5. ЩАСТЛИВИ СА ВЕЧЕ ВДОВИЦИТЕ (бр. 1, 19.І.1924 г.)

[valiamaria]

5. ЩАСТЛИВИ СА ВЕЧЕ ВДОВИЦИТЕ (бр. 1, 19.І.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 2, в рубриката „Хроники”) Щастливи са вече вдовиците, още по-щастлива - България! Някакъв си висш многоумен съвет решил да ощастливи вдовиците - пенсионерките от войната, като им отпусне пари за зестра, за да се оженят пак. Това е отлично насърчение да се пази паметта на „падналите достойно за отечеството синове” (нали така ги величаете по банкетите и баловете, давани с благотворителни - неизвестно за кого именно благотворителна - цел?) Ами не е ли по-хубаво да се направят и някои други домове, че да ги наблъскат там, та да се отърве държавата веднъж завинаги от тях? Каква глупост е това, ако не е цинизъм на хора, които мислят, че със сърцата на нещастните може да се манипулира като с празни гърнета, в които по угодата си може да се налива каквото щеш! МОТО „Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, който има знание, може да нахрани душата.” * „Първо изучи онова, което най-много ще ти помогне, за да помагаш на другите.” * „Изучавай търпеливо и събирай знания, но не за това да те мислят хората мъдър, нито пък за рядкото щастие - да бъдеш мъдър, но защото само мъдрият човек може мъдър да помага.”