15. НАУЧНАТА РАБОТА И ДИСЕРТАЦИЯ

[Ани]

15. НАУЧНАТА РАБОТА И ДИСЕРТАЦИЯ

В.К. (Вергилий Кръстев): Значи едно допълнително училище.

Г.П. (Гена Папазова): В Перущица, учителско място. Ако е само хляб да имаш! Отивам аз там, обаче не си разтварям багажа. Заварих там Ангел Тимов, един върл комунист, женен за моя съвипускничка, Любка, Люба Стойнова. „Няма какво да влизаш като преподавател бе, ние свършваме вече. Подир някой ден свършваме, какво ще правиш, какво сме ний учили, какво ти ще ги изпитваш? Ний ще си завършим." Викам: „Тимов, аз така ли ще стоя със скръстени ръце? Нали са ме изпратили, какво мога да правя?" По едно време аз сама реших. „Чувай, аз ще започна колективно производство на разсади на тютюн, то тютюново производство." И основавам едно поле, правим парници и произвеждаме тютюнев разсад за селото. Тогава се запознах вече и Тимов ме опозна добре, тогава и с кмета, и кметът, и той клонеше към Тимов и с други комунисти там в селото, които идваха после тук при генерал Вранчев. При Вранчев и оттам ме познават от селото и знаят връзката вече каква е. Ами всичкото е такъв план, такъв план. Значи оттам Надя, пак тази скромната Надя, говори на генерал Заимов: „Влади бе, (на Заимов), Гена докога ще стои в провинцията? Там никаква работа не върши. Защо харчи пари да специализира, ти я знаеш коя е." - „Ще уредим." Днеска тъй, подир една седмица: „Влади, направи ли нещо?" Горкият, не му е било лесно, но Влади, Владимир Заимов, генералът ме премести в агрономическия факултет като командирован агроном. То лесно не се влиза, да станеш какъвто и да е във веригата на един учебен институт. И така започнах работата в агрономическия факултет.

В.К.: Това в коя година?

Г.П.: В 1935 година.

В.К.: И после вече започнахте.

Г.П.: Е, после вече асистент, та почнах една работа с цитология, понеже там при Вил Морен работих цитология по житата. Беше жив първият наш професор по земеделие, професор Иван Иванов. Той е създателят на нашите първи сортове номер 14,154 и 157 ли беше, май 157 беше и намира интересни екземпляри от пшеница и се обръща към заведующ катедрата, към доцента, към неговата катедра, професор Михаил Христов, великият разум, философът в науката. Професор Христов живееще напоследък в ей тази уличка, напречна на ул. „Иван Асен", на ул. „Загоре", от дясна страна като отивате нататък. И му казва, той доцент там при професора, така и професор Христов, той е бил тогава сигурно доцент, ми нарежда да започна, да проверя какъв е съставът, хромозомния състав на тези особени растения. И се оказа, че тези особени растения са хибриди между трите кунгурун и трите кунвулгаре. Едната е с 24, другата - с 48 хромозома. Едната с 14, другата с 24 хромозома, 14 и 28.

В.К.: Преди девети септември?

Г.П.: Това е преди девети септември, 1944 година. Така значи започна моята работа по цитология, после професор Христов ми повери да работя върху девствено размножаващите се растения. Там, гдето плодът се образува или само чрез хормонното влияние на прашеца или въобще без прашец, въобще без прашец. Значи един път е нужен, за да стимулира яйцеклетката, друг път и без това става. И там вече, той беше работил дълги години, професор Христов, той беше философ в науката, той беше търсен при всички международни конгреси, той изнасяше новостите само върху един такъв лист написан, нямаше такива дебели измишльотини и само новости. Той беше известен генетик и цитолог. И тогава значи започнахме с него изследването и се установи, това беше вече мое, което ми е нескромно да го кажа, че клетка може да се образува, дотогава беше известно, че се образува от синергидите, от яйцеклетката, даже от антиподите, даже от муцилуса, но никой не беше открил, че беше от ендосперна, това, което храни зародиша, може да се образува нов организъм. А ендросперна се образува от сливането на двете полярни клетки плюс бащината клетка. Той има пентаплуиди, в случая нямаше пентаплуиди, но понеже растенията нямат редукционно деление и с това се обясни цялата еволюция на растителния свят, когато се явява цяла серия от видове, които се отклоняват от нормалното, единственото, основното. Значи именно по пътя на събирането на клетките от ембриосака, вторичното ядро и оплождането му.

В.К.: Вие това го публикувахте.

Г.П.: Публикацията, обаче не ми позволиха да го публикувам, както трябва, а тогава навлезе Лисенковото учение и аз трябваше да търся методи, да го кажа по друг начин, разбирате ли. Тогава аз имах, готвех докторат и те ми спряха доктората, защото е формално генетичен. А един въпрос, който после Съветският Съюз третира.

В.К.: Да. Сега по-нататък вашата дисертация?

Г.П.: И после започвах вече... Едновременно с това работех по декоративната растителност, пиша статии от 1937 година. Григор Василев ме привлече в неговата „Нация- земя", всички списания, каквито имаше и градинарство и др. ме търсят за статии, и статии, статии, статии и т.н. Откри се Озеленяване при Лесотехниката, взеха ме за преподавател там и така. И така стана досега.

В.К.: Пенсионирахте се коя година?

Г.П.: 1965 година.

В.К.: Вие сега доцентура кога получавате, кога станахте?

Г.П.: Абе смешни работи, бе приятелю, бе смешни неща бе, абе смешни бе. Вече има комунистическо ядро в Лесотехниката. Те си имат свои връзки. Единият от тях, който е мисля и комунист, иска да назначи жена си. Тя е моя студентка, добра студентка, моя аспирантка, разумен човек.

В.К.: Вие тогава сте асистент.

Г.П.: Не, преподавател. Аз съм си в Агрономическия факултет, значи в Агрономическия факултет съм асистент, а там, в Лесотехническия съм преподавател.

В.К.: В Лесотехническия.

Г.П.: В Лесотехниката. И сега те държат това място, Папазова е вече възрастна, а като е възрастна, тя е за пенсиониране. А беше 1950 година, значи била съм на. 47 години все пак. Значи мястото трябва да се запази за Елена Щилянова. Добре, ама Папазова е необходима и да направят конкурс за доцент, ще го вземе Папазова. Ами тогава? И правят смешното, правят един конкурс за преподавател. Дотогава съм била хонорован преподавател, не щатен, и аз казах, че няма да се явявам и те поканиха една агрономка от Борисовата градина, тя да се яви. Пита: „Откъде да четем?" Ами от учебника на Папазова. Аз се явявам на конкурса, има и изпит по руски език. Аз се явявам на конкурса, не, аз се явявам, без да знаят те. И въпросът беше „Състоянието на световното цветарство". Оная чела от моя учебник, тъй й казали, ами другото? - „Не съм слушала." И влизам аз и започвам с изходния материал какво представлява и някои са чисти видове, други са хибриди. Какво значи хетерозис, какво значи семена с трайност, какво значи семена, които не дават сигурно поколение, какви са въпросите, какво предстои да се прави и т.н. И който ме слуша, не го разбира. Явих се на руски и там. Ами сега? Значи пълно отличие и тъй и тъй. Оная се разсърди: "Казахте ми да чета Папазова, пък вие какво питате?" Значи останах там. Нашите в Агрономическия факултет веднага се почувствуваха виновни. Значи имам една несправедлива преценка в Лесотехниката, Папазова, тогава ви създават доцентура по семепроизводство на декоративните растения. Такава е катедрата. Селектура по семепроизводство на декоративните растения. Значи след оная игра - конкурс, и сега ги правят такива конкурси.

В.К.: И накрая къде ви дадоха доцентурата?

Г.П.: В Агротехническия факултет.

В.К.: След като се явихте на изпит в Лесотехниката.

Г.П.: Да, да. Виждате ли какви смешни работи. Ами аз да ви кажа запишете го, печалното състояние на Райна Георгиева, която трябваше да проведе Лисенковата теория у нас, която не беше подготвена въобще по никоя от генетиките ни, нито по едната. И която беше смешна и жалка горката, защото тя трябваше да се пече в собствената си мас и която ми провери доктората, защото може би от една страна от завист, а от друга страна от неразбиране, от трета страна може би от налагане формална генетичка да стане такава и такава. И когато тя беше принудена да се преустрои отново и когато стана вече жалка, печална, нали, отново към класическата генетика. Среща ме: „Какво правите, другарко Папазова?" Иска да ме възвръща в Академията, не другаде, направо в академията. Тя там отиде. „А, вижте, аз съм заета, имам болни близки хора. Имам близки болни хора."

В.К.: Тя иска да се реваншира.

Г.П.: Реванша аз не го приех. Как ще го приема след толкова години? И още повече аз в никой случай не можеше да оставя Паша. Несъвместими две неща, невъзможно е то.

В.К.: Значи от една страна тя иска да се реваншира.

Г.П.: От друга страна от Горе ви поставят на изпит, кое ще поемете - академията ли или Паша.

Г.П.: Да.

В.К.: От друга страна Небето ви освобождава от съпруга, нали, и ви дава възможност да гледате Паша.

Г.П.: Ама аз тогава не го знаех, че Небето ме освобождава.

В.К.: Да, ама ето вижте как се подреждат нещата по конец.

Г.П.: Ама казвам ви, бе приятели, казвам, че цяла Школа е това.

В.К.: Както Учителят по-рано ви е поставил на изпит: „Остани, рекох, остани!" Остани, нали?

Г.П.: Мамо, мамо, тогаз виж какво беше като програма на моя живот.

В.К.: Това се повтаря може би след 20-30 години именно на тоя етап, с тоя финал. Райна Георгиева иска да се реваншира, която ви е провалила дисертацията и сега иска да се реваншира, вика ви Академията. Отивате ли в Академията, остава сама Паша.

Г.П.: Че как ще оставя Паша?

В.К.: От една страна цяло Братство не иска да я гледа, нито роднини, нито братя и сестри.

Г.П.: Ами болният Христов в легло? Чакайте, аз за него не съм ви казала нищо, за Христов.

В.К.: Да