Jump to content

Recommended Posts

ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ"

Друго мистично братство, което се развива под сянката на исляма е школата на така наречените Чистите братя. Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак.

Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието. Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно. Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа. В него са съчетани мистицизма с рационализма. Подобно на неоплатониците Чистите братя защищават една мистична натурфилософия.

Според тях светът е създаден от Бога, Който е причина за всичко съществуващо и е източник на съвършенството в природата и обществото. Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост на Първата Причина, на Бога. Той прониква всичко. Колкото до Неговото Всемогъщество то се проявява чрез съответните Му еманации. Първата най-близка до Него еманация е всеобщата душа на ангелите. Тази душа се намира над сферата на Луната, но проявява своята ръководна роля по отношение на всички тела на всички тела намиращи се под Луната. Силата на всеобщата душа се простира върху всички неща от сферата на Луната до центъра на Земята. Бидейки единна, тя притежава различни и множество сили, които направляват развитието на единичните неща. Това свое ръководство тя осъществява чрез проникването в тях. А тази нейна проникваща способност се определя от духовния характер, че тя е отделна от материята. После следват другите еманации на Първата Причина, отделните духове и души.

Така от единния Бог чрез посредството на отделните еманации, в които Той проявява своята същност, се отива към света на земните, на телесните неща. Тук съществува така характерната за неоплатониците градация от висшето към нисшето, от идеалното към духовното, земното.

Един изследовател представя по следния начин неоплатонизма на Чистите братя: "За тях Битието притежава девет степени. Бог. Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство."

Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела.

Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство.

В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери. Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи.

Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията. Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях планета - Марс. Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н.

Така че, учението на Чистите братя съдържа в себе си както учението на питагорейците, така и учението на неоплатониците, които са само различни форми на едно и също учение — окултното учение на древния Египет.

Стремейки се да конкретизират своите схващания за конкретните предмети, те приемат материята и формата за двете основни съставящи ги субстанции. Материята е първата субстанция, първоначалното състояние на нещата, както те не са качествено обособени. Материята притежава свойството да отблъсква от себе си формата и да се възвръща в първоначалното си състояние, т.е. да става проста субстанция, в която няма нито сложност, нито качество, нито количество. А формата пък е с линиите широчина и други подобни, т.е. тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата. Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция. В качеството на такава същност те приемат Бога. Който е последната причина за съединението на материята и формата. Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността.

Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята.

Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа. Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание.

Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига.

Те разделят науките на две категории - природни науки и духовни науки. Природните науки изучават основните качества и категории: материя, форма, време, пространство, движение, астрономически тела и явления, и всички неща в природата. А духовната наука има за обект Бога и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората.

Такова е в общи линии е учението на Чистите братя, което е чисто окултно учение, предавано от Белите братя в различни форми през различните епохи и народи, в които са действали. Учението на Белите братя всред арабския народ се проявява също така и в мистицизма на суфистите, както и на други арабски мислители, за които ще спомена по-нататък.

Арабската философска мисъл, както вече споменах се развива на основата на неоплатонизма, който е една от формите на окултната наука, който се развива в началото на християнството в Александрия и имал за задача да събере всичко останало в древността и да го предаде на тогавашните хора и на бъдещите поколения, които бяха изгубили връзката с древните мистерии, които бяха се изопачили и изродили. Под влияние на Христовия импулс те искаха да възродят древните мистерии.

Според един съвременен френски автор: "философията на Платон има господстващо влияние в арабския свят до Аве-роес. От това именно гледище имената на Ал-Кинди, Ал-Фа-раби и Ибн-Сина фигурират заедно с това на Ал-Газали. Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година)

Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия."

Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията."

А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран.

В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали.

Първото течение бележи началото на арабската философия. То съществува главно през IX и X век. Второто течение, което съществува от по-рано и има по-продължително съществуване се явява като реакция на първото. То макар, че съществува още от времето на Али, VII век, неговите теоретични основи са положени в края на XI век от Ал-Газали. То получава широко разпространение през XI и XII век. Суфизмът е много характерна черта на източно-арабската философия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...