ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА

[Dela]

ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА

Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Както горе, тьй и долу; както долу, тъй и горе. Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот. Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото.

С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената.

Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога. но както човешкото тяло, както човек е троичен, така и

Вселената е троична и се състои от три проявени плана, наречени съответно физическо поле, духовно поле и умствено или Божествено поле. Учителя нарича по някой път тези полета феноменално, реално и идеално. Той ги нарича светове и е по-право. Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло. И по закона на съответствията човешката глава отговаря на умственото поле, дробовете, средният човек, отговаря на духовното поле и стомахът отговаря на физическото поле. Както в човешкото тяло функционира единният Живот, който се диференцира и обособява в трите полета и е един и същ, само че диференциран и приспособен към определена степен на съзнание. Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух. Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот.

Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя. Третото подполе на материята обгръща форми от най-еластична материя, чието съществуване все още не се подозира от съвременната наука. Четвъртото подполе е на етерната субстанция, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер. Това е една субстанция с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други. Тази етерна субстанция образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете. Учението на Хермес ни учи, че това поле има седем подделения, както и всички други по-малки полета. Петото подполе е полето на енергията, която обгръща познатите форми на енергията, известни и на съвременната наука, като нейните седем подразделения са следните: светлина, топлина, магнетизъм, електричество, привличане (притегляне), включително и гравитацията, сцепление или кохезия, химическо сродство и други, както и някои други форми на енергията, посочвани и споменавани от съвременните научни изследователи, но все още не са именувани и класирани.

Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум. Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва.

Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят. Те се считат за Божествени сили.

Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата.

Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия.

В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества. Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие. Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес. Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух. Последният сам по Себе Си е непознаваем и непостижим, но се изявява чрез вътрешно разгръщане на отделните духове в тяхното прогресивно развитие. Затова Учителя казва: Бог е едно единство, което се проявява като множество. Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения свят, е едно изявление на Абсолютния Дух.

Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие.

Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят. В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове.

Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм.

В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес:

Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове. Така Принципът на Ума се прилага към всички полета, защото те всички са свързани в едно цяло в Ума на Абсолютния Дух. Принципът на съответствията се проявява във всички полета, защото съществува едно съотношение, една хармония, едно съзвучие и съгласуване между различните полета. Принципът на вибрацията също се проявява във всички полета, като единствената разлика, която съществува между отделните полета, се дължи и се създава от различните степени и скорости на трептения или вибрации. Принципът на ритъма се проявява също във всички полета, защото във всички има прилив и отлив, покачване и падане в един равномерен тон. Принципът на полярността също се проявава във всички полета и светове, като всяка последица си има своя причина и всяка причина има свое последствие. Седмият Принцип, наречен Принцип на пола, или, както Учителя го нарича, Принцип на Единството или още Принцип на двойнствеността на активното и пасивното начало, като Принцип на творческата енергия, се проявява във всички полета и светове. Така че Принципът на съответствието или аналогията е един от най-великите Принципи на всемирното проявление.

От това проявление на седемте Принципа в трите свята - физически, духовен и умствен - произлизат двадесет и двата големи Аркана на Херметизма, за които ще говоря по-нататък. А малките Аркани са петдесет и шест и представят методите за проявление на седемте Принципа в различните полета на трите свята. Петдесет и шест е резултат на седем по осем, като седем са Принципите, а осем е числото на безкрайното възможно проявление на тези седем Принципа в трите свята и техните подполета.