Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_12_25 ПРАВИЛА И СЪВЕТИ25 декември, 1925 г., Клас на Добродетелите, София

София Клас на Добродетелите

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 22 октомври 2012 - 11:21

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.).
Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПРАВИЛА И СЪВЕТИ



''Лекция от Учителя, държана на 25 декември, 1925 г.''

Тайна молитва


Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение. Към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промени, има растеж. Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличение става по механически начин.

Отношение на живота - по форма, по съдържание и по смисъл!

Ако някой не може да влезе в къщата, защото е пораснал, нито вие сте виновни, нито той, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност.

В света стават промени, за които ние се учудваме въпреки волята си.

Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? a, b Коя е третата линия, с която мерим? c . а е равно на с, b е равно на с, следователно a е равно на b.

Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим. Едната линия, това е човешката личност, чувствата, това са неговите ближни. Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи в това, че се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.

Публикувано изображение

Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1). И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.

На какво е равно X? Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности. X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т. н., X равно на десет. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което e X за вас, е единица за мене. Туй, което е X за едного, е двойка за вас.

Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене. Нали в съвременния живот душата е един X. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9.  (Кога е равна на единица?)  - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе.

Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки. Затова аз наричам страданията закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате. Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.

Три линии могат ли да бъдат успоредни? - Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? - Могат.

Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас. Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма. Единият има възможност да устои на думата си. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам!“ - То е друг въпрос.

Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад. Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво. - „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава не се карат, погодяват се.

Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!“ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?

Правилото: Всички наши мисли, чувства и действия са направени здраво или не. Законът е: Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено.

Човек трябва да яде с благодарност. Ако яде с благодарност, той ще се измени. Не се изискват много години, то е една минута, една секунда. Той не може да го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна и той не знае кога е станала. За пример имаш един приятел, не искаш да го видиш, че нещо се е изменил, но той пак ти е приятел. То е от Бога. И Господ ти казва: „Той ти е донесъл цял сервиз...“ Туй не е постижение, а е неразбиране на нещата. Щом разбираш този човек, когото не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде има мед, къде са цветята.

(Ти не можеш да обичаш Бога, щом имаш противоречия. Тъй е и аз сега не вярвам, че обичам Бога.)  - Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват.

(Закуска в 11 часа с по две гевречета.)

Ако десет души за десет дни изорават двадесет декара земя, един човек колко земя ще изоре? - X . Или един човек за десет дни обработва един декар земя, десет души за десет дни колко земя ще изорат? Двама души за пет дни обработват един декар земя, двама души за десет дни колко земя ще обработят? - X . А двама души за 365 дни колко земя ще обработят? - X.

Когато се увеличава времето, увеличава се и работата; ако времето е същото, а увеличаваме хората, резултатът ще е същият.

Закон е: Имаш едно неразположение, казвам - ще продължиш времето. Неразположението е неразработена земя и затуй трябва да се обработи. Колко време ще ти вземе да изчислиш за колко дни ще я обработиш? Пък някъде ще увеличим броя на работниците, без да увеличим времето; в същия срок да свършат повече работа. Щом имаш неразположение, свържи се с 10 - 20 души добри хора и неразположението ти ще изчезне. Ако ви попитат кой е погледът на добрия, какво ще кажете? Лъчите на 90 градуса дават по-голяма топлина, но са много ярки и причиняват по-голямо дразнене. Същинските лъчи имат най-малък наклон. Има един ъгъл на падането на светлината, която иде от окото. Когато светлината пада по естествения наклон, това наричаме добър поглед. И чувството си има закон за проявата. Защото всяко чувство, всяка мисъл заемат микроскопическо място в организма. Проявата на чувството взема една стомилионна част от милиметъра, то е активно. Защото всички неща, които се проявяват, си имат форма. В природата всякога има една вътрешна обмяна - даваш и взимаш. Всичко, което е вътре, тече; това, което не тече, подразбира се - не тече всичко, което е под това, което тече.

Трябва да допуснеш противоречието, за да можеш да разсъждаваш. X е противоречието, искам да го определя.

Доказаното не може да се докаже и видимото не може да се види. Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица, във всички тези форми той върви, докато най-после дойде в една форма, която на вас ви е понятна - човешката.

Духовният човек включва религиозния, но религиозният не включва духовния.

Има известни положения, дето човек може да чувствува правилно само по известен начин. Чувствата може да се проявят правилно само по известен начин. В моралността, ако едно дете има една покрита кутия, учителят няма право да отвори кутията да види какво има вътре. Щом аз съм учител, аз съм ясновидец, мога да видя през капака. Всяко чувство и всяка мисъл е написана на лицето ми, прочети какво мисля за тебе. Той казва: „Какво мислиш за мене?“ Казвам: Прочети на лицето ми. Когато вали дъжд, природата завие лицето, да се не намацат буквите. Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, за да ги четеш. Природата казва: „Аз боравя с малките пространства.“ Човек трябва да знае, че светът е един непреривен интензивен поток, и да има всичкото смирение да се учи винаги. Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само кратко, а в дадения случай да знае кои образи са красиви. Защото не всяка мисъл, която минава покрай нас, е правилна, пък може и да е чужда. Трябва да различаваш доброто у себе си и доброто у другите и да го приемаш, ако е добро. Пък възможно е и лошите мисли аз да ги създавам. То е една възможност на свободната воля. Има начини чрез закона на интуицията да се дават знания. Преди всичко трябва да развивате интуицията, пък после, след години може да се ползува- те от плода на тази интуиция. Човек трябва да бъде буден, макар и да остави всичко да тече до него, но трябва да пази равновесие вътре.

Човек не трябва да се гризе, но да има разположение вътре, на душата си. Здравословното състояние зависи от онази морална чистота. Пред Бога човек трябва да бъде всякога чист, да отвори душата си пред невидимия свят, пред Бога, пред ангелите и пред хората. Когато крие нещата, той се намира под един цветарник. Човек трябва да отвори душата си пред невидимия свят, за да може да обнови душата си. Имате един приятел и между вас се ражда спор. Най-първо ще определите разумен ли е той, ходи ли по Бога. Ако той не може да ви изведе от това положение, значи има друг закон, който ви ръководи и двамата. Ако не можете да се примирите, или във вас има една погрешка, или той не е на правата страна, или вие не сте на правата страна. Погрешката е или ваша, или негова. Две положения има, които могат да бъдат верни. Защото ако хората ходят по Бога и не могат да изгладят малките работи, не зная какъв ще бъде този живот по Бога. Най-напред ще видя разумен ли е той, ходи ли по Бога; съществуват ли тези три положения, всичко е вътре.

„Само Божията Любов носи пълния живот.“

(В 16 часа същия ден, В салона.)

Под млади сестри разбирам от какво вещество са направени, а под нови - тяхната проява. Когато аз се радвам на всичко, това е конкретната идея за служене на Бога. Когато човек служи на Бога, той е много внимателен. То е най-хубавото учение. Аз съм опитал туй учение, в него Божественият принцип работи. Сега аз ще ходя за Господа и се радвам, че мога да ходя. Радвам се. Свободен съм. Тръгна, мине някоя кола, каруцарят каже: „Качи се!“ Когато се случи да е кално и да не мога да мина през калта, тогава се възползувам от поканата. Рече ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в мен се радва. Тогава човек, като е здрав, казва: „Аз ще служа на Бога.“ (Кое е по-високо, доволството или радостта?)- Доволството идва от работата, че добре е свършена, а радостта идва от това, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме. В радостта има едно разширение, ти се радваш, весело ти е. Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си.

Тази идея, която разбирате, без да ви я обясняват, тя е от Бога.

Тази идея, която наполовина трябва да се обясни, тя е на ближния.

Тази идея, която искате напълно да се докаже, тя е идея на личността.


Хората искат да си обяснят някои работи. Аз зная,

Божествените работи остават необясними. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне. Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.

Когато хората духовно се менят, значи те растат. Ако от дванадесет души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят? Първата година дванадесет души, втората двадесет и четири, третата четиридесет и осем, четвъртата деветдесет и шест и т. н.

„Добрата молитва“

''Лекция от Учителя, държана на 25 декември, 1925 г.''


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Клас на Добродетелите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни