санчо Пансовци. Ако си идеалист, ще се бориш с воденицата. Ако си материалист, ще изпаднеш в друга крайност. Мнозина мислят, че материалистите са по-трезви, по-големи реалисти. Колкото идеалистът е реалист, толкова и материалистът. Идеализмът и материализмът са две крайности в живота. Смисълът на живота не седи нито в идеализъма, нито в материализъма. Не е достатъчно само човек да има някакви идеи, но той трябва да разбира тези идеи и да ги прилага в живота си.

Следователно, ако две същества, с еднакви стремежи и идеали, се докоснат, веднага ще се отблъснат. Те нямат допирна точка помежду си. Благодарение на еднородността на силите на тия тела, те се отблъскват и стоят на известно разстояние едно от друго. Иначе, всички тела в природата щяха да бъдат на близки разстояния едно до друго и щяха да образуват една хомогенна маса. За да се привлекат две тела, те трябва да имат противоположни сили или стремежи помежду си. Значи, в природата съществуват два главни закона на привличане и отблъскване. Тези два закона са причина, от една страна за спор между хората, а от друга – за споразумяване и съгласие. Понякога човек влиза в спор и със себе си. С кого спори човек? До вчера се мислел за гениален, а днес намира недъзи в себе си. Кой е този, който вижда неговите способности? Като събере тия противоположни възгледи за себе си, човек се намира пред един дисонанс. Това се дължи на факта, че енергиите и на двете половини на тялото му са положителни, или отрицателни и взаимно се отблъскват. Ако не знае, как да трансформира това състояние в себе си, човек може да полудее. Ако две отрицателни или две положителни енергии едновременно проникват в човешкия организъм, той може да полудее. Полудяването не е нищо друго, освен прекъсване достъпа на жизнените течения в организма. Това прекъсване на тока на жизнените сили в човека се дължи на излизане на неговия двойник. Щом двойникът излезе от човека, последният живее почти животински: яде, пие и за нищо не мисли. Като знаете това, ще бъдете внимателни, ще се пазите да не се стряскате едни други, особено когато спите. Когато човек спи, двойникът му излиза от него и отива в пространството. През това време двойникът е свързан за тялото само чрез една нишка. Ако събуждате човека и го стреснете изведнъж, двойникът му не успява да се върне в тялото, вследствие на което се преплита с други двойници в пространството. Ако не знае, как да разплете двойника си, човек полудява.

Мнозина мислят, че полудяването се дължи на много учение или на големи страдания. – Не, причината за полудяването се дължи на факта, че и двете части на мозъка са положителни или отрицателни. За да бъде човек в нормално състояние, в едното полушарие на мозъка трябва да тече положителна енергия, а в другото – отрицателна. Стане ли човек много остър, т.е. много електричен, в лявата част на мозъка си трябва да вложи мекота, т.е. магнетизъм. Ако турите ръката си върху главата на някой здрав човек, ще усетите две течения: едно топло, а друго студено. Обаче, поставите ли ръката си върху главата на някой неуравновесен човек, ще усетите само едно топло течение. За да си помогне, той трябва да помоли някой свой приятел, здрав човек, да тури ръката си върху главата му, за да урегулира енергиите на неговия мозък. Ако е неразположен или неуравновесен, човек може да си помогне с мисълта си. Силите на природата могат да въздействуват върху човека, само когато мисълта му е концентрирана. Тогава опитите, които прави излизат сполучливи. Най-малкото съмнение или колебание е в състояние да спъне човека. За да успее в нещо, човек трябва напълно да вярва.

Един евангелски проповедник държал проповед върху стиха, в който се казва, как Христос отворил очите на слепия. Като проповядвал, той се въодушевил толкова много, че решил в себе си, щом свърши проповедта си, да излезе вън и да направи същия опит със слепеца, който постоянно седял пред църквата. Щом събранието се разпръснало, той веднага излязъл навън. Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Обаче, той се спрял един момент, замислил се и казал: Ами ако не прогледа? Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си.

Съвременните хора се оплакват, че каквато идея да се роди в ума им, не могат да я реализират. – Защо? – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа? Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Срещате един човек, който казва, че в нищо не вярва, а същевременно ви убеждава, че приятелят му го обича. – Как познава, че приятелят му го обича? – По разположението, с което се отнася към него. – Не, човек чувствува любовта на приятеля си вътрешно. Той проверява това нещо чрез интуицията си.

