Jump to content

7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ


Recommended Posts

7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ

София, 30 септември 1966 година.

Празник е днес - Великомъченица София с трите си дъщери - Вяра, Надежда и Любов.
Ако те търся, Господи, във висините на космоса, не ще те намеря - там помен няма да остане и от мен.
Ако те търся, Господи, в дълбините земни, дето лава кипи и клокочи и там не ще те намеря, защото в пепел ще се превърна аз.
Ако те търся, Господи, в необятната шир на вселената и там не ще те намеря, защото си неизмерим.
Зная, Господи, че си Любов. Тогава как и къде ще те намеря?
Един тих глас ми нашепна: За да ме намериш, търси ме в ръката на любещата майка, която крепи нозете ми, когато съм слаб и немощен.
Търси ме в очите на смирения, който е дал път на любовта в себе си.
Търси ме в човешкото сърце, което всякога се моли и уповава на моята милост.
Търси ме в човешката мисъл, която преди да изрече някаква дума, поставя истинността й на изпит.
Най-после потърси ме в човешката воля, т.е. в действията на човека, на онзи човек, който първо е възлюбил своя Създател с цялото си същество, а после и своя ближен като себе си.
Потърси ме и ще ме намериш във всичко живо, което те обикаля: във всяко семенце, което никне, расте, цъфти и зрее; във всяко живо същество, което пълзи и лази, което ходи по земята, което лети и хвърка из въздуха.
Потърси ме и в човека, своя брат, в който край на света и да живее, който стои прав и мисли за великото и красивото на земята и на небето, който се вслушва вътре в себе си, дано там някъде чуе химна на своята душа и заедно с всички хора по лицето на земята запее този химн: „ВЕЛИК СИ ТИ, ГОСПОДИ, ВЕЛИКИ СА ТВОИТЕ ДЕЛА. ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО!"
Чуеш ли този химн, ти сам ще си отговориш на въпроса къде си Ти, Господи. Сам ще си отговориш: Намерих те, Господи, във всички Твои дела, на земята и на небето - в реки, морета и океани, в планини и долини, във всичко живо, което ги обитава.
Виждам Те, Господи, и на небето, в ония безбройни звезди и слънца, далечни за човешкото око.

*

Тези няколко реда написах по случай неизразимата си благодарност за отново възстановеното ми здраве и за подкрепата и участието на моите близки в това възстановяване. Пиша тия няколко реда и в памет на нашата добра и незабравима сестра Надя по случай 20 години от нейното заминаване. Споменът за доброто, красивото и светлото, което тя носеше в себе си не само че не се е отдалечил от нас, но и всеки ден изгрява с по-голяма сила и светлина.
Писано на 30 септември - Надиния имен ден -1966 година.
Забележка на редактора: За Надя рождената сестра на Паша Теодорова.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...