Jump to content

12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА


Recommended Posts

12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА

Иде пролетта!
Иде новият ден!
Иде новият живот!
Ето тия думи прозвучаха един ден през 1920 година в малкия салон, находящ се на ъгъла на улиците „Раковски" и „Граф Игнатиев", който Братството беше наело за беседите на Учителя.
И тъй, слушаме беседа в новия салон на улица „Раковски". Часът е вече десет и половина преди обяд. Учителят говори и ние слушаме с внимание и разположение.
В този момент вратата на салона се отваря неочаквано и вътре влиза една жена, на вид скромна и скромно облечена, на всички непозната. Тя застана на средата на салона и с ръце, свити на юмрук, се обърна с поглед към Учителя и силно възбудена започна да говори енергично: „Докога ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя им? Докога ще объркваш умовете им?" Повече тя нищо не можа да каже. Възбудата и беше голяма. Тя спря да говори, като че очакваше да получи нещо. Какво очакваше по нейному, не зная, но наистина получи нещо, което може би най-малко очакваше. Тя чу гласа на
Истината. Тя видя, може би непонятно за нея, живата въплътена Истина, образец на живота.
Какво беше нашето настроение след думите на неканената и непозната гостенка? За всички не мога да говоря, само за ония от нас, които по-добре познавам. Те се настроиха, но не се проявиха. По настроение те приличаха на предания ученик на Христа, който отряза ухото на един от слугите на първосвещеника. Всеки беше готов да се прояви по своему, но като погледнаха към Учителя, се въздържаха.
Учителят с тих, спокоен и кротък глас се обърна към новодошлата и заговори: „Права си, сестра, аз съм виновен. Моята вина седи в това, че аз съм първата прелетна пойна птичка, дошла да оповести на хората, на цялото човечество, че иде вече пролетта. Иде новият ден! Иде новият живот! След мене ще дойдат безброй прелетни пойни птички, ще дойдат хиляди и милиони, и те ще огласяват въздуха със същата песен: Иде вече пролетта! Иде новият ден! Иде новият живот! Идат светли дни! Тази песен ще се пее по всички краища на света."
Учителят престана да й говори и с погледа си като че искаше да й каже: Сега си свободна, ако искаш, можеш да си отидеш. Тя, успокоена на вид, не каза нито дума, леко се поклони и бавно се отдалечаваше с лице към нас и с гръб към вратата, която тихо се отвори и затвори след нея.
Без никакви коментарии и никакви разговори от наша страна, Учителят, пак тих и спокоен, както по-рано, продължи беседата.
Сега, обични братя и сестри, аз използувам случая да ви поздравя с настъпилата вече пролет, 22 март, като първи ден на очакваната с радост и с нетърпение пролет, като първи ден на Новата духовна година, като ден от вечната пролет, като един от дните на вечното благоденствие, за което Учителят говори. Хубав беше и месец февруари, хубави са всички дни пред нас и след нас, защото всеки изминат и всеки настъпващ ден носи нещо ново за човека. Всички дни ни поднасят нещо скрито, но велико. Те ни откриват по един или няколко реда, или най-много по един лист от книгата на живота, в която се крие някакъв ценен урок. Каква по-велика книга можем да търсим от книгата на разумната природа, от необятния космос? Днес множество учени посвещават целия си живот да изучават тази книга, да проникнат в гънките й, да намерят там онази светлина, която посочва пътя на малки и големи. Днес държавите изразходват милиони и милиони средства, създават ракети, кораби, спътници, които отправят към необятната вселена, към космоса, да разберат неговите тайни, да стане познат за нас свят. Та когато бе създаден човека, не му ли се даде право да изучава необятния свят около себе си? Нищо не е скрито от човека, но от него се иска усилие, труд и работа.
Ето пролетта, която очакваме. Колкото и да е кратка, тя ни говори за вечната пролет, дето слънцето вечно свети за човешкия ум и осветява пътя му към света на Истината; дето слънцето вечно грее и стопява онзи мраз от човешкото сърце, който пречи на неговото добро разположение към всичко живо на земята, към творенията на Великия разум. Това слънце вечно свети и грее, за да укрепява човешката воля към постоянен труд и работа. Нека човешките ръце не отслабват, но да укрепват заедно с неговата воля да твори и създава, да учи и прилага.
Позволявам си да Ви поздравя за пролетта с думите на Учителя:
ИДЕ ПРОЛЕТТА! - ИДЕ ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ - носителка на вечното благоденствие.
ИДЕ НОВИЯТ ДЕН - идат новите условия на живота за работа и учение.
ИДЕ НОВИЯТ ЖИВОТ - който ще преобрази човека, да стане нов човек. И земята ще се преустрои, да стане нова земя и ново небе.
ИДАТ СВЕТЛИ ДНИ! - Когато истината и светлината ще господствуват в света; когато доброто ще тържествува над злото; когато любовта и приятелството ще бъдат разменна монета между хората.
Казано е във великата книга на живота: Иде пролетта на земята, когато земята ще се изпълни със знание за Великото, Красивото, за Разумността, за Великото начало в живота. Казано е още, че ако хората престанат да говорят и проповядват за това велико знание, камъните ще проговорят, но това знание ще се оповести на света.
Учителят е изказал тази истина с думите: Хиляди и милиони пойни птички ще дойдат, безброй птички ще прелетят от знайни и незнайни светове, и ще огласят цялата вселена с новата песен на Великата Любов, на вечната пролет.
Жената, именно, влезе в храма на Словото, на Истината със свити юмруци, със скритото от нея желание да чуе Истината. Тя чу гласа на Истината, разтвори юмруците си, поклони се и излезе. Тя отиде в света да търси и там истината, та един ден, като носителка на любовта, да изтрие всяка сълза от очите на страдащите с плащеницата на Истината, чието име малцина знаят и познават.
Бъдете здрави и бодри, обични братя и сестри!
Жив свидетел на горния образцов пример:
Паша Теодорова

София, март 1966 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...