Jump to content

17. КАРМАТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ И ШПИОНИТЕ


Recommended Posts

17. КАРМАТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ И ШПИОНИТЕ

Милка Говедева (М.Г.): Един ден Учителят отива на зъболекар. Той си правеше зъбите изобщо при Халачева. Но един ден Халачева ми казва: „Днеска беше при мен Учителят и аз му казвам: „Учителю, другият живот не искам вече да бъда зъболекарка, защото причинявам болка на хората с машината, туй да вадя зъби." - „А, защо, другият живот зъбите ще се сеят както се сее житото и ще бъдат присаждани, както се присаждат на дърветата присадките. Няма да има болки за това нещо." И тя се е съгласила сигурно с това нещо, което той е казал. Това е, което знам.

Като излязох от затвора, там в затвора бях в унижение, така, от външната страна. Този Стефчо, моя де, казал, че аз съм издавала всичко и голяма част от другарите не ми идваха на свиждане. „Тя е провокатор." Даже един път донесоха от помощна организация килоти. Ние сме пет, а те носят четири. „Ама защо?" - „Онази е агент провокатор. Няма, викат, за нея." За мен. А после се намесва Георги Димитров, че аз имам най-добро държание, за което пък ме поздравяват, та така. И в студентството се случи същото нещо. Но то е друг въпрос. И сега, като излязох от затвора вече, някои ме мразеха, някои така проявяваха интерес към мене, защото конспирация на ЦК. Беше това голяма конспирация. Залепна за мене един бръснарин. Но той смятал, че съм чиста, невинна жена, после други ми казаха, че той казал, той не би се оженил за мен, такава, която по затворите е била. Щото той е македонец. Но той ми бил направил чест, че се оженил. Така ли, викам, пък аз не съм знаела това, ако съм знаела, нямаше да му правя тая чест, да се оженя за него. Така година и осем месеца аз не можах да се разбера с него.

Вергилий Кръстев (В.К.): Бяхте се оженили.

М.Г.: Бяхме се оженили. Защо? И на развода Рада Тодорова ми беше свидетелка. Той ме обвини, че съм дъновистка, пред поповете. Понеже ние по попове се женихме тогава. Тогава беше църковен брак с попове, нямаше граждански брак, а поповете пък гонеха Учителя. Имам аз една книжка за Учителя, как го гонят поповете. И тогава - за пет минути разводът. Но преди развода аз отивам при Учителя с Веса Несторова. В деня, в който ще се развеждам. Отивам и се качвам по стълбите и казвам: „Учителю, днеска ми е разводът. Веса ме праща, че щели сте да ми помогнете нещо." - „Ще го приемеш, както дойде!" Пък аз казвам: „Ама аз искам да се разведа, искам да се разведа." - „Ще го приемеш, както дойде!" А то за пет минути ни разведоха. Той каза: „Ами тя има леля дъновистка, явно е, че ние с нея в едно гърне не можем да пърдим. Тя тъй се била изразила и щом е така, няма какво да живеем заедно." - „А така ли, тя е дъновистка?" Аз изложих пък, че тия отношения с мъжете не ми са приятни. А те: „Как?" Те едни мръсни попове. ,Да, не ми са приятни тия отношения с мъж и затова не искам да имам връзка с него." И така за пет минути ме разведоха в моя вина, че съм дъновистка. Че ако втори път реша да се женя, трябва да им пратя триста лева на поповете, за да се оженя. Но вторият път с моя другар не стигна до поповете.

Друг интересен случай. И после, защо да не кажа истината. Една сестра дойде да спасява мъжа си. Така, както дойде на Изгрева да спасява мъжа си, генерал Заимов, тоя, гдето с Паша живееше там Заимов. Генерал Заимов. Жената дойде, аз бях при Паша на урок, дойде и иска да иде при Учителя да го спасява. Ама каза Учителят, че не може да го спасява, не че не може, може, но той трябва да си плати кармата. Той е убивал, той е предавал, да. Същото нещо се случи и тука.

В.К.: Нещо точно за генерал Заимов, нещо точно как стои въпросът?

М.Г.: Въпросът. Той искаше, дойдоха жена му, за да го спаси. „Ама той нали е русофил, Учителю, защо не може да помогнеш и на моя мъж? Той за руснаците го е правил, каквото е правил." - „Да, ама той е убивал, нали?" Аз с Паша, които сме така разменяли. Паша не с мене, по-право със сестра си като говореше и аз бях там, па съм слушала, нали, но казва: „Може ли, казва за това се плаща."

В.К.: То е било фактически на фронта, когато е бил генерал.

М.Г.: Е, не знам кога е било и как е било и той е предавал, нали така, много хора и българския народ, и това са предатели.

В.К.: Учителят казва, че най-страшно е за шпионите.

М.Г.: За шпионите. А, и това искам да кажа. Един ден аз съм, долу сме при Учителя и аз вече работя с разузнаването, ама вече живея горе на Изгрева и Учителят казва: „Най-страшното нещо в невидимия свят, това са шпионите, най- лошо се наказват те." И аз отстъпвам две крачки назад. Това е страхотно наказание за шпионите и аз си рекох: Милке, вземи си бележка, нали за това. И тука по тоя повод казвам. Когато аз казах на Учителя за себе си: „Аз, Учителю, лев не съм взела." - „Ти добре, че лев не си взела." - ми каза той. „Ти добре, че лев не си взела."

В.К.: Когато си работила в българо-съветското разузнаване. .

М.Г.: „Ти добре, че лев не си взела."

В.К.: Сега понеже ставаше дума за шпионите и ставаше въпрос за вашата работа в разузнаването, да приключим тоя въпрос.

М.Г.: Добре. Един ден аз чакам да ми дойде часа да се срещна с този човек, който е от съветската легация, там на плажа „Мария Луиза", срещата беше кола ще ме чака. Но е рано и е зима, пролет, март месец, тъмно още. Чакам да се стъмни де, затова. Щото знам, че с дипломатическите коли вървят наши коли, полицейски. И Учителят вика: „Кой е долу?" Маргарита Мечева стоеше долу. „Кой е в салона?" - „Ами фризьорката, Учителю." - „И какво прави там?" - „Ами не знам, седи там." - „Кажете й да дойде." И аз се качвам горе. „Защо седите тука? Защо не си отидете?" - „Ами ще си отида", мънкам аз. - „Идете си, рекох, идете си." Аз слизам, без да му кажа нищо и пак влизам в салона тихичко, но Учителят пак излиза вън и казва: „Отиде ли си фризьорката?" - „А, не Учителю, пак е тука, в салона е." - „Кажете й да дойде." Мен сега малко неприятно ми стана. Па й викам: „Защо казваш, ма, че съм тук?" - „Е, как няма да кажа на Учителя?" - „Нали щяхте да си отидете, защо не си отивате?" Викам си, колко не знае той, че аз съм войник и не мога да не си изпълня.

В.К.: Войник на Партията.

М.Г.: Войник на Партията, нали. „Идете си, рекох, идете си." -„Ех, ще си отида", ама така някак-си с половинчато такова изказване и малко недоволна от това, че ме кара да си вървя, пък времето ми не е дошло за нелегалната среща, па вънка е студено да чакам. И пак слязох долу и пак влязох в салона. Но не се минаха 5-10 минути, и Учителят пак: „Отиде ли си фризьорката?" - „Не, Учителю, казахте й да си отиде, ама тя ето тука е на." Един вид нахална е, нали седи още тук. „Кажете й да се качи." Мене пък много неудобно ми стана. Викам, пък защо седя тука, да ида да бягам някъде другаде. Пък къде другаде на студено. И качвам се, ама така с наведена глава. „Какво ви задържа тука? Защо не си отивате?" - „Ммм, ще си отида - рекох - още малко, пък ще си отида."

В.К.: Вие чакате.

М.Г.: Аз чакам да ми дойде часа да отида на срещата. Рано е да отида на срещата, полиция може да ме види, туй, онуй.

Защото аз като отида на среща и веднага в колата влизам и бягаме с колата. А така, къде? Да ме види някой да чакам встрани, не върви. „Ще си отида, викам, ще си отида!" Но в това време борба страшна в душата ми. Ама страшна. В ума и в душата. Ама какво да правя. От една страна не искам да лъжа Учителя, от друга страна не мога да Му кажа. Викам, Той е аполитичен, и затова нещо искам да ви разкажа. За това, за Тохачевски и пр. и за плаченето ми. И тогава минава брат Димитрий Стоянов с пелерина така и аз в тая си борба и мъка какво да правя? Казвам: „Как Учителят не разбира, че аз съм войник на тая Партия. Че не може да откажа, че трябва да ида." Трябваше да кажа дали в немските бараки има противоракетни снаряди. А оттам ми искаха да предам, освен в Плевен какви войски има, но и тука немците при Диана бад. А тука немците бяха на бараки, долу построили и ако се хвърлеше там от самолетите бомба в това, след моето донесение, това значи Изгревът да пострада, нали, което аз пък и не знаех какво да правя. Да кажа, да не кажа.

В.К.: А бараките на немците къде бяха?

М.Г.: Долу, където се слиза нанадолу, долу под гората.

В.К.: Там до гарата.

М.Г.: До гарата, да, там бяха бараките. А това значи Изгревът да отиде. И Боже мой, какво да правя, какво да правя и чудя се какво да правя. В това време Димитрий минава. Викам: „Брат Димитрий, моля ти се, ела да ме изпратиш." Учителят, това ми направи впечатление, дава ти свобода сам да потърсиш. Сам да се извадиш от това положение. Той може да ме извади, ама ти да поискаш, че тогава да ти помогне. „Брат Димитрий, моля ти се." Тогава нямаше трамвай, автобус. „Ела да ме изпратиш до трамвая." Учителят веднага се намеси и каза: „Брат, изпратете сестрата до трамвая!" - „Разбира се, Учителю, ще я изпратя." И слизам аз, ама така с мъка, ужас. Как аз може да не си изпълня задачата? Това е... Но аз имах и парола с него, ако случайно има опасност, как да постъпя. И той ме взима под ръка и тръгваме надолу. И му викам: „Брат Димитрий, ако искам нещо да те лъжа за физиологична нужда или за друго, не ме пускай. Учителят не дава, не ме питай защо." И точно на широката алея пред „Мария Луиза" виждам колата. Тя трябва да стои там най-много пет минути, не повече. Защото опасно, нали. И аз като видях колата, пощурях. „Пусни ме, брат Димитрий, та пусни ме " Той вика: „Милке, ти каза да не те пускам, че Учителят не давал." Какво сега? Боричка ме той и не ме пусна брат Димитрий, як е. Не ме пусна и аз се разплаках надолу, че не мога да изпълня задачата и тръгнахме надолу. Викам, аз ще се върна, мисля си на ума, ще се върнеш, но кого ще намериш? Тя колата вече я няма там. И така отмина. И после той, руснакът, дойде в една бръснарница на „Дондуков", където работех и аз трябваше да развея една кърпичка, че съм в опасност и така. Втората парола беше, аз трябваше да пратя един коняк в легацията, която аз не изпълних, нали, и така приключи с това, за да ми каже Магдалена Баръмова, сестрата на Георги Димитров: „Е, какво направи, нищо не направи." Но аз знаех за какво ми каза тия приказки, че демек не съм си изпълнила задачата.

В.К.: А Учителят какво ти каза?

М.Г.: По-късно, когато руснаците сами си убиха Тохачевски, Той каза в една беседа така: „Аз мога да спра войната с една дума, но те трябва да си научат урока!" Аз казвам: „Ама как, Учителю, вие сте русофил, Вие държите за тях, а пък ето милиони се избиват по фронтовете, не ви ли е жал?" Казва: „Да, ама те защо изгониха Господа от себе си? Той беше най- религиозният народ и те изгониха Господа. Защо си убиха най-добрите хора, като Тохачевски..." Викам, колко е аполитичен Учителят, си мисля аз. Той не знае ли, че Тохачевски предаде планове? За да се срещна с една жена, на която разправих тоя случай и тя да каже, че тя познава другите. И каза: „Да, Тохачевски е бил най-честният човек, въпреки че от миналата армия, но Сталин го убил. Те го наклеветили, защото не търпят честните хора." А-а, когато аз на един обед там присъствувам и пак казвам на Учителя: „Учителю, Вие може да спрете войната. Спрете я. Умират милиони хора." И се разплаках. И Олга, и другите казват: „Виж, Учителю, Милка плаче." - „Не, казва, тя не плаче. Тя полива онова хубавото, което ще дойде след войната там." Кой съм аз, да поливам онова, което ще дойде, не знам.

В.К.: Вие казахте, че Учителят ви казал: „Добре, че не сте взели пари."

М.Г.: А-а, и тогава аз Му казах: „Ама Учителю, аз за тоя случай не съм вземала нито един лев, казвам. Аз така безкористно." - „Добре, че не си взела лев! Че ако беше взела лев, лошо щеше да бъде за тебе. Добре, че не си взела лев!" Това ми каза тогава, когато ми предложиха.

В.К.: То се плаща много скъпо.

М.Г.: Да. А в бръснарницата когато дойде, той ми остави 5000 лева като бакшиш и чиракът вика: „А, г-це, какъв е този голям бакшиш?" Викам: „Бързай, той си забрави рестото. Бързай, дай ги на колата, че си забрави рестото." - „Но защо ми ги връщате, на вас ви трябват пари." Казвам: „ Аз не правя тук пари, аз също съм комунист. Ние нямаме партийни билети още, но аз съм честен комунист. Така беше баща ми, такава съм и аз. Ние работиме честно. Без пари, заради идеята."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...