3.6. Призоваването на учениците

[Dela]

3.6. Призоваването на учениците

От 13-ти до 19-ти стих на трета глава се описва призоваването на учениците. По-рано говорих за това, но тук е дадено по особен начин, затова ще кажа няколко думи и за него. В предния стих се описва, че около Него се е събрал много народ. В 13-ти стих се казва: "След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им власт да изгонват бесове. Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."

Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от множеството ученици, които са били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове. По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие.

Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена. На Симон дава името Петър, което значи Канара, Камък. А на Яков и Йоан дава името Синове на Гърма. Това не е случайно и произволно. Камъкът е от земно естество и има отношение към елемента Земя, а Гърмът е от огнено естество и има отношение към елемента Огън. И те при един случай искат да свалят Огън от Небето. Чрез тези имена, които Христос им дава, ни показва, че тези ученици са имали връзка с т.н. елемен-тален или етерен свят, който е първият надсетивен свят. Те са били във връзка с него и са били господари на стихиите и на духовете, които са свързани с тях. Това ни е посочено с тези специални имена. Елементалният свят е съставен от четири области, които древните са наричали с имената: Земя, Вода, Въздух и Огън. А съвременната окултна наука ги определя като четири етерни области - светлинен етер, топлинен етер, жизнен и химически етер. Този свят е населен с множество същества, между които са и т.н. природни духове, които са свързани със стихията и се използват от черните магьосници за провеждане на различни явления във физическия свят. Защото този елементален свят е част от физическия свят.

При призоваването на учениците се казва, че Христос се изкачил на хълма, т.е. на планината, на високо място и повикал тези, които си искал. В окултните писания, когато се говори за планина, за море, за къща, не се разбира само физическите такива. Тези думи винаги имат окултно значение. Това са различни състояния на съзнанието. На планината Той избира дванадесетте и ги натоварва с една окултна задача. Тук имаме работа с едно окултно възпитание. Преображението също става на планината, то също така е окултно явление. А вкъщи Своите Му Го обвиняват за човек не на Себе Си. А за морето се казва, че Христос ходи по морето. Това са все окултни факти с голямо значение.

Тук между другото, за изяснение на горното, ще кажа, че според окултната наука, и Учителят го потвърждава, на планината има най-благоприятни условия за окултна работа, да работи човек над себе си. Защото първо, на планината атмосферата е по-чиста, така да се каже Небето е по-близо до Земята, защото планините са обиталище на светли същества и тъмните същества не се качват там, за да смущават човека. Също така на морето има добри условия за окултна работа, защото контактът с морето благоприятства проявлението на окултното виждане и приложението на окултните сили. Най-трудно се проявяват окултните способности, когато човек е у дома си, вкъщи. Когато човек е в къщи и се занимава окултно, окръжаващите обикновено имат впечатление, че той не е на себе си. Затова за окултно обучение са най-подходящи усамотени планински места, на второ място морето. А най-неудобен за окултна работа е градът.

По-нататък следват забележителни неща. В 20-ти и 21-ви стих е казано: "И дохожда в една къща. И пак се събра народ, така щото те не можеха нито хляб да ядат. И Своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат, защото казваха, че не е на Себе Си". Тук ни е показано какво отношение са имали близките на Исус към Него и Неговото дело. Считали са, че не е на Себе Си. Същото се случва със всеки, който е в дома си и в средата на своите практикува окултно възпитание. В повечето случаи те го считат за ненормален, не на себе си човек и се стремят да му пречат, да го вкарат " в правия път" на живота.

По-нататък книжниците казват, че Той има Велзевул и че изгонва бесовете с началника на бесовете. Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка".

За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях. И затова в древността такива хора, които са били достигнали известна степен на окултно развитие, са били наричани безотечественици, бездомци, защото те фактически не принадлежат на никаква нация. Те са се издигнали над народа и семейството и принадлежат на една Духовна общност, която изпълнява Волята Божия. И когато Христос казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и птиците небесни гнезда, но Син Человечески няма къде глава да подслони", с това е изразил същата идея за без-домничеството, за безотечествеността на посветения.

В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля. И като завършва притчата, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12).

Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците. Затова Той казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на Божието Царство. На външните всичко бива в притчи". Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката душа и чакат времето за своето проявление. Затова е казано, че Царството Божие е вътре в нас.

След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава и ще ви се отмери и ще ви се прибави". Тук ясно е показано как действа законът на кармата. По-нататък казва едни силни думи, които, ако се разберат в социално отношение, са жестоки. Но те имат окултно значение и аз подробно се спрях на тях в Евангелието на Матей. Той казва: "Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има". И след това започва да обяснява идеята за Царството Божие с притчи. Тези, които имат, са окултните ученици, които имат Светлина да разбират нещата и разполагат с окултни сили. На такива ще се даде по-голяма Светлина и повече сила, защото те работят в това направление. А които нямат, т.е. които нямат тази вътрешна Светлина за разбиране на нещата, ще им се отнеме и това малкото, което имат, защото малкото Светлина в случая обърква човека и събужда гордостта в него, че знае нещо. Затова на такива ще се отнеме и това, което имат, за да не се заблуждават да мислят, че са нещо. Защото, за да има човек истинска Светлина, трябва да има смирение, да знае и да разбира, че това, което има, не е негово, а е на Бога, Който живее в него. И затова Христос често, като говори за такива неща, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И в 34-ти стих на 4-та глава се казва: "Без притчи не им говореше. Но насаме обясняваше всичко на Своите ученици..."

Както виждаме от гореказаното, след като Исус събрал около Себе Си много хора чрез знаменията, които извършвал пред тях, и се изявил като Божествен пратеник, като Велик Учител, Христос пристъпва по-нататък в провеждането на Своята работа. От множеството Свои слушатели Той избира онези, които са готови за окултно обучение и образува един езотеричен кръг, на който Той разкрива Тайните на Царството Божие, т.е. посочва им пътищата и методите, с които като работят, ще укрепят Божественото в себе си и ще влязат във връзка с духовния и Божествения свят. С други думи, Той открива Окултната школа, която не е скрита вече някъде в усамотено място, а е всред кипежа на живота. Учениците сега ще учат и работят в света, та да се подготвят за апостоли, които да предадат учението на света. Това е новата фаза на ученичеството, които методи и Учителят прилага в наше време. Школата, която в миналото е била уединена в планините, се пренася в света, в живота и чрез това, което става в света и живота, учениците се учат, като същевременно отделно им се дават специални методи и наставления за вътрешна работа.