Jump to content

20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА


Recommended Posts

20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

Тия дни случайно, т.е. без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30 януари 1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия.
В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколко дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен. Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата.
Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона. Тогава долових ясно мисъл, че настойчиво ми се казва в съзнанието (дали беше гласът на интуицията ми или светъл дух ми внушаваше - не зная): „Не се събличай, но иди веднага в болницата да посетиш твоя приятел Четвъртаков." Аз умствено отговорих: Нека се отложи това за заранта, защото е късно и аз не зная и пътя за болницата. Възрази ми се неодобрително: „Не! Още сега ще отидеш! Като си идваше тук, нали видя при една от масите пред казиното в градината в компания твоят стажант Зографов? Той ще те заведе до болницата." След този умствен разговор, аз си наложих шапката и тръгнах. Близо до болницата срещнахме управител - лекаря на болницата д-р Андреев, с когото се познавахме. Запитах го ще ме пуснат ли по това време да видя Четвъртаков? Той ми отговори: „Кажи, че аз съм казал да те пуснат. Четвъртаков, по моя преценка, ще живее още около една седмица." Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам с стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титулярят му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да подведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност, смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение.
Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има. Отговорих му, че съм донесъл от град Русе, дето преди да дойда в Свищов бях председател на Районния комитет за „Стопански грижи и обществена предвидливост" (СГОП) първокачествен балкански кашкавал. И че ако в свищовските сладкарници има само един шоколад, на мене ще го дадат.
Рано заранта отидох в най-голямата сладкарница и запитах съдържателя може ли да ми продаде един шоколад, че ще го нося на тежко болен човек. Той ми отговори: „Не обичам да лъжа. Имам три шоколада, но не ги продавам. Нужни ми са при направата на сладки." Запитах го познава ли ме. Отговори, че не ме познава. Тогава аз му казах, че съм мировият съдия Тошев - началник на Съдебно-контролния отдел при комитета на СГОП и че всички търговци в града са в тревога от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки.
„Наистина много се говори за Вас, но аз не Ви познавах. Много се извинявам. Заповядайте един шоколад." И ми подаде един голям шоколад. Попитах го колко струва, а той ми каза: „Щом е за болен, не искам пари." Платих му шоколада и отидох в Съдилището. Дадох пакета с кашкавала и шоколада на разсилния си и му казах да отиде много бързо в болницата и да го даде лично на Четвъртаков. След малко разсилният ми се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал. Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния живот на човека.
Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек с тържествуваща, предана и непоколебима вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите! Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов живот - на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща за призваните в Божия път - няма!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...