Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1919_01_12 Великите условия на живота

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 17:04

Аудио - чете Калоян Христов

Великитѣ условия на живота еседата за четене в стар правопис)

От книгата "Великите условия на живота". 9 беседи на Учителят Беинса Дуно от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,
София, 1944. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Великите условия на живота". 9 беседи на Учителят Беинса Дуно, София, 1944
Фототипно издание на ИК "Жануа'98", София,   2009.

Книгата на PDF - за теглене
Съдържание


От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание



Великите условия на живота


“Както ме познава Отец и аз познавам Отца, и душата си полагам за овцете.” (Йоан 10:15)

„Както ме познава Отец и аз познавам Отца“ – един от важните стихове по форма, съдържание и смисъл. За да се разбере този стих, трябва да се постави далеч от обикновеното човешко съзнание. Само онзи може да разбере вътрешния смисъл на стиха, който познава езика на слънцето, на светлината и топлината, на въздуха и на водата, на росната капка и на вятъра. Богат, красив и смислен е езикът на слънцето. Който знае този език, той може да проникне вътрешния смисъл на живота.

Отец и син са обикновени думи, познати не само на хората, но и на животните. И млекопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря си. Наблюдавайте животните и ще се уверите в това. Ако конят види дъщеря си в стадо коне, изпъжда я навън. Наистина, животните нямат разбирането и културата на съвременните хора, но и те имат вътрешно чувство към Божествения ред и му се подчиняват. Прелетните птици знаят точно времето на тяхното прелетяване. Паякът например, носи в себе си изкуството да преде. Той преде такава тънка и издръжлива нишка, каквато и най-модерните предачи не могат да постигнат. Ще се възрази, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Този стих има отношение към първия човек, а не към онзи, който е сгрешил. За човека след грехопадението се казва, че е в рабски образ. И Христос като се видя в този образ, се смири. Следователно, докато не се смири и познае Отца си, човек не може да мисли, че носи образ на Бога. Защо страдат хората? – За да се смирят. Защо страдат животните? – По същата причина. Когато волът насочи рогата си към своя господар, последният го мушне няколко пъти с остена си и го смирява. Така и Бог отправя остена си към човека, който иска да боде, да рита, да хапе. Който много боде и рита, минава за голям философ и критик, с особени възгледи за живота, но често се натъква на остена.

Коя е причината за страданията на съвременните хора? – Илюзиите, с които живеят. Всеки си мисли това, което не е, всеки си представя нещата такива, каквито не са. Майката си въобразява, че е идеална майка и ако не я признаят за такава, страда. Бащата, сестрата, братът също си въобразяват, че са по-добри, отколкото са в действителност и като не ги признаят за такива, страдат. Кои са качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мъж е баща? Жената е майка и мъжът – баща не само по форма. Понятията „майка и баща“ крият велико съдържание и велик смисъл в себе си. Майката казва, че детето е излязло от нея, т.е. родила го е, за това е майка. Какво ще кажете тогава за тръбата, от която изтича водата? Следователно, не всичко, което излиза или изтича от човека, е родено от него.

Съвременните хора са загубили вътрешния смисъл на езика, поради което са объркали понятията за живота. Обаче, Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз познавам Отца си; и душата си полагам заради овцете.“ Казано е в писанието: „Отец люби Сина си.“ Това значи – Бог вложи живота си в Христа и се пожертва чрез Него. Христос е отражение на Бога, затова Бог Го познава. Бог е Любов, която се проявява чрез Сина. Бащата познава любовта, която е вложил в сина си. Затова Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз Го познавам.“ Не може синът да не познава любовта, която бащата е вложил в него.

Казано е в писанието: „Бог е възлюбил истината в човека.“ Който съзнава това, той е носител на истината, той никога не отпада, никога не лъже. Истинолюбивият живее в светлина. Който отрича истината, живее в сянка, в тъмнина. Тази е причината за погрешките, на които постоянно се натъкваме. Невъзможно е човек да търси нещата в тъмнината и да ги намери. Невъзможно е да се движиш в тъмнина и да не правиш погрешки. В Божествения свят всяко нещо е на своето място. В човешкия свят нещата са разбъркани. Тази е причината, задето хората са изгубили смисъла на своя живот. Който иска да осмисли живота си, трябва да постави мислите и чувствата си на определените им места. Постави мислите и чувствата си в строго определено математическо отношение и животът ти ще се осмисли. Търси смисъла на всички явления в природата и живота, за да осмислиш и своя живот. Всяко явление има две страни: положителна или добра страна и отрицателна или лоша. Вятърът, например, носи прах, но едновременно той пречиства въздуха и обновява човешката мисъл. Вятърът някъде движи облаците и донася дъжд, а някъде – суша. Водата и вятърът обработват почвата, но сами не могат да възрастят посятото семе. В помощ трябва да им дойдат светлината и топлината, да възрастне или възкръсне животът, посят в земята. Светлината внася стремеж, а топлината – движение; светлината определя посоката и целта, а топлината дава сила за реализиране на целта; светлината отправя живота нагоре, отдето тя слиза, а топлината го импулсира и разширява. Словото, т.е. семето в живота, е Христос, защото Той казва: „Аз познавам Онзи, който ми дава живот и ми показва пътя; виждам светлината, която ми сочи целта; усещам топлината, която ме разширява и движи към целта на моя живот. Щом познавам светлината, топлината и живота, познавам и Отца си.“ Христос казва още: „Полагам и душата си за овцете.“

И тъй, каквото е отношението на Христовата душа към човеците, такова е отношението и на въздуха, водата, светлината и топлината към растенията. Христос трябва да полее почвата на нашия живот, да я озари със своята светлина и топлина, за да възкръсне Божественото. Както любовта възкреси Христа, така ще възкреси всяка човешка душа. Затова е нужно познаване на Отца и Сина. Познаването означава разбиране и прилагане на великия закон на любовта, който спасява и възкресява. Спасението няма да дойде нито от водата, нито от въздуха, нито от земята. Спасението иде от Слънцето на живота, носител на светлината и топлината. Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Ако имаш вода в себе си, ще имаш и надежда; ако имаш въздух, ще имаш вяра. Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили. Вярата развива ума, а надеждата – сърцето. Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство. Защо идат изпитанията и страданията? – За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората. Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и любовта. Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи съзнателно върху себе си. Кой борец е придобил сила, без да прави упражнения и да развива мускулите си? Героят е силен човек, но с години е работил върху мускулите си. Философът се отличава със силен ум и дълбока мисъл, защото постоянно работи със своя мозък. Добродетелният човек има велико сърце, защото постоянно го упражнява. И водата се пречиства след като мине през ред процеси: утаяване, прецеждане, изпаряване. Нищо не се постига изведнъж и наготово. На мнозина усилията се виждат безпредметни, глупави, но трябва да се знае, че мъдрите и умни неща се крият в привидно глупавите, а глупавите – в привидно мъдрите и умни. Когато мисли, че е много умен, човекът престава да работи и загубва всичко, което е придобил. Когато богатият мисли само за богатството си и разчита на него, той постепенно обеднява. Такива хора влизат и излизат от дома си без да работят и в края на краищата, нищо не придобиват. Те приличат на търтеите, които бръмчат, влизат и излизат от кошера, без да донесат капка мед. Днес в Божествения кошер има много търтеи, които пчелите сами умъртвяват и изхвърлят навън. Онези търтеи, които оцеляват, обикалят кошера и бръмчат, очакват благоприятни условия, да влязат вътре и да хапнат от готовия мед.

Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз Го познавам; и душата си полагам заради овцете.“

Нека всеки си каже: „Както ме Отец познава, така и аз Го познавам“. Който познава Отца си, той взима оралото и мотиката и отива да оре и копае. Както детето прави движения да намери майка си, да се накърми, така и човекът трябва да вдига и слага мотиката в земята – своята майка кърмилница, да се храни от нея. Когато на детето израснат зъби, то започва да дъвче. Майката се радва, че детето дъвче хляб, плодове, мачка ги със зъбите си, без да мисли за жертвата, която те правят за него. След всичко това, хората се питат защо идат страданията и нещастията. Отговорът е прост. – Хората страдат, за да научат закона на жертвата. Растенията, плодовете и животните се жертват за хората, а хората трябва да се жертват за по-възвишените същества от тях.

„Както ме познава Отец“. Познаването има отношение към жертвата. Само за онзи можеш да се жертваш, когото познаваш. За това и Христос казва: „Както Отец се жертва за мен от любов, така и аз проявявам любовта Му“. Жертвата е Божествен закон, който трябва да проникне в умовете и сърцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение към любовта. Само любещият може да се жертва. Дето любовта отсъства, там животът се обезсмисля и човек очаква на хората, а не на Бога. Той търси светлина, топлина и сила отвън, а не от Божественото начало в себе си. Божественото се познава по жертвата и любовта. Силата на човека се крие в любовта, а не в думите. Който говори само за любов, а не я проявява, е като празна бъчва, която вдига шум и нищо не дава. Думи, лишени от съдържание и смисъл са като търговски обяви, които имат за цел да рекламират стоката и да повдигнат цената й. Ще кажете, че обичате житото, плодовете, зеленчуците. Кой не обича това, от което придобива нещо? Обичаш ябълката и крушата, но ще ги сдъвчеш със зъбите си. Обичаш житото, но ще го туриш под воденичния камък. Ще се възрази, че плодовете и житото се жертват за човека. Жертват се те, но насила, а не доброволно. Истинската жертва е доброволен, свободен акт. Узрелият плод сам пада от дървото и се жертва, но откъснеш ли го зелен, ти употребяваш насилие върху него. Следователно, жертвата става на време и доброволно.

„Както ме Отец познава“. Като се говори за познаване на Отца, хората искат да чуят гласа Му, да им говори. Бог може да говори на хората, но те трябва да познават езика Му, да Го разбират. Не го ли разбират, те всякога ще спорят, дали Господ е говорил на човека, или не. Господ е говорил, и говори, но не на всички хора. Ако царят влезе в един от своите обори и погали най-хубавия си кон, това показва, че се е разговарял с него. Този кон може да каже, че се е разговарял с царя, но другите, или трябва да вярват на думите му, или да отрекат истината, че царят може да се разговаря с конете. Така и Бог е говорил в миналото, говори в настоящето, и ще говори и в бъдеще, но само на онези, които имат любов. Дето няма любов, там не се чува говора на Бога. Каже ли някой, че Бог му е говорил, ще го питам: Ти готов ли си да се жертваш за Бога, за човечеството, за народа си? – Не съм готов още. – Щом не си готов за жертва, и Бог не може да ти проговори. Невъзможно е Бог да говори на човека, и той да не е готов за жертва. Невъзможно е камъкът да стои цял ден на слънце и да не се стопли. Изложат ли се на слънце, и камъкът, и дървото се стоплят. Бог говори на човека само при известни условия, при известни отношения, когато Той пожелае, а не когато човекът изисква. Бог сам определя момента, когато трябва да проговори на една душа. Милиони житни зрънца има в хамбара, но всички няма да бъдат посяти. Част от тях ще бъдат хвърлени на нивата, а останалите ще се превърнат на хляб. Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят. – Кой човек е напреднал? – Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта. Не е силен ум този, който възприема и поглъща нещата, както попивателната хартия поглъща водата. Тогава ще излезе, че и фотографната плоча е силна. Достатъчно е да я изнесете на светло, за да отпечата образите, които попадат на пътя й. Всъщност, това се дължи на светлината, а не на нея. Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Човек прилича на своя портрет, но портретът не е жива фотография. Художникът нарисувал добре вашия образ, поставил е съответните цветове на лицето, направил ви е красив, но това не е истинска красота. Не се заблуждавайте от външни неща.

Мнозина живеят в заблуждения, поради което имат криви разбирания за живота. Някой се поглежда самодоволно в огледалото и си казва: Пълничък, здрав, красив съм, пък и богат съм. – Не се лъжи, това са фотографии в твоя ум, които всеки момент могат да се заместят с нови. Всеки философ или учен може да наруши щастието ви. Достатъчно е да прочетеш една песимистична книга, за да кажеш, че животът няма смисъл и да изгубиш щастието си. Ако любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. Това значи, да живееш в реалност. Излезе ли от тази реалност, човек изгубва мира си и търси помощ отвън. Вяра е нужна на човека: вяра в Бога, в ближния и в себе си.

„Както ме познава Отец, така и аз познавам Отца“. Този стих подразбира синовно отношение. Синът прави това, което бащата прави; и бащата прави това, което синът прави. С други думи казано: Както Отец е вложил живот в мене, така и аз мога да оживя другите. Ще кажете, че така говори само Христос, но не и човек. Ако сте фотографна плоча, така е, но ако светлината е вън и вътре във вас, и вие ще правите това, което Христос прави. Защо всеки човек да не каже като Христа, че както Христос познава Отца си, така и той Го познава и полага душата си за Неговите овце? Не мислете, че е смелост да се сравнявате с Христа. Христос дойде на земята да покаже на човека пътя, по който трябва да мине. Благодарение на самопожертването на Христа, днес има 500 милиона християни, които Христос познава. Защо тогава и християните да не познават своя Спасител? Кой баща днес не познава сина си, и синът – баща си? Коя мома, като се влюби в някой момък, не обиква и баща му? Момата казва на своя възлюбен: Готова съм да положа живота си за тебе и да следвам твоя път. Щом влюбените се разберат и познаят, те познават и Бога. Това става всеки ден, в обикновения живот, но стане ли въпрос за духовното, всички се страхуват от него. Има нещо страшно в живота – това са зъбите на смъртта. Обаче любовта е мощна сила, която внася в човека радост, веселие, активност. Любов е нужна на съвременните хора, та изпълнени с нея да, кажат: Познаваме Христа, както Той ни познава, и полагаме живота си за Неговите овце. Това е новото учение, което осмисля живота и го освобождава от ненужни мъчнотии и страдания.

Защо страдат съвременните хора? – Защото живеят в илюзии и заблуждения, които всеки ден се разбиват. Няма човек в света, който да е свободен от илюзии и заблуждения, но това не значи, че цял ден трябва да се занимава с тях. Малкото момиченце се занимава с куклата си, а момченцето – с кончето си, но това не значи, че трябва да се откажат от ядене, защото куклата и кончето не могат да ядат с тях. Човек трябва да се храни, да работи и да се развива, и заблужденията едно след друго ще го изоставят. Ще се възрази, че Господ трябва да премахне заблужденията, мъчнотиите и страданията. Да се премахнат страданията, това значи, да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е невъзможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш, и сам ще изправяш погрешките си. Съзнателно, или несъзнателно може да счупиш крака на брата си, но Господ ще те научи на изкуството да лекуваш счупени крака. Ще извадиш окото но брата си, но Господ ще те научи да лекуваш очи, да поставяш на мястото на извадените, нови, здрави очи. Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал да съградиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш, колко струва живота на човека. Така ще изучавате закона на събирането и изваждането. – Страшно нещо е раждането. – Страшно е, но трябва да се научите да съграждате. Колкото по-мъчно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трябва да се обърне към Бога с молба, да я научи да изпълнява волята Му. – Защо страда човек? – За да научи нещо ново, да разбира Божията воля и да я изпълнява. Какво правят съвременните хора? – Като се радват, доволни са; като страдат, роптаят и търсят причината вън от себе си. Има някой виновен за страданията на хората, но кой е виновникът? Това е задача с три неизвестни: вината може да бъде в Бога, в ближния, или в самите вас. Важно е да се разбере, кой е главният виновник. Всъщност, вината е в човека, който иска неговата кукла или неговото конче да се хранят заедно с него. Синът направил ред престъпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвам на майката: Не очаквай това, от което синът ти не може да се ползва. Преди да дойде Божието благословение върху него, извикай лекаря да го простре върху леглото и да го разтрие – кракът му е изкълчен и трябва да се намести. На някои хора сърцето е изкълчено, на други – умът. Те трябва да се наместят. Какво по-голямо благословение може да се очаква от наместването на изкълчения уд в човешкия организъм? Това е необходим физиологически процес, през който минава цялото човечество. Ако стомахът ви е разтроен и не може да смила храната, по-добре да прекарате няколко дни в лишения, отколкото да го товарите с излишен материал, да загнива храната в него и да се явят нови усложнения.

Кога ще се оправят хората? – Когато всеки каже: „Както Христос ме познава, така и аз Го познавам и полагам душата си заради Неговите овце.“ Мнозина се запитват, какво отношение има този стих към техния живот. Защо е нужно да познаваме Бога и Христа? Този стих има отношение към човешкия живот, защото всеки човек е овца от Божието стадо. Заради него Бог е пожертвал живота си. Достатъчно е да възприемете тази мисъл, за да опитате Божието благословение върху вас. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава първо през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, Който се явява като посредник. Човек не е това, което външно представя. Отвън, той не е нищо друго освен малка, бедна къщичка. Ще дойде ден, когато той ще напусне своята малка къщичка и ще заработи съзнателно върху себе си, да си приготви нова, голяма и хигиенична. Ще дойде ден, когато човек ще си направи ново, здраво тяло, на което ще стане господар. Обаче, само онзи може да стане господар, който е бил слуга. На небето Христос е бил господар, Син Божи, но със слизането си на земята, Той се облече в рабски образ и прие положението на слуга. Така той показа на хората как се слугува. И до днес хората още слугуват едни на други, изтезават се, роптаят и не знаят как да се освободят от това положение. Едно се иска от сегашните хора: послушание и познаване на Бога и на Христа. Като заминете за другия свят, първият въпрос, който ще ви се зададе, ще бъде: Положихте ли живота си за овцете на Христа?

И тъй, послушанието, познаването и самопожертването са първите качества, необходими за човека на новите времена. Само така, той ще оправи живота си и ще тръгне към великата цел на Битието – безсмъртието.

Защо хората не успяват в живота си? – Защото не се стремят да угодят на Бога; те искат едни на други да си угаждат. Това е невъзможно. Към хората можете да бъдете учтиви, внимателни, услужливи, но никога не можете да ги задоволите. Ако срещнете гладен човек, нахранете го; ако срещнете жаден, напойте го. И в единия, и в другия случай, обаче не очаквайте те да ви бъдат благодарни и задоволени- все ще се намери нещо, заради което да бъдат недоволни от вас. И до сега Бог прави опити да угоди на хората и да ги задоволи, но не е получил никакъв резултат. Велика наука е да задоволиш човека. Първо Бог ще приложи тази наука, а после хората. Не се е намерил и до днес човек, който да задоволи хората, да му бъдат благодарни. Някоя майка мисли, че е задоволила детето си. Нека го остави два – три часа гладно, да види колко го е задоволила. И мъжът е доволен от жена си, когато е нахранен. Щом огладнее, той става недоволен. Само светлината остава вярна към хората. Тя не може да се изменя, да се проявява като светлина и тъмнина. Светлината всякога си остава светлина. Тя разкрива нещата, такива, каквито са. Пред нея не остава нищо скрито- покрито. Светлината има отношение към истината. Както светлината разкрива всички скрити неща, така и истината, дето мине, всекиго докосва. Истината разкрива човека във всичката му голота. Ще кажете, че истината е страшна. – Защо да е страшна? – Защото съблича човека. Какво лошо има в голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си.

Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него. Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава без да й говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари.

Казано е в Писанието, че много думи водят към грях. Някои религиозни мислят, че могат да оправят работите си само с молитви. Не е така. Ако искаш да оправиш работите си и да бъдеш здрав, легни на топлата земя и отправи погледа си нагоре, отдето иде светлината. Когато земята е студена, обърни гърба си към слънцето, а погледа си към земята. Много от светските хора са богати, учени и здрави, защото излагат гърба си на слънцето, да се ползват от неговата светлина и топлина. Религиозните, които мислят, че са свързани с Христа, не се пекат на слънце и затова постепенно обедняват. Закон е: ако искаш да бъдеш богат, учен и здрав, изложи гърба си на слънцето. Така ще познаеш Бога и Христа. Ако си гневен, или мразиш някого, изложи гърба си на слънце, отправи погледа си към земята, и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала в кръвта ти. Слънцето и земята са най-добрите лекари и учители на човека. Някой иска Бог да му говори. Преди да говори на хората, Той е говорил на земята – тяхната майка. Красива и добра е вашата майка, но, като не я познавате, намирате, че е черна и груба. Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своите деца. Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества, които пълзят по нея. Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена.

Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма. Делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа. Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре. С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие. Думите „напил се като магаре“ означават едно от качествата на магарето – неговата откровеност. Човек става откровен и готов да говори истината, само когато се напие. Когато е трезв, той мисли, увърта думите си, прецежда ги, пръв той да плувне над водата, като масло.

„Както ме познава Отец, и аз познавам Отца, и душата си полагам заради овцете“. Ще дойде ден, когато всички хора ще познаят Отца си, ще бъдат готови да говорят истината и ще положат живота си заради Неговите овце. Това значи отношение на син към баща и на баща към сина. Велик е Господ, защото пръв е положил живота си за своите чада; грижил се е за тях и постоянно се грижи, без да им изисква нещо. Едно е задължението на хората към своя Отец – да изпълняват волята Му. Ако не я изпълняват, Той не ги съди, но търси причината за това и им помага. Той вижда човешкото безсилие и не го съди, но го учи и възпитава.

По какво се отличават човешките прояви от Божествените? Първите са лишени от истина и любов, а вторите са проникнати с истина и любов. Божественото излъчва светлина и радост. Влезе ли в човека, тази светлина се изявява като интелигентност. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота. Малцина придобиват тази светлина. Христос носеше Божията светлина в себе си и я изяви като мъдрост и знание. Той дойде между хората, да им покаже как да живеят, за да постигнат идеала на своята душа. Той мина през такива страдания, каквито никой човек досега не е познал. Хората са минали и минават различни страдания, големи и малки, но още не са дошли до Христовите. Тази е причината, дето Христос седи над всички хора. Много пъти човек ще слиза на земята, докато придобие светлината, която ще го заведе при Бога. Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина. Много недостатъци, необработени линии има върху човешкото лице, но той трябва да работи и да върви напред. Всеки трябва да си каже: Аз познавам Бога, както Той ме познава; аз Го любя, както Той ме люби; аз ще се пожертвам за Него, както Той се жертва за мене. Кажете си така, започнете да работите тихо и спокойно, без да се обезсърчавате. Който бърза и желае в скоро време да постигне нещо, той само се обезсърчава. Бързите работи не дават добри резултати.

Един младеж отишъл при един прочут германски професор по философия да му препоръча някакъв кратък курс – в малко време да изучи философията. Професорът се замислил и му отговорил: Когато Бог иска да създаде тиква, употребява само шест месеца; когато иска да създаде дъб, нужни Му са десетки години. Ако искаш да станеш тиква, ще следваш шестмесечен курс по философия; ако искаш да станеш дъб, ще учиш десетки години.

Следователно, ако искате да водите християнски живот с изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живеете с изискванията на дъба, ще работите съзнателно върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствате и пречистите като диаманта, ще работите още повече. Много работа се иска от човека, за да хармонизира ума, сърцето и волята си. Погледът, движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Така той влияе на ближните си и ги повдига. Както хармоничните движения влияят върху хората и ги повдигат, така и дисхармоничните им въздействат и понижават настроението им. Бъдете внимателни към себе си и към ближния си. Както слънчевата светлина минава през прозорците на къщите, така и Божествената светлина трябва да прониква през очите на човека, да осветява пътя му. Достатъчно е една свещ да свети на пътя ви, за да разберете накъде отивате. Светлината е жива проповед, от която всички се нуждаят. – Защо трябва да се проповядва на хората? – Това е необходимост и за този, който проповядва, и за онзи, на когото проповядват. – Защо майката трябва да ражда? – Това е необходимост и за нея, и за ближните й. Това е толкова необходимо, колкото е необходимо на човека да яде, да пие, да диша, да мисли, да чувства и да действа. Да проповядваш на хората, това значи, да дадеш възможност на Бога да се прояви, като светлина и топлина, да освети пътя на хората и да ги стопли. – Не може ли без проповеди? – Не може. По много начини се проповядва на хората: чрез говорене и мълчание, чрез светлината, топлината и въздуха. Често природата е тиха, мълчалива, но човек възприема нейните вибрации без никакво противоречие и смущение. Светъл ум е нужен на човека, за да възприеме любовта без омраза, истината без лъжа, мъдростта без глупост. Това значи, да познае човек своя Отец и да каже като Христа: „Както ме Отец познава, така и аз Го познавам и съм готов да се жертвувам за Неговите овце“.

Какво представляват овцете, за които говори Христос? Те са Божествени души, които минават през процес на развитие. Те се сравняват с овцете, а не с козите, понеже първите са кротки и незлобливи, готови на доброволна жертва. Всички животни, растения, насекоми, пеперуди, са символ на нещо Божествено. Например пеперудата, със своите красиви цветове и шарки, представя нещо Божествено. Бог и чрез нея говори. Жива е природата. Бог говори чрез нея и поучава хората. Вижте как и с какво се храни пеперудата. Тя смучи сладък сок от цветята и показва на хората по-чист начин на хранене от този, по който днес те се хранят. Който иска да се запази от погрешки и престъпления, нека изучава живота на пеперудите. Изучавайте цветовете, шарките, с които са напъстрени, за да разберете великата философия, която се крие в тях. Велика е книгата на живота, велик е нейният език. Всяка тревица, всяка буболечица е буква на този език. Съчетавайте буквите на природата в срички, сричките – в думи, думите – в цели изречения, за да съставите великите мисли на живота. Поставете любовта и истината за основа на вечния живот, а мъдростта – за украса! Само така ще познаете Отца си и ще положите живота си за Неговите овце. Само така ще възприемете и приложите Христовото учение, ехото на което се носи в цялата природа и я оживява и одухотворява.

Желая ви да познаете Бога и Христа и да се радвате на светлото бъдеще, което ви очаква.

Неделни Беседи
12.01.1919 Неделя, София


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни