Jump to content

8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА


Recommended Posts

8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА

Понеже войната се разшири, нашето правителство ни обучи набързо. И щом положихме военна клетва, ни отделиха да следваме подофицерска школа. Съобщиха, че школата ще се състои в град Драма. През Одрин, Гюмюрджина отидохме до гр. Драма. Това, което видях в гр. Драма, струваше ми се, че Данте Алигиери не е описал същинския ад, а адът е тук. Тая нощ в Драма от глад бяха умрели 75 души. Още на гарата имаше кал до колене. Стоварваха от вагоните чували, пълни с ечемик. От някоя дупчица на чувалите падаха зърна по земята, а гладни деца нагазваха в калта и събираха калните зърна. Отриваха ги в гащичките си и ги изяждаха. Стражарите гонят децата, но те газят калта и търсят ечемичени зърна.

В Драма отидох на пазарището и чудо там видях. Гражданите изнесли юргани, одеала, скъпи украшения и ги продаваха за хляб. Ако нямаше хляб, продаваха ги на безценица за български пари. В ръцете си държат пари, но само за да си купят хляб. Видях как жени си продаваха честта само за да им дадат войниците парче хляб. Аз видях това и упреквах войниците, че използуват глада, та да се гаврят с умиращите от глад жени.

Излязох из града. Видях тъжни и страшни сцени и картини. Видях едно около 10-годишно момиче, седнало на една улица, облегнало се на една сграда и издъхващо, бе отправило очи към небето, А очите му насочени нагоре, само бялото им се виждаше. Тази картина няма да я забравя, докато съм жив. Защо гражданите на гр. Драма бяха оставени да измират от глад, не можах да разбера.

Дойде нова заповед, че подофицерският курс няма да се състои в гр. Драма, а в гр. Одрин, Същият ден войниците се върнахме в Одрин. Като стигнахме в Одрин, мен ме интересуваше да видя каква крепост е Одрин. Мислех си, че ще видя дебели зидове, опасващи града. Изненадах се, като видях, че целият гр. Одрин бе заобиколен с дълбок ров, дълбок повече от 50 - 60 м, а в средата на рова имаше хубаво гиме, което обикаляше целия Одрин. Български войници стояха на пост и не ни пускаха в същинския град Одрин. Върху река Марица имаше мост, охраняван от войници, и не пущаха войниците да влязат в същинския Одрин, а само в Караач.

Последва нова заповед: че ония, които са само с прогимназиално образование, да се върнат в частите си. Аз се върнах пак в Кърджали. Една седмица по-късно, докато обучавах младите войници на пясъка, дойде разсилен и каза на ротния командир: „Пеню Ганев да се яви в щаба на 38-а допълняюща дружина." Поручикът ми каза да се явя в щаба, за да видя защо ме викат. Явих се и ми казаха, че ме изпращат в гр.Скопие, да следвам ветеринарна школа за ветеринарен фелдшер. Снабдиха ме с нови дрехи и раница, дадоха ми суха храна за три дни и бланков билет и потеглих за Скопие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...