Jump to content

33. ХАДЖИЙКАТА И ХВЪРЛЕНИЯТ КАМЪК


Recommended Posts

33. ХАДЖИЙКАТА И ХВЪРЛЕНИЯТ КАМЪК

Милка Говедева (М.Г.): Печатницата работеше, даже аз там съм си подвързала Библията, „Пътят на ученика".

Вергилий Кръстев (В.К.): То е било книговезница и печатница.

М.Г.: Книговезница и печатница.

В.К.: Кои работеха в печатницата? Жената на Антов?

М.Г.: Да. Втората му жена. Тя работеше там, Невена Неделчева. Даже имам една такава Менделеева таблица. Те я подвързваха и викат: „Хайде сега - аз бях студентка - ти да изнамериш липсващия елемент." С пожелание от Невена Неделчева.

В.К.: Други кои са работили? Те повече сестри са работили.

М.Г.: Не ги помня другите. В печатницата беше Димитрий Стоянов и Кирчо - лъвчето, да. Той, Кирчо, си замина. И не знам още кои бяха там. Боянчо Златаров беше дърводелец. Драган Петков беше металик. Стоянчо беше дърводелец. Той живееше у Бертоли там в една барака. И той си замина. Караше ни да ставаме сутрин рано да отиваме на беседи. При мене идваха много сестри и специално идваше много Попова, на Янка Попова майка й и някой път и Янка идваше, нали. Аз имах голяма спалня, бях се развела. Спалнята си бях донесла и спяхме там трите на спалнята и рано сутринта ставахме за беседи. Щото и от града идваха някои за беседи, някои сестри и братя. Нали нямаше превоз като сега. Тогава пеша се вървеше през гората или по шосето. И си спомням един ден, когато пристига една Мария захарната, не съм ли разправяла тоя случай, мисля, че съм го разправяла. Тя трябва да стане в 3 часа през нощта, та от Захарната фабрика да дойде на беседа в 5 часа горе. Пеш върви жената, няма превозно средство, нали и това. Беше малко натруфена и разпасана така външно нечистоплътна. Но откъде беше взела геврек, нали и на други съм разправяла този случай, и отчупва, и дава на Учителя там пред Салона. А отвръщаме поглед ние всички, защото Мария захарната дава геврек на Учителя, нали в смисъл такъв, гнусно е така, нали. А Учителят го взема с такава любов и го яде с такава любов и така ме поглежда, и ние всички в ужас, никой не ще да вземе от нея геврек, а Учителят взима от нея, разбираш. Това беше един шамар за нас де, да делим хората на такива и онакива. Та така, но много хора ставаха рано и идваха на беседа, а сега вече не е тъй.

В.К.: Сега е друго поколение и Учителят го няма, друго е времето.

М.Г.: Не, аз не одобрявам това другото поколение. Че сега е новото поколение, че сега не бива да бъде както при Учителя. Ако трябва да се изпълнява Учението на Учителя, трябва да бъде точно така, както е било и при Учителя. А не да мислят хората, че сега може да си поспивам, доколкото си искам, а и да ида, ако искам да ида, ако искам да не ида.

В.К.: Други са поколенията, друг е животът, не е същата среда, други са условията. Затова други са условията, няма го Изгревът. Изгревът го няма. Къде ще отидат?

М.Г.: Те трябва да върнат мястото на Изгрева. Това е. Аз когато да го вземат, бях там, нали аз съм го разправяла тоя случай, видях и тичам при Паша и казвам: „Сестра Паша, оглеждат местата, ще вземат нещата. Идете, направете постъпки!" - „А, Милке, как ще ги вземат?" - „Ще ви вземат местата, сестра Паша." И така стана. И на Борис Николов съм казала и на това. Оглеждат ги.

В.К.: Взеха ги, но те и какво могат да направят? Нищо. Когато решат да ги вземат, ги вземат.

М.Г.: А сега да върнат Салона. Те, където им е легацията. Нека я вземат. Там беше старчески дом, нека си седи, обаче от легацията насам това всичкото беше братско, това трябва да го върнат.

В.К.: Да го върнат, но няма кой да го ползва и да се грижи за него.

М.Г.: Учителят е казал, каза ми една сестра, аз не съм чула, нали, че „Ще ви направят наготово Салон". И ето го Салон. Там има направено, хайде де, да го дадат. Вероятно трябва да се откупи. Трябва да има средства за това нещо.

В.К.: Кой ще го откупи? Няма кой да го откупи. Ние нямаме хора.

М.Г.: А научих, завчера като бях горе, Кина ми каза, на Йоанна леля й, че има една Астрид, сестра от Дания - Копенхаген, която непрекъснато дава пари. Тя купила апартамента, дала 100,000 лева, дето Николай беше и сега пак пратила пари. Аз не знам, отчет дава ли се?

В.К.: Сега има правило от Учителя: „Само онези пари, спечелени с труд и дадени с любов в името на една Идея, се благославят." Тези пари са от чужди хора. Това са чужденци в пари.

М.Г.: Е, как?

В.К.: Те създават много големи неприятности, тия пари. Те изобщо духове докарват, чужди духове. Правят разправии тия духове. Аз не съм съгласен с тия пари, които идват от чужбина. Аз съм по-съгласен онзи да даде един лев, пет лева, обаче го е обявил като десятък ли в името на някаква идея този българин. Българите могат да си финансират едно томче, две томчета, три томчета. Могат да финансират. Всеки може да отделя в името на нещо, на дадена идея, то се благославя.

М.Г.: Казах ми, че и от Англия, и от Франция идват много пари.

В.К.: Аз не го одобрявам това. Ето например в тая книжка на Влад Пашов ще намериш има една опитност. Учителят казва: „Ако искате едно духовно общество да го развалите, вкарайте пари вътре." И аз в момента и в последните една-две години слушам непрекъснато как се карат за тия пари.

М.Г.: Да.

В.К.: Завиждат си. Карат се, за пари.

М.Г.: Защото сигурно някой злоупотребява може би.

В.К.: Злоупотребяват, не може да не злоупотребяват. Това за пари. Изкушават се. Бедни са, нямат и злоупотребяват.

М.Г.: И аз не мога да разбера, не искам да злословя, не ме интересува, нали, обаче как може един човек, който получава една минимална заплата да си купува видео, да си купува разни неща.

В.К.: Ами купуват.

М.Г.: От ръководството. Как може?

В.К.: Ами така, ще дойде време, ще си плати. Купи кола, после катастрофира.

М.Г.: Да.

В.К.: Купи си кола, после катастрофира и после казва: „Добре, че оживях." Ха-ха-ха. Има и такива случаи.

М.Г.: Има, ама да, ето оная сестра, тя е катастрофирала.

В.К.: Да, има такива случаи. Тези неща се плащат. И не остават ненаказани.

М.Г.: Аз сънувах един сън с Учителя, който много силно впечатление ми направи. Един слънчев ден Учителят е седнал на една пейка, също както беше пейката и масата, гдето е сега мястото Му - гроба. И седи така, обърнат към юг, а аз идвам откъм гърба Му. И виждам Учителя сам и викам: "Сега ще Го питам Учителя нещо." И така зад гърба Му подавам си тая ръка, лявата и казвам: „Учителю, гледайте ми на ръка, много искам да ми гледате на ръка." Той ми хваща тука ръката и казва: „Кажи си едно желание!" И аз рекох, помислих, помислих, че с химията нищо не направих, като научен работник не станах, барем да искам да пътувам. Така на ума си казах: „Учителю, искам много, много искам да пътувам!" Той погледна, помълча, помълча и каза: „До утре тая линия ще я имаш на ръката си!"

В.К.: До утре!

М.Г.: „До утре тая линия ще я имаш на ръката си!"

В.К.: Кога го сънувахте? Тоя сън кога беше?

М.Г.: Ами 5-6 месеца трябва да има. Не, може би една година.

В.К.: Преди една година. Сега сме 1993 година, значи 1992 година.

М.Г.: Не, по-отдавна беше.

В.К.: И вие сега започнахте за пътувате.

М.Г.: Да, аз пътувах, доста пътувах.

В.К.: Продадохте сега вилата и почвате да пътувате.

М.Г.: Да.

В.К.: Хубаво, пътувайте. Щом можете. Вие със самолет ли пътувахте до Израел?

М.Г.: Със самолет, да.

В.К.: Щом можете да пътувате, пътувайте!

М.Г.: Не, мечтата ми беше Божи гроб. Но там ми се случи една неприятност. На тръгване, на връщане оттам, след като ходихме нагоре-надолу, то обиколихме Витлеем, Назарет, Херон, Мъртво море, езерото, където с две риби и пет хляба е раздал Христос, Тел Авив, Яфа, нали, Божи гроб, пустинята, там бедуините всичкото това и накрая вече, когато да си тръгна обратно, трябваше да се качиме на автобус. Пътувахме с автобус. Влезнахме в него. Таман седнах до прозореца и таман автобусът да потегли и един камък, изпратен от няколко араби, палестинци или евреи удари прозореца на автобуса, счупи го и камъкът ме удари по рамото. Получи се синина и оток и два месеца след като се върнах в България отокът и синината не спаднаха. Та тогава си спомних какво каза на времето Учителят: „Вие бяхте и онези, които хвърляха с камъни по Христа и викахте: Разпни го!" Тогава се чудих как е възможно ние да бъдеме същите онези, които са искали да бъде разпънат Христа. Но сега се убедих в правотата на Учителя. Отидох на поклонение до Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан, и ми дадоха документ за това, и аз станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се казвам хаджи Милка Говедева. И сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме тези, които навремето хвърляхме камъни по Христа. И точно там, в Ерусалим, ми върнаха камъка, който бях на времето изпратила по Христа. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък и ударено и отекло дясно рамо. Ето как нещата се затвориха и очертаха своя кръг на живота ми. Била на времето при Христа, замервала съм с камъни Христа. Бях по времето на Учителя, целувах Му ръка, къде слушах, къде не изпълнявах и ето накрая на живота ми разказах всичко и сега чакам да си окача на стената документ, че вече съм хаджийка. Но дясното рамо още ме боли от камъка, който ми върнаха арабите или евреите. Някой трябваше да го направи, за да може разказът ми да завърши с поука за мен и финал за вас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...