И тъй, когато двама души се обичат, от единия към другия излиза светлина. Няма ли между тях втичане и изтичане на светлина, те не се обичат. Между двама души могат да съществуват истински отношения само тогава, когато те заедно образуват една слънчева система. Всеки от тях е слънцето в дадената система. Един за друг те представят слънце, което свети.

Сега, ако искате да знаете, докъде сте достигнали в своите прояви, правете опити и наблюдения. Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението. Съществуват два вида съмнение: външно съмнение, което минава и заминава в мислите на човека. С него лесно може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. Случва се, че едно от двете същества е на земята, а другото в духовния свят. Те пак са свързани в съзнанието си, обичат се и взаимно разменят своите мисли и чувства. Няма по-красиво нещо от срещата на две разумни души, които истински се обичат. Какво би било положението на човека, ако, след като се движи хиляди години в пространството, не срещне поне една жива душа, подобна на себе си, с която да се разговаря, да обменя мисли и чувства? Няма по-велико нещо за човека от това, да срещне една душа в света, с която да се разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си. Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуван нещо цяло, неразривно.

Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Наистина, хората взаимно си влияят и помагат, без да съзнават това. При всяка среща човек дава нещо от себе си. Дали това става съзнателно или несъзнателно, не е важно. Ако приятелят ви е дошъл от странство, дето е изучавал музика, първото нещо, което ще ви даде от себе си, е неговата музика или пение. Той ще ви изпее или изсвири нещо. Ако е поет, ще ви прочете няколко от своите хубави стихотворения. Всеки човек носи в себе си нещо хубаво, което може да предаде на ближните си. Отношенията на хората могат да бъдат правилни само тогава, когато за основа седи даването. Обаче, ако единият само дава, а другият само взима, отношенията между тях не могат да бъдат правилни.

Когато влиза в клас, учителят дава на учениците си от своето знание, а учениците взимат. Когато учителят изпитва, учениците дават нещо от себе си. Колкото повече знания има учителят, толкова повече дава. При това, способният учител може да предаде и най-великите истини и на децата, и на възрастните. Разликата в преподаването му се заключава само във формата. Той може да говори нещо по астрономия и на децата, и на възрастните. На децата ще каже, че слънцето, земята и всички останали звезди представят едно голямо семейство. Някога те са живели добре, в мир и съгласие помежду си, но по неизвестни причини са развалили отношенията си, вследствие на което майката ги наредила по особен начин: слънцето, най-големият брат, поставила в средата, а по-малките братчета – около него. Тази е причината, поради която и до днес всички звезди се въртят около слънцето. Те са поставени по-близо или по-далеч от слънцето според големината им. Това е една малка приказка по астрономия, която задоволява децата. В тази приказка има нещо вярно, тя не е измислена. На възрастните пък, които са свършили университет, ще се говори другояче. На тях ще се говори за планетите като източници на енергии и т.н. Там учителят ще си служи с ред сравнения, за да направи въпросите по-ясни и близки до техния ум. Той прави сравнение между планетите и човешкия мозък. Както слънцето е източник на енергия, така и през човешкия мозък минава много енергия.

Енергиите, които излизат от слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на слънцето и да концентрирате мисълта си в посока на изгряващото слънце. Облаците пречат само да видите слънцето, но неговите жизнени енергии минават и през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии.

Ето защо, на всички анемични и слаби хора, препоръчвам при всяко време да излизат вън, половин час преди изгрева на слънцето, да възприемат ранните слънчеви енергии и после да отидат на работа. Колкото по-разумна е работата им, толкова по-голяма полза ще имат от приетата енергия. Зората дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила не е в състояние да му даде. И Псалмопевецът казва: “Господи, ще те потърся на ранина”. Светлината, която няма никакъв образ, е по-силна от тази, която има образ. Същото се отнася и до знанието. Докато човек се стреми към знание, без да има някакъв обект, стремежът му е по-силен. Щом придобие някакъв обект, стремежът му се намалява. Обектът трябва да бъде тил. Така постъпва и Бог. Той винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб потик. Спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята идея. Бог никого не ограничава, но импулсира, дава потик. Като свърши започнатата си работа, Божественото в човека се скрива, като дава възможност да се радва, да мисли, че сам е направил всичко. Човек се радва, че е написал нещо хубаво. Божественото в него слуша, какво е написал, радва се и тихо му пошепва: Изпълни това, което си написал.

Като ученици, вие трябва да имате прави разбирания. Приемете ли веднъж една идея, една мисъл, трябва да я приложите. Не мислете, че същата идея може да се повтори. Природата не повтаря нещата. Човек може да се фотографира само един път. От този образ могат да излязат хиляди отпечатъци, но оригиналът е един. Живият, безсмъртният човек можете да видите само един път. Задържите ли се на това ниво, на което е бил той, неговият образ винаги ще свети на вашия хоризонт. Слезете ли по-долу от него, образът му ще залезе от вашия хоризонт, и вие ще останете с една бледа представа за нещо светло в живота си, към което вечно ще се стремите. Това не е загуба, но светлият образ се е скрил временно от вас, за да има към какво да се стремите. Загуба има само тогава, когато човек взима повече, отколкото трябва. Всичко, което е надвзел, ще му се отнеме. Когато земята е дошла в съприкосновение с една тъмна планета, станало е грехопадението. Това, обаче, не е загуба. В бъдеще земята ще дойде в съприкосновение с една светла планета, която носи условия за новата епоха. Тогава хората ще възкръснат. Онази, на които съзнанието е будно, ще видят тази планета. Онези, на които съзнанието още не е пробудено, няма да я видят. Идат добри времена, добри условия на земята.

За следния път пишете върху темата: “Разлика между будно и спещо съзнание”.

Упражнение. Ръцете напред, успоредно една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце). Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти.

С какви планети са свързани палецът и средният пръст на човека? – С планетите Венера и Сатурн. Когато искате да бъдете справедливи и съвестни, хванете средния си пръст – сатурновия.

–  Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

5. Лекция от Учителя, държана на 24 октомврий, 1926 г. София.


Начало: 19:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 17 октомври 2013 - 13:03

От книгата, Посока и растене. Лекции пред Младежкия окултен клас. Година VI (1926–1927). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ЗОРАТА


VI година (1926-1927)

5-та лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 24.Х.1926 г.


ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

Тема: Обяснете думата «щастие» – какво подразбирате под думата «щастие».

Публикувано изображение

(фиг. 5.1) Ако две живи точки дойдат в съприкосновение, какво се образува? Ако две тела се съединят, какво се образува? Допуснете, че две тела се движат успоредно в пространството. Да допуснем туй, което рядко става: две тела, които се движат успоредно и после се допират. Две небесни тела. Тя е много елементарна работа. Да допуснем, че това е пътят, по който се движи едното тяло, другото се движи по този път – имат една допирна точка. Представете си, че тези тела си имат свои центрове. Те ще си въздействуват, това е един психологически закон. Често вие имате такива допирни точки. Често аз говоря за науката. Всяка една теория, която няма психологическо приложение, не е вярна. За да проверите вярна ли е науката, вижте има ли вътрешно приложение. Всяка теория, която няма психологическо приложение, не е вярна. Науката за смятането има приложение, науката за пеенето има приложение в живота, науката за готвенето има приложение – каквото и да говорим за яденето, но приятно е, когато сготвят. Но науката, която казва как да съчетаем тези елементи, да сготвим. После, науките зоология, анатомия все имат приложение в живота. Кога ни е полезна анатомията – когато си счупи някой крака, той знае как са устроени костите. Полезна е. Има известни науки, които се прилагат при болестното състояние на човека, други – при здравословното. Хигиената за болните хора ли е или за здравите? Болните избавя от страдания, като им показва как да живеят, а здравите предпазва. За здравите е предпазител, а за болните – избавител.

Та казвам: Тези са допирните точки. Законът е такъв, че две тела, еднородни, с еднакви енергии, никога не могат да се допрат. То не може да стане в природата. Един чер ангел и един бял ангел никога не могат да живеят заедно. Те са еднакво активни. И между ангелите има борба за обсебване на материалния свят. И едните искат да господаруват над хората, и другите. Човек е бойно поле между тези разумни същества. И всеки си има известни теории, но те не са ваши. Тези същества ви влияят. Вий казвате: «Аз имам убеждение.» Никакво убеждение нямате вий, но някой ви се е качил на гърба. Никакъв професор не си. Вий играете ролята на Дон Кихот или на Санчо Панса. Всички идеалисти са Дон-Кихотовци, всички материалисти – Санчо-Пансовци. Идеалист ли си, с воденици ще се бориш. Но Санчо Панса, не го ли вдигаха и него на чергата? Чудни са, като искат да ни убедят, че материалистите са по-умни. Не. Колкото е умен Дон Кихот, толкова е умен и Санчо Панса. Идеалисти и материалисти, то са две крайности. Идеализмът не е още смисълта* на целия живот, една идея трябва да се разбере. Не само човек да има идеи. Всичките идеали са станали все от идеи. «Аз, казва, имам някакъв идеал.» В какво седи идеалът?

