Jump to content

I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ


Recommended Posts

I. ПАША ТЕОДОРОВА (1887-1972)

ОПИСАНИЕ НА ЖИВОТА Й

1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Вергилий Кръстев (В.К.): Разкажете ни за Паша Теодорова.

Гена Папазова (Г.П.): Най-напред трябва да Ви разкажа нещо за най-близките й, защото тя не е живяла сама. Това бяха три сестри: Надя, Аня и Паша. Надя е Надежда, Аня си е Ана, а Паша - Параскева. Те са родени от Мария и Петър. Мария е майката - българка от Болград, а Петър е руснак, точно от кое населено място, там не знам.

В.К.: Те там са се оженили в Болград.

Г.П.: Те там са се оженили, там са имали три деца. Павел, Федя, Теодор и Катя, която се е поминала. Тъй че тука те идват с двете си момчета.

В.К.: В кои години идват?

Г.П.: При освобождението на България, точно не мога да ви кажа, но ще ви кажа това, че Надя е родена в 1883 година, най-голямата, след освобождението на България, Аня -1885 година, Паша -1887 година.

В.К.: Сега вие знаете ли кога са отишли родителите на Паша в Болград, 1810, 1818,1828 година ли? Защото има три емиграции.

Г.П.: А, не зная, но зная едно, че са били доста богати родителите им и са били три момичета. Едната е Лиза, която е съпруга на професор Шишманов, другата е Льола, която е Елена, значи женена за един неблагонадежден българин, който като наражда десетина деца, оставя майката с децата и избягва. Къде отива, Господ го знае, и тези деца немили и недраги се поемат отчасти от едната леля, отчасти и от другата леля. Аз познавам от тези деца, немили-недраги, познавам само две момичета. Това е Петя Гъркова и Дора Гъвълюбова. Те са значи братовчедки на Надя, Аня и на Паша. Имаха роднински връзки с фамилията Берманчеви. Те са известни. Зная, че единият беше ветеринарен лекар, другият пострада от войната, отрязаха му крака и стана директор на едно училище за сираци от войната. Това бяха техните роднински връзки. Сега Павел, братът на Паша, го познавам. Федя, другият брат, не познавам. Павел беше много интелигентен човек. Бил е във Франция, френски говореше, както французин говори, пише като французин, и проза и поезия, на български също, обаче беше пияница. Седне в някой локал, без пари, защото няма, той ги пропил. Седне в някой локал, на бърза ръка със съседа си по маса, хоп, направи му някаква скица, ама поетична и оня го почерпва. И така немил- недраг си отиде този човек, Федя се разболя от туберкулоза. Разболял се, аз не го заварих. Аз се запознах 1920 година с Паша, а той беше вече покойник. Много качествен човек. Високо морален, работлив, интелигентен. Интересно, че всички знаеха езици. Къде са ги учили, не зная. Но сега, когато ви давам спомените за Паша и тя там казва това, което аз Ви казвам. Че Аня е свършила това, и това, и това. Тя говореше немски и френски съвсем свободно. Тя беше в Хага, на дружеството на българските жени, на един конгрес интернационален на жените.

В.К.: Разкажете по-подробно за Аня.

Г.П.: Аня, да, сестрата на Паша. Много културни хора, пианистка, предаваше музика, предаваше български, руски, френски и немски. Надя страдаше от мигрена. Беше зъботехник, обаче сестрите не й позволяваха да работи, защото в къщи тя беше абсолютно нужна. Тогава други бяха условията. Тогава една учителка можеше да храни двама, трима и повече членове на едно семейство.

В.К.: Те се връщат от Болград след Освобождението. От какво се препитават?

Г.П.: Ами бащата е бил туберкулозен и се поминал тука в България.

В.К.: В коя година?

Г.П.: Паша е била на шест месеца.

В.К.: А тя беше родена през 1887 година.

Г.П.: Значи в 1887 година той се е поминал.

В.К.: А в кой месец и кой ден е родена Паша?

Г.П.: Това не знам. Даже ако щете аз не знаех и името на баща й, че по-после се сетих от паспорта й, че е Петър. Защото те говореха „папа", „маминка", „папа", „маминка", и аз не знаех името даже на майката, с голяма трудност си припомних, че името й е Мария. Защото тя беше само „маминка", но беше стълб за тях. Тя беше умна, разумна, не само умна.

В.К.: Бащата си заминава, а препитанието изрично на семейството е от майката.

Г.П.: Препитанието от майката, но децата едно по едно израстват. Майката е богата, не знам сега това богатство дали е било лично нейно или е било и на съпруга й, обаче ходи често в Болград, продава там земи и с тези земи доизглежда децата си.

В.К.: Вие миналия път ми казахте, че някакви „десетини" продавала.

Г.П.: Именно „десетини". Такава мярка за земя е имало, „десетини" продава.

В.К.: По онова време тя е в руската империя Болград.

Г.П.: Ами да, това е Русия.

В.К.: И така те се издържат.

Г.П.: Така те се издържат и когато аз пазих едно писмо, о, какъв престъпник съм. Намерих едно писмо как съм огорчила Паша. А хем го знаех това писмо, хем на времето не се досетих. Когато преглеждах някои нейни неща, ще ви кажа после къде, не у тях, аз веднъж се засмях на едно неграмотно написано писмо. А това е писмото на умирающия й брат Федя, който отива в Германия, там да се лекува. Там има много близка приятелка и там той пише: „Понеже завършихте с Аня висше образование, къщата да остане на Надя." Те обаче въобще не се разделиха и не стана нужда да се каже чия е къщата. Беше на всичките, там нямаше разногласия.

В.К.: И те тогава учат тука...

Г.П.: Надя, за нея искаше да се ожени музикантът и композиторът Добри Христов, за най-голямата - Надя. Тя не се ожени. Благодари му за вниманието така към нея, но предпочете да си остане така неомъжена. Аня също беше много хубава, много интересна, много интересен човек, с много възможности да направи семейство. И тя не се съгласи да се ожени. Паша, от същия тип. За семейство, лично семейство, раждане на деца и това не ги интересуваше. Сега Паша учи химия при професор Райков. Завършва химия - висше образование и става най-напред стажантка в Русе, а след това учителка в Първа девическа гимназия в София. И когато дъщерята на професор Райков също става химичка, той й казва: „Ще отидеш при Паша като стажантка." Значи тя е била толкова добра студентка и толкова добра ученичка, че е правила впечатление на професора си. Тя е автор на учебник по химия за осми клас - последният клас в гимназията. Такъв учебник тогава не съществуваше. Имаше за всеки клас поотделно, а една обобщителна част, обобщителен учебник за целия курс на гимназията нямаше. Тя беше автор. След това не съм виждала вече такъв учебник. После става стенограф.

В.К.: Сега тя е стенограф. Къде учи стенография? Казвала ли ви е? При кого е учила?

Г.П.: Мисля, че при Гълъбов.

В.К.: Той тогава е стенограф в Народното събрание и той има учебник. При него тя учи.

Г.П.: Да.

В.К.: Сега, тя е учителка в гимназията. Колко години е там?

Г.П.: Това не мога да ви кажа, защото нея я пак погват като човек с някакви идеи и не знам дали направо от Първа девическа гимназия дойде в Русе, когато аз отидох там да уча като ученичка. Това беше 1920-1921 година.

В.К.: И тя впоследствие идва и става стенограф в Народното събрание.

Г.П. Тя става стенограф в Народното събрание, но точно кога... Значи сигурно след уволняването й като учителка. Не мога точно да кажа, това не ми е известно. Но и там я уволняват, пак като разбират убежденията й. Тогава идва в Русе, но и там не й провървява. И там смятат, че тоз, онзи увлякла и т.н.

В.К.: И след това тя се прибира в София.

Г.П.: Тя се прибира в София, но вече като стенограф на Учителя. Тя преди това е работила с беседите. И преди това е била стенограф. И започва да работи само беседите. Те бяха три стенографки, обаче тя обработваше стенограмите и на останалите две. Те ги записваха, но те не можеха да ги обработват. Това бяха Савка и Еленка. Савка е родена от българин и германка. Еленка е от двама родители македонци. Майка й умира, тя свършва университет, става учителка. Савка също е с висше образование. И двете с висше образование. И трите стенографки бяха значи с висше образование. Но обработването на материала ставаше от Паша. Тя го и печаташе. Подготвяше го за печат, отива, казва на Учителя, серията е готова, къде и как да се отпечати. Отива в Казанлък - печатаха, в Стара Загора печатаха.

В.К.: Сега в Казанлък при кого печатаха там?

Г.П.: Камбурови бяха в Стара Загора мисля. А в Казанлък, не знам при кого беше това нещо.

В.К.: После в Русе печатаха.

Г.П.: И в Русе печатаха. При Малджиеви. И тука някъде печатаха в София, защото аз съм носила стенограми, не стенограми ами шпалти, но сега съм забравила къде съм ги носила.

В.К.: Аз съм виждал на първите издания че пише „Придворна печатница".

Г.П.: „Придворна печатница".

В.К.: Придворна, да.

Г.П.: И тука, знам, че са печатали и тука. Или съм ги давала на някого, който да ги занесе, където трябва. Не мога точно да кажа къде е станало. Сега, защо Надя не работеше? Тя искаше да работи. И Паша казва така: „Добре, Аня, нека да я пуснем да работи. А пък ние тук ще си вземем жена (на шега), ние ще си вземем жена да ни готви, да ни чисти. А пък да поддържа и къщата, нали хора ни търсят. Пък Надя нека да ходи да работи." Значи поставят я в такова положение, че ще не ще, да си остане в къщи. А в къщи работа при нея имаше много. Аз се чудя даже как се справяше, фактически на Паша помагах в къщи и аз. Защото когато аз дойдох, те тогава си направиха къщата на ул. „Карл Шведски". Тази къща я направиха на мястото на генерал Заимов, отпусната му при военните. Те са военен квартал там.

В.К.: Да, там имаше казарми, войници, толкова. Това го помня.

Г.П.: Ул. „Карл Шведски". Тази къща аз съм я измила от хоросана. Аз прозорците съм измила. Аз пренесох всичкия им багаж без пианото. От ул. „Оборище" там, направо през военната казарма, оградата беше полусъборена, та през нея минавах и ще ви кажа, един грамаден шкаф - библиотека, като му откача вратите и като се пъхна отвътре под шкафа и го дигна на гърба си. Аз носех, 100 килограма можех да нося на гърба си и го нося там. Викаха: „Абе какво е туй нещо, гдето се движи, само краката му се виждат?"

В.К.: Ха-ха-ха. Движеща се библиотека.

Г.П.: Само краката му се виждат, защото всичко друго е вътре в сандъка. Та така аз живях с тях и там останах, докато свърша.

В.К.: Коя година за пръв път се запознахте с Паша?

Г.П.: Ами 1920 година трябва да е било, защото две години бях в Русе. 1920 година трябва да е било

В.К.: Там как се запознахте? Тя там учителка ли беше?

Г.П.: Тя там е учителка по химия, нали? Правеше ми впечатление с нейната скромност, с нейното отношение към учениците, с всичко. Даже аз я обикнах и помня, тогава беше времето на Стамболийски. Имаше практика на учениците, ходехме на работа, както сега има бригади, и аз като не й знаех убежденията, пък ме наредиха и да готвя, защото те са малки ученички, майките им не са ги учили. Аз съм селянка, всичко знам. Та аз готвих боб. Та го готвя с мас. И на нея слагам повече мас така нали, защото аз си я обичам. Горката, и тя го ядеше заради вниманието, което й се отделяше. Толкова деликатно същество беше. А иначе в къщи, каквото правя аз сега, на постни чорбички. Тя беше много стилен човек, значи. И да не ми накърни любовта към нея, тя го яде тоя боб.

В.К.: Значи първите ви контакти с нея са в Русе.

Г.П.: В Русе.

В.К.: Като ученичка.

Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе.

В.К.: Искам пак да се уточним, ние това пропуснахме. Вие сега се казвахте Гена Папазова коя?

Г.П.: По баща? Йонева Папазова.

В.К.: В коя година сте родена?

Г.П.: 1903 година.

В.К.: Месец и дата?

Г.П.: 18 септември по стар стил.

В.К.: 18 септември. Вие живеете в Русе. Баща ви си заминава.

Г.П.: Моят баща е в село Дебелец. Друг път, когато стане дума за мен, сега за Паша говорим. Ще ви кажа какво представляваше моят баща.

В.К.: Не, понеже искаме да свържем, нали разказа за теб и рода ти.

Г.П.: Моят баща беше сираче от 12 години, кръгъл сирак. И на тази годишна възраст поема да гледа две деца по-малки от него. Ходи по градините като работник. Такива градини - и в Русия, в Румъния. Оттам научил немски и влашки, румънски. Като много добър градинар израсна и после започна да се занимава със селекция и със семепроизводство на зеленчукови култури. И нас ни беше опънал всички на работа. Всичко у нас, всичко на работа, работа, работа. Друго не съществуваше.

В.К.: И той, кога си заминава баща ви?

Г.П.: Баща ми си заминава 1922 година, края на декември.

В.К.: Края на декември. Вие оставате сираци.

Г.П.: Аз оставам вече сирак, защото мама не можеше. Целият имот се разпръсна. Ние бяхме четири деца. Всеки взе своя пай.

В.К.: Да.

Г.П.: Нямаше вече нито кой да ръководи, нито кой да произвежда.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...