ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО

[Dela]

ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ

МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО

В Арабия, респективно в арабския свят Бялото Братство е имало свои центрове още от древно египетско време. Тук е бил и Иетро, при когото Мойсей избяга и при когото стоял 40 години. Тук е имало пренесени мистерии от Лемурия и Атлантида. Тук според преданието идва и апостол Павел след срещата си с Христа и Дамаск. Тук идва по-късно Христи-ян Розенкройц и вероятно и основателят на богомилството - Боян Магът. Но нас сега ни интересува новата дейност на Бялото Братство в арабския свят, която почва с появата на Мохамед на историческата сцена.

Както много пъти вече казах, според Учителя има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се ражда и развива култура. В своето трето проявление то излиза от Египет минава в Индия, Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия, и оттам преминава в България, откъдето преминава в Западна Европа. То е подобно на Слънцето, и където се яви, всичко расте, цъфти, връзва и дава плод. Като минава в Арабия, то събужда арабския дух, оплодява го. Създава се арабска държава, разпръснатите арабски племена се организират и създават под ръководството на Мохамед една силна и мощна държава, която неговите наследници разпростират в цяла предна Азия и но целия северен бряг на Африка, чак до Испания.

Както предават биографиите, Мохамед е бил един обикновен човек, който е имал макар и несъзнателна връзка с Белите братя. Той се е намирал, въпреки всичките си човешки слабости, под ръководството на Бялото Братство. И Учителят казва някъде, че някой път Белите братя, за да прокарат своите идеи, си служат и с някой привидно обикновен човек с известни слабости.

Мохамед е бил най-подходящото оръдие, най-подходящият човек всред арабския народ, който е бил възприемчив на влиянието на Белите братя, които преминавали по това време през Арабия с цел да пробудят духа на този народ, за да може да изпълни и той своята историческа мисия и задача. Защото всеки народ има мисия, която на своето време, когато го посети духът, трябва да изпълни. Същото стана и с арабския народ. Той бил посетен от Божия Дух чрез неговите представители на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата, което е истинският фактор на всяко културно развитие. Съвременните учени още не познават истинските фактори на развитието и прогреса. Истинските фактори на прогреса са Белите братя, които като слънчеви лъчи огряват духовете и душите на даден народ и ги оплодяват за да почнат да мислят и да създават култура.

Най-първо светлината на Белите братя прониква в съзнанието на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог. И той се вслушал в тези думи. Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог. Те са потомци на Исмаил, синът на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена.

Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му. След няколко години умряла и майка му. Детето израсло в дома на своя дядо. То било спокойно, мълчаливо по природа, нежно и мило, търпеливо и обичано от всички. Подир няколко години умира и неговият дядо. Един негов чичо, Абу Талиб, най-благородният характер между близките на детето го взел при себе си и при него стоял, докато достигнал юношеска възраст. В това реме Мохамед пътувал по търговия в Сирия и наблюдавал живота, който се развивал около него. Когато бил вече на 24 години, той търгувал за една своя роднина много по-стара от него на име Хедиджда. Тя го намерила за верен, сериозен и чист и го взела за мъж. По това време той не бил още пророк. След 26 годишен съвместен живот тя умряла.

През време на своя фамилен живот Мохамед е прекарал 15 години в молитва и медитация, години мирни по отношение на външния живот, но ужасни по отношение на вътрешните борби. Когато той минавал по улиците на Мека. децата се стичали около него и му сядали на колената. Винаги имал по една добра дума за децата. Никога не изменял на своята дума и винаги имал един добър съвет за бедните и нещастните. Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие. В следствие на вътрешните борби, той се оттеглял в пустинята с месеци. В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори!" Кой е той - се питал той, за да бъде длъжен да говори. И какво трябва да проповядва. Терзан от съмнения и мъки, отчаян от своите собствени сили - как може той, неграмотният и неприготвеният да се довери на вътрешния глас, който го вика? Да не би да го вика неговата собствена гордост, неговото собствено самомнение, неговата собствена жажда за големство, а на гласът на Всевишния, който заповядва на своя пророк да разпространява Словото му. Петнайсет години се изминават в тези вътрешни борби, когато една нощ той бил прострян на земята, убит от своята агония и една светлина слязла от небето над него и едно чудесно видение му казва думите: "Стани, ти си пророк на Бога, иди в света и говори в името на Господа". — Какво да говоря? - пита той. — Говори - казал му ангелът - и ще ти се даде какво да говориш." И ангелът го поучил относно образуването на света, създаването на човека, единството на Бога, мистерията на ангелите и му показал работата, която му предстои да извърши.

След тази среща той напуща пустинята, тича у дома си и пада на прага на своята къща пред жена си. — "Какво да правя? - я пита той - кой съм аз, за да стана пророк на Господа и да проповядвам Словото Му? Какво съм аз?" - "Иди, отговаря неговата вярна жена, със своя кротък глас - ти си сериозен и верен, никога не си изменил на дадената си дума. Хората познават твоя характер. Бог никога не изменя на своя верен служител. Послушай прочее гласа, който ти заповядва." И гласът на съпругата, на първия ученик вдъхва кураж в сърцето на мъжа, който отпаднал при величието на мисията. Той става и от този момент не бил просто Мохамед, но пророк на Арабия, човек, който ще направи от своята страна една организирана държава, една сила застрашителна и чиито наследници ще разнесат напред факела на науката, ще я възобновят в Европа, където тя бе изгаснала.

Така че, първият ученик на Мохамед била неговата жена. Следващите му ученици са били неговите най-близки роднини. В продължение на три години Мохамед работил тихо и в края на тези три години 30 ученици вече го наричали пророк господен. Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието, пиянството и развалата на живота. След тази проповед още няколко души му станали ученици. Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели.

Те започнали страшни преследвания над учениците му и ги подлагали на мъки почти непоносими за човека. Но учениците му умирайки шепнели: "Бог е единен, и Мохамед е неговият пророк". Най-после учениците решили да избягат от Мека. Те отишли в друг град и се обърнали със следните думи към тамошния цар: "О, царю, ние бяхме потънали в бездната на невежеството и варваризма, ние се покланяхме на идоли и живеехме в нечистотата, ние ядяхме мъртви тела и говорихме недостойни работи. Ние презирахме всички истински човешки чувства, както и длъжностите на гостоприемство и съседство. Ние не познавахме друг закон, освен този на силния. И Бог изпрати между нас един мъж, на когото ние знаем произхождението, сериознастта, честността и чистотата. Той ни повика към единия Бог, той ни научи нищо да не приписваме на Бога. Той ни запрети и ни заръча да казваме истината, да бъдем верни на истината, да бъдем снизходителни и да се съобразяваме с правата на нашите съседи. Той ни запрети да говорим за жени и да вземаме богатството на сираците. Той ни заповяда да избягваме пророците и да се въздържаме от злото. Той ни научи да се молим, да раздаваме милостиня, да пазим постите. Ние повярвахме в него и възприехме учението му". (От книгата: "Духът на исляма"). Това е накратко мнението на Мохамед, предадено от неговите ученици.

Преследванията ставали все по-ужасни и учениците му се разбягали като го оставили сам с още един, който не искал да бяга. И чичо му, който не се присъединил към учението. Чичо му му останал верен, но скоро умрял, умира и жена му и той остава сам. Като станал сам със стареца Абу Бекир и Али, той решил да бяга. Неприятелите му ги затворили в една малка къщичка и искали да ги убият и те трябвало да бягат през прозорците. Това станало в 622 година след Христа, което наричат Хижра, Хогир, което значи бягането от Мека, от когато започва мохамеданското летоброене.

Мохамед отива в Медина, където го посрещат радостно. Там учениците му се увеличават много и той става управител на Медина. Но неприятелите му от Мека го преследват и там. Неговата група е твърде малка, докато неприятелят е многочислен. Започва се сражение и пророкът извиква: "О, Господи! Ако тази малка група трябва да погине, няма да има кой да ти пренесе чиста жертва. Борбата е ужасна". Явява се силна буря от вятър и пясък и привържениците на Мохамед побеждават и Мохамед бил признат от всички като пророк господен. Това е било първият път, когато Мохамед е направил да не пролее кръв, отбивайки една атака. Той винаги е бил верен и състрадателен. Неприятелите му го наричали женственият. След тази победа той е господар на едно царство и генерал на една армия. Преминал през много борби с външни и вътрешни противоречия, той познал и призанавал своето вътрешно несъвършенство и казвал, че той не е нищо повече от един човек. Така той продължавал да работи в продължение на десет години, подир което дошъл краят. Преди края си той казал: " Ако съм сторил някому измежду вас грешка, ето ме готов да я поправя. Ако дължа някому нещо, що е мое, принадлежи вам ". На смъртното легло той продължил да се моли, докато гласът му става едно чуто шепнене. И на 6 юли 632 година пророкът напуснал тялото си.

От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен смисъл на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в душата си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас. Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля. В някои случаи той си служил с насилие, за да може да прокара идеите, които му са внушени от Бога. В това отношение имаме известна прилика с Мойсей, който заради Божията воля е готов на всичко. Той е имал известна връзка с духовния свят, но тази връзка не е напълно съзнателна, но носи, както казах, дълбоко в душата си идеята за единния Бог, с когото е във връзка чрез неговите представители. Говори се, че имал някакви откровения, но те са повече от фантастичен характер, откъдето идва и неговата материалистична представа за рая въобще за духовния свят и живота след смъртта. Неговата задача е не да даде едно знание за духовните светове и неговите обители, но да даде известни морални норми на един народ, изпаднал в невежество, суеверие и заблуди. Затова в неговото учение няма почти никакъв езотеризъм, както в другите религии. Учението му е чисто екзотерично. Ще цитирам някои мисли от Корана, за да се види характера на неговото учение:

1. "Ако враговете престанат да те гонят, това. що е минало, прости им, но ако те идат право да нападат, наказанието на старите гонители на пророците трябва да им бъде наложено. Веднъж борбата започнала, бий се с тях, докато не остане никакво съпротивление в полза на идолопоклонството, докато религията ни остане само тази, на единни Бог. Ако се отдръпнат наистина, Бог вижда, какво те правят. Но ако се върнат срещу ти, знай че Бог е твой пазител, а той е най-добрият твой помощник". (Корана, глава 8:39 -41 стих)

2. "Покани хората с мъдрост и благи убеждения да последват пътя господен. В споровете си с тях бъди колкото се може, мек, защото Господ познава добре кой блуждае далеч от неговите пътища и познава тези, които са направлявани, както трябва. Ако отмъщаваш някому, нека отмъщението ти бъде равно на злото, което той ти е направил. Но ако изтърпиш това зло, наистина това ще бъде по-добро за тебе. Ето защо, понасяйте с търпение противението, което ви правят. Но търпението не ти е възможно, освен с помощта Божия. И не се безпокой за неверующите. Не се безпокой още по-малко за това. което ти хитро кроят, защото Бог е с тези, които се боят от него и които са прави". (Корава глава 17)

3. "Да няма насилие по религиозните работи". (Корана глава 2)

4. "Ако те приемат исляма, те наистина са ръководени към това. Но ако не искат, наистина тем тогава им остава да знаят как да грешат". (Корана глава2)

5. "Неверующи са тези хора, които постъпват несправедливо". (Корана глава 2)

6. "Ако те се отдалечават от вас и не се нахвърлят на вас, но ви предлагат мир, тогава Бог не ви позволява да ги завладявате и избивате". (Корана глава3)

На първо място в учението на Мохамед стои идеята за единния Бог. Той учи, че Бог е цар, господар, законодател. Често той казва:

"Кажи, че Бог е един, само Бог. Той не ражда нито само-роден и няма друго същество, което да Му прилича". (Корана глава 62)

Това е същината на учението му. На друго място казва:

"Бог? Няма друг Бог освен Него, Живият, който живее сам по себе си в не спане, ни сън, няма сила над Него. Нему принадлежи всичко, що съществува на Небето и на Земята. Кой е, който може да дойде в общение с Него, ако не е по Неговото добро желание? Той знае миналото на всички същества, както и това което ги очаква в бъдещето и хората няма да разберат нищо от това Негово знание освен колкото той иска. Неговият престиж се простира в свръхнебесата и Земята, която той поддържа в пространството без това да му създава тежест. Той е Всевишен и Всемощен". (Корана глава2)

"Бог показва, че не е имало друг Бог освен Него. И ангелите и тези, които са надарени с мъдрост провъзгласяват същата истина. Няма друг Бог освен Него, Могъщият, Мъдрият". (Корана глава 3)

Мохамед признава, че всички пророци идват от Бога, само че той твърди, че той е последен. На много места в Корана той казва:

''Няма различия в пророците. Всички идат от Бога. Всеки от тях се праща в своя собствен народ и извършва своята собствена задача". В Корана е казано: "Всеки от пророците вярва в Бога, в Неговите ангели, в Неговите Свети Писания и в Неговите апостоли." (Кор. гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ)

Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4)

Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4)

Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път. И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон. После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри дела, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6)

Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог. Те са следните: Михаил - ангел,който закриля, Гавраил - ангел, който разнася Божиите послания, Азраил - ангел на смъртта и Исрафаил - ангел на Тръбата на Страшния съд. След това идат тези ангели, които отбелязват делата на хората, като двама по двама са привързани към всеки човек. После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност. След това идват ниските класове от духовни същества. Те са пет класа по един за всеки елемент. Ислямът проповядва за седморността на Небето и седморността на ада. Най-после те вярват в дявола, когото наричат Ибрис, който станал против Бога и със своите ангели е паднал от Небесата и е станал низ на атмосферата и враг на човека.

Според учението на Мохамед Правдата, правотата е най-важна от всиччки длъжности. В Корана гл.2 той казва: "Правдата не е в това да се обръщате към изток или запад когато се молите. Правдата е в сърцето на тогова, който вярва в Бога, във Вечния съд, в ангелите, Писанията и в пророците." Той от любов към Бога дава пари на своите, на сираците, на тези, които са в нужда, на странниците, на тези, които искат за откупуване на пленници, на този който е постоянен в своята молитва, прави милостиня на тези, които са верни на своята дума, които понасят търпеливо нещастията и изпитанията и са също верни в бурни времена. Тези хора са искрени. Тези хора се боят от Бога.

На друго място казва: "Наистина Бог заповядва да бъдете справедливи, да правите добрини и да давате на своите това,от което се нуждаят. И той запрещава лошотата, неправдата И насилието." (Kop.zn.l6)

"Не му ли дадохме на човека две очи, един език и две устни? Не му ли показахме ние двата пътя - на доброто и на злото? Обаче той не се опитва да се изкатери на скалата. Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази скала? - Да се изкатериш, това значи да освободиш пленника и да нахраниш в гладни дни сирака, твоя роднина, който лежи на земята. Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40)

"Истинската съдба на човека в другия живот е доброто, което той е правил на подобните си в настоящето. Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед)

Според учението на Мохамед мъжете и жените са с равни права пред Бога и пред закона.

Личните длъжности, които мохамеданинът трябва да изпълнява са следните пет:

1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк.

2. Закат или даване милостиня, която човек трябва да практикува към странници, бедни, сираци и роби. "Всяко добро дело е едно благодеяние. Да увещаваш подобните си да познаят добродетелите е равносилно на милостиня. Да помогнеш на слепеца е милостиня. Да отмахнеш от пьтя камъни, тръни и други такива пречки е милостиня. Да подадеш вода на жадния е милостиня." (Кор.гл.2)

3. Салат - различните пет часове, определени за молитва.

4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама.

5. Хажита - поклонението в Мека.

Това са петте длъжности, които трябва да изпълняват всички. Виното е строго забранено.

В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши дело на милосърдие. Този, който говори за него, хвали Бога. Този, който го търси, боготвори Бога. Този, който разпространява познанието прави милостиня. И този, който го дава на този. комуто то подхожда,извършва един акт на преданност към Бога. Знанието дава възможност на притежателя му да различава запретеното от това, което е добро. То осветява пътя към Небето. То е нашият другар в пустинята, нашето общество в усамотението, нашата компания когато приятелите ни са отнети. То е нашата добродетел в щастието и то ни поддържа в злополучието. То е нашето окръжение в кръга на приятелите и то ни служи за оръжие против неприятелите. Посредством знанието Божият служител се издига на висотата на благополучието и на една благородна позиция, гой се присъединява към силните на този свят и достига до съвършено щастие." На друго едно място казва: "Мастилото на учения струва повече от кръвта на мъченика." Такова е схващането на Мохамед за знанието.

От зетя на Мохмед - Али - е дошла цялата доктрина на исляма. Той поучавал всред борбите и сраженията. Той апелирал към младите да станат господари на знанието. За науката той казва: "Светлината на сърцето е едната есенция, истината е главния и предмет. Вдъхновението е нейният водител. Разумът е този, който схваща. Доброто е нейният вдъхновител, а човешката дума - нейните средства."

В продължение на седем години учениците на Али учеха, докато другата половина от мюсулманския сват водеше борби и победи. Сто години тихо учение, след което се започна разпространението на знанието от света. От осмия до 14 век хората на исляма държеха факела на науката. Навсякъде, където отиваха, те носеха със себе си знание. Те носеха войни и побеждаваха, но там, където победеха, основаваха училище и университети. Такива училища и университети имаше в Кайро, Багдат, Кордова. в далечна Испания.Християнска Европа прие от тях знанието. Те бяха възприели всичкото знание на древния свят — Египет, Индия, Персия. Гърция, Рим и го предадоха на европейците. Те изучаваха математика, химия, алхимия, астрономия и астрология. В математиката те откриха уравненията от втора степен, после от четвърта и след това теорията на бинома. Те приложиха в тригонометрията синуса и косинуса. Те откриха или изнамериха сферичната тригонометрия. Те направиха първия телескоп и изучаваха звездите. Те изследваха размерите на земята до една или две степени приближени и още много други неща. Те установиха арабските числа и в астрологията увеличиха и разработиха учението за "частите". Създадоха нова архитектура, създадоха нова музика, преподаваха научна агрикултура, развиха доста голяма индустрия. Също така те са работили много в областта на философията, като са дали редица знаменити философи, за които ще спомена по-после. Те развили мощни мистични движения. Също така развили медицината начело с Аавице-на. Във философията те се вдълбочили дори до есенцията на Висшето Същество. Те провъзгласили единството на човешкия и Божествен ум и разсъждавали за времето и пространството.

Те имали, както казах, и свое мистично учение. Али е бил родоначалник, а неговите ученици разспространили това мистично движение. В годините, които следват след бягството от Мека, 45 бедни хора се съединили, за да следват подир Бога и неговия пророк, да живеят заедно и да съблюдават ас-кетическите правила. Така те сложили началото на суфизма — мистично движение в исляма. Те учели, че всичко иде от Бога. че няма нищо вън от Бога и че цялата Вселена е едно огледало, което го отражава. Те учели, че има една съвършена хубост и че всичко, което тук долу е хубаво, е само един лъч от нея, че има само една любов, Божията Любов, иначе всяка друга любов е такава, защото съставя част от едничката Божия Любов. Те учели, че Бог е истинското реално Същество, а всичко останало е несъществуващо и че човек, който сам е Бог, може посредством просвещение де се издигне от несъществото до Съществото и да се възвърне оттам, откъдето е произлязъл.

В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин:

"Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло.

Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една.

Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един.

Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие.

Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага.

Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото.

Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край.

Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива.

Повторете това, което казва традицията: "Аз бях едно заключено съкровище", за да можеш ясно да съзерцаваш мистерията на скритото.

Не аз-то е огледало, Вселената е отражение и човек е личност скрита вътре там, както окото в отражението. Ти си окото на

отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото. С помощта на това око, Божието око съзерцава само себе си.

Светът е дин човек и човекът е един свят. Никакво по-ясно обяснение от това не е възможно.

Ако добре гледаш корена на нещата, той е в едно и също време и виждащият и окото на виждането."

Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма.

Той е една много сполучлива компилация от всички тези неща с един специално арабски облик.

Учението на суфизма е изложено най-пълно в книгата Ав-ри Фут-Ma Арив", написана в 13 век от шейха Шахап - Д - Дин, другар по суфизма на Диван - И - Кважа Хафис. Тази книга показва, как трябва да се върви в Пътя. Книгата е разделена на три части: Шарият - Законът, Тарикат - Пъ-тят, Хакикат - Истината. Те са харектеризирани по следния начин: Един човек попитал един шейх - духовен учител, какво нещо са трите етапа. Той му отговорил: "Иди удари плесница на тримата души, които виждаш седнали там. Човекът отишъл и ударил първия, който веднага скочил на крака и върнал удара на своя нападател. Той ударил втория от тези хора. Лицето на обидения пламнало, направил движение да стане и стиснал юмрук, но се сдържал. Човекът тогава ударил третия, който и не обърнал внимание на това. Първият, казал шейхът е в закона, вторият - в пътя, третият — в истината.

За влизане в Пътя необходим е един шейх - духовен учител и мурид, неговият ученик трябва да му засвидетелства най-абсолютна преданност и подчинение. Муридът трябва да се покорява на шейха във всичко и всецяло без колебание, защото шейхът знае всичко, що ученикът и много още.

Суфистите са се отдавали на размишление, което в своите различни стадии се издига до екстаз. Суфистите са от най-либералните хора. Те казват: "Пътищата, водещи към Бога, са толкоз много на брой, колкото са въздишките на синовете человечески."

Такъв е накратко скициран мистицизмът на исляма. Суфистите имат следните формули: "Ан-Ал-Хак, Хаг-Ту И", което значи: "Аз съм Бог, ти си Бог."

Суфистите са приемали учението за прераждането. Арабите преди Мохамед са вярвали в преселението на душите. Това учение за прераждането е изтъкнато и в Корана, в традицията и в мистиците на исляма.

ИЗ КОРАНА

"Как можете да бъдете неблагодарни Богу, вие, които бяхте мъртви, и на които Той даде живот, към Бога, Който где ви направи да умрете и Който ще ви направи да оживеете изново и когато един ден пак ще се върнете при него?" (Глава 2, стих 26)

"Те казват: Вярно ли е, че когато ще се обърнем на пръст и прах, ще можем да станем изново под една нова форма? (Глава 17, стих 52)

'"Кажи им: Да, даже когато вие ще бъдете камъни, желязо или всяко друго нещо, което може да се покаже най-неверо-ятно за вашия ум. Те ще отговорят: А кой ни направи да се възвърнем към живот? Кажи: Този, Който ни е направил за пръв път. Тогаз те ще наведат глава и ще попитат: Как ще стане това? Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53)

"Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56)

ОТ ТРАДИЦИЯТА

Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги. (Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина. Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма".

ОТ МИСТИЦИТЕ

Един мистик на исляма пише:

"Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране,

на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето."

...Прочее, докато душата не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини. Щом го познае и му се подчини, тя ще се повдигне. Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае. Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло."

И много от философите на исляма са приемали учението за прераждането. Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини.

Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание. Имената на Ибу-Сина и на Ибу-Руста стоят над всички други.

Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици. Но едните и другите са проникнати от култ -ните идеи на Платон, Питагор и неоплатониците, в които се възраждат древните мистерии. Също така арабските философи се делят на източни и западни.

След установяването на арабската държава, която се простирала от Индия до Испания започва постепенно развитието на научно-философската мисъл, която се развива постепенно от VIII до XIV век. Най-първо те усвояват наследството на гърците, египтяните, персите и индусите. След това те започват по-самостоятелни научни изследвания на базата на полученото наследство. Както казах, те развиват ред научни дисциплини като математиката, тригонометрията и медицината, която е повече на основата на египетската окултна медицина, изучават астрономията като я свързват с астрологията, която много се развива у тях. Също така изучават химията като я свързват с алхимията, която също взимат от Египет.

Свързвайки астрономията с астрологията, както го е направил и Птоломей, те създават една чисто окултна космоло-гия, според която между Първата Причина - Бог - и природата се намират така наречените сфери притежаващи универсален разум, който е еманация на Димиург - творческия Логос. душата на природата. Посредством този разум се осъществява движението на всички части на Вселената до границите на подлунния свят. Той попълва пропастта между Първата Причина, първия двигател и първичната материя. А дейността на разума се реализира чрез Небето, което се разглежда като живо същество.

Те се занимават, както казах, и с естествените науки, в които се включват физика, биология, анатомия, астрономия и астрология, химия и алхимия, като и самата дума алхимия е от техен произход. Техните биологични изследвания те прилагат в медицината, която е на дълбока почит от тях и за която в Багдад се създаде специална медицинска академия. Също са работили в областта на ботаниката и зоологията.

В областта на химията и на алхимията през VIII - IX век е работил Абу-Муса-Джифар, който е наречен по-късно от Роджер Бекон, който също се занимавал с алхимия, магистер магиструм - велик майстор. Той е превръщал металите един в друг чрез горене. Той оказва ползотворно влияние върху прогресивните мислители на Западна Европа.

Широка известност придобива един от най-изтъкнатите арабски лекари, персиец по произход, Абу-Бекр-Мохамед-Ал-Ръзи в IX — X век, който възприел идеите на египтяните и на гърците и ги доразвил. В Европа той е известен под името Авицена.

Джордж Бернау казва: "Арабите не само са запазили, но са и решили това, което са получили от древността, благодарение на непрекъснатите усилия. При търсенето на по-добри и по-добри авторитети арабските учени са извадили гръцката наука от състоянието на упадък, в което тя е била под властта на Римската империя от последния период. Те създават една жива, развиваща се наука, която се е ползвала от постиженията на Египет. Персия, Халдея, Индия и Китай. Наред с другите открития те са открили, както вече казах оптиката и са създали първия телескоп."

Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ".

Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите. И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа. Те превеждат от гръцки на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др. По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций.

Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.)

След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи. Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни. Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание.

Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат. Калам значи Слово, Логос. Представителите на Калама се наричали мутакалами. Те развиват активна дейност в защита на мохамеданството. Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935).

За отбелязване е също така така нареченото движение на Исмаилитите, което възниква в VIII век и се развива един век след това. То придобива разпространение и в Персия. Системата на исмаилитите възниква в резултата от въздействието на исляма на индуските и индийските учения. По-специално представителите на исмаилизма възприемат от индусите учението за прераждането. Религиозно-философската система на исмаилитите е изградена върху основата на неоплатонизма, будизма и персийската религия. Според тях съществуват две начала в света: Духът и материята. Духът е Първата Причина, а материята се поражда от Духа. Гази Първопричина те разбират Духа на неоплатонизма като безлична идея, т.е. тя е Бог. Те не приписват на Бога никакви атрибути, тъй като Той сам е Творец на всичко съществуващо, в това число и на самите атрибути. Те учат също за въплъщението на Бога у хората, което се извършва периодически. По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва.

Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век. В първия период в съществуването на суфизма известена роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век. Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството. По-преди се спрях накратко върху учението и практиката на суфизма.

Главен и най-изтъкнат представител на суфизма е Мо-хамед-Ал-Газали (1059 - 1111). Поддръжници на суфизма са редица браства на мюсюлманските аскети, факири и дервиши.

Суфизмът е, както казах, мистично учение, което претърпява известно развитие. Във философско отношение неговата отличителна черта е един особен род пантеизъм, според който Бог е последната степен и цел на развитието и всичко в своето развитие се стреми към сливане с Бога. Те откриват Бога в природата. Външният свят е израз на Бога. Бог изпълва всичко в света. Той прониква и най-малките земни творения. Човек като най-висше земно същество се стреми да се слее с Бога. Затова е необходимо преди всичко човешката душа да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание. Така по пътя на достигане на истината, душата достига до върховното състояние, което те наричат фана. което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога.

Приемайки безсмъртието на душата, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата. За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма.

Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност. Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на душата от ограничениятана тялото от всичко физическо. И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от душата и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах. Това е процес на пречистване, който се практикува във всички окултни и мистични школи.