Jump to content

Recommended Posts

2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката, в която ще бъде разгледано Евангелието. Учителят казва: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи."

"Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота. Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека".

"Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга. Те са все символи, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им".

Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен.

Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то.

Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството.

Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим. Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после умът. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после умът? За мен това е много естествено. Сърцето в дадения случай е ученикът, който трябва да разбира, а не Учителят. Умът е Учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта, а сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любов. Следователно тази велика сила - Любовта - трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. През сърцето минава Животът, който иде от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете".

Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява. Това е сянка на истинския Живот. Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него.

Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло".

"Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него".

"Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.

Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви на Живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския Живот. Ако във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки, по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят, е живот, пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам тинестия живот, с който хората, като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. Разлагане има в материята, но в самия Живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага".

"Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот".

"И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук. И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот".

"Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота".

"И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи Живот. Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми. Като казвам велики форми разбирам форма; която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но всъщност е сложна. Истинският Живот изисква сложни форми. По какво се отличава животът на човека от този на нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от този на мравките, например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-друто разбиране от това на животните. И животните съзнават, но те виждат само формите на Живота; те не разбират, че в него има смисъл, че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща. които ние не виждаме. Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията".

"Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме. В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота".

"Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тези две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Доброто за нас е една необходима Божествена форма, за да можем да разберем Божествения Живот и да придобием радостта. Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за нашата душа, за да разбере тя другата половина на същия Живот, за да придобие великото благо, което търси.

Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божественият Живот в нас. Този Живот е един извор. А щом този извор не тече, тогава няма Живот. Ако ние сме добри, Божественият Живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в хармония с нас, те се напояват от Божествения Живот и се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашият живот? - Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият Живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт".

"Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината. И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. В Божествения свят по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, а после доброто. И доброто, и мисълта се проявяват в Живота. Затова казваме, че без Живот нито можем да мислим, нито можем да проявим доброто. Щом живеем, ние имаме условия да мислим и да правим добро. Аз живея, следователно възприемам Божествения Живот и тогава доброто представлява за мене една необходимост. И мисълта също става за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля; Бог прави добро и аз правя добро".

Двете форми, чрез които Животът се проявява, са скръбта и радостта. Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро.

Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл. И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота".

Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт.

За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен етер. Топлинният етер е първичната енергия, която е. започнала дейността си и има връзка с обичта, с Любовта. Етерът означава това, от което нещата се раждат, отглеждат. Частицата ет означава Първичното Начало, от което нещата се раждат, а тер е това, което отглежда нещата на Земята. Етерът не е гъста материя".

"Следователно в първото изявление на Живота се проявява Любовта, през което време започва да действа топлинният етер в материята. И така Животът се проявява в топлината. С появяването на топлината течението на Живота е започнало да слиза на Земята, за да я организира. Чрез това течение слиза Божественият Дух, който слиза отгоре, за да организира нещата. При сегашното състояние на развитие вие трябва да разбирате законите на топлинния етер. Той е едно движение отвън навътре. И когато казваме, че трябва да любим другите хора, ние подразбираме този топлинен етер, който иде отвън. Това, че хората искат да обичат, това е резултат на тази енергия на топлинния етер в Природата, който иска да се прояви. Това е като един извор, който иска да се прояви. Така и когато човек обича, от него извира тази енергия на топлинния етер. Трябва да знаете, че Животът съответства на топлинния етер и ако ти не можеш да приемеш този стимул отвън, тогава Животът не може да се прояви в тебе. Животът, който иде отвътре, е проявление на животворния етер. Прояви ли се топлинният етер отвънка, той стимулира животворния етер, който се намира в центъра на Земята, който се намира и вътре в човека. Животворният етер е туй, което създава. Но за да се прояви този Живот отвътре, първо трябва да дойде тази вълна на топлинния етер отвън. Така че, първо трябва да дойде във вас този топлинен етер като стимул отвън, за да подтикне сърцето ви, вашата Земя, където е седалището на животворният етер, към деятелност".

"Вие искате да обичате. След като сте приели един стимул отвън навътре от топлинния етер, чрез който се проявява Божият Дух отвън, от центъра на вашето сърце трябва да се прояви друг подтик, за да се изяви Животът, да се прояви животворният етер. А този животворен етер е свързан с твърдата материя. Затова всеки, който иска да види, ще дойде в стълкновение с твърдата материя. И човек, който не може да работи с твърдата материя, не може и да живее. В това отношение страданията са камъни, чрез които се гради вашето бъдеще".

"След това иде Светлината, също тъй необходима за Живота. И тя е едно течение, което се нарича светлинен етер.

Всички тези външни прояви на Живота имат свои форми: топлинният етер създава известни форми в човека; светлинният етер също създава известни форми; всяко едно течение създава специфични форми".

"Топлината и Светлината идват от Слънцето и оказват голямо влияние върху религиозното състояние на човека и върху науката. Затова ще се стремите да възприемате в себе си тази Светлина и топлина. Никога не трябва да изгубвате тази топлина, която имате в слънчевия възел. Тази топлина винаги трябва да съществува у вас. Ако имате тази топлина, вие сте неуязвими - никой нищо не може да ви направи. Но изгубите ли тази топлина, с вас може да се случи най-голямо нещастие. Като имате топлина, после ще имате Светлина, а тя носи знание. Светлинният етер има влияние върху мозъка, а топлинният етер има влияние върху сърцето".

"В сърцето на човека, отвътре навън, стават ред химически процеси, от който зависи как ще се прояви човек - по един или по друг начин. Това зависи от химическия етер, който действа отвътре навън".

"Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер, който има връзка с Любовта; ще се занимавате със светлинния етер или Светлината, която има връзка с Вярата и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който има връзка с волевите прояви на човешката душа, и който е свързан с водата и с Истината. Ще изучавате и жизнения етер, който е свързан с Живота, с твърдата материя и с Доброто".

"Старите алхимици-окултисти са правили следните деления: Земята, твърдата материя - това е Животът, животворният етер; Водата, течната материя - това е химическият етер, това са химическите процеси; Светлината, светлинният етер - това е Въздухът на древните; топлината, топлинният етер - това е Огънят на древните".

"Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата, Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва. Вие трябва да изучавате силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате разумно".

Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота.

Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен. Така той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа, нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме Живота като едно велико благо. Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича. Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа.

"Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с Разумната Природа, с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят, с Разумната Природа".

"Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той няма представа какво нещо е човек, каква е неговата задача и мисия в света. Той познава човека само външно и знае, че има различни органи в тялото си, но не знае предназначението на всеки орган в тялото си. Всички удове в човешкото тяло имат външна и вътрешна служба. И оттам повредата на даден орган показва нарушение на отношенията между човека и Природата, която със своите сили създава човешкото тяло и неговите органи, като свързва всеки орган с определени сили. Когато човек възстанови хармонията си с Природата и силите на Природата протичат хармонично, неговите органите възстановяват здравословното си състояние. Това значи, на религиозен език, че когато човек е готов да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля, здравето му се възстановява и работите му се оправят. И Христос дойде на Земята да помогне на онези, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват Волята Божия и да служат на Бога. И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога."

"Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви погрешки. Човек не трябва да се оправдава за погрешките си, било с условията или с другите хора, но да ги признае в себе си пред Бога и да работи за тяхното изправяне. Не изправя ли погрешките си, той дохожда до едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте, да се развива. При това положение, каквото и да мислят окръжаващите хора за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изповяда ли погрешките си, той възстановява отношението си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. Такъв човек има вяра, върху която е изградил живота си. От човека се изисква разумна вяра, а не суеверие. Истинската вяра, както и истинската обич, подразбира работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодарение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът ви се прекъсва. А щом животът ви се прекъсва, нещастията идват едно след друго.

Следователно, ако страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отношения с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно. Човек живее в един Божествен свят, който е хармоничен, но той, със своите мисли, чувства и постъпки, нарушава тази хармония и с това си създава своето нещастие и страдания. Всяка мисъл, чувство и постъпка оставят своя отпечатък както в Природата, така и върху човешкото лице и тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мислите и чувствата си човек подобрява или влошава състоянието на удовете си. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли и чувства, в това време зрението му отслабва.

Ние трябва да знаем, че състоянието на нашите удове и отношението на хората към нас зависят от нашите отношения към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през целия ден ще върви добре и той ще бъде весел и готов на услуги към всички свои приятели и познати.

"Няма по-велико нещо от това, Бог да проговори на човека чрез Своите мисли и чувства и да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора. Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога. Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работата си без мисъл за Великото в света. Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Човек трябва да бъде като дете към Бога, за всичко да се отнася до Него. Каквито са отношенията на хора. които се обичат, такива трябва да бъдат и отношенията на човек към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, за да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява. При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".

"И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели. И Христос, когато беше на кръста, се обърна към Бога с думите: "Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си". С други думи Христос се обърна към Бога със следните думи: Господи, понеже бях свързан кар-мически с греха на хората, Аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося докрай. Ето, сега предавам Духа Си в Твоите ръце, натоварен с греховете на човечеството. След това тежко изпитание дойде Възкресението на Христа. С Възкресението на Христа настъпва нова епоха в света - ликвидиране кармата на човечеството. Христос не можеше сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. Така и всеки човек не може сам да реши въпросите на своя живот, ако не е свързан с Бога. А за да бъде свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек.

"Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял".

Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...