5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН

[Dela]

5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН

Около 1911 г. в село Водица дойде Кортеза от град Сливен. Тя ходеше по села и градове да държи религиозни беседи на народа.

ВК: Това е ясновидката Кортеза*. ПГ: Хората се събираха със стотици, за да слушат вдъхновеното й слово. Речта й започна с молитва и прочитане на една глава от Евангелието. И започна да разяснява смисъла на това, което Христос ни учи. Словото й прикова вниманието на хилядите хора; които се бяха стекли с каруци от гр. Попово и околните села. Площадът пред църковния двор и пред общината бе препълнен със слушатели. Словото завладя народа, мъже, жени и деца и беше така увлекателно и затрогващо, щото хората се разплакаха от хубавите й слова. Тя говореше, че хората са братя пред Бога, че хората трябва да се почитат и уважават. Че трябва да се любят с духовна любов. От устата ни да излизат благи думи, да се почитаме, уважаваме и си помагаме едни други. Децата да почитат родителите, бащите и майките си и другарчетата си и за нищо да не се карат и ненавиждат. Устата са създадени да славят Бога, ръцете ни са създадени да правим добро, а краката са създадени да ходим, да помагаме на нуждаещите се хора. Речта й продължи дълго време.

Като слушах хубавата реч, аз се размислих за моя личен живот. Размислих се, че досега не съм слушал родителите си, братята и сестрите си и че сам предизвиквах с непослушанието си да ме бият всеки ден. Хубавите слова на Кортеза събудиха човешкото в мен. Аз се разплаках и в душата си в момента реших да стана послушно дете, да бъда готов, без да ми заповядват родителите ми, да върша домашната работа. Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и биволиците - на обед. В задълженията ми влизаше още да насичам и да пренасям дърва за огрев и понеже майка ми бе претрупана с къщна работа и не успяваше да ни донесе вода, аз трябваше да нося с кобилицата вода от селския кладенец, който не бе близо.

Събранието завърши в църковния двор. Кортеза каза, че сега ще отидат на гробищата. Народът потегли към гробищата. Баща ми ме намери и ми каза да отида да посрещна добитъка, за да не отидат кравите и биволиците в махленските земи и хорските лозя и зеленчукови градини, да направят пакости,защото слънцето бе към икиндия. „Ти иди при говедата, а ние ще отидем да слушаме какво ще говори Кортеза на гробищата."

Аз отидох и намерих говедата, които пасяха в местността Цари-гьол, Денят бе ясен, топъл. Седнах под сянката и се потопих в размисъл върху преживяното и слушаното слово на говорителката. През съзнанието ми като на кинолента преминаха цели спомени от досегашния ми живот. Припомних си колко тревоги и душевни страдания съм причинявал на родителите си. Разкаях се дълбоко и реших от този момент да бъда нов човек.

Когато си отидох вечерта у дома, баща ми и майка ми ми разказаха какво са видели и чули на гробищата. Кортеза заставала при много гробове и описвала погребаното лице - мъж или жена, как му е името, как е облечено, с какви дрехи. Да се яви еди-кой си или еди-коя си, погребаната иска това и това. Или пък да му се направят някакви помени, да му подадат нещо. Това описание на погребаните е направила Кортеза на много гробове. Всички присъстващи тук се уверили, че Кортеза е ясновидка и че тя вижда заминалите, тъй наречени - мъртвите. Кортеза е един посредник между мъртвите и живите. Така хората се уверяват, че човек е безсмъртно същество. Умира тялото, а душата и съзнанието на човека си остават живи. В това се състои силата на проповедите на тая пробудена духовно жена. Народът се разотива по села и градове с дълбоко почитание.

От тоя ден аз станах нов човек. Домашните ми, баща ми, майка ми, брат ми и сестра ми забелязаха, че аз работя усърдно, без подтикване и наставление. Не се и чуха и от устата ми разните псувни. Това забелязаха и родителите ми, и другарите ми от махалата. Забелязаха и в училището. Започнах да се уча. Тази година аз повтарях първи прогимназиален клас и от тая година 1., 2., 3. прогимназиален клас, не повторих класа и не получих слаба бележка. Като се пробуди у мене идеята за Бога като че се вля в мене нова струя, нов живот. С лекота вършех всяка работа. Освен с добитъка и другата къщна работа, аз не сядах свободен. Баща ми бе дърводелец. Поправяше счупените кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти. Имаше всички дърводелски инструменти. Аз правех шейните на махленските деца, така че от малък усвоих дърводелството.

Докато учех в прогимназията, започнах да ходя редовно в църква - влизах в олтаря при дядо поп и му помагах. Турях въглища в кадилницата, турях тамян в кадилницата и я подавах на дядо поп, за да прекади. При пренасяне на свещените дарове през църквата аз кадях пред дядо попа. Сутрин пишех поменика - имената на тези, които щяха да се причестят, за да се поменат пред царската врата. Нарязвах нафора и го раздавах на хората, когато се причестяваха. Бях станал добър помощник на свещеника. Понеже свещеникът бе стар, хората ме гласяха аз да бъда свещеник на селото. Баща ми лиса писмо до Бачковския манастир, до училището за селски свещеници. Запита дали ще ме приемат да следвам. Отговориха ни, че нямам 17 години възраст, от която приемат да учат за свещеници. Понеже имах склонности към дърводелството, подадох заявление да се запиша да уча в гр. Русе, в столарското училище. И оттам ми писаха, че не ме приемат, защото съм по-възрастен от 14 години. Останах работник у дома.

Баща ми бе пръв в нашия край, който се занимаваше с пипиниерството. Изписа от Франция диви лози, подложки, и ги облагородихме и укоренихме и ги разпродавахме на селяните. Така се постави началото на новото лозарство с така наречените американски лози. Ние направихме седем декара американско лозе.

*Учителят говори положително за ясновидката Кортеза в беседите Си. Вж. в настоящия раздел стр. 34 ^ 36 в оригинала. (Бел. Б.Г.)