Jump to content

3. ВЪЗБРАНАТА - Златка Стефанова Константинова


Recommended Posts

3. ВЪЗБРАНАТА

Златка Стефанова Константинова

Веднъж исках да се срещна с Учителя, но Савка беше застанала между стълбището на горната стая и малката стаичка долу. Като ме посрещна, каза: „Какво обичате?" Викам: „Искам да се срещна с Учителя, на Него ще кажа какво искам." А тя ми отговори: „Учителят не приема никого." Тогава аз застанах така в недоумение, но в тоя момент Учителят се показа на балкончето и каза: „Сестра, пуснете Златка да влезе," защото Той ми викаше винаги Златка. „Пуснете я да влезе в Салона, аз сега ще слеза." След това Учителят слезе долу, прие ме, попита ме какво искам да Го питам и аз му казах молбата си. Втори път пак така се опитах да отида при Учителя, защото имах да Го питам по друг въпрос, защото аз за всичко Го питах. И тоя път пак ме посрещна Савка и ми каза, че Той не приема, обаче Учителят се показа и пак по същия начин слезе долу и ме прие, пак в Салона. Прие ме в Салона, а не в стаичката (приемната). Защото тя е била там. С Учителя много пъти съм разговаряла и в Салона, както и на двора, когато Го срещна и искам да Го питам нещо, както и на полянката. Характерно е, че Савка не даваше някак на другите да се доближат до Учителя, а ние имахме въпроси, които искахме да Му поставим, да Го питаме. Аз за всяко нещо, даже когато щях да се омъжа, ходих при Учителя да Го питам дали кандидат-женихът е подходящ. Това е другарят ми. И Той, разбира се, ми каза своето мнение.
Въднъж, връщайки се от Рила, първият автобус мина с Учителя, а след това нахлу водата от реката и заливаше пространството пред нас и нашият автобус навлизаше във водата, но аз пищя, бях малко дете тогава и казвам: „Не, върнете се, не можем да минем от тука, в никакъв случай." И тогава, понеже аз много плачех, моят баща като разумен човек каза: „По-хубаво да се върнем, отколкото детето толкова много да реве. То има причина, за да реве." Тогава имаше проливен дъжд и беше станало голямо наводнение. Силна вода идваше от планината и се стичаше с голяма сила и влачеше каквото й попадне. Аз бях ученичка тогава и не си спомням къде точно беше това място, което трябваше да преминем.
Тогава Учителят ни посрещна на другия ден и каза: „Вие трябваше да се върнете веднага като чухте Златка да вика да се върнете." Добре, че послушаха навреме и се върнаха, защото рискувахме да пострадаме. Тогава успя само първият автобус с Учителя да премине. Ние виждахме как се отдалечи автобуса, в който беше Учителят. Но важното е, че аз като видях силната вода се изплаших и заревах. Моментът беше много опасен. Ако бяхме нагазили, загиваше целият автобус, в който бяхме ние. Така бяхме спасени от водната стихия.
Забележка на редактора: Това е допълнение към „Изгревът", том VI, стр. 392, да бъде с номер 9. Бащата на Златка Константинова е Георги Константинов.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...