Jump to content

22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ


Recommended Posts

22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ

На „Опълченска" съм, дето всеки ден отивах да работя беседите на Учителя на пишеща машина. Често оставах на обяд, без да се връщам у дома и след обяд отново да дохождам да губя време, защото живеех доста далеч - на „Оборище" 26.
И този ден останах на обяд, дето обикновено на трапезата оставаха много братя и сестри. Седнала бях на стол, непосредствено до Учителя.
Едва започнах да се храня, когато нещо особено се случи с мене. Усещах, че се спущам в дълбок, необикновен, дълбок кладенец. Спущам се надолу, но нито виждам някакво дъно, нито усещам почва под краката си. Станах някак си неспокойна, но това все още се търпи Обаче нещо друго ставаше: над мене отгоре се сипеха безброй искри и ситна жар. Това вече беше непоносимо: палящите искри, както аз нарекох този огън, ме гореше и палеше цялото ми тяло. Всеки момент положението ставаше по-тежко, горях от искрите и ситната жар, която безжалостно се сипеше върху мен.
Какво да правя, питам се. Да изляза от кладенеца - невъзможно. Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много тесен и палещите искри се сипят отгоре безспирно. Всъщност физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути. Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме извадиха. Аз се почувствувах и психически вече свободна, като че нищо не е станало и продължих да се храня. Погледнах към Учителя и към братята и сестрите, които още продължаваха да се хранят. Обаче аз се храня и същевременно си мисля: какво беше това състояние, което изведнъж се прекрати. Мисля, но не мога да си отговоря. Не мога да си дам никакво обяснение.
Обядът свърши и Учителят стана, готвеше се да се качи в стаята си. Станаха и братята и сестрите. Последна станах и аз. Качих се в стаята, в която Учителят приемаше гости и го помолих да ме приеме, за да го попитам нещо. Той се спря и както беше прав, набързо му разказах своята опитност, през която току що минах, защото не мога да я разбера. Учителят ме погледна сериозно и каза: „Дадоха ти една опитност само за пет минути, за да видиш и опиташ силата на отрицателните мисли и ти едва я понесе. Това са отрицателните мисли и настроения на духовенството."
Представих си ясно, наистина, какво носи и понася Учителят и то от ония хора, които минават пред себе си и пред обществото, и народа си като Божии служители. И това са ония хора, на които Учителят е готов да подаде ръка така братски, както и на всички хора, които приемат тази ръка за помощ и подкрепа.
Много, много благодарих на Учителя, че и на мене се даде микроскопическа възможност да опитам ярко силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божии служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувствуват онази любяща и безкористна ръка, която им се подава навреме, когато и те, както и цялото човечество се намира на кръстопът. Опълчиха се тези хора и така се развилняха, че днес всички хора трябва да се червят и срамуват за действията на най-отговорните лица на времето си.
Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали.
Ако днес още не, то поне утрешният ден иде спасението на Цялото човечество. Мощната ръка му е подадена и няма да отстъпи от задачата си.

27 август 1967 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...