11. РАЗДЯЛАТА

[Ани]

11. РАЗДЯЛАТА

Мина известно време. Евреите от София бяха евакуирани. При нас дойдоха да живеят семейството на сестрата на баща ми и още едно семейство. Казах, че баща ми беше общественик, покани у дома едно семейство евакуирано, а момчето малко свиреше на акордеон много хубаво арии от опери. Останах възхитена, мислех, че акордеонът е само за панаирите. Поканих го да го уча на пиано. Той прие и когато се прибрали в София, стана ученик на Андрей Стоянов по пиано и на Людмил Стоянов по композиция. Мисля, че заминали за Израел и повече нищо не чух за тях. От това изселване моят брат задружи с едно богато момиче и после се оженили, след София, където живяли малко и родили едно момче, заминали за Израел. Беше 1949 година. Беше трудно, сгъстено с изселниците, но след 9.09.1944 година се прибрали по домовете си и ни освободиха. Декември месец дойде Милада, плачейки. Питах я защо? Не можеше да ми отговори, сълзите я задушаваха. Най-после проговори: „Учителят си замина." Преряза ме, но не заплаках. Разсъждавах. Как може един Велик Учител да си замине по земному? Рекох си: „Той се пожертва за нас, за да не ни преследват, иначе спокойно можеше да се дематериализира и да изчезне." След това избухнах в неудържим плач и Го следях в Невидимия свят. Той ми изпрати такава хрема, за да не Го преследвам и да го оставя да следва пътя си. Предната вечер сънувам, че съм на Дунава, само главата ми стърчеше над водата. А за краката ме хвана една голяма риба и ме дърпаше надолу да потъна. Съновникът ми каза, че това е голяма скръб. Предупредиха ме. Давидова замина за погребението. Осиротяхме духовно. 1945 година дойде Елена Казанаклиева при Давидова. Дойде и у дома. Тя ме покани да отида в София и да живея при нея. Приех, не след много Давидова се премести в София и аз след нея. Започна новият ми живот в София, където останах до днес. Нови задачи, нови изпити, нови преживявания. Колко се молех това да стане преди заминаването Му - не стана! Останах да живея при нея няколко месеца. Там се запознах с Христинка, Иванка, с Дилка и много други. Станаха ми роднини. Елена все ми казваше: „Един светъл човек идва в живота ти." И за състоянията, които все ме преследваха каза: „Е, когато се освободиш от тях, на колко хора ще помогнеш."

На Изгрева се освободи една барака, срещу бай Васил. На Гина. Настаних се в нея. Мариета ми изпрати багажа, а не след много се нареди да купя и пиано, благодарение на Топалов. Бай Васил ме посещаваше, бяхме съседи, носеше ми халва, която си правеше и други лакомства, караше ме да му зашия някое копче и т.н. Знаеше за дружбата ми с Генчо, носеше му моите писма и колети и взе да ми говори, че човек има кредит и когато се свърши, откъде ще вземе? Това беше сега моето поведение, фалирал търговец. Беше 25 години по-голям от мене. Той си търсеше приятелка, аз се смущавах от посещенията му, но търпях. Един ден погледнах картината на Учителя над леглото ми - на художничката Цвета Щилянова. Никога не бях виждала такова нещо - цялата светна, това беше Неговата аура. Само това ми рече: „Една малка подкрепа ти изпращаме." Портретът на снимката стана обикновен. Боже, си казах, а това какво е, нямам никакво отношение, никакъв допир. Наведох глава и казах: „Обещах на Теб да служа, да бъде Волята ти!"

Тази дружба трая 20 години. Писах на Генчо - евакуиран в Тополица, че ако иска да дружим, ще го оставя да рисува в бараката на Изгрева, защото аз ще ходя на работа. Не след много дойде, завъртя се малко при мен, нищо не каза и се върна в Тополица. От този ден спрях да се моля за него. Изминаха 10 години.

После чух, че дал изложба и му откраднали картините. Бяха хубави, и днес има някои в градината на Айтос. После чух, че заболял и лежал в Пловдив, и оттам си заминал. Беше казал, че знаел, че съм имала един приятел. И толкоз. По-късно на Рила ясновидката от Тополица Стойка ми каза: „Ти ли си Лидия? Аз станах причина да се разделите с Генчо." Какво можех да й кажа? Ясновидки - виждат до носа си.

Генчо се явяваше на сън, молеше се да дружим като преди. Последният път сънувам го, че сме на Дунава във Видин, пътувах за някъде и бях си предала багажа. Яви се той с бяло таке на главата и ми каза: „Получих пари и ме изпращат в Русия да следвам, ела с мен." Сложи си ръката върху моята и ме молеше. Нищо не му отговорих. Това ми беше последната среща с него.

Мисля, че се е преродил в Русия.

Веднъж само като когато се събирахме при Дора Стоянова - тя имаше връзка със заминалите, каза: „Яви ми се Генчо и ми каза: Колко пъти съм искал да вляза във връзка с нея, но тя не рачи." Аз бях почнала дружбата с бай Васил. С него приключвам. Стойка прекъсна една Божествена връзка и двама пострадаха - заминаха си преждевременно.