Двама, които имат еднакви стремежи, никога не могат да имат допирни точки; те са разнородни и вследствие на това се явяват всички конфликти в света. Понеже тази сила на разнородност служи за поляризиране, тя тласка телата в пространството, пази дистанция. Инак всичко би се събрало в една хомогенна маса. Има си своето приложение в света. Някой път туй раздвояване – когато отвън имаме спор със света. Но някой път идваме в спор със себе си. С кого ще се бориш, не харесваш себе си. До вчера мислеше, че си гениален човек, а сега намираш недъзи в себе си. Кой е, който вижда у теб тези недъзи? А след време казваш: «Какви способности!» Че как ги намираш, тези способности? Днес приемаш, утре отричаш. Като се съберат тези разнородни енергии вътре в човека, произвеждат цял един дисонанс. Например и лявата, и дясната, и двете страни станат положителни и човек, като не знае да се справи, подлудява. Ако вмъкнете в човека две отрицателни идеи, еднакво силни, човек подлудява. Той не може да се справи. Те ще направят разрив на теченията вътре, неговите жизнени сокове ще се отбият и такъв човек ще остане като една празна кратуна; или, на философски език казано, неговият двойник, разумният двойник, чрез който функционират разумните сили, прекъсне се туй течение и остане само животното – яде, пие, човек не мисли вече, той е отвън. Туй се подкрепя: когато човек спи, не трябва да го стреснете изведнаж; неговият разумен двойник излиза от тялото си и той ходи вън – при силно сътресение, жичката, с която е свързан, може да се преплете в пространството с други двойници и като не знае как да се отплете... Затова ти ще се доближиш леко до него, ще кажеш: «Иванчо!» И тази е причината за много подлудявания. Тъй, на бойното поле стреснат го изведнаж – гледаш, войникът играе, не го е страх.

Сега, ще се пазите, някой път може да стане разрив. Някой казва: от много знание. Не – и двете страни като станат еднакво положителни. Затуй, винаги мекота трябва. Щом станеш много остър в лявата част, ще положиш мекота в другата. Ако си турите ръцете тъй, отгоре над главата на един здрав човек, ще забележите едно течение топло и едно студено. А щом е неуравновесен – само топло. Щом си неразположен, нека (повикай)** един твой приятел да сложи ръката си отгоре (1/2 м над главата) – тези течения ще се регулират. Щом си неразположен, челото ти е топло, щом се урегулират тези течения, топлината се махне, тогава лицето добива един здрав, естествен цвят. Като изучавате някои науки – физика или математика, или анатомия, – има някои науки, които може да ви направят съвършено положителни, или и двете ви страни да бъдат отрицателни, пасивни – все същите резултати ще имате. Затуй сега – някой начин. Ще си поставите ръцете отгоре тъй (над главата), после – настрана, пред устата, духаме! (Както паси отстрани.) И забележете, тъй като правите, ще ви олекне ли. Наблюдавайте. Защото, ако правите тези опити и положението ти се влоши... Не е тъй лесна работа. Най-първо ще приложиш своята мисъл. Силите в природата не могат да действуват, ако умът ти не е концентриран в опита, който правиш. Всяко едно упражнение, в което умът участвува, сполучливо е. Щом се усъмниш, не действува.

За пример отиваш да лекуваш един човек. Ще ви приведа един пример. Един евангелски проповедник, след като държал една жива проповед, идва му едно внушение: «Иди на улицата, има един сляп човек и му кажи: «В името на Господа Исуса Христа, прогледай!» След събрание отива (излиза)*** той на улицата, вижда слепия, изправя се пред него, но тъкмо да каже, помислил си: «Ами ако не прогледа?» Мислил, мислил и си заминал.

Публикувано изображение

Вие искате да приложите известна идея, но се спирате – «Ами ако не прогледа?» Питам ви тогава: В света кой учен човек като е казал, че е прогледал някой? – Съмнение. Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. Концентрирай ума си (ръцете над главата, пръстите едни срещу други, паси отстрани надолу) – пред устата ще духнете. Концентрирай ума си, извикай в съзнанието си всички разумни хора, които са здрави и действуват по цялото земно кълбо. Ще кажеш в дадения случай: «Аз мисля както всички тези хора.» Духни 2-3 пъти. Като се съединиш с тяхното съзнание, веднага ще ти стане леко, ще почнеш да работиш. След туй направи друго съединение – ако си един материалист и не вярваш в другия свят, може да вярваш в съзнанието на другите хора, че е будно. Как ще се свържеш? Казваш: «Вярвам в този приятел, че ме обича.» По кой начин провери, че те обича? – «Ама, по неговото разположение.» Нещо видимо има ли? Няма. Но има едно вътрешно самочувствие, туй самочувствие само определя, то е вярно. Тя е вътрешната интуиция, един вътрешен закон, чрез който се определя. И когато ние дойдем в присъствието на един човек, който ни обича, чувствуваме светлина. Той става за нас като слънце. Нещо се влива от него. Не излиза ли светлина, неговата любов е проблематична. Вливане трябва да има всякога, и от едната, и от другата страна – и там, където тези течения, тези линии идват в съприкосновение, тук започват отношенията между хората (фиг. 5.2). Едното същество А, другото същество В, туй е пътят, по който се движат. Техните отношения започват в центъра на пресичането. Следователно тези същества стават А1 и В1. В центъра те стават полюси и почват да живеят в една система.

Ще правите своите наблюдения и своите опити там, докъдето достигнете, но преди всичко ще гледате да обуздаете съмнението вътре. То е червей на нещата, то носи всички нещастия. Отвън има едно съмнение на ума – то ще дойде, не може да го избегнете, оставете го него, но има едно съмнение вътре, което разяда живота и когато то дойде, човек ще извърши едно голямо престъпление: или ще се убие, или ще подлудее – туй съмнение е една дяволска примка, примка на Черната ложа, нищо повече.

Публикувано изображение

Та казвам: Тези две същества, като се срещнат в допирната точка, ще се спрат и всяко ще поеме своя си път. Тези неща са верни по отношение на духовния свят. Да допуснем, двете същества се срещат в центъра С (фиг. 5.3). Да допуснем, едното същество остава на земята, другото заминава в духовния свят. Отношенията се изменят. След колко години те пак ще се срещнат? (Лампите потъмняват.) Какво става с електричеството, мислите ли, че туй е един ритъм на електричеството или туй става в зависимост от нашата мисъл?

Тези съчетания в природата, тези срещи, това е красивото в живота. Представи си, че ти се движиш в пространството, без да срещаш някого. Какъв смисъл ще има животът ти? Красивото е: срещнеш едного, други, срещнеш се с другите души, разговаряш, обмените каквото всяка душа носи – то е красивото в живота. И след като се срещнете, заминете. Срещнете се с други души, трети, четеш една книга – обмяна с живите сили, с красивото, което всяка една душа носи, и всички души тогава са свързани, че образуват едно цяло в себе си.

Сега, да кажем, вий се срещате, имате допирни точки – е, кой какво трябва да предаде от себе си? Какво трябва да предаде музикантът? Какво трябва да прави музикантът? Представете си, че имате един ваш приятел, който с отличие е свършил на Запад по пеене – връща се, посещава ви. Какво ще направи най-първо? Ще пее. Вий ще бъдете най-хубавата публика. Ако ви обича, той ще седне и ще ви изпее и вий ще се чувствувате добре. Ако е поет, върне се – каквото е написал най-хубаво, ще го прочете, ще го извади от джоба си – или от лявата страна, или от дясната, след туй пак ще го прибере. И вие ще кажете: «Моля, дайте ми тия стихове, да ги имам за спомен.»

Всеки човек все трябва да има нещо, да предаде нещо. И нещастието седи само в това, когато ние само вземаме и нищо не даваме. Защото да вземаш, а да не даваш – ти вече си взел прерогатива на едно божество. Като че животът на всички хора трябва да се влее вътре в моя живот. Че, то е един прерогатив само на Божеството, на едно велико същество!

В туй отношение, тези противоречия, които произтичат, какво приложение може да има астрологията? Допуснете, че сте учител и в програмата е предвидено да кажете нещо по астрономия на децата. Да я представите в най-възпитателен вид. За Слънцето какво ще им кажете? Аз за пример, ако бих преподавал астрономия, щях да измисля една такава приказка: ще им кажа, че Слънцето, Земята, големите звезди са били една голяма фамилия, но понеже не живеели добре, майката турила най-голямото братче в средата, а накарала другите братчета да се въртят около него. Ще кажа на децата: «Ако не живеете добре, майка ви ще ви тури и вий да се въртите.» Питам: Тази теория вярна ли е? Децата ще кажат: Слънцето – най-големият брат, те ще го считат това цяла истина. Ама истина ли е това? Че има известна истина – има. Ама че майката е турила Слънцето, този големия брат, на мястото, то не са научни твърдения, то е въбражението. За ума всичко е възможно. Туй, което е възможно за ума, за реалния живот не е възможно. Допуснете, че на вас искам да ви говоря, вий сте все студенти – тогава какво трябва да ви кажа за Слънцето, за тези планети? На вас ще кажа, че Слънцето е пълно с такива жизнени енергии и всеки, който може да използува тази грамадна енергия, може да стане отличен човек. После ще ви говоря за Венера какви енергии има. Ще ви заинтересувам. Слънцето грамаден резервоар на енергии ли е? Че е един проводник на енергии – вярно е, че е резервоар – то е въпрос, научен въпрос. Някой иска да каже, че човешкият мозък е резервоар – не, той е проводник само. И целокупно, всички човешки мозъци по земята, това са проводници на умствената енергия. Те са философски въпроси, които за бъдеще има да развивате.

Слънцето може да ви бъде полезно. Кога може да ви бъде полезно Слънцето на вас? Ако вие може да използувате енергиите на Слънцето 1/2 час преди изгрев, и ако целия ден се печете, то е равносилно. Има едно друго разположение: ако се печете на слънчевата енергия 1/2 час преди да е изгряло Слънцето, действува по-силно върху вашата психология. Даже при най-мрачно състояние, излезте призори и се концентрирайте как избликват тези лъчи. Усеща се този импулс на тези вълни, и постоянно разширение. То е, което внася жизнената сила. И онези от вас, които са анемични, нямат идеи, не са жизнени – сутрин половин час преди изгрев слънце, и после, като се върнеш, занимавай се със своята работа. Но онези, които се занимават, не да се върнат и живеят пак обикновен живот. Туй, което складират, те ще го използуват за добро.

По този начин зората ще внесе във вас онези енергии, които никоя сила не е в състояние. Затуй псалмопевецът казва: «На ранина, Господи, ще Те потърся.» Когато изгрее Слънцето, то е в образ. Ала тази светлина, която е без образ, е по-силна от онази, която е с образ. И в знанието е същият закон. Когато знанието добие своя обект, изгуби своята сила. Нека обектът бъде като тил. В света Бог е прикрит, Той седи като тил, никога не изпъква отпред. Той не ни ограничава, ние Го търсим и навсякъде, зад всички наши стремежи, зад всички наши идеи – има един слаб подтик, подтикване, спреш се и нещо каже: «Вземи още една крачка, още малко напред», мисъл, още една мисъл, втора, трета, четвърта – не помага; едно, друго, второ, трето: има един слаб импулс, толкова нежен, постоянно те подтиква – туй е Божественото вътре, но никога не те ограничава. Седи, изгуби се и туй, което е изработил, оставя те да мислиш, че е твое, никога не казва: «Аз го направих.» Ти се радваш, четеш поезията, Господ седи, слуша, радва ти се. Ти казваш: «Написах нещо много хубаво, слушай тези строфи, туй, което написах.» – «Хубаво, много хубаво, казва Господ, изпълни сега този закон, който ти написа.»

Пазете се от друго едно заблуждение: една идея не може да я слушате два пъти, само веднъж можеш да я слушаш. Туй, дето казват, че идеите вий сте ги слушали, това са само образи. Един човек само еднаж може да го фотографираш, после може да го префотографирате, но това са все отпечатъци на този образец, но живия човек само веднъж може да го видите. И ако може да останете на туй равнище, където е той, всякога, този живият човек, безсмъртният този човек никога няма да залезне от вашия хоризонт. Но ако не можете да се задържите, слезнете в гъстата материя, той ще залезне за вас и тогава ще имате само една бледа представа. Нали казвате: «Това беше бленът на моя живот. Всичко беше блян, а сега, при тази груба действителност, при грубия живот, всичко е изгубено.» Нали тъй декламирате вий? Няма нищо изгубено, всичко е спечелено. Загуба в света е когато човек вземе повече, отколкото трябва, вземат му го. Туй го наричат загуба. Загубата в света е велика припечалба. Да превъзмогнеш съмнението в себе си. Ама, ще ми кажеш, те са празни работи. То е вярно за разумния живот. То е вярно за онези хора, на които съзнанието е будно.

Кажете ми сега какво разбрахте! Кажи, Олга! Нали жената, като излезна от Адама, стана професор. «О»-то значи условията. «Л»-то – стремеж нагоре. «г» показва една кука, може да закачиш и отдолу, «а» показва – можеш да използуваш всички условия. Я кажи сега! (- Нищо не зная.) (- Искам да питам, тия души, като се срещнат в своето движение, не се ли спират?) Те само се допират и всяка си върви по своя път. Стремят се те да се допрат, погледнат се и пак се отдалечат, и тази заплаче, и онзи заплаче. Този закон е верен в психологическия живот. Две наши идеи, те си вървят по своя път, срещнат се и после се разделят. Ние усещаме известна скръб, че нашите идеи не са се реализирали, те не са останали на едно място да си помогнат. Тези души срещат се, предават си те. То е най-хубавото. Такива сближения стават. Някога нашата Земя е дошла в такова сближение с една тъмна планета в пространството, много стара баба, и тогава е станало грехопадението, всичката жизнена енергия на Земята е изчезнала.

Сега, нашата Земя ще дойде в бъдеще в съприкосновение с друга една планета, светла, тогава хората ще възкръснат. (- Кога ще бъде това?) Скоро ще бъде това. (- В наше време?) Във ваше. Тази планета носи името А. Светла планета е тя. А – която носи новата епоха. Онези от вас, които имате будно съзнание, ще я видите, но онези, които спите, тя ще мине и ще замине, няма да я видите. Има тела, които се виждат, има тела, които не се виждат. Но настава на Земята един период хубав. За добрите хора е отличен. (- Как да проверим, че нашето съзнание не е заспало?) Тогава напишете една тема: «Разлика между будното и спящото съзнание.» Една хубава тема ще бъде. Съвременната наука трябва да стане плът и кръв. Всичко онова, което е вярно в науката, трябва да се внесе в човешкия живот. Да се реализира. Всеки един от вас това, което може да реализира, то е едно наследство, то е едно благо. Дотолкова, доколкото може да го реализирате, да го приложите вътре.

Да направим едно малко упражнение: Ръцете напред, успоредно, палецът и средният се допират с върховете си, образуват колело. Отхвърляме със сила средния пръст напред, и с двете ръце едновременно. Какво е вашето самочувствие? Самочувствието произтича от онова концентриране на ума. Двата пръста, средният и големият (и на двете ръце) – допрени пред устата, слабо духане, изнасяне ръцете напред и отваряме пръстите бавно. Повтаря се няколко пъти. Имате двата пръста, средния и големия, на какво съответствуват астрологически? (- Сатурн и Венера.) Когато се образува такъв един кръг между големия пръст (палеца) и Сатурновия пръст, какво означава този кръг? Нали този кръг е двете части: половината – на палеца, другата половина – на средния пръст. Всякога, когато искате да си въздействувате, да бъдете справедлив и съвестен, хванете средния пръст. Свещениците (както благославят) изгубили са туй, те са хванали безименния пръст и горе двата пръста стърчат – рогата на козела; тези противоречия, на дявола са те. Не е право. Туй е противоречие: V. А туй е единство (вдигнат само показалецът). Туй, противоречието, сега, у учениците в училището, не е право. (Както вдигат ръка с двата си пръста.) Тъй трябва да каже ученикът! (Цялата длан отворена.) Може така да се поздравявате, като се срещате. (Ръката се изнася напред нагоре, отворена, с красиво движение ) Сега, как трябва да го направи човек, че да бъде красиво?

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!


----------------------------------------------------------------------------------------
* смисълта – вм. смисълът, диал. употреба в ж. род.
** В оригинала думата «повикай» е написана над думата «нека»
*** В оригинала думата «излиза» е написана над думата «отива»





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни