ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ

[Ани]

ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Филон е александрийски евреин, съвременник на апостолите. Той се е родил 20 години преди Христа, но е живял и след Него. Живял е във времето на първите римски императори. По времето на Калигула, пред когото евреите били обрисувани в много лоша светлина, той бил изпратен за няколко години като посланик на своя народ в Рим, за да внуши на римляните по-добра представа за евреите. Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър.

Той е написал ред съчинения, много от които са се запазили и до наши дни. Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение.

Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите. В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието.

Основните положения във философията на Филон са следните:

1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина. Той се разкрива на душата като Светлина.

Второто положение - копие и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред. Този Логос е съвокупност на всички идеи. Първичната Светлина,

Бог сам по Себе Си не може да бъде познат, може да се познае само Синът. Бог като Светлина обгръща и изпълва пространството на универсума. Бог е самозадоволяваща се Същност. Всичко друго е оскъдно, празно. Бог изпълва всичко това, споява го, а сам не се обгръща от нищо. Той е Едно и Всичко в Абсолютна пълнота.

 

2) Логосът е Бог, който се проявява. Той е Властвуващият Ангел, определящото, което съдържа определеността, царството на мисълта. Той е Пра- човекът. Това е човекът като Небесен човек. Той е известен и като Адам Кадмон, като Космичен човек, като изгрев на Слънцето. Човек се разглежда в Бога, а Бог се разглежда като дейност. Този Логос, този Космичен разум се диференцира на идеи, които Филон нарича също ангели. Логосът е Слово на Бога, чрез което Бог твори. Затова е казано в книгата Битие: И рече Бог, и стана. Като проговори, Бог веднага сътвори, без да поставя нещо между Словото и творението. Ако искаме да посочим по-истинна догма ще кажем, че Логосът е дело на Бога. Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората.

 

3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие. Филон казва:

В началото, Словото Божие сътвори небето, което се състои от най-чисто битие и където живеят най- чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите. Така че, Създателят направи преди всичко идеалния свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за въздуха, след това телесната същност на водата и една нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето и на всички звезди. А сетивният свят е копие на всичко това.

Това са главните моменти от философията на Филон Александрийски.