6. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР Диляна Ангелова Куманова

[Ани]

6. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР

Диляна Ангелова Куманова

Вяра Христова (В.Хр.): Днес, 30 октомври 1997 година ще разкаже сестра Диляна за нейния първи случай, запознаването й с Учителя.

Диляна Куманова (Д.К.): Родена съм в село Долни Раковец, Радомирско, 1923 година, 12 май. През 1939 година отидох с г-н Моис Кишалес, моят шеф, при когото работех и който ме запозна с Учителя. Бях на 17 години.

В Салона на Изгрева съм за първи път и очаквам влизането на Учителя. Разбирах съвсем друго нещо ученици и Учител. Малко ученици и Учителят. Докато да видя Учителя и Той беше на катедрата. Чух преди това шепот: „Учителят идва!" Човекът, който ме придружаваше, ми поясни някои неща, като ме предупреди да наблюдавам мислите си през цялото време. Аз дотогава не знаех какво значи да мислиш. Беседата беше за „Житното зърно". Зърното в земята, после стеблото, плода, виждането на слънчевото сияние и т.н. Мислено си казвам: „Нищо не разбирам от всичко това." Учителят започна на мен да говори с мисълта си: „Когато житното зърно е в тъмната земя, то не вижда и не разбира красотата на слънцето." Пак нищо не разбирам какво иска да каже с тези думи, си казвам на себе си. Тогава почвам да чувам следните думи от беседата: „Съзнанието на мнозина от вас е в мъгла и те не могат да разбират много неща. Но когато тази мъгла или мрак се оттегли, те ще видят много повече неща. И така, както занемарената къща от домакинята хваща паяжина по стените, които не се очистят дълги години, се напластяват с прах, тъй и съзнанието на човека хваща такава прах, духовна. Още по-ясно, когато тази паяжина е в някоя колиба, нестабилна, и се оросява и от дъжд, вече тогава прах, паяжина, вода, става с течение на времето и бетон. За да се очисти тази колиба или къща, е необходим по-голям натиск, т.е. някоя дървена метла, страданието." Аз при тази мисъл Му отговарям, че не искам да страдам, защото и без друго доста страдам и сега при родителите си. Тогава започва нашият мислен разговор с Учителя. Той тогава ми беше казал: „Говоря: Добре дошла, добре дошла, добре дошла" - три пъти. Аз се въртя насам-нататък, и виждам, че на никой друг, жена няма там, освен моя Кешалес и тука беше стълба и така: „На тебе говоря, каза, на тебе говоря. Така. Не отбягвайте страданията, защото те са най-голямото благо на земята. Няма друг път по-ефикасен за развитието на човешката душа. Т.е. няма друго средство освен чука или метлата, за да очисти колибата, стаята, вашата душа и тяло. Не се умъчнявайте, а се радвайте, и очаквайте вашия любящ баща да изпрати слугата си да ви очисти. Гости ще посрещате, добри гости. Ако домът и тялото ви не са очистени, ще можете ли да се явите така мръсни пред тях? - Не, разбира се. Това не трябва да всява смут и страх, а напротив, с готовност очаквайте този ден, деня на радостта и веселието, Великата епоха на пробудената човешка душа. Тогава ще свършат сълзите и болките на света и ние ще живеем в светлина и любов. Няма да бъде далеч това време, но преди това се въоръжете с търпение и воля, геройски да понесете вашите страдания." Колкото и натъжена от предупреждението, бях и утешена по невидим за мене и неразбран път. Той ми каза, че няма да ме изостави, а ще ми помага, т.е. ще ми изпрати утешител - учител. А именно аз наистина си видях този ангел, който ме пази. Най-важното бе, че Учителят влезе в салона и седна на катедрата, погледът Му бе веднага насочен към мен с думите, "Добре дошла". Дотук. Аз бях седнала.

Въпросът ми защо да страдам. Той ми каза, за да видиш лицето на Бога, както житното зърно слънцето, нали, ожида слънцето. Страданието му от студа, топлината и камъчетата, които му пречат, докато е в земята. Така и нашата душа е затворена в тялото и много други неща й пречат. Човекът, който бе с мен, когато излязохме ми каза, че беседата е била съвършено друга, като се удари по главата от почуда, че съм чувала съвършено различни неща. Аз споделих с него какво съм чула. Разбрах, че това е бил вътрешният говор на Словото на Учителя към моята душа. А стенографките бяха записали другия, външен говор на Учителя.

Друг път Той излекува моето дете. И много други неща направи за мен и семейството ми, които друг път ще разкажа.

Бележка на редактора: Горните спомени бяха записана от Вяра Христова, която след това връчи касетката с магнетофонните записи на Марийка Марашлиева, да ги прехвърли на машинописен текст, както и направи. Те се поместват дословно, като на всеки разказ е сложено подходящо заглавие от Вергилий Кръстев.