Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1918_12_29 Неизвестното29 декември 1918 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 16:38

Аудио - чете Нели Недялкова

Неизвестното (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание


От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


Неизвестното


„И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото."
От Марка 10: 10


Този стих не съдържа нищо определено в себе си. Ако това е задача, ще бъде с две неизвестни. Известната величина е вкъщи, а неизвестните са невестата и младоженецът; учениците са известното, а училището – неизвестното. Аз вземам този стих, за да покажа, че както в Живота, така и в Природата има известни и неизвестни величини, между които съществува някакво отношение. Например, казваме студ. Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма. Учените го определят като намаляване на дейността, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; в действителност, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения. Обаче, и студът, и омразата се образуват в човека. Който има малко топлина, ще усеща студ; който има малко Любов, ще изпитва омраза. Студът се възприема от човека като усещане, а в Природата съществува като сила. По същия начин и омразата се възприема от човека като чувство, а в Природата съществува като сила.

“И вкъщи." Думата къща означава младоженци. Къща се нарежда, когато двама млади се събират да живеят заедно. Когато две птички се събират заедно да мътят, и те си правят къща – полог, гнездо. Когато се събират ученици да учат заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава съдията? Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците. Значи, не може да съществува учител, ако няма ученици. При това, ако учителят е добър, и учениците ще бъдат добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на учениците. Често учениците са външен подтик на учителя, за да прояви той своето вътрешно естество. Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертва от Любов. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всеки човек, който изпълнява известна служба не от Любов, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратен от Бога. Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога. Това са отношения на величини.

Какви биват величините? Реални или абсолютни и нереални или относителни. Коя величина е реална, и коя нереална? Имате два глобуса, еднакви по големина, обаче, единият е кух и само отвън позлатен; вторият е плътен и от чисто злато. Кой от двата е реален, и кой – нереален? Първият е нереален, а вторият – реален. Човек може да се ожени за празен глобус; може да се ожени и за плътен глобус, направен от злато. Той може да бъде учител на празни ученици, а може да бъде учител и на ученици от чисто злато. Това са отношения, които имат цена само за онези, които пипат, виждат нещата и желаят да ги разберат. Който нито пипа, нито вижда, нито желае да разбере нещата, той е в положението на автомат. Той може да говори, да се движи, да е топъл и пак да е автомат. Ще кажете, че този човек е топъл. Топлината му е само физическа. За да се създаде човешкият организъм, нужно е, освен топлина, още и чувства. За да се създаде Духовно тяло, нужно е съзнание. За да се създаде Умствено тяло, нужно е участието на мисълта.

“И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото" Съграждането на къщата е резултат на двама млади. Къщата, в която влязъл Христос, била на добри, почтени хора; тя била здрава, хубава. В тази къща, именно, учениците на Христа разисквали върху въпроса, позволено ли е мъж да напусне жена си, или господар – къщата си и да я даде под наем. Христос отговорил: „Мъж може да напусне жена си само за прелюбодейство.” С други думи казано: господар може да напусне къщата си и да я даде под наем, само когато жена му е направила някакво престъпление. Когато пожелае да забогатее, човек дава вече къщата си под наем. Не е лошо, че си дал къщата си под наем; лоши са последствията.

И тъй, за решаването на една задача с неизвестни, излизаме от известните. Неизвестните величини – младоженците, ще се намерят от известните – къщата и учениците. Къщата представлява тялото на човека. Всяка къща, т.е. всяко тяло е създадено от двама младоженци. Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек. Колкото по-щедър е човек и по-добре развит в умствено отношение, толкова по-големи са вратите и прозорците на неговата къща; ако е скъперник и умствено ограничен, вратите и прозорците на къщата му са тесни и малки. Може би ви се вижда чудно какво отношение има между скъперничеството на човека и малките и тесни прозорци и врати на къщата му. Наблюдавайте проявите на хората в живота и ще се убедите в отношението, което изнасям. Вижте какъв съд или чувал носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или чувалът му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече. Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък чувал.

Българите често си служат с поговорката: „На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи." Тази поговорка може да се преведе с други думи: там, дето всички реалности са неизвестни, не мисли, че можеш много да спечелиш. Въз основа на този закон, човек знае в коя къща могат да го приемат, и в коя не го приемат. Всеки живее в такава къща, каквато му подобава. Някой казва, че му дотегнала къщата, в която живее. Къщата има отношение към неговата душа. Значи, каквото е тялото му, т.е. къщата, такава е и душата му. Къщата представлява физическия свят на човека, учениците – духовния свят, а Христос – връзката между двата свята. Понеже е връзка между два свята, Христос влиза само в чисти, здрави къщи, и там прави връзки. Къщата, в която влязъл с учениците си, била като храм. Хората, на които принадлежала, били красиви, щедри, с широк замах на ума и на сърцето. Щом влязъл в тази къща, Христос се почувствал разположен да говори.

Следователно, здравата, чиста и красива къща е акумулатор на Божествена енергия. Ако почвата, върху която е съградена къщата, е чернозем, тя представлява добри условия за развиване на попадналите в нея семена. Тя лесно поглъща Божествената светлина и топлина. Ако материята, от която е направено тялото, е чернозем, тя крие в себе си благоприятни условия за развиване на семенцата на Живота. В тази къща Христос говореше с учениците си върху женитбата. Разговорът се водеше на закрито. Значи, въпросът за женитбата трябва всякога да се разисква на закрито, понеже е свързан с Любовта. За Любов не се говори на открито, нито в безвъздушно пространство. Защо? Защото тя подразбира отношения. Дето има отношения, има и ограничения, затова за нея се говори само на закрито.

Като се говори за Любовта, дохождаме и до други два принципа – Вяра и Надежда, които имат отношение към нея. Тогава казвам: Надеждата оживява, Вярата възкресява, а Любовта съединява. Надеждата има отношение към сърцето, към чувствата, към физическия живот. Имате ли нужда от Надежда, кажете: “Господи, облечи ме в Надежда.” Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, с която човек се облича. Обличането, даването са Божествени процеси. Казва се, че Вярата възкресява. Тя има отношение към човешкия ум. Следователно, Възкресението подразбира придобиване на Светлината. Когато имаш нужда от Вяра, ще кажеш: “Господи, изпълни ме с Вяра”. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от Любов, ще кажеш: “Господи, съедини ме с Любовта”. Значи, Животът се придобива чрез Надеждата, Възкресението – чрез Вярата, а съединението – чрез Любовта. Българите казват: „Съединението прави силата." Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: „Любовта прави съединението, а съединението прави силата." Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния – съединението прави силата. За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в Любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: “Да се съединим, да образуваме дружество”. Съединение или сдружаване без Любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата. Развивайте Надеждата, Вярата и Любовта си, за да се закрепите и в трите свята: Надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, Вярата – в Умствения и Духовния свят, а Любовта – в Божествения.

Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той е в първата фаза на Живота, няма Надежда, няма и Любов в себе си. Той трепери от студ, затова трябва да влезе вкъщи, да го облечем и угостим. Първо ще стоплите човека, ще го облечете и нахраните, а след това ще го въведете в по-висок свят. Той ще върви от Надеждата към Любовта, т.е. от физическия свят към Божествения. Затова казваме, че какъвто е животът на човека на земята, на физическия свят, такъв ще бъде и на Небето, в Божествения свят. Не се лъжете, че ако живеете на земята зле, на Небето ще бъдете добре. Така мислят някои ученици. Те не слушат какво им се преподава в училището и разчитат на частни учители. Ученикът трябва да слуша какво му се преподава и сам да учи. Тогава и учителят му ще бъде гениален. Ако учениците са лениви, и учителите не могат да изкарат нещо особено от тях. Влезте в един клас и вижте как преподава учителят. Ако преподава добре, енергично, и учениците му са такива. Подобното от подобно се привлича. Искате ли да привлечете Божия Дух в къщата си, създайте Му условия, които да Го привлекат. Ако вратите и прозорците на къщата ви са малки, Той ще мине и замине покрай вас, без да ви посети.

Божествените мисли изискват възвишени умове и сърца. Кой човек си прави къща на мочурливо място? Никой. Колко по-малко можете да очаквате Божия Дух да се засели на такова място. Ако реши да се засели на такова място, хиляди години преди това Той ще праща работници да го насипват и изсушат. Когато стане годно за живеене, тогава Духът може да го посети и да остави там своето благословение. Всеки иска Бог да го посети, както Христос посетил къщата заедно с учениците си. Ако в миналото Бог ви е посещавал, и днес ще ви посети. Българите казват: "Дето е текло, пак ще тече." Ако Бог никога не е влизал във вашата къща, и днес няма да влезе. Кога Бог не може да влезе в къщата на човека? Когато няма врата. Как ще ви дойдат гости, ако къщата ви няма врата, отдето да влязат?

“И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." За какво Го запитаха? За отношенията на човека към света. Казано е в Писанието, да не се свързвате със света. С кой свят? С вашия свят на илюзиите и на заблужденията. Всички хора живеят в илюзии и заблуждения. Например, някоя мома мисли, че ще се ожени за добър момък, ще има добри деца. Не е лошо това, но каква е реалността? Това, което тя си въобразява, още не е реалност. Първо, човек трябва да мисли за тялото си, да има здраво тяло, а между мислите, чувствата и постъпките му да има хармония. Ще възразите, че няма абсолютно здрави хора на земята. Така е, но всички болезнени състояния не са болести. Например, хремата, треската не са болести, но състояния за(на) пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания. Обаче, туберкулозата, живеницата са болести. Има и психически болести. Който се самоосъжда, без да се изправя, той е болен. Някой казва за себе си, че е грешник; въпреки това, продължава да служи на порока си. Щом съзнаваш, че имаш известен порок, хвани го с щипците и го хвърли вън. Той е твое незаконно дете. Ти си го родил, ти имаш право да го хвърлиш навън. Каже ли някой, че не може да се освободи от греха и от порока си, той се самозаблуждава. Както си грешил, така можеш и да се освободиш от греха. Който прави зло, и Добро може да прави; който прави Добро, и зло може да прави.

Учениците запитаха Христа: “Има ли право мъж да напуска жена си?" Отговорът на Христа може да се предаде със следните думи: мъжът може да напусне жена си, ако тя не го обича. Ако мъжът няма Вяра в жена си, и тя не може да му вярва; ако мъжът няма Надежда в жена си, и тя не може да има Надежда в него. Правило е: отрицателната сила не може да предизвика положителна. Мъжът представлява главния мозък в човека, чрез който е свързан с външния свят. Жената представлява стомашния мозък, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Стомашният мозък има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез стомашния мозък или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от това, което възприема чрез главния мозък.

Когато Божественото Начало в човека, т.е. Духът или Христос влезе във вашата къща, вие ще разисквате върху отношенията между мъжете и жените, между синовете и дъщерите. Синът е отражение на бащата, а дъщерята на майката. Мъжът представлява къщата, а жената – ученичката, която трябва да влезе в мъжа, т.е. в къщата и да я измаже отвътре. Тя има право свободно да излиза и влиза в къщата, само когато отива на училище. Ученичката е длъжна да се грижи за реда и порядъка в къщата, да поправя врати, прозорци и покриви, да не остави нито една счупена керемида. Както се грижи за къщата, така има право и да изисква от нея. На много мъже керемидите на покрива са счупени или разместени, затова къщите им текат. Като не знаят причината за това, жените се оплакват от мъжете си, че били лоши. Щом жената се грижи за къщата, трябва да се качи на покрива, да види какво е състоянието на керемидите и, ако има счупени или разместени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена от Бога да живее в една къща, тя няма право да я напуска. В дадения случай, къщата е нейна собственост. Когато създаде втория Адам, Бог му даде жената за другарка, която да го регулира. Мъжът се оплаква от жената, като виновница за греха, но без нея той щеше съвсем да пропадне. Жената е най-малкото зло в света. Без нея светът щеше да бъде по-зле.

Защо излезе жената от къщата? За да стане ученичка. Първият й Учител беше Господ. Той й казваше: “Внимавай да не събориш къщата, която ти е дадена”. След като говори с първия си Учител, тя излезе вън, между дърветата, дето намери втория си учител. Лошото в жената се заключава в това, че, след като има един учител, тя търси втори. Опасно е да имаш двама учители, двама бащи, двама съдии, двама кредитора, двама възлюбени и т.н. Къщата, която Бог първоначално създаде, беше посетена от Христа. Той извади жената вън от къщата и се разговаряше с нея върху въпроса за отношенията между мъжа и жената. Значи, ученикът на Христа е жената. Кой е нейният учител? Майката, т.е. Любовта. Сега има и мъже – учители. В книгата на пророците се употребява изразът: "Ще се оженим за синовете си". Този израз ни се вижда неестествен. Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото под женитба сегашните хора разбират само едно отношение, брак между мъж и жена. От израза „ще се оженим за синовете си", разбираме връзка между майката и сина, която се основава на Любовта и на Обичта.

В първоначалния език под женитба се разбира Любов, проявена на физическия свят. Каже ли някой, че се е оженил, питам го: с Любов ли се ожени, или без Любов? Ако се ожениш с Любов, ти минаваш през женитбата; ако се ожениш без Любов, ти сам се заробваш. Ако следвате едно учение без Любов и не го прилагате, вие сте слуга и роб на това учение. Как се изявява Бог на физическия свят и чрез кого? Ако обичате майка си, Бог се изявява чрез нея. Тя ви говори това, което възприема от Бога. Чрез майка си вие се свързвате с Надеждата, Вярата и Любовта. Чрез Надеждата се свързвате с физическия свят, чрез Вярата – с Умствения и с Духовния и чрез Любовта – с Божествения.

"И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." И до днес още хората задават същия въпрос. И до днес още срещате хора, които се оплакват, че нямат къща, пари, нямат възможност да пращат децата си на училище. Щом нямат къща, това показва, че майката е умряла. Да умре майката, това е лош признак. Майката трябва да живее, колкото и синът живее, да внесе нещо ценно в него. Син, на когото майката е умряла рано, е лишен от много блага. Майката на човечеството умря преди осем хиляди години, като остави Адам и Ева сираци – това беше наказанието им. Те трябваше да минат през големи страдания, за да възприемат по друг начин това, което не получиха направо от майка си. Ако майката на човечеството беше жива, нямаше да има страдания на земята. Всеки човек има по една майка. Умре ли тя, умът му се помрачава, сърцето му се втвърдява, и Любовта престава да действа. Той не вижда вече нищо красиво. Къщата му постепенно се разрушава, не влиза вече в нея Учителят с учениците си, не се разисква вече по въпроса, върху който Христос е говорил. Стихът, в който се казва “Ще изпратя Духа си да ви научи" подразбира, именно, Божествената майка. Велико благо е за човека да бъде Божествената майка, т.е. Любовта в него. Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава сам. Тя се отдалечава от него. Докато Божествената майка е в човека, той има всички благоприятни условия за реализиране на своите желания. Той лесно разрешава задачите си, лесно се справя със своите мъчнотии.

Сега ще ви дам една формула за разрешение: брашното се пренася от воденицата с кола; колелата, осите на колелата и конете се движат; неподвижни остават само поводите на конете. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и осите, между конете и поводите, такова е отношението между Правдата и неправдата от една страна, и между Любовта и Мъдростта от друга страна. Значи, само Любовта и Мъдростта могат да движат колелата на нашия живот. Колелата се движат по крива линия, конете – в права линия, а поводите остават неподвижни. Поводите представляват Правдата, осите – Доброто. Научете се да виждате вътрешната страна на нещата, да разбирате символите, с които си служи разумната Природа.

"И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." Заключителните думи на Христа в този ден бяха следните: “3а да изпълните Божията воля на земята, трябва да се облечете с Надеждата, да се изпълните с Вярата и да се съедините с Любовта.” Този е пътят, по който трябва да живеят българите. Този е начинът, по който могат да се обърнат към Бога. Само така те ще се свържат с Възвишените същества, с добрите хора, със светиите, с всички, които работят за повдигане на човечеството. Когато слънцето грее, не се занимавайте със странични работи, но изложете гърба си на слънчевите лъчи, да възприемете неговата светлина и топлина, да превърнете всичко в светли мисли и възвишени чувства. Щом можете да превръщате слънчевата енергия в мисъл и чувства, ще помагате и на своите ближни. И аз съм дошъл да помагам на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова Добро, каквото никой досега не е направил за тях. След това ще им кажа “довиждане”!

Сегашните хора, светски и религиозни, мъчно успяват в живота си, защото се раздвояват. Те не слушат своя вътрешен глас, но се влияят от различни авторитети. Светските и учени хора спорят върху различни теории; религиозните търсят правия път, искат да знаят коя църква е най-права. Казано е, че нито в Ерусалим ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърцето и душата си към Господа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Той носи Свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята.

Сега, приятели, оставям ви с Надежда в сърцата ви, с Вяра в умовете ви и с Любов в душите ви, да възкръснете и разберете дълбокия смисъл на думите, които ви говоря. Следвайте пътя, който Бог ви посочва. Бъдете свободни и живейте така, както Бог ви е учил и продължава да ви учи. Бъдете свободни по ум, по сърце и по душа, здрави по тяло, за да носите Божественото учение, което е вложено във вас от създаването на света. Бъдете работници на Божествената нива. Този е пътят, по който българският народ може да се повдигне. България е тяло, а българският народ – душа. Говоря за българския народ като душа, повдигането на която влиза в Божествения план.
Желая ви, Надеждата, Вярата и Любовта да бъдат у вас, за да разберете дълбокия смисъл на Живота.

Неделни Беседи
29.12.1918 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 10 май 2013 - 07:46

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

Неизвестното



„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му по питаха Го за сѫщото” Марка 10: 10.

Този стихъ не съдържа нищо опредѣлено въ себе си. Ако това е задача, ще бѫде съ две неизвестни. Известната величина е „вкѫщи”, а неизвестнитѣ сѫ „невѣстата и младоженикътъ.” Ученицитѣ сѫ известното, а училището — неизвестното. Азъ вземамъ този стихъ, за да покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение. Напримѣръ, казваме „студъ”. Студътъ е физическо усѣщане, което се възприема чрезъ организма. Ученитѣ го опредѣлятъ като намаляване на дейностьта, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; въ действителность, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нѣщо общо. Тѣ сѫ отъ една и сѫща категория. Студътъ е състояние, което има отношение къмъ физическия свѣтъ, а омразата — къмъ астралния или чувствения. Обаче, и студътъ, и омразата се образуватъ въ човѣка. Който има малко топлина, ще усѣща студъ; който има малко любовь, ще изпитва омраза. Студътъ се възприема отъ човѣка като усѣщане, а въ природата сѫществува като сила. По сѫщия начинъ и омразата се възприема отъ човѣка като чувство, а въ природата сѫществува като сила.


„И вкѫщи.” Думата „кѫща” означава младоженци. Кѫща се нарежда, когато двама млади се събиратъ да живѣятъ заедно. Когато две птички се събиратъ заедно да мѫтятъ, и тѣ си правятъ кѫща — пологъ, гнѣздо. Когато се събиратъ ученици да учатъ заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава сѫдията? — Престѫпницитѣ. Кой създава свещеника? — Грѣшницитѣ. Значи, не може да сѫществува учитель, ако нѣма ученици. При това, ако учительтъ е добъръ, и ученицитѣ ще бѫдатъ добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на ученицитѣ. Често ученицитѣ сѫ външенъ потикъ на учителя, да прояви той своето вѫтрешно естество. Правилно е учительтъ да сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертвува отъ любовь. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всѣки човѣкъ, който изпълнява известна служба не отъ любовь, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратенъ отъ Бога. Неговата сѫдба се опредѣля отъ хората, а не отъ Бога. Това сѫ отношения на величини.

Какви биватъ величинитѣ? — Реални или абсолютни и нереални или относителни. Коя величина е реална, и коя нереална? Имате два глобуса, еднакви по голѣмина, обаче, единиятъ е кухъ и само отвънъ позлатенъ; вториятъ е плътенъ и отъ чисто злато. Кой отъ двата е реаленъ, и кой — нереаленъ? Първиятъ е нереаленъ, а вториятъ — реаленъ. Човѣкъ може да се ожени за празенъ глобусъ; може да се ожени и за плътенъ глобусъ, направенъ отъ злато. Той може Да бѫде учитель на праздни ученици, а може да бѫде учитель и на ученици отъ чисто злато. Това сѫ отношения, които иматъ Цена само за онѣзи, които пипатъ, виждатъ нѣщата и желаятъ да ги разбератъ. Който нито пипа, нито вижда, нито желае да разбере нѣщата, той е въ положението на автоматъ. Той може да говори, да се движи, да е топълъ и пакъ да е автоматъ. Ще кажете, че този човѣкъ е топълъ. — Топлината му е само физическа. За да се създаде човѣшкиятъ организъмъ, Нуждно е, освенъ топлина, още и чувства. За да се създаде духовно тѣло, нуждно е съзнание. За да се създаде умствено тѣло, нуждно е участието на мисъльта.

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Съграждането на кѫщата е резултатъ на двама млади. Кѫщата, въ която влѣзълъ Христосъ, била на добри, почтени хора. Тя била здрава, хубава. Въ тази кѫща, именно, ученицитѣ на Христа разисквали върху въпроса, позволено ли е мѫжъ да напусне жена си, или господарь — кѫщата си и да я даде подъ наемъ. Христосъ отговорилъ: „Мѫжъ може да напусне жена си само за прелюбодейство.” Съ други думи казано: Господарь може да напусне кѫщата си и да я даде подъ наемъ, само когато жена му е направила нѣкакво престѫпление. Когато пожелае да забогатѣе, човѣкъ дава вече кѫщата си подъ наемъ. Не е лошо, че си далъ кѫщата си подъ наемъ; лоши сѫ последствията.

И тъй, за решаването на една задача съ неизвестни, излизаме отъ известнитѣ. Неизвестнитѣ величини — младоженцитѣ, ще се намѣрятъ отъ известнитѣ — кѫщата и ученицитѣ. Кѫщата представя тѣлото на човѣка. Всѣка кѫща, т. е. всѣко тѣло е създадено отъ двама младоженци. Затова казваме, че отъ кѫщата на човѣка се сѫди за самия човѣкъ.

Колкото по щедъръ е човѣкъ и по-добре развитъ въ умствено отношение, толкова по-голѣми сѫ вратитѣ и прозорцитѣ на неговата кѫща. Ако е скѫперникъ и умствено ограниченъ, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата му сѫ тѣсни и малки. Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ. Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо. Сѫдътъ или чувалътъ му е много голѣмъ. И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече. Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ чувалъ. Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ. Всѣки живѣе въ такава кѫща, каквато му подобава. Нѣкой казва, че му дотегнала кѫщата, въ която живѣе. Кѫщата има отношение къмъ неговата душа. Значи, каквото е тѣлото му, т. е. кѫщата, такава е и душата му. Кѫщата представя физическия свѣтъ на човѣка, ученицитѣ — духовния свѣтъ, а Христосъ — връзката между двата свѣта. Понеже е връзка между два свѣта, Христосъ влиза само въ чисти, здрави кѫщи, и тамъ прави връзки. Кѫщата, въ която влѣзълъ съ ученицитѣ си, била като храмъ. Хората, на които принадлежала, били красиви, щедри, съ широкъ замахъ на ума и на сърдцето. Щомъ влѣзълъ въ тази кѫща, Христосъ се почувствувалъ разположенъ да говори.

Следователно, здравата, чиста и красива кѫща е акумулаторъ на Божествена енергия. Ако почвата, върху която е съградена кѫщата, е черноземъ, тя представя добри условия за развиване на попадналитѣ въ нея сѣмена. Тя лесно поглъща Божествената свѣтлина и топлина. Ако материята, отъ която е направено тѣлото, е черноземъ, тя крие въ себе си благоприятни условия за развиване на сѣменцата на живота. Въ тази кѫща Христосъ говорѣше съ ученицитѣ си върху женитбата. Разговорътъ се водѣше на закрито. Значи, въпросътъ за женитбата трѣбва всѣкога да се разисква на закрито, понеже е свързанъ съ любовьта. За любовь не се говори на открито, нито въ безвъздушно пространство. Защо? — Защото тя подразбира отношения. Дето има отношения, има и ограничения, затова за нея се говори само на закрито.

Като се говори за любовьта, дохождаме и до други два принципа — вѣра и надежда, които иматъ отношение къмъ нея. Тогава казвамъ: Надеждата оживява, вѣрата възкресява, а любовьта съединява. Надеждата има отношение къмъ сърдцето, къмъ чувствата, къмъ физическия животъ. Имате ли нужда отъ надежда, кажете: Господи, облѣчи ме въ надежда. Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, съ която човѣкъ се облича. Обличането, даването сѫ Божествени процеси.


Казва се, че вѣрата възкресява. Тя има отношение къмъ човѣшкия умъ. Следователно, възкресението подразбира придобиване на свѣтлина. Когато имашъ нужда отъ вѣра, ще кажешъ: Господи, изпълни ме съ вѣра. Вѣрата не се дава, тя изпълва човѣка. Когато имашъ нужда отъ любовь, ще кажешъ: Господи, съедини ме съ любовьта. Значи, животътъ се придобива чрезъ надеждата, възкресението — чрезъ вѣрата, а съединението — чрезъ любовьта. Българитѣ казватъ: „Съединението прави силата.” Тукъ липсва нѣщо. Правилно е да се каже: „Любовьта прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българитѣ искатъ работитѣ имъ да вървятъ добре, трѣбва да си служатъ съ цѣлия изразъ, а не само съ последния — съединението прави силата. За да бѫдемъ силни като народъ, като вѣрващи, трѣбва да сме съединени въ любовьта. Това съединение ще ни направи силни. Казватъ: Да се съединимъ, да образуваме дружество. Съединение или сдружаване безъ любовь лесно се разпада, както се разпадатъ обрѫчитѣ на кацата. Развивайте надеждата, вѣрата и любовьта си, за да се закрепите и въ тритѣ свѣта: надеждата ще свърши всичкитѣ ви работи на физическия свѣтъ, вѣрата — въ умствения и духовния свѣтъ, а любовьта — въ Божествения.

Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Той е въ първата фаза на живота, нѣма надежда, нѣма и любовь въ себе си. Той трепери отъ студъ, затова трѣбва да влѣзе вкѫщи, да го облѣчемъ и угостимъ. Първо ще стоплите човѣка, ще го облѣчете и нахраните, а следъ това ще го въведете въ по-високъ свѣтъ. Той ще върви отъ надеждата къмъ любовьта, т. е. отъ физическия свѣтъ къмъ Божествения. Затова казваме, че какъвто е животътъ на човѣка на земята, на физическия свѣтъ, такъвъ ще бѫде и на небето, въ Божествения свѣтъ. Не се лъжете, че, ако живѣете на земята зле, на небето ще бѫдете добре. Така мислятъ нѣкои ученици. Тѣ не слушатъ, какво имъ се преподава въ училището и разчитатъ на частни учители. Ученикътъ трѣбва да слуша, какво му се преподава и самъ да учи. Тогава и учительтъ му ще бѫде гениаленъ. Ако ученицитѣ сѫ лениви, и учителитѣ не могатъ да изкаратъ нѣщо особено отъ тѣхъ. Влѣзте въ единъ класъ и вижте, какъ преподава учительтъ. Ако преподава добре, енергично, и ученицитѣ му сѫ такива. Подобното отъ подобно се привлича. Искате ли да привлѣчете Божия Духъ въ кѫщата си, създайте Му условия, които да Го привлѣкатъ. Ако вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата ви сѫ малки, Той ще мине и замине покрай васъ, безъ да ви посети.

Божественитѣ мисли изискватъ възвишени умове и сърдца. Кой човѣкъ си прави кѫща на мочурливо мѣсто? — Никой. Колко по-малко можете да очаквате Божия Духъ да се засели на такова мѣсто. Ако реши да се засели на такова мѣсто, хиляди години преди това Той ще праща работници да го насипватъ и изсушатъ. Когато стане годно за живѣене, тогава Духътъ може да го посети и да остави тамъ своето благословение. Всѣки иска Богъ да го посети, както Христосъ посетилъ кѫщата заедно съ ученицитѣ си. Ако въ миналото Богъ ви е посещавалъ, и днесъ ще ви посети. Българитѣ казватъ: „Дето е текло, пакъ ще тече.” Ако Богъ никога не е влизалъ въ вашата кѫща, и днесъ нѣма да влѣзе. Кога Богъ не може да влѣзе въ кѫщата на човѣка? — Когато нѣма врата. Какъ ще ви дойдатъ гости, ако кѫщата ви нѣма врата, отдето да влѣзатъ?

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” — За какво Го запитаха? — За отношенията на човѣка къмъ свѣта. Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. — Съ кой свѣтъ? — Съ вашия свѣтъ на илюзиитѣ и на заблужденията. Всички хора живѣятъ въ илюзии и заблуждения. Напримѣръ, нѣкоя мома мисли, че ще се ожени за добъръ момъкъ, ще има добри деца. Не е лошо това, но каква е реалностьта? Това, което тя си въобразява, още не е реалность. Първо, човѣкъ трѣбва да мисли за тѣлото си, да има здраво тѣло, а между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му да има хармония. Ще възразите, че нѣма абсолютно здрави хора на земята. Така е, но всички болезнени състояния не сѫ болести. Напримѣръ, хремата, треската не сѫ болести, но състояния за пречистване. Чрезъ тѣхъ организмътъ се чисти отъ излишни утайки и наслоявания. Обаче, туберкулозата, живеницата сѫ болести. Има и психически болести. Който се самоосѫжда, безъ да се изправя, той е боленъ. Нѣкой казва за себе си, че е грѣшникъ; въпрѣки това, продължава да служи на порока си. Щомъ съзнавашъ, че имашъ известенъ порокъ, хвани го съ щипцитѣ и го хвърли вънъ. Той е твое незаконно дете. Ти си го родилъ, ти имашъ право да го хвърлишъ навънъ. Каже ли нѣкой, че не може да се освободи отъ грѣха и отъ порока си, той се самозаблуждава. Както си грѣшилъ, така можешъ и да се освободишъ отъ грѣха. Който прави зло, и добро може да прави; който прави добро, и зло може да прави.

Ученицитѣ запитаха Христа: „Има ли право мѫжъ да напуща жена си?” Отговорътъ на Христа може да се предаде съ следнитѣ думи: „Мѫжътъ може да напусне жена си, ако тя не го обича.” Ако мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и тя не може да му вѣрва; ако мѫжътъ нѣма надежда въ жена си, и тя не може да има надежда въ него. Правило е: отрицателната сила не може да предизвика положителна. Мѫжътъ представя главния мозъкъ въ човѣка, чрезъ който е свързанъ съ външния свѣтъ. Жената представя стомашния мозъкъ, чрезъ който е свързана съ вѫтрешния, съ Божествения свѣтъ. Стомашниятъ мозъкъ има отношение къмъ цѣлата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свѣтъ отъ мѫжа. Това, което човѣкъ възприема чрезъ стомашния мозъкъ или чрезъ симпатичната нервна система, е по-вѣрно отъ това, което възприема чрезъ главния мозъкъ. Когато Божественото Начало въ човѣка, т. е. Духътъ или Христосъ влѣзе въ вашата кѫща, вие ще разисквате върху отношенията между мѫжетѣ и женитѣ, между синоветѣ и дъщеритѣ. Синътъ е отражение на бащата, а дъщерята на майката. Мѫжътъ представя кѫщата, а жената — ученичката, която трѣбва да влѣзе въ мѫжа, т. е. въ кѫщата и да я измаже отвѫтре. Тя има право, свободно да излиза и влиза въ кѫщата, само когато отива на училище. Ученичката е длъжна да се грижи за реда и порядъка въ кѫщата, да поправя врати, прозорци и покриви, да не остави нито една счупена керемида. Както се грижи за кѫщата, така има право и да изисква отъ нея. На много мѫже керемидитѣ на покрива сѫ счупени или размѣстени, затова кѫщитѣ имъ текатъ. Като не знаятъ причината за това, женитѣ се оплакватъ отъ мѫжетѣ си, че били лоши. Щомъ жената се грижи за кѫщата, трѣбва да се качи на покрива, да види, какво е състоянието на керемидитѣ и, ако има счупени или размѣстени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена отъ Бога да живѣе въ една кѫща, тя нѣма право да я напуща. Въ дадения случай, кѫщата е нейна собственость. Когато създаде втория Адамъ, Богъ му даде жената за другарка, която да го регулира. Мѫжътъ се оплаква отъ жената, като виновница за грѣха, но безъ нея той щѣше съвсемъ да пропадне. Жената е най-малкото зло въ свѣта. Безъ нея свѣтътъ щѣше да бѫде по-зле.


Защо излѣзе жената отъ кѫщата? — За да стане ученичка. Първиятъ ѝ Учитель бѣше Господъ. Той ѝ казваше: Внимавай да не съборишъ кѫщата, която ти е дадена. Следъ като говори съ първия си Учитель, тя излѣзе вънъ, между дърветата, дето намѣри втория си учитель. Лошото въ жената се заключава въ това, че, следъ като има единъ учитель, тя търси втори. Опасно е да имашъ двама учители, двама бащи, двама сѫдии, двама кредитора, двама възлюбени и т. н. Кѫщата, която Богъ първоначално създаде, бѣше посетена отъ Христа. Той извади жената вънъ отъ кѫщата и се разговаряше съ нея върху въпроса за отношенията между мѫжа и жената. Значи, ученикътъ на Христа е жената. Кой е нейниятъ учитель? — Майката, т. е. любовьта. Сега има и мѫже — учители. Въ книгата на пророцитѣ се употрѣбява изразътъ: „Ще се оженимъ за синоветѣ си”. Този изразъ ни се вижда неестественъ. Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото подъ „женитба” сегашнитѣ хора разбиратъ само едно отношение, бракъ между мѫжъ и жена. Отъ израза „ще се оженимъ за синоветѣ си”, разбираме връзка между майката и сина, която се основава на любовьта и на обичьта.

Въ първоначалния езикъ подъ „женитба” се разбира любовь, проявена на физическия свѣтъ. Каже ли нѣкой, че се оженилъ, питамъ го: Съ любовь ли се ожени, или безъ любовь? Ако се оженишъ съ любовь, ти минавашъ презъ женитбата; ако се оженишъ безъ любовь, ти самъ се заробвашъ. Ако следвате едно учение безъ любовь и не го прилагате, вие сте слуга и робъ на това учение. — Какъ се изявява Богъ на физическия свѣтъ и чрезъ кого? — Ако обичате майка си, Богъ се изявява чрезъ нея. Тя ви говори това, което възприема отъ Бога. Чрезъ майка си вие се свързвате съ надеждата, вѣрата и любовьта. Чрезъ надеждата се свързвате съ физическия свѣтъ, чрезъ вѣрата — съ умствения и съ духовния и чрезъ любовьта — съ Божествения.

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” И доднесъ още хората задаватъ сѫщия въпросъ. И доднесъ още срѣщате хора, които се оплакватъ, че нѣматъ кѫща, пари, нѣматъ възможность да пращатъ децата си на училище. Щомъ нѣматъ кѫща, това показва, че майката е умрѣла. Да умре майката, това е лошъ признакъ. Майката трѣбва да живѣе, колкото и синътъ живѣе, да внесе нѣщо ценно въ него. Синъ, на когото майката е умрѣла рано, е лишенъ отъ много блага. Майката на човѣчеството умрѣ преди осемь хиляди години, като остави Адамъ и Ева сираци. Това бѣше наказанието имъ. Тѣ трѣбваше да минатъ презъ голѣми страдания, за да възприематъ по другъ начинъ това, което не получиха направо отъ майка си. Ако майката на човѣчеството бѣше жива, нѣмаше да има страдания на земята. Всѣки човѣкъ има по една майка. Умре ли тя, умътъ му се помрачава, сърдцето му се втвърдява, и любовьта престава да действува. Той не вижда вече нищо красиво. Кѫщата му постепенно се разрушава, не влиза вече въ нея Учительтъ съ ученицитѣ си, не се разисква вече по въпроса, върху който Христосъ е говорилъ. Стихътъ, въ който се казва „Ще изпратя Духа си да ви научи” подразбира, именно, Божествената майка. Велико благо е за човѣка да бѫде Божествената майка, т. е. Любовьта въ него. Тя е нѣжна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава самъ. Тя се отдалечава отъ него. Докато Божествената майка е въ човѣка, той има всички благоприятни условия за реализиране на своитѣ желания. Той лесно разрешава задачитѣ си, лесно се справя съ своитѣ мѫчнотии.

Сега ще ви дамъ една формула за разрешение: Брашното се пренася отъ воденицата съ кола. Колелата, оситѣ на колелата и конетѣ се движатъ; неподвижни оставатъ само поводитѣ на конетѣ. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и оситѣ, между конетѣ и поводитѣ, такова е отношението между правдата и неправдата отъ една страна, и между любовьта и мѫдростьта отъ друга страна. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да движатъ колелата на нашия животъ. Колелата се движатъ по крива линия, конетѣ — въ права линия, а поводитѣ оставатъ неподвижни. Поводитѣ представятъ правдата, оситѣ — доброто. Научете се да виждате вѫтрешната страна на нѣщата, да разбирате символитѣ, съ които си служи разумната природа.

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Заключителнитѣ думи на Христа въ този день бѣха следнитѣ: „За да изпълните Божията воля на земята, трѣбва да се облѣчете съ надеждата, да се изпълните съ вѣрата и да се съедините съ любовьта. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да живѣятъ българитѣ. Този е начинътъ, по който могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Само така тѣ ще се Свържатъ съ възвишенитѣ сѫщества, съ добритѣ хора, съ светиитѣ, съ всички, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Когато слънцето грѣе, не се занимавайте съ странични работи, но изложете гърба си на слънчевитѣ лѫчи, да възприемете неговата свѣтлина и топлина, да превърнете всичко въ свѣтли мисли и възвишени чувства. Щомъ можете да превръщате слънчевата енергия въ мисъль и чувства, ще помагате и на своитѣ ближни. И азъ съмъ дошълъ да помагамъ на българитѣ. Както и да се отнасятъ тѣ съ мене, колкото и да ме гонятъ и преследватъ, азъ съмъ решилъ да ги стопля, да имъ направя такова добро, каквото никой досега не е направилъ за тѣхъ. Следъ това ще имъ кажа „до виждане!”

Сегашнитѣ хора, свѣтски и религиозни, мѫчно успѣватъ въ живота си, защото се раздвоявать. Тѣ не слушатъ своя вѫтрешенъ гласъ, но се влияятъ отъ различни авторитети. Свѣтскитѣ и учени хора спорятъ върху различни теории; религиознитѣ търсятъ правия пѫть, искатъ да знаятъ, коя църква е най-права. Казано е, че нито въ Ерусалимъ ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърдцето и душата си къмъ Господа на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Той носи свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята.

Сега, приятели, оставямъ ви съ недежда въ сърдцата ви, съ вѣра въ умоветѣ ви и съ любовь въ душитѣ ви, да възкръснете и разберете дълбокия смисълъ на думитѣ, които ви говоря. Следвайте пѫтя, който Богъ ви посочва. Бѫдете свободни и живѣйте така, както Богъ ви е училъ и продължава да ви учи. Бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по душа, здрави по тѣло, за да носите Божественото учение, което е вложено въ васъ отъ създаването на свѣта. Бѫдете работници на Божествената нива. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. България е тѣло, а българскиятъ народъ — душа. Говоря за българския народъ като душа, повдигането на която влиза въ Божествения планъ.

Желая ви, надеждата, вѣрата и любовьта да бѫдатъ у васъ, за да разберете дълбокия смисълъ на живота.

27. Беседа отъ Учителя, държана на 29 декемврий, 1918 г. София”






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни