Jump to content

Recommended Posts

6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА

Много пъти вече казах, че нямам намерение да тълкувам Евангелията, но искам само да посоча някои моменти от тях, които ни показват техния окултен произход и окултен характер. Затова сега ще се спра накратко на проповедта на планината, която започва с деветте блаженства.

Когато Христос е говорил или действал, Той не е правил това случайно или инцидентно, но с всяка Своя проповед и с всяко Свое действие Той е вливал нови сили в земното развитие, и специално в развитието на човека. Той ясно е съзнавал мисията Си, че е дошъл на Земята да постави началото на една нова епоха в човешкото развитие. Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах.

Така че, планинската проповед е епохално явление. С нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза в света със слизането на Христа на Земята. Христос не е само една личност, Той е една творческа сила, която влиза в живота на човека и човечеството и създава нова епоха в неговото развитие. До времето на Христа човекът и човечеството се развиваха под влиянието на външни импулси. Със слизането на Христос на Земята, със силата, която Той изля в земното развитие, Той стимулира Божествените сили в човека и от този момент нататък човек започва да се развива под импулса на Божественото, което е вътре в него. Това Божествено намира своя върховен израз в това, което наричаме човешки аз или развитие на самосъзнанието. Учителят казва някъде: "Самосъзнанието - това е зазоряване на Божественото в човешкото съзнание".

Това е именно новото, което влиза в света с идването на Христа на Земята. В миналото законът бе даден на Мойсей на планината Синай и бе записан на каменни плочи. Тогава народът стоял долу, в подножието на планината, и се вълнувал какво става горе, на върха на планината, където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него. И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа. Затова той се вълнува. С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа.

Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало.

Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека.

Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците. Тя е началото на Христовата дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството.

Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение.

Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството.

Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа. Значи, косвено, проповедта на планината има отношение и към народа. Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека. Но когато в човека постепенно се пробуди самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си.

За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците.

Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане".

Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа. Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед.

В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините".

Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете.

Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради.

Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед.

От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло

- Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа.

Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна. Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед.

Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите. Това значи, че най-първо съществува идеята, която постепенно се въплъщава в материална форма.

Блаженствата и следващите ги непосредствено думи за Солта на Земята, за Светлината на света, за Града на планината - тези думи показват духовния първообраз на това, което трябва да бъде съградено. Блаженствата ни рисуват първообраза на духовния човек. Следващите думи ни рисуват първообраза на духовната общност.

Думата блажени, с който започва планинската проповед, ни издига в духовните висини. Но следващите думи

-" нищите духом", веднага ни смъкват на Земята, защото нищи съществуват само на Земята. С това ни е показано, че планинската проповед води от Небето на Земята, където е Скалата, защото на Земята трябва да бъде съграден новият храм на човечеството, основите на който Христос полага с планинската проповед.

Деветте блаженства и думите за Солта, Светилото и Града на планината са последвани от една група свързани в себе си раздели върху Закона. От 6-те раздела, последните пет ясно са свързани един с друг с това, че всичките започват по един и същ начин: "Чули сте, че е речено..., но Аз ви казвам..". Също така, от тези пет раздела първите три са свързани в едно цяло с това, че при тях първото изречение съдържа думите: "на древните". "Чули сте, че е речено на древните..., но Аз ви казвам..".

По този начин виждаме, че това, което се говори в петата глава, се оформява в три групи, както следва:

1. Деветте блаженства;

2. Думите за Солта, Светлината и Града и свързаното с тях;

3. Думите за възобновяването на Закона.

Останалата част на планинската проповед, която се простира в шеста и седма глава, е съставена също от три групи раздели, които се състоят от по три части.

Първата група обхваща разделите за даването на милостиня, молитвата и поста. Втората група съдържа едно тайно предупреждение, започващо с едно не: Не събирайте съкровища, не се грижете, не съдете. И третата група има задача да изкаже три съобщения за новия живот в Духа: молитвата като път към духовната област; вратата като начало на духовната област; различаването на духовете като оръжие на духовната област.

Казаното дотук за планинската проповед показва, че цялата проповед може да се представи в следната схема-таблица:

1. Деветте блаженства, които се групират на три групи по три блажества.

2. Думите: "Вие сте Солта", "Вие сте Светлината на света", "Град на планината не може да се укрие".

3. Установяването на Закона.

Христос казва: "Аз не дойдох да разруша Закона, но да го изпълня".

"Чули сте, че е казано на древните: "Не убивай", но Аз ви казвам..."

"Чули сте, че е казано на древните: "Не прелюбодейст-вай", но Аз ви казвам..."

"Чули сте, че е казано на древните: "Не престъпвай клетвата си", но Аз ви казвам.."

"Чули сте, че е казано на древните: "Око за око, зъб за зъб", но Аз ви казвам..."

"Чули сте, че е казано: "Обичай ближния си, мрази врага си", но Аз ви казвам.."

4.Три групи от по три раздела:

- Първа група:

Когато давате милостиня;

Когато се молите;

Когато постиш.

- Втора група:

Не събирайте съкровища;

Не се грижете;

Не съдете.

- Трета група:

Искайте и ще ви се даде;

Влезте през тясната врата;

Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духовете.

Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа. Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление.

Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното. Когато човек дава превес на телесното, с това той убива духовното в себе си. Планинската проповед определя три степени на убиване. Тези степени на убиване са изразени с думите: Който се гневи на брата си, който казва на брата си рака, и който казва на брата си безумни. Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път. С втория вид убийство се засяга целия народ - защото синедрионът е представител на народа. Това е убиване на човека в човека, с което са засяга целия народ. Третият вид убийство, при което човек казва на брата си "безумни", има отношение към цялото човечество и затова го очаква ад - най-тежкото наказание.

Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия духовен елемент. Всяко смесване на низшето душевно с духовното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето, е прелюбодеяние. Това става с примесването на нечистите чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност спрямо посятите и заченати в душата семена да Духа.

Непосредствено след думите за прелюбодеянието стоят думите: "Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли..., ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си..." Интересно е защо става дума за дясното око и за дясната ръка. Човек гледа и с двете си очи и действа и с двете си ръце. Значи тук има скрит по-дълбок смисъл. Човешкото тяло е поляризирано на положително и отрицателно, на мъжко и женско. Дясната страна е положителна, мъжка, а лявата е отрицателна - женска. Дясната ръка е, която напада, а лявата (женската) е, която отстъпва. В дясната страна се изразява по-силно стремление към земното, докато в лявата страна се изразява бягството от земното, стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката. Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното.

Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно. Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...