Jump to content

6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА


Recommended Posts

6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА

вестник „Работническо дело" от 10.06.1971 година, брой 161

Ведро утро нахлу през прозореца на прихлупената стая. По лицата на двамата младежи, приведени над циклостила, се появиха самодоволни усмивки. Тяхната опасна и отговорна задача - да отпечатат поредния брой на нелегалния вестник „Комсомолска правда" - беше към своя край.
Изведнъж се чу шум откъм входа. Младежите тревожно замряха в очакване. След малко момчето на хазяина се обади - чукали някакви съмнителни лица. Питали само тяхното семейство ли обитава тоя дом. Хазяйката бе успяла да ги убеди, че други хора няма. Отпратила ги бе, но докога?
Младите печатари Тодор Дачев и Йосиф Ешкенази се спогледаха тревожно. Явно бе, че полицията е влязла по следите им. Жилището им бе под наблюдение.
 
- Един път да се стъмни - загрижено продума Йоско - все ще намерим как да изнесем от тука циклостила!
На този циклостил те печатаха в. „Комсомолска правда", в. „Червено знаме", а не рядко и позиви. До вечерта вестникът бе опакован. Йоско остана да подреди печатарските материали и мастилата и да ги подготви за пренасяне в друга конспиративна квартира. Тошко се отправи за уговорената среща с Виолета (моето коспиративно име - б.а.), която щеше да им съдействува за пренасяне на печатницата. На улицата, докато се разминавахме като „непознати", успяхме да се уговорим къде и в колко часа ще извършим рискованото дело.
Наближаваше полунощ. Укрили се в един запустял двор до артилерийските казарми, аз тревожно се взирах в тъмнината. Брулеше студен мартенски вятър. Ръцете ми вкочанясаха. В дъното на ул. "Регентска", оттатък моста, се зададоха две приведени фигури. Аз напуснах прикритието и се отправих към закъснелия файтон, който прекосяваше трамвайната линия.
- Ей, чичко, почакай! - обърнах се към стария файтонджия. - Моля те. помогни! Имаме багаж - брат ми пристигна от село!
Файтонът спря. Един силует (това бе Йоско - б.а.) се отдалечи и изчезна в първата пресечка. Съгласно неписаните конспиративни закони, Йоско не трябваше да се вижда с мене. Аз помогнах на Тошко да пренесе вързопите към файтона. След половин час спряхме на една улица в квартал „Лозенец". По-късно научих новия адрес на печатницата - ул. „Еледжик" 3. Скъпоценният товар бе свален, файтонът отмина. Това бе последната ми среща с печатарите на младежките нелегални издания, защото ми бяха възложили други задачи...
Така временно бе спасено от зоркото око на полицията нелегалната печатница на в. „Комсомолска правда". На новия адрес бяха отпечатани 4-и, 5-и и 6-и брой на в. „Комсомолска правда", втори брой на в. „Червено знаме" и 3-ти брой на в. „Червен септемвриец". В. „Комсомолска правда" информираше младежта по различни вътрешни и международни въпроси, зовеше я на борба срещу реакцията. Достатъчно е да се споменат само някои от заглавията на статиите, за да се види неговата тематика: „Икономически борби в Софийски окръг", „Съветският национален въпрос като част от въпроса за пролетарската революция", „Септемврийското въстание" - уводна статия, „Владайското въстание", „Мирът, набучен на щикове", „Реч на Маро Джафери в защита на Георги Димитров и другите подсъдими в Лайпцигския процес", „Стачките в София", „Парижката комуна и Октомврийската революция", „Борбата против фашизма у нас" и други.
Полицията ме търсеше упорито. Арестуваните комсомолци и комуната бяха разпитани къде се намирам, но никой не издаде моите следи. Трябваше да се действува твърде предпазливо. Уговорих се със сестра ми, с която живеех на ул. „Шар планина", да поставя винаги между двата прозореца едно пръстено буренце-касичка. Липсваше ли то, значи полицията е идвала. Буренцето се виждаше добре от тротоара на улицата.
С всеки изминат ден положението ставаше все по-тревожно. Зачестиха блокадите. Трябваше да се правят нелегалните срещи в околните села или в горичките на Витоша. На една среща научих тревожната вест - на 19 май 1934 година печатницата на „Комсомолска правда", преместена в квартирата на Йоско, била разкрита, а Тошко и Йоско били арестувани. В тази квартира беше отпечатан брой 4 на в. „Червен септемвриец", а брой 7 на в. на „Комсомолска правда" останал недовършен.
Настъпиха дни на тревога и напрежение. Безпокойни мисли ме обзеха - не един път бях се движила с младите печатари. Полицията вероятно подозираше връзката ми с тях и сега ме търсеше... С тези мисли наближих квартирата си на ул. „Шар планина". От тротоара видях, че буренцето го нямаше на уреченото място.
Реших да отида във фабриката, където работеше сестра ми и да разбера какво е станало. Вмъкнах се в един тъмен вход на сградата, за да не предизвиквам любопитството на хората. Успях да съобщя на сестра си по един работник и тя слезе. На въпроса защо го няма буренцето, Вяра ми отговори, че мила прозореца и просто забравила да го постави...
Вечерта се отправих на уговорената нелегална среща. Към мен се доближи мъж, когото подозирах, че е агент. Опитах се да отбягна срещата, като преминах на другия тротоар, но той ме последва. Нашата гоненица продължи дълго. Трамваят за Княжево от площад „Свети крал" (сега „Ленин") току-що бе потеглил. Аз скочих в първия вагон. Наближи спирката „Александровска болница". Малко преди да спре трамваят, аз скочих в движение. Трамваят отмина с преследвача.
Нелегалната ми среща се състоя. На нея научих, че Тодор Дачев и Йосиф Ешкенази бяха понесли твърдо инквизициите в Дирекцията на полицията, без да споменат нещо за мене. Необходимо бе обаче да сменя квартирата си. Приютиха ме порутените къщички на площад „Под игото". По-късно обаче бях арестувана във връзка с друга конспирация...

Милка Говедева